Лятото завърши своя пълен кръг от горещина, изобилие от плодове и зеленчуци, почивка, море, преговор на свършеното и плануване на новото. Лятото за мен свърши съвсем очаквано – с ваканция, с опитване на нови и позабравени храни, с опитване на нови за мен вина, с нови идеи за готвене, които да обогатят менюто с най-голямото богатство по пазарите сега. Защото, каквото и да си говорим за храна, аз я чувствам истинска и наистина вкусна, когато съм у дома.

За Вальо нещата стоят малко по-различно, нека да кажем, че няма моите претенции. Затова може да го наречем щастливец, предполагам. По-претенциозен и от мен се оказва Даниел, който на неговата почти четири годишна възраст, обича да яде едни и същи неща като хляб, краставици, супа без моркови и зелении и спагети с много пармезан. От време на време, което за съжаление не е много често, той проявява интерес към други от обичайните храни, и пак за съжаление това е за сметка на някоя от тях. Но ваканциите, или всъщност всяко едно по-дълго отсъствие от дома, което предполага хранене навън, ми носи жокери за разнообразяване и на неговото меню.

Така например в началото на годината, когато отскочихме до Хисаря, аз разбрах, че може да яде спагетите не само със зехтин и пармезан, но и с доматен сос с кайма или по-добре казано – спагети болонезе. Започнах да му правя и аз, но тогава отказа картофите под каквато и да е форма, та досега. От друг случай пък разбирам, че много обича леща яхния, макар да казва, че не обича домати. Реших да пробвам и с бял боб на яхния, но не ми се получи. Месо, освен в болонезе яде и в супа, което май е добре – той обича супи, стига в тях да не му се мотаят парчета моркови, магданоз и по-големи парчета лук, които ръката и уж острия ми нож са пропуснали при накълцването. Шоколадът във всякакви форми е нещо, на което никога не се сърди, но затова ще си говорим друг път. Това, което научих или по-скоро ми хрумна да правя след тази ваканция е от един опит с една пилешка супа, на една вечеря.

Така, предложенията за закуска и за вечеря в продължение на 10 дни в Porto Carras Grand Resort бяха най-разнообразните, които съм виждала някога. В такова положение е необходимо да имаш стриктна хигиена в храненето, иначе се връщаш от почивка с 2-3 кг отгоре и то дори да се опиташ да спазваш някакви граници. Храната, освен многообразна беше и вкусна. Никога досега не съм имала нужда да потърся нещо друго за хранене извън хотела, в който сме отседнали. С моите претенции, нали разбираш? Още по-хубавата част е, че за Даниел също имаше разнообразие. Имам предвид от храните, които обича. Точно от тази ваканция и от начина на приготвяне на пилешката супа (става въпрос за авголемоно) от готвачите в хотела на мен ми хрумна как да добавям моркови в нея, така че да не им се муси, но също така и други зеленчуци като селъри, тиквички или чушки, например, в която и да е супа. Какво ли правя, най-сетне ще ме попиташ? Приготвям рядка крем супа, в която слагам каквито искам зеленчуци + малко картофи за плътност. Тогава към тази наистина рядка крем супа добавям храни, които Даниел обича като сварено месо или грах, например. Ще ме попиташ още, защо просто не му приготвям крем супи? Ами, защото Даниел казва, че не ги обича и допълва с „аз вече съм ги ял, когато бях малък“. Не мога да му го оспоря, нито да го карам да яде насила, затова се налага да правя повече и най-разнообразни трикове и хитрини. Супите ми започват да стават с нетрадиционен вид при традиционния вкус, но това беше само кратка предистория за онова, което направих за Даниел с гръцките суджукакия.

Още малко с предисторията. Заради опърничавия вкус на Даниел, аз много често готвя отделна храна от нашата за него. Това започва да ме изморява, още повече, че той е почти на четири и би трябвало да сяда на масата заедно с нас. Разбира се, не си представям да изяде на едно хранене поне 10 (десет) маслини като мен, или да опитва от страхотната пача (аспик от свинско, ако пача не ти звучи добре), която дядо му приготвя, или да смуче сокове от опашките на сотирани скариди, но поне може да опита да яде от всичко останало, освен разновидности на супа, спагети, баница със сирене и сварено яйце. Засега отказва, дори при моите най-добри опити да му предложа нещо различно. Последната ни сцена по този повод от тази ваканция се разигра по следния начин:

Аз: Дани, искаш ли домат? – показвам му нарязаните домати в моята чиния и съм готова веднага да забуча един на вилицата си и да я поднеса към устата му.

Даниел: Аз не го обичам, защото ти не ми го даваш в София.

Аз: А?!!! – чувствам се объркана, защото не съм спирала да му предлагам домати от две години насам и се надявам да не изтърси нещо такова пред бабите си, защото тогава лошо ми се пише.

Така стоят нещата с детското хранене при мен и хич не си мисли, че ми е много забавно. Поне обича плодове, макар и не всички. Пак по време на ваканцията ме изненада с въпроса „Мамо, искаш ли да си говорим за плодове и зеленчуци?“ Изброихме голяма част от тях и пресметнах наум, че му харесват повечето плодове за сметка на зеленчуците. Такива ти му работи.

И най-сетне, извън темата за предпочитанията на Даниел, на онази вечери почти винаги имаше суджукакя. Сметнах, че е добра идея да ги включа в семейното меню, особено при хубавите домати, които се предлагат в сезона. Сметнах още, че с един куршум ще ударя два заека. Суджукакя с пилаф за мен и Вальо и спагети с тях (разбира се намачкани и объркани в соса и спагетите) за Даниел. Имитирам болонезе, нали разбираш? Точка за мен.

Суджукакя – гръцки кюфтета в доматен сос

Рецептата е адаптирана от книгата The Authentic Greek Cookbook с известно взаимстване от рецептата във funkycook.gr.

Суджукакя е известно гръцко ястие с кюфтета, най-често от телешка кайма в доматен сос. Произходът му е турски и идва от думата sucuk, която означава суджук (Sujuk). Формата на кюфтетата и подправките в тях оправдават наименованието на ястието. Начините на приготвяне и добавяните подправки се различават по регионите и домакинствата. И аз имам някакви идеи определящи се от личните ми предпочитания за това ястие, a рецептата, която следва е навигация за онова, което ти може да приготвиш за своето семейство. Един-два съвета само ще дам – не пропускай кимиона, макар и да сметнеш за добре да пропуснеш канелата. Точно в този сезон използвай зрели червени домати – няма нищо по-вкусно от доматен сос с пресни домати. Червеното вино допадна дори на Даниел. То отделя своите аромати и не оставя алкохол, затова моля, не пропускай и него.

За 4 порции

За кюфтетата:

• 500 г телешка кайма
• 1 филия хляб
• 100 мл червено вино
• 1 яйце
• 1 голяма скилидка чесън, пресована
• 1/2 чаена лъжица смлян кимион
• 1/4 чаена лъжица канела
• 1/8 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
• сол и прясно смлян черен пипер
• 3 супени лъжици зехтин

За доматения сос:

• 500 г домати, настъргани без люспата
• 1 средно голяма глава жълт лук, нарязан на ситно
• 2 големи скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 малка пръчка цейлонска канела
• червеното вино останало от накисването на хляба
• сол и прясно смлян черен пипер

За сервиране: пилаф, намачкани картофи или сварена паста

Приготвяне на кюфтетата

Хлябът се накисва във виното 10 минути. Каймата се слага в купа и към нея се добавят накиснатия и добре изстискан от виното хляб. Виното се запазва за доматения сос. Добавят се всички останали съставки без зехтина. Омесват се много добре. Ако имаш възможност, остави омесената кайма 30 минути до 1 час в хладилника, за да могат ароматите да се обединят.

От омесената кайма се правят 12 кюфтета, приблизително по 50 грама всяко. Кюфтетата се оформят в продълговата форма, подобно на вретено – по-дебели в средата и малко по-тънки към краищата.

Зехтинът се загрява в голям широк тиган. Кюфтетата се пържат в него от всички страни, общо 3-4 минути. За да се изпържат добре се добавят на два пъти в тигана – първо шест от тях, после останалите шест. Готовите се изваждат в затоплена чиния и се оставят настрана.

Приготвяне на доматения сос

В мазнината, в която са изпържени кюфтетата се добавя лукът и се сотира 3-4 минути. Добавят се чесънът и пръчката канела. Разбъркват се 20-30 секунди докато отделят аромата си и към тях се изсипва червеното вино. Оставя се да заври и тогава се добавят доматите. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер. Оставят се да заврат и се варят около 5 минути. В соса се добавят изпържените кюфтета.

Завършване

На този етап има два варианта за завършване на ястието. След като кюфтета се добавят към доматения сос, могат да се оставят да къкрят в него на умерен котлон 20-25 минути или да се запекат във фурна нагрята на 180ºC за 30-35 минути. Фурната трябва да бъде предварително нагрята, преди в нея да се сложат сосът и кюфтетата. Ако избереш втория начин (показан на снимките), ястието може да се завърши във фурната в тигана, в който е започнато, ако тиганът има метална дръжка (позволява да се сложи във фурната) или всичко да се подреди в подходяща тава и да се запече в нея.

Суджукакя се сервират топли с пилаф, намачкани картофи, картофена салата или сварена паста. Ако желаеш, поръси ги с пресен магданоз.

Още рецепти за разнообразни кюфтета

• Печени кюфтенца с кисело зеле
• Печен карфиол, кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар
• Спагети с кюфтенца
• Веган кюфтенца от амарант и пресен грах с таханов сос
• Кюфтета от киноа и батат
• Фалафел или кюфтенцe? А кимион обичаш ли?
• Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък
• Йоана на Земята – Картофени кюфтета със сирене
• Оризови кюфтенца с пикантен сос от лайм
• Кюфтенца от тиквички, тофу и ядки
• Телешки кюфтенца със сос от целина

Други рецепти от гръцка кухня

• Маринован октопод, пържени тиквички и скордаля
• Гръцки бадемови курабии
• Нахутът в таверна „Никуляс“
• Гръцка фава
• SOS – Паксимадя
• SOS – Зелеви сарми в гръцки стил
• Меломакарона
• Гръцки коледен хляб
• Брям – гръцки зеленчуков гювеч
• Милопита – гръцки ябълков пай
• Гръцка мусака
• Баница с тиквички и сирене фета
• Кейк с йогурт и махлепи
• Гръцка салата
• Дзадзики
• Салата от червено цвекло
• Запечени тиквички в доматен сос и сирене фета
• Галактобуреко
• Телешко стифадо
• Зеленчукова баница със сирене и зелени подправки

Суджукакя – гръцки кюфтета в доматен сос е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

ЧЕТВЪРТИ ПО-РЕ-ДЕН ДЕН България е №1 в Европа по най-евтина борсова цена на електроенергията. Но след като вчера ви показах сравнението за третия пореден ден, в който бяхме №1 един ДС доносник беше активиран да ме заплашва и принуди да п...

Българският клон на германския лидер в застраховането Аllianz, който участва в публичен търг за строеж на хотел , обявен през март тази година, получи през август правото да строи в Банкя срещу 10 милиона лева “бонус”- сума, поискана и договорена вече за реставрирането на старата баня в града.http://www.dnevnik.bg/gradska_sreda/2017/04/25/2958767_baniata_v_bankia_shte_bude_restavrirana_ako_zad_neia/

Американският петролен гигант “Шеврон” плати преди 6 години невижданите по нашите земи 30 милиона евро на българското правителство само за правото да търси шистов газ ( и вбеси лакомите корупционери в България, на които американците заявиха по този начин, че няма да им пълнят гушите\касите с подкупи като подизпълнители – да си търсят бонусите от правителството в София). http://www.moreto.net/novini.php?n=156128&c=06

Премиерът Борисов, чиято родна Банкя сега получава от германския бонус 10 милиона, нареди на парламента да гласува през януари 2012 г. мораториум върху проучванията на “Шеврон”. Така щедрите американци бяха принудени да се откажат от тях и да отидат с парите си другаде след оркестрираната от московската пета колона улична истерия в края на 2011 и началото на 2012 г. срещу самото търсене на тази суровина, която би направила България независима от руския газов шантаж, ако се окаже, че подземното богатство наистина го има в гигантските количества, маркирани от космоса от американски сателити.

Да се запитаме по аналогия какви бонуси искат българските власти от руските инвеститори.

Отговорът е: не нула, а под нулата. Ако са искали нещо българските власти в случая с руското застрояване на комплекса “Камчия”,  това трябва да са били подкупи, за да се префасонира земята на един български природен резерват в 300 декара строителна площадка, предоставена на чужда държава.

Пред очите ни е примерът с огромната руска инвестиция в руския анклав “Камчия”, резултатът от която е възпята и в химн http://www.sok-kamchia.com/media/4150/pesen-kamchia.mp3. Химнът възхвалява в характерния маршов ритъм руския анклав “Камчия” като “столицата на дружбата” между Русия и България.

Ефектът от това руско “присъствие” е като неутронна бомба за все по-мизерното гето, в каквото е превърната съзнателно разрушената ( за да бъде изкупена също) българска част от бившия черноморски български комплекс. Няма друго подобно петно на българската черноморска карта, където вече от десетки години да не се развива туризма със съответните подобрения и строежи и то при наличието на комбинацията от слизащи до брега гори, които преминават в километри пясъчна ивица с плитко крайбрежие, подходящо за плажуване. Ивицата на практика е превзета от руския комплекс, макар оградата му да минава по края на гората, 16 на сто от която е застроена от руснаците ( които се хвалят на сайта на комплекса, че са им разрешили цели 30 на сто застрояване, но не са се възползвали от тази щедрост на дружелюбните им братушки). Пред оградата и покрай плажа нищо българско отдавна не никне- от ресторантите и дискотеките по бреговата ивица е оцелял само един купен пк с руски пари “Кристал”, който на практика е погълнат от руския комплекс като отправна точка към него откъм брега.

Възложител на обекта е СОК ( Санаторно-оздравителен комплекс) «Камчия» ЕАД с изпълнителен директор Станка Шопова, последният шеф на организацията на комунистическата младеж в България ДКМС, издигната лично от Тодор Живков ( на снимките- преди и в днешно време в обкръжението на руски началници) .  Под нейното ръководство  са построени и  се използват целогодишно ( данните са от официалния сайт на комплекса – следва дълъг цитат):

Хотелски комплекс “Лонгоз” с капацитет 450 легла; Атриум, басейн, фитнес зала, конферентни зали и др.

Детски оздравителен лагер “Радуга” с леглова база предназначена за 600 деца и около 100 ръководители, киноконцертна зала с 600 места и обществен център за клубна и кръжочна дейност;

Детски оздравителен лагер “Черноморски” с леглова база за 600 деца и обществен център, включващ зали за кръжочна дейност и концертна зала.

Вилно селище “Пирин”, състоящо се от хотелска част и единадесет двуетажни вили с леглова база за 250 човека;

Ресторантски комплекс “Кристал” с основен ресторант от 250 места, снек-бар, кафе-сладкарница и пицария;

Лечебно-диагностичен и балнеологичен център “Здравец”;

Учебно-възпитателен център “Юрий Гагарин”, който се състои от училище, Планетариум, авиакосмически център с музейна експозиция, Музей на славянската дружба, учебни лаборатории, лекционна зала с 250 места, помещения за детско творчество, кабинети по робототехника, спортна зала, телевизионно и радио студии.

Спортен комплекс “Камчия”, отговарящ на всички олимпийски  стандарти, включващ лекоатлетическа писта, многофункционално поле, плувен басейн, зали за тренировки, открити игрища за футбол, волейбола и баскетбола,  и други съоръжения.

Детски център за културни и художествени дейности и програми “Хамбарите”.

Амфитеатър за 2000 зрители ( с водни каскади за фон при някои спектакли- бел. авт.)

В реализирането на архитектурно-инженерния  проект  се използват най-новите строителни технологии, иновативни методи  за организация на строителния процес в унисон с уникалния ландшафт на Камчия.

Целият сграден фонд е обезпечен със собствена инженерно-техническа инфраструктура. Вече са построени и въведени в експлоатация възлова електростанция, шест трансформаторни поста, 3886 м. водопроводи и 2347 м. канализация. Изградени са автономни източници за топлоенергия, поставени са слънчеви батерии.

Всички технологични  процеси в обектите са подчинени на модерна система за автоматично управление. Тя осигурява програмиране на процесите, контрол и регулиране на технологичните параметри, защита на технологичното оборудване от аварийни ситуации, аварийно-предупредителна и технологична сигнализация, а също така и централизиран диспечерски контрол, мониторинг и управление.

Изградената по този начин комплекс ще може да приема по 2000 гости едновременно, по 25 хиляди почиващи ежегодно, предоставяйки им чудесни условия за почивка, оздравяване, обучение, творческо развитие, намиране на нови приятели, запознанство с България и с паметните места, свързани с общата ни история (  за историята от тракйско до днешно време, която не е свързана с Русия , няма предвиден интерес- бел. авт.), духовност и култура, с красивата българска природа и гостоприемството на българите.  СОК “Камчия” се превръща в значим съвременен обществен, културен, образователен и делови център на Русия в България.

Санаторно-оздравителния комплекс “Камчия” е не само значим обект на съвременните взаимоотношения между Русия и България, но и важна предпоставка за сближаването и славянското единение на народите на България и Русия. Не случайно казват, че Камчия – е новата  столица на българо-руската дружба.

СОК “Камчия” е успешен и най-мащабен социален проект, реализиран в България от Правителството на Москва в тясно сътрудничество с широк кръг български специалисти. Това е не само значим обект в света на съвремената архитектура, но и пример за успешната инвестиционна и социална политика на Москва, реализиран в дружеска страна.  Това е инвестиционен проект с голяма социална значимост, който може да бъде мултиплициран и на други територии от българския черноморски регион”.

Обърнете още веднъж внимание: изградени са километри ( вътрешна) инфраструктура от водопроводи и канализация. Построена е собствена автономна система за отопление и електрозахранване. Колко бетон е излят – това не казват ( интересно, по времето на СССР производството и “усвояването” на бетона беше единица мярка за прогреса по социалистически). Само “пътеката” с отводнителнте съоръжения, че и с пейки за междинна почивка на изморените от плажуването гости , която се вие нагоре между сградите от комплекса, свързани в някои случаи с надземни остъклен коридори помежду им, е погълнала материали, достатъчни да се очовечат пътищата в региона, които по селата наоколо са в окаяно състояние.

И всичко това в името на здравето на московските дечица, които от две години насам престанаха да идват групово в “столицата на българско-руската дружба”?

Както ще видите от друг цитат от автореклама на комплекса, става дума за “райско кътче”, защитено от ЮНЕСКО ( но не и от българско-съветската мафия), разположено само на 25 клм от Варны, в което има кружоци и так делее…Уникално е в целия свят, както се намеква в хвалебственото описание.

С този суперлатив съм склонен да се съглася поне по отношение на България, където никъде другаде няма събрани на едно място толкова открити и покрити спортни площи с олимпийски параметри ( комплексът “раСполага”, както пише на руско-български в рекламата, с басейни, лекоатлетически писти, зимна пързалка, боулинг зала и с най-големия фитнес, който някога съм виждал), плюс космически тренажор, училищен комплекс и т.н.

“Санаторно – оздравителния комплекс “Камчия” – е най-модерният детски център, и не само в България!”, хвалят се собствениците на нещото, което се “продава” пропагандно като проява на загриженост за московските деца, които допреди година-две се появяваха тук под строй за броени седмици в годината. И още ( запазвам правописа на руско мислещите автори на рекламата, които може би си мислят също така, че ЮНЕСКО е някой си Юнеско от Приднестровието, превърнато в голяма руска военна база на молдовска територия):

“Той е разположен в непосредствена близост до уникалния природен резерват, намиращ  под закрилата на Юнеско, до устието на река Камчия,  25 км. На юг от морската столица на България – Варны.  Тук има  прекрасен плаж със ситен пясък и дюни, спокойна и живописна река – Камчия, величествена гора и кристално чист въздух. В този райски кът на брега на Черно море се намират детските лагери “Лонгоз” за 400 деца и “Радуга” за 600 деца.

Тук няма място за скука – програмата на смените е наситена с  образователни, културни, развлекателни, спортни и творчески занятия. Работят кружоци, проводеждат се интересни мастер-класове. На разположение на почиващите са голяма киноконцертна зал, богата библиотека, медиатека, интернет клуб, компютърни зали, музикален салон и зала за танци. Организирана е богата екскурзионна програма по най- красивите места на черноморското ни ( руско мислещите автори на текста са били пределно откровени за черноморското ИМ крайбрежие”- бел. авт.).http://www.sok-kamchia.com/bg/категории/заповядайте-в-камчия!/за-вас-родители.aspx

Приключвам с цитатите с най-многозначителния от тях, който ни заплашва, че случаят с “Камчия” е модел, който може да се мултиплицира и другаде в “дружеска” България.

“СОК “Камчия” е успешен и най-мащабен социален проект, реализиран в България от Правителството на Москва в тясно сътрудничество с широк кръг български специалисти. Това е не само значим обект в света на съвремената архитектура, но и пример за успешната инвестиционна и социална политика на Москва, реализиран в дружеска страна.  Това е инвестиционен проект с голяма социална значимост, който може да бъде мултиплициран и на други територии от българския черноморски регион”. http://www.sok-kamchia.com/bg/категории/инвестиционен-проект.aspx

А сега да се върнем към въпроса: колко “дружеска” трябва да е една страна по отношение руските петродолари, изсипали се временно в Русия за едно десетилетие, за да си предостави така безрезевно и безусловно ( като безусловна капитулация) територията на един резерват за нейни пропагандни и хибридно военни цели, чията канава е “славянското единение”?

Какво, освен бетонираната дружба в един природен резерват, обособен като затворена руска собственост с достъп до нея за “външни лица” само след проверка на главния вход ( предупредителни табели в този смисъл се мъдрят навсякъде по километричната ограда) , получават бедните български съседи на тази руска демонстрация, която е най-скъпият ( не само на сърцето на българския обслужващ персонал) в материално отношение израз на платеното от Москва руско проникване в чужбина след края на СССР?

Контрастът с разрухата в обраслата като джунгла бивша почивна база в комплекса е толкова поразителен, че по-поразяващо е само пълното нехайство на българските власти и на медиите, които “не забелязват” случващото се. Само в най-отдалечената от руснаците северна част на бившия комплекс мъждука форма на бедняшки туризъм в бунгала, малко от които са претъпрели някакви ремонти ( за ново строителство изобщо не говорим). Край газовите котлони пред тях клечат курортисти с тигани и тенджери. Останалите бунгала, вероятно стотици на брой, са погълнати от джунглата.

Навсякъде из джунглата се виждат ( все по-трудно с годините) в настъпващия гъсталак бивши почивни станции, магазини, ресторанти и механи. В гората и на плажната ивица имаше дискотеки и ресторанти. Унищожени са. На въпроса как стана това, местните се озъртат: “ами вдигнаха наемите на арендаторите до невъзможни нива и те сами се отказаха”.

Отказаха, ги, ако трябва да бъдем точни. И можем да се досетим кой е поръчителят на тази предизвикана запустялост, която цели едновременно да не се мъти водата на господарите от СОК с някакви шумни, неподлежащи на контрол курортисти, а от друга страна- направи възможно евтиното изкупаване на всичко, което се хареса на московците ( една бивша механа, която е привлечена като част от комплекса, е достроена и прилича на замък, на чиято порта се мъдри надпис на руски, че това е “детский мир”, място за забавление на руските деца).

На русофилстващите българи, които се умиляват, че братушките им са изсипали тези стотици милиони на българска земя и се гневят, че някой им придиря, трябва да се зададе отново въпросът: срещу какъв ангажимент им е позволено това ( освен срещу съответните подкупи на съответните аборигени)? Това ли им е “бонусът” – да се затворят в своя хиперлуксозна база, чиито околности са като гетото Совето край южноафриканската столица Йоханесбург?

Къде са обикалящите български курорти днешни министри да зададат някои въпроси по този повод?

О, да и на “Камчия” обърнаха внимание. Министърът на образованието Красимир Вълчев посети комплекса на 31 август 2017 г., за да се възхити на образователния му център ( където можете да си запишете детето на целогодишен пансион срещу 11 000 ( единадесет хиляди) лева. Попял му Веселин Маринов на специално организаран концерт. http://sok-kamchia.com/bg/новини/министърът-на-образованието-и-науката-на-българия-красимир-вълчев-посети-и-се-запозна-със-сок-„камчия“.aspx

Да обобщя вече анонсироното в друга статия наблюдение: навсякъде по европеските граници на Русия руските селища изглеждат мизерно в сварнение с онези при другите народи ( финландски, литовски, полски и т.н.). Само в България може да се види точно обратното. Тук руските неоколониалисти не само са си построили затворен комплекс за чудо и приказ, но и с номерата си са предизвикали тоталната мизерия на българските аборигени покрай тях.

В текста по-горе няколко пъти споменавам суперлатива “уникален” по отношение на руския СОК “Камчия”. Наистина е така- уникално е как предателската политика на корупционерите в България е позволила такава огромна далавера на българска земя и това да не “представлява интерес” нито за българските власти, нито за медиите им, нито за управляващите “патриоти”, готови иначе да изядат с парцалите парцаливите мигранти, опитващи се да притичат колкото се може по-бързо през “гостоприемната България” в бягството им към Европа ( точно както във вица, че най-бързото на животно на света било онова, което можело да притича през Румъния по времето на комунизма без да бъде изядено), за да не бъдат изядени живи тук от същите патриотари.

Сред шумните крясъци “България за българите” е извършена тихомълком разпродажбата на български суверенитет на руските търгаши с националната ни сигурност.

Share on Facebook

Едно от последните предложения на “Orange Books” e първата книга на Джон Кори Уейли, която се издава на български език. Той е носител на Националната награда за литература на САЩ за младежка литература. Без угризения на съвестта мога да заявя, че корицата, която са избрали от издателството, ми допадна най-много от тези, с които досега...