„Капризите на Оливър“ е идеалният пример за израза „грабна ми окото”“ Точно това направи корицата й на един Панаир на книгата. Тъкмо бях отворила уста да откажа на продавачката, тъй като мразя да ме изнудват за покупки чрез детето, и се загледах в корицата и илюстрациите. После бавно затворих книгата и решихме да я купим. Капризничещ батко? Познато. Прашен...

Диляна е изключително активно момиче на 29 г., което обожава да чете от дете, защото книгите й дават уют и спокойствие. Първоначално иска да учи журналистика в София, но впоследствие записва психология в най-големия британски университет за дистанционно обучение (The Open University), благодарение на което намира ключовете за много затворени вратички в съзнанието си. Четвърта година...

watch video: how to make:    see more:

„Е, още ли пишеш секс книги?“ Това определено не е въпрос, който очакваш да ти бъде зададен на погребение, по пътя от църквата до гробището, особено от човек, когото познаваш откакто се помниш. Но ето, че го чувам в един ясен, зимен ден, достатъчно силно, така че всички скърбящи наоколо да чуят уникалния, супер забавен...

Редовните ни читатели знаят, че през април бях на конференция във Венеция, където представих публикацията си, разработена съвместно с проф. Каталина Григорова и озаглавена „A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing“.

Ето подробности и линк към последната, подобрена версия на статията:

SOFTENG 2017, Third International Conference on Advances and Trends in Software Engineering

ISSN: 2519-8394

ISBN: 978-1-61208-553-1

Location: Venice, Italy

Dates: from April 23, 2017 to April 27, 2017

Notes: IARIA Conference.

Title:

A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing

Peter Sabev
Department of Informatics and Information Technologies
“Angel Kanchev” University of Ruse
Ruse, Bulgaria

Prof. Katalina Grigorova
Department of Informatics and Information Technologies
“Angel Kanchev” University of Ruse
Ruse, Bulgaria

Abstract: Nowadays, a main resort for delivering software with good enough quality is to design, create, implement and maintain test cases that are executed automatically. This could be done on many different levels, however graphical user interface (GUI) testing is the closest one to the way the real user interacts with the software under test (SUT). The aim of this paper is to determine the most popular GUI automated tools for software testing among a list of 52 candidates and compare them according to their features, functional and non-functional characteristics.

Download:

A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing [DOC]

A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing [PDF]

Материалът A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Редовните ни читатели знаят, че през април бях на конференция във Венеция, където представих публикацията си, разработена съвместно с проф. Каталина Григорова и озаглавена „A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing“.

Ето подробности и линк към последната, подобрена версия на статията:

SOFTENG 2017, Third International Conference on Advances and Trends in Software Engineering

ISSN: 2519-8394

ISBN: 978-1-61208-553-1

Location: Venice, Italy

Dates: from April 23, 2017 to April 27, 2017

Notes: IARIA Conference.

Title: A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing

Authors: 

Peter Sabev
Department of Informatics and Information Technologies
“Angel Kanchev” University of Ruse
Ruse, Bulgaria

Prof. Katalina Grigorova
Department of Informatics and Information Technologies
“Angel Kanchev” University of Ruse
Ruse, Bulgaria

Abstract: Nowadays, a main resort for delivering software with good enough quality is to design, create, implement and maintain test cases that are executed automatically. This could be done on many different levels, however graphical user interface (GUI) testing is the closest one to the way the real user interacts with the software under test (SUT). The aim of this paper is to determine the most popular GUI automated tools for software testing among a list of 52 candidates and compare them according to their features, functional and non-functional characteristics.

Download:

A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing [DOC]

A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing [PDF]

Материалът A Comparative Study of GUI Automated Tools for Software Testing е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

С участието на над 50 български издателства на 18 шатри ще ни посрещне петото издание на „Алея на книгата“ – София, което започва на 12-ти септември (вторник), съобщават организаторите от Асоциация „Българска книга“ (АБК). Книжният маратон ще продължи до 17 септември с работно време от 10 до 20 ч. всеки ден. Пътуващото изложение, на което...

Стела Кери преминава през труден период и въпреки усилията си, не вижда благоприятен изход. Докато една нощ тя пише писмо, което може да промени всичко… „Всички сме родени от звездите“ (изд. „Ера“) на британската писателка Роуан Колман ще разбие сърцето ви, а след това ще събере парченцата отново. Незабравима история за втория шанс, силата на...

НА СНИМКАТА: Съоръжение за преодоляване на “Великата българска стена”С прости стълби, поставяни от двете страни на “Великата българска стена “ по границата с Турция, трафикантите и техните клиенти щурмуват и преодоляват елементарно шумно рекламираното съоръжение, което е предмет на голяма гордост на нашите власти пред собствените граждани и пред чужденците. Това научаваме от…БиБиСи. Ако не беше толкова просто като финт ( за който никой от ангажираните строители на Великата българска стена не се е досетил) можеше да се направи аналогия с френската непреодолима линия “Мажино” по границата с Германия, която обаче германците “просто” заобикалят и нападат Франция през Белгия  през лятото на 1940-та година.

Ама и турските колеги си ги бива, а. Явно и те ги пускат мигрантите, за да не ги хванем у нас.

Ако сте забравили, нека да помогна: репликата “ние ги хващаме, те ги пускат”, която новоназначеният главен секретар на МВР Бойко Борисов изрича ( без да си признава, че цитира героя на Силвестър Сталоуон в американския екшън “Кобра”), датира от 2002 г. https://www.blitz.bg/goreshtite-novini/bobi-belyata-edin-ot-bombadzhiite-zaradi-koito-boyko-kaza-quotnie-gi-khvashchame-te-gi-puskatquot_news322114.html

Имаме повод да си припомним това плагиатство на Борисов.

Във връзка с информацията на БиБиСи, че български корупционери на държавна служба помагат на негални мигранти да минават границата с помощта на стълби, трябва да актуализираме изтърканата фраза по отношение на турско-българската дружба в трафикантския бизнес.

“Те ги пускат, ние не ги хващаме”.

Милите ли, че това е възможно да се случва без по веригата да се предават съответните подкупи?

Тъжно-смешна добавка към “разкритието” е фактът, че българите научават от чуждата медия подобни новини, известни сигурно и на местните козари по границата с Турция. Което силно напомня на времето на т.н. соц. Добре известни на всички безобразия в страната минаваха за държавна тайна и трябваше човек да си настрои на вълните на Лондон радиото, за да чуе потвърждение на онова, което е видял и чул сам.

Остава сега от най-високо място в държавата да ни кажат, че от БиБиСи не ни желаят доброто с разпространяването на подобни новини ( в края на краищата имаме управляваща коалиция, сглобена от парламентарно мнозинство, формирано след истеричната пропаганда по въпроса за очакваните ужаси, свързани с уж прииждащите милиони мигранти). Точно това направи през март 2008 г. президентът Първанов във връзка с филма на БиБиСи за трагедията с децата в Могилино, който той нарече “антибългарска пропаганда” защото не бил направен с любов към България.http://www.mediapool.bg/parvanov-filmat-na-bbs-za-mogilino-e-chast-ot-antibalgarska-kampaniya-news136932.html

Все пак имаме и добра новина ( по стандартите на Първанов и неговия авер Борисов): българските медии обичат България! Някои ( предимно в интернет) си позволяват да критикуват официалната политика в борбата с несъществуващия бежански наплив, но чак пък да разкриват как с обикновени стълби се прескача любимият пропаганден бонус на Борисов и компания- това е табу, към което се отнасят с разбиране. Някак си не е патриотично да се говори и пише как милиони евро бяха похарчени срещу митичната бежанска вълна, която отгоре на всичко прелива когато си пожелае въпреки  отличното постижение на българското усилие като гранична държава в ЕС, която се бие в епилираните гърди ( да, косматата гръд на Бой Ганьо е демоде, но не и манталитета му да се хвали пред европейците “болгар, болгар”)  как се е превърнала във вълнолом срещу мигрантите.

Share on Facebook

Обикновено книгите, които остават в съзнанието ми най-дълго, след като съм ги прочела, са тези, които са пробудили някаква емоция в мен. Тъга, от която не можеш да избягаш по цели дни, страх, който не ти позволява да заспиш, гняв към героите, който те кара да изхвърлиш книгата през някой прозорец, и дори отвращение –...

Изт: Salesforlife

Някога ядосвали ли сте човек, който има собствена армия?

И аз не бих желал да ми се случва. Затова не завиждам на милиардери.

Може да харесвам с 500 години по-младите им жени или тревясалите им имения, обаче дали ми се забърква с хора, които имат собствено разузнаване, собствени тайни служби и собствени специални части/снайперисти?

Едва ли!

Ако харесваме лайфстайла на свръх-богатите, ще трябва да харесваме и могъщите им врагове…

Виждаме само върха на айсберга.

Искаме „само главичката” да вкараме, ама не става.

Главата на камилата, като влезе веднъж в палатката, ще разруши стана.

Харесваме ламборджинито на някого, но не искаме да му плащаме лизинга.

Харесваме нечия работа, но не искаме нейните отговорности, искаме само нейната заплата.

Харесваме нечия популярност, но не искаме да сме клоуните в квартала, искаме само катаджиите да не ни глобяват.

Харесваме нечий бизнес, но не искаме да се занимаваме с данъчни, с конкуренти, с мутри, с изнудвачи, с ДДС декларации, с бюрокрация…

Харесваме нечий талант, но не искаме да си изгубим детството…

Харесваме нечий имот, но не искаме дори да знаем за месечната му вноска.

Харесваме коне, но дори не желаем да разберем за седмичната им издръжка.

Харесваме бездомни котенца и кученца, но не бихме ги подслонили у дома, не бихме дали 300 лева от собствените си спестявания, по-скоро бихме организирали поредната фейсбук „кампания”.

Харесваме бездомните старци, но още повече харесваме мисълта, че им „помагаме”. Едва ли бихме ги подслонили у дома. Все пак миришат. Пък и е неудобно. Какво ще кажат тъщата / майката / дъщерята / зетят / тъстът / децата ?

Какво ще кажат хората?

Харесваме някой филм, но предпочитаме да си го изтеглим безплатно.

Харесваме нечия дъщеря, но НЕ бихме искали да се сродяваме с нейния баща.

Харесваме нечий син, но не желаем да се харесваме на майка му.

Харесваме природата, но не бихме легнали под багера.

Има толкова много неща, които харесваме, обаче не ни стиска.

Само главичката не се брои.

Трябва да си заложиш и „топките”.

Не всички се раждат с топки, затова ВСИЧКИ се раждат с Душа.

Ако ТОЛКОВА много искаш да притежаваш нещо, което не ти принадлежи, трябва да си заложиш душата, майко, Цялата. И ще го получиш. Заедно със страничните ефекти. Главата на камилата ще бъде в твоята палатка.

Оправяй се.

Тихомир Димитров