Суджукакя – гръцки кюфтета в доматен сос

09/03/17 20:57
(http://www.kulinarno-joana.com/)

Суджукакя – гръцки кюфтета в доматен сос

Лятото завърши своя пълен кръг от горещина, изобилие от плодове и зеленчуци, почивка, море, преговор на свършеното и плануване на новото. Лятото за мен свърши съвсем очаквано – с ваканция, с опитване на нови и позабравени храни, с опитване на нови за мен вина, с нови идеи за готвене, които да обогатят менюто с най-голямото богатство по пазарите сега. Защото, каквото и да си говорим за храна, аз я чувствам истинска и наистина вкусна, когато съм у дома.

За Вальо нещата стоят малко по-различно, нека да кажем, че няма моите претенции. Затова може да го наречем щастливец, предполагам. По-претенциозен и от мен се оказва Даниел, който на неговата почти четири годишна възраст, обича да яде едни и същи неща като хляб, краставици, супа без моркови и зелении и спагети с много пармезан. От време на време, което за съжаление не е много често, той проявява интерес към други от обичайните храни, и пак за съжаление това е за сметка на някоя от тях. Но ваканциите, или всъщност всяко едно по-дълго отсъствие от дома, което предполага хранене навън, ми носи жокери за разнообразяване и на неговото меню.

Суджукакя

Така например в началото на годината, когато отскочихме до Хисаря, аз разбрах, че може да яде спагетите не само със зехтин и пармезан, но и с доматен сос с кайма или по-добре казано – спагети болонезе. Започнах да му правя и аз, но тогава отказа картофите под каквато и да е форма, та досега. От друг случай пък разбирам, че много обича леща яхния, макар да казва, че не обича домати. Реших да пробвам и с бял боб на яхния, но не ми се получи. Месо, освен в болонезе яде и в супа, което май е добре – той обича супи, стига в тях да не му се мотаят парчета моркови, магданоз и по-големи парчета лук, които ръката и уж острия ми нож са пропуснали при накълцването. Шоколадът във всякакви форми е нещо, на което никога не се сърди, но затова ще си говорим друг път. Това, което научих или по-скоро ми хрумна да правя след тази ваканция е от един опит с една пилешка супа, на една вечеря.

Замесване на каймата за кюфтетата

Така, предложенията за закуска и за вечеря в продължение на 10 дни в Porto Carras Grand Resort бяха най-разнообразните, които съм виждала някога. В такова положение е необходимо да имаш стриктна хигиена в храненето, иначе се връщаш от почивка с 2-3 кг отгоре и то дори да се опиташ да спазваш някакви граници. Храната, освен многообразна беше и вкусна. Никога досега не съм имала нужда да потърся нещо друго за хранене извън хотела, в който сме отседнали. С моите претенции, нали разбираш? Още по-хубавата част е, че за Даниел също имаше разнообразие. Имам предвид от храните, които обича. Точно от тази ваканция и от начина на приготвяне на пилешката супа (става въпрос за авголемоно) от готвачите в хотела на мен ми хрумна как да добавям моркови в нея, така че да не им се муси, но също така и други зеленчуци като селъри, тиквички или чушки, например, в която и да е супа. Какво ли правя, най-сетне ще ме попиташ? Приготвям рядка крем супа, в която слагам каквито искам зеленчуци + малко картофи за плътност. Тогава към тази наистина рядка крем супа добавям храни, които Даниел обича като сварено месо или грах, например. Ще ме попиташ още, защо просто не му приготвям крем супи? Ами, защото Даниел казва, че не ги обича и допълва с „аз вече съм ги ял, когато бях малък“. Не мога да му го оспоря, нито да го карам да яде насила, затова се налага да правя повече и най-разнообразни трикове и хитрини. Супите ми започват да стават с нетрадиционен вид при традиционния вкус, но това беше само кратка предистория за онова, което направих за Даниел с гръцките суджукакия.

Оформените суджукакя

Още малко с предисторията. Заради опърничавия вкус на Даниел, аз много често готвя отделна храна от нашата за него. Това започва да ме изморява, още повече, че той е почти на четири и би трябвало да сяда на масата заедно с нас. Разбира се, не си представям да изяде на едно хранене поне 10 (десет) маслини като мен, или да опитва от страхотната пача (аспик от свинско, ако пача не ти звучи добре), която дядо му приготвя, или да смуче сокове от опашките на сотирани скариди, но поне може да опита да яде от всичко останало, освен разновидности на супа, спагети, баница със сирене и сварено яйце. Засега отказва, дори при моите най-добри опити да му предложа нещо различно. Последната ни сцена по този повод от тази ваканция се разигра по следния начин:

Аз: Дани, искаш ли домат? – показвам му нарязаните домати в моята чиния и съм готова веднага да забуча един на вилицата си и да я поднеса към устата му.

Даниел: Аз не го обичам, защото ти не ми го даваш в София.

Аз: А?!!! – чувствам се объркана, защото не съм спирала да му предлагам домати от две години насам и се надявам да не изтърси нещо такова пред бабите си, защото тогава лошо ми се пише.

Така стоят нещата с детското хранене при мен и хич не си мисли, че ми е много забавно. Поне обича плодове, макар и не всички. Пак по време на ваканцията ме изненада с въпроса „Мамо, искаш ли да си говорим за плодове и зеленчуци?“ Изброихме голяма част от тях и пресметнах наум, че му харесват повечето плодове за сметка на зеленчуците. Такива ти му работи.

Приготвения доматен сос и изпържените суджукакя

И най-сетне, извън темата за предпочитанията на Даниел, на онази вечери почти винаги имаше суджукакя. Сметнах, че е добра идея да ги включа в семейното меню, особено при хубавите домати, които се предлагат в сезона. Сметнах още, че с един куршум ще ударя два заека. Суджукакя с пилаф за мен и Вальо и спагети с тях (разбира се намачкани и объркани в соса и спагетите) за Даниел. Имитирам болонезе, нали разбираш? Точка за мен.

Суджукакя

Суджукакя – гръцки кюфтета в доматен сос

Рецептата е адаптирана от книгата The Authentic Greek Cookbook с известно взаимстване от рецептата във funkycook.gr.

Суджукакя е известно гръцко ястие с кюфтета, най-често от телешка кайма в доматен сос. Произходът му е турски и идва от думата sucuk, която означава суджук (Sujuk). Формата на кюфтетата и подправките в тях оправдават наименованието на ястието. Начините на приготвяне и добавяните подправки се различават по регионите и домакинствата. И аз имам някакви идеи определящи се от личните ми предпочитания за това ястие, a рецептата, която следва е навигация за онова, което ти може да приготвиш за своето семейство. Един-два съвета само ще дам – не пропускай кимиона, макар и да сметнеш за добре да пропуснеш канелата. Точно в този сезон използвай зрели червени домати – няма нищо по-вкусно от доматен сос с пресни домати. Червеното вино допадна дори на Даниел. То отделя своите аромати и не оставя алкохол, затова моля, не пропускай и него.

За 4 порции

За кюфтетата:

500 г телешка кайма
1 филия хляб
100 мл червено вино
1 яйце
1 голяма скилидка чесън, пресована
1/2 чаена лъжица смлян кимион
1/4 чаена лъжица канела
1/8 чаена лъжица прясно настъргано индийско орехче
сол и прясно смлян черен пипер
3 супени лъжици зехтин

За доматения сос:

500 г домати, настъргани без люспата
1 средно голяма глава жълт лук, нарязан на ситно
2 големи скилидки чесън, нарязани на ситно
1 малка пръчка цейлонска канела
червеното вино останало от накисването на хляба
сол и прясно смлян черен пипер

За сервиране: пилаф, намачкани картофи или сварена паста

Приготвяне на кюфтетата

Хлябът се накисва във виното 10 минути. Каймата се слага в купа и към нея се добавят накиснатия и добре изстискан от виното хляб. Виното се запазва за доматения сос. Добавят се всички останали съставки без зехтина. Омесват се много добре. Ако имаш възможност, остави омесената кайма 30 минути до 1 час в хладилника, за да могат ароматите да се обединят.

От омесената кайма се правят 12 кюфтета, приблизително по 50 грама всяко. Кюфтетата се оформят в продълговата форма, подобно на вретено – по-дебели в средата и малко по-тънки към краищата.

Зехтинът се загрява в голям широк тиган. Кюфтетата се пържат в него от всички страни, общо 3-4 минути. За да се изпържат добре се добавят на два пъти в тигана – първо шест от тях, после останалите шест. Готовите се изваждат в затоплена чиния и се оставят настрана.

Приготвяне на доматения сос

В мазнината, в която са изпържени кюфтетата се добавя лукът и се сотира 3-4 минути. Добавят се чесънът и пръчката канела. Разбъркват се 20-30 секунди докато отделят аромата си и към тях се изсипва червеното вино. Оставя се да заври и тогава се добавят доматите. Посоляват се със сол и прясно смлян черен пипер. Оставят се да заврат и се варят около 5 минути. В соса се добавят изпържените кюфтета.

Завършване

На този етап има два варианта за завършване на ястието. След като кюфтета се добавят към доматения сос, могат да се оставят да къкрят в него на умерен котлон 20-25 минути или да се запекат във фурна нагрята на 180ºC за 30-35 минути. Фурната трябва да бъде предварително нагрята, преди в нея да се сложат сосът и кюфтетата. Ако избереш втория начин (показан на снимките), ястието може да се завърши във фурната в тигана, в който е започнато, ако тиганът има метална дръжка (позволява да се сложи във фурната) или всичко да се подреди в подходяща тава и да се запече в нея.

Суджукакя се сервират топли с пилаф, намачкани картофи, картофена салата или сварена паста. Ако желаеш, поръси ги с пресен магданоз.

Суджукакя с пилаф