Червеноборсаджиите ни продават безплатна любов към руската агресия

“Всеки има право на мнение” в България, която е свободна държава, заяви извинително тази сутрин в телевизионно интервю министърът на външните работи Екатерина Захариева във връзка с провокацията на Шипка с пиратския флаг на “Донецката народна република” в подкрепа на руската агресивна политика.

Искам да кажа на уважаваната от моя скромност Екатерина Захариева, че да си на “друго мнение” не винаги може да служи за извинение. Разбирам ролята й на предпазен бушон за онези, които трябваше да коментира “събитието” ( което не е никаква новина- у нас адептите на Путин си правят каквото искат в българската публичност отдавна). Но като външен министър на евроатлантическа България тя се  равнопостави с прокремълски провокатори. Те си имат мнение и тя си има мнение. Значи са се разбрали ( с Путин) да не закачат онези у нас, които са на неговото мнение на знаменития принцип на Борисов “и аз съм прост, и вие сте прости- значи ще се разберем”..

Ролята на бушони играеха в предишните кабинети на Борисов и съответните досегашни външни министри. Но мълчанието на истинския властелин на положението Борисов, който си запазва правото да се мазни на русофилите ( и го направи особено демонстративно в предизборната си кампания тази пролет) изпъква още повече в такива моменти. За президента Радев – да не говорим. Той не се поколеба да отиде на русофилското сборище край язовира, за да зарибява избиратели миналата година и от него не се очаква друго, освен мълчанието му като риба да е с руски акцент.

Борисов се изказва по най-болната външнополитическа тема на континента ( ако не и в света) само и единствено, за да засвидетелства колко му е болно вкупом да страдаме от санкциите срещу кликата на Путин от назначени милиадери и политмародери. Никога и по никакъв начин, дори с намек, Борисов не е дал знак, че смята Русия за виновна за агресията й срещу Украйна. Особено пък чрез употребата на самата дума “агресия”. И когато слага знак на равенство между Русия и нас ( европейците), той на практика дава знак за равнопоставеността между виновните и жертвите в неговите представи.

Освен , че е много закъсняло, оправданието на Захариева е и закъсало откъм тежестта на аргументацията. Има доста хора по света ( и у нас), които си имат отлично мнение за нацизма, но публичните им изяви се възприемат като недопустим скандал, а не като “неприятна история”, каквото по думите на Захариева била провокацията на Шипка.

В държави, като родината на Шикългрубер, по-известен като Хитлер, за пропаганда на нацистка символика, при цялото й разоръжено отдавна влияние върху австрийците, арестуват на мига и пращат в затвора провокаторите. Докато у нас провокиращите в полза на руската агресия в Украйна се оказват “просто” едни хора “ със свое мнение”, което тежи еднакво на кантара на публичността с различното мнение по въпроса на външния министър. Защото кантарът е (де)блансиран и циментиран в полза на червеноборсаджиите у нас, които ни удрят системно в кантара, продавайки ни ( платена) любов към една държава, която исторически и също толкова истерически днес е символ на бруталноста във външната и вътрешната политика по отношение на измислените от Кремъл външни и вътрешни врагове.

Не много изискано формулираната истина, че “мнението е като задника- всеки си го има” , изписана на сувенири в Ню Йорк, си има логичното продължение тук: “ но това не означава, че трябва да си го демонстрира, особено когато е зацапан\о пред целия свят”. В противен случай ще стигнем дотук, където вече почти се намираме: ще започнат да канят в телевизиите на равнопоставен диспут и педофили срещу несъгласните с педофилията или доказани убийци-рецидивисти като легитимни опоненти срещу правоохранителите и правораздавателите, които просто си имат различно мнение за убийствата.

Да, хубаво е да сме свободна страна, както каза министър Захариева, но е грозно, когато тази констатация е изречена така, че  се превръща в поощрение за освобождаването от задръжките на невъздържаните мераклии да си показват предизвикателно червеноборсаджийския заник.

Накрая, защото знам как се дразнят гузните, за които воджът им винаги е прав, задаващи в такива случаи въпроса “че какво трябваше да направят властите в отговор на демонстрацията на Шипка”, отговарям: преди всичко трябва(ше) отдавна да са показали нетърпимост към руската агресивна политика. Но след като са “пропуснали” да го направят толкова години и така са поощрили безнакзаността на подобни нагли дествия ( защото те не са просто като “момчешката агресия”  на ултрасите по стадионите, а са съзнателна политическа акция на организирани в група престъпници) , могат поне да реагират с твърдостта на убедени привърженици на междунродното право, потъпквано системно от Русия. Превенцията, както задължителна мярка срещу всяка епидемия, би трябвало да е основното оръжие на съпротивата срещу хибридната война на чуждата държава на българска територия.

Отказвайки да направят това, нашите управници, макар и облечени в камуфлажни евроатлантически униформи, маршируват на практика заедно с петата колона на Москва.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител