Знам, есента мина и не успях да ти говоря за ябълки и тикви, но пък ти говорих за есенни салати. Изглежда, че вече е зима и вместо да ти заговоря за коледни сладки (хм, това вероятно предстои) за пореден път тази година ще говоря за шоколад. Хубаво нещо е шоколадът, особено ако питаш Даниел, който вече е на четири. В този период от моя живот, почти всички десерти у дома са диктувани от него. Приготвям предимно това, което ще му хареса. Опасявам се, че така ще бъде и занапред. Майките знаят най-добре, особено тези майки, които имат лудостта всекидневно да приготвят храната у дома от нулата. И точно в този сезон, за мен няма много смисъл да правя Мон Блан или тиква с крем карамел, ако знам, че ги правя само за себе си. Шоколадовата тема този път включва лесни и бързи мъфини, за закуска. Но ако искаш десерт, от същото тесто може да се получи и много добър кейк с глазура.
От една година насам редовно през уикендите приготвям тези шоколадови мъфини. Рецептата вече ми е толкова позната, че я приготвям в събота сутрин, преди да съм пила кафе, без усилия и без да имам провал. Понякога, когато не бързам, се заигравам и вместо мъфини правя кейк с глазура, която задължително за малки деца, трябва да бъде поръсена с шарена декорация.
Рецептата изисква продукти, които вероятно стоят в твоя шкаф и хладилник точно сега. Освен това няма нищо сложно в смесването им, то винаги е в три лесни стъпки – смесване на сухите, смесване на течните, събиране на двете. И всичко това с една телена бъркалка. След 15 минути печене, шоколадовите мъфини са готови. Прекрасно е за мен и не толкова много за Даниел, на който петнайсете минути му се струват като цяла вечност.
И все пак е бързо. Не е като последната неделна закуска, когато с неговото събуждане събужда и мен и ме насочва направо към кухнята, където иска да му приготвя „курабийки на човече“. За пореден път, отново преди да съм си изпила сутрешното кафе, аз започвам да меся тесто. Изобщо не го питам какви точно курабийки иска, замесвам с каквото имам и с онова, което не изисква меко масло, например. Той се включва в приготвянето с охота и това струва ми се е единствената причина да започна да готвя в неделя, в 9 сутринта, след DiVino.Taste и преди да съм помирисала кафе. Това ще да е съдбата на един кулинарен блогър с особена лудост. И ако питаш за него, казва се Йоана.
Приятната част на тази случка са ароматите, които се разнасят сутрин и които обожавам – ванилия, канела, мед, сладко тесто… примесено с аромата на кафе, което тъкмо (най-сетне) запълва каната. Другата приятна част е, че докато първата партида курабийки се пече, Даниел е достатъчно зает с тесто, брашно и формички за сладки, че да успея да пия кафе в сутришна тишина. Като майка на четири годишно момче, си мислех, че никога отново няма да дойде този момент. Така че с огромно удоволствие правя закуски по поръчка, независимо колко брашно ще се наложи да измета от пода след това.
С мъфините нямам толкова грижи по пода и дори много често успявам да ги сложа във фурната да се пекат, още преди Даниел да се усети, че може да си поиграе с малко брашно. Докато вече пия кафе те са се изпекли и носят приятните аромати на шоколад и ванилия. Струва ми се, че като никога и аз ще закуся или поне ще си запазя един със следобедното кафе.
Рецептата е адаптирана от книгата Step-by-step Baking, като аз по-често добавям млечен шоколад, вместо черен. Освен това намерих подходящ заместител на мътеницата (buttermilk) за тази рецепта и той е смесване на равни части кисело и прясно мляко, а не както обикновено процедирам – да смеся прясно мляко с лимонов сок, за да се сгъсти млякото и да наподобява въпросния бътърмилк.
Обикновено приготвям посочената доза, от която се получават 8 или 9 мъфина. Броят им може варира заради размера на гнездата за мъфини. Макар той винаги да е средно голям, моят опит показа, че формите никога не трябва да се запълват над 2/3 от техния обем, иначе мъфините се разливат настрани. Имам две различни форми за мъфини, които са със среден размер и от едната изкарвам 8 мъфина, а от другата 9, при условие, че ги запълвам до 2/3 от обема им с едно и също количество смес. Макар двете форми да имат един и същ обем, техните гнезда са различни, като при едната са по-тесни и високи, а при другата по-плитки, но по-широки. За да разбереш колко точно мъфина получаваш от твоята форма, просто следвай правилото да не запълваш гнездата с повече от 2/3 от техния обем.
Когато приготвям кейк, правя двойна доза от сместа и пека в продълговата форма за хляб с размери 25 x 11 x 8 см. Тогава пека на 180ºC за 55-60 минути. Повече подробности за кейка като добавки към него и рецепта за глазурата има по-долу, след инструкциите за мъфините.
За 8-9 броя средно големи мъфина.
Продукти:
Фурната се нагрява на 200ºC. Подготвят се 8-9 гнезда за мъфини, в които се поставят хартиени капсули.
В купа се смесват брашното, пресятото какао, бакпулверът, солта и захарта. Разбъркват се с телена бъркалка, докато съставките се смесят добре. Към тях се добавят шоколадовите парченца и се разбъркват хубаво.
В отделна купа се смесват киселото и прясното мляко, олиото, ванилията и яйцето. Разбиват се с телена бъркалка, докато се смесят хубаво и се получи гладка емулсия.
Към сухите съставки се добавят течните. (Ако направиш обратното – към течните да добавиш сухите, ще бъде все същото). Разбъркват се внимателно с телената бъркалка докато сместа стане еднородна.
От сместа се взима с лъжица за сладолед или с помощта на две лъжици и се запълват формите за мъфини до 2/3 от обема им. Поръсват се с малко шоколад. Слагат се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 15 минути.
Когато са готови се изваждат и се оставят 2-3 минути във формите. След това се пренасят върху решетка докато изстинат. Обикновено у дома в събота сутрин не настъпва този момент с пълното изстиване. И топли са добри, но е по-добре да се охладят.
Съхраняват се в кутия на стайна температура до три дни или в хладилник до една седмица. Ако мъфините са били в хладилник, добре е да се извадят на стайна температура поне 30 минути преди консумация.
За кейка използвам двойна доза от тази мъфините (пресмята се лесно), като понякога добавям в сместа един от следните продукти:
Ако предпочиташ, може да се добавят и други аромати освен ванилия, като 1/2 чаена лъжица канела, настъргана кора от един портокал или една супена лъжица ароматен алкохол (Бейлис, уиски, тъмен ром, коняк, коантро, десертно вино и всичко друго, което ще бъде подходящо с шоколад)
Сместа изсипвам в добре намазана продълговата форма с размери 25 x 11 x 8 см. Пека на 180ºC за 55-60 минути, като към края на печенето винаги проверявам за готовност с дървена клечка, която забодена в кейка трябва да излезе суха. Когато кейкът е готов го оставям за 5 до 10 минути във формата и тогава го освобождавам от нея. Оставям го върху решетка докато се охлади напълно. След това го намазвам с шоколадов ганаш и декорирам според добавките в него. В случая (на снимките) кейкът е с кокос и декорирам с подсладен кокосов чипс (намира се най-често в био магазините или био щандовете в супермаркетите).
За шоколадовия ганаш:
Шоколадът се нарязва на ситно и се поставя в купа. Сметаната се кипва и се излива върху шоколада. Оставя се така 20 секунди и се разбърква докато се образува еднородна смес. Добавя се маслото и се разбърква докато се стопи в ганаша. В този момент е хубаво ганашът да се пасира с пасатор – това ще го направи гладък, кадифен и лъскав. Ганашът се покрива плътно със стреч фолио и се охлажда в хладилник за около 2 часа или докато стегне но остане кремообразен. Тогава се нанася върху кейка. Поръсва се с избраната декорация. Кейкът се съхранява в хладилник и се изважда на стайна температура поне 30 минути преди сервиране.
Двойно шоколадовите мъфини на Даниел и вариация за шоколадов кейк е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
Знам, есента мина и не успях да ти говоря за ябълки и тикви, но пък ти говорих за есенни салати. Изглежда, че вече е зима и вместо да ти заговоря за коледни сладки (хм, това вероятно предстои) за пореден път тази година ще говоря за шоколад. Хубаво нещо е шоколадът, особено ако питаш Даниел, който вече е на четири. В този период от моя живот, почти всички десерти у дома са диктувани от него. Приготвям предимно това, което ще му хареса. Опасявам се, че така ще бъде и занапред. Майките знаят най-добре, особено тези майки, които имат лудостта всекидневно да приготвят храната у дома от нулата. И точно в този сезон, за мен няма много смисъл да правя Мон Блан или тиква с крем карамел, ако знам, че ги правя само за себе си. Шоколадовата тема този път включва лесни и бързи мъфини, за закуска. Но ако искаш десерт, от същото тесто може да се получи и много добър кейк с глазура.
От една година насам редовно през уикендите приготвям тези шоколадови мъфини. Рецептата вече ми е толкова позната, че я приготвям в събота сутрин, преди да съм пила кафе, без усилия и без да имам провал. Понякога, когато не бързам, се заигравам и вместо мъфини правя кейк с глазура, която задължително за малки деца, трябва да бъде поръсена с шарена декорация.
Рецептата изисква продукти, които вероятно стоят в твоя шкаф и хладилник точно сега. Освен това няма нищо сложно в смесването им, то винаги е в три лесни стъпки – смесване на сухите, смесване на течните, събиране на двете. И всичко това с една телена бъркалка. След 15 минути печене, шоколадовите мъфини са готови. Прекрасно е за мен и не толкова много за Даниел, на който петнайсете минути му се струват като цяла вечност.
И все пак е бързо. Не е като последната неделна закуска, когато с неговото събуждане събужда и мен и ме насочва направо към кухнята, където иска да му приготвя „курабийки на човече“. За пореден път, отново преди да съм си изпила сутрешното кафе, аз започвам да меся тесто. Изобщо не го питам какви точно курабийки иска, замесвам с каквото имам и с онова, което не изисква меко масло, например. Той се включва в приготвянето с охота и това струва ми се е единствената причина да започна да готвя в неделя, в 9 сутринта, след DiVino.Taste и преди да съм помирисала кафе. Това ще да е съдбата на един кулинарен блогър с особена лудост. И ако питаш за него, казва се Йоана.
Приятната част на тази случка са ароматите, които се разнасят сутрин и които обожавам – ванилия, канела, мед, сладко тесто… примесено с аромата на кафе, което тъкмо (най-сетне) запълва каната. Другата приятна част е, че докато първата партида курабийки се пече, Даниел е достатъчно зает с тесто, брашно и формички за сладки, че да успея да пия кафе в сутришна тишина. Като майка на четири годишно момче, си мислех, че никога отново няма да дойде този момент. Така че с огромно удоволствие правя закуски по поръчка, независимо колко брашно ще се наложи да измета от пода след това.
С мъфините нямам толкова грижи по пода и дори много често успявам да ги сложа във фурната да се пекат, още преди Даниел да се усети, че може да си поиграе с малко брашно. Докато вече пия кафе те са се изпекли и носят приятните аромати на шоколад и ванилия. Струва ми се, че като никога и аз ще закуся или поне ще си запазя един със следобедното кафе.
Рецептата е адаптирана от книгата Step-by-step Baking, като аз по-често добавям млечен шоколад, вместо черен. Освен това намерих подходящ заместител на мътеницата (buttermilk) за тази рецепта и той е смесване на равни части кисело и прясно мляко, а не както обикновено процедирам – да смеся прясно мляко с лимонов сок, за да се сгъсти млякото и да наподобява въпросния бътърмилк.
Обикновено приготвям посочената доза, от която се получават 8 или 9 мъфина. Броят им може варира заради размера на гнездата за мъфини. Макар той винаги да е средно голям, моят опит показа, че формите никога не трябва да се запълват над 2/3 от техния обем, иначе мъфините се разливат настрани. Имам две различни форми за мъфини, които са със среден размер и от едната изкарвам 8 мъфина, а от другата 9, при условие, че ги запълвам до 2/3 от обема им с едно и също количество смес. Макар двете форми да имат един и същ обем, техните гнезда са различни, като при едната са по-тесни и високи, а при другата по-плитки, но по-широки. За да разбереш колко точно мъфина получаваш от твоята форма, просто следвай правилото да не запълваш гнездата с повече от 2/3 от техния обем.
Когато приготвям кейк, правя двойна доза от сместа и пека в продълговата форма за хляб с размери 25 x 11 x 8 см. Тогава пека на 180ºC за 55-60 минути. Повече подробности за кейка като добавки към него и рецепта за глазурата има по-долу, след инструкциите за мъфините.
За 8-9 броя средно големи мъфина.
Продукти:
Фурната се нагрява на 200ºC. Подготвят се 8-9 гнезда за мъфини, в които се поставят хартиени капсули.
В купа се смесват брашното, пресятото какао, бакпулверът, солта и захарта. Разбъркват се с телена бъркалка, докато съставките се смесят добре. Към тях се добавят шоколадовите парченца и се разбъркват хубаво.
В отделна купа се смесват киселото и прясното мляко, олиото, ванилията и яйцето. Разбиват се с телена бъркалка, докато се смесят хубаво и се получи гладка емулсия.
Към сухите съставки се добавят течните. (Ако направиш обратното – към течните да добавиш сухите, ще бъде все същото). Разбъркват се внимателно с телената бъркалка докато сместа стане еднородна.
От сместа се взима с лъжица за сладолед или с помощта на две лъжици и се запълват формите за мъфини до 2/3 от обема им. Поръсват се с малко шоколад. Слагат се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 15 минути.
Когато са готови се изваждат и се оставят 2-3 минути във формите. След това се пренасят върху решетка докато изстинат. Обикновено у дома в събота сутрин не настъпва този момент с пълното изстиване. И топли са добри, но е по-добре да се охладят.
Съхраняват се в кутия на стайна температура до три дни или в хладилник до една седмица. Ако мъфините са били в хладилник, добре е да се извадят на стайна температура поне 30 минути преди консумация.
За кейка използвам двойна доза от тази мъфините (пресмята се лесно), като понякога добавям в сместа един от следните продукти:
Ако предпочиташ, може да се добавят и други аромати освен ванилия, като 1/2 чаена лъжица канела, настъргана кора от един портокал или една супена лъжица ароматен алкохол (Бейлис, уиски, тъмен ром, коняк, коантро, десертно вино и всичко друго, което ще бъде подходящо с шоколад)
Сместа изсипвам в добре намазана продълговата форма с размери 25 x 11 x 8 см. Пека на 180ºC за 55-60 минути, като към края на печенето винаги проверявам за готовност с дървена клечка, която забодена в кейка трябва да излезе суха. Когато кейкът е готов го оставям за 5 до 10 минути във формата и тогава го освобождавам от нея. Оставям го върху решетка докато се охлади напълно. След това го намазвам с шоколадов ганаш и декорирам според добавките в него. В случая (на снимките) кейкът е с кокос и декорирам с подсладен кокосов чипс (намира се най-често в био магазините или био щандовете в супермаркетите).
За шоколадовия ганаш:
Шоколадът се нарязва на ситно и се поставя в купа. Сметаната се кипва и се излива върху шоколада. Оставя се така 20 секунди и се разбърква докато се образува еднородна смес. Добавя се маслото и се разбърква докато се стопи в ганаша. В този момент е хубаво ганашът да се пасира с пасатор – това ще го направи гладък, кадифен и лъскав. Ганашът се покрива плътно със стреч фолио и се охлажда в хладилник за около 2 часа или докато стегне но остане кремообразен. Тогава се нанася върху кейка. Поръсва се с избраната декорация. Кейкът се съхранява в хладилник и се изважда на стайна температура поне 30 минути преди сервиране.
Двойно шоколадовите мъфини на Даниел и вариация за шоколадов кейк е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
Watch video: printable template: How to make: see more:
LeadersPlay e компания, която предлага дигитални продукти и офлайн обучения за деца и младежи в сферата на предприемачеството, финансовата грамотност и социалните умения, базирани на различни игрови елементи и методики.
Гергана Грънчарова е собственик и изпълнителен директор на LeadersPlay. През 2016 годинa Гергана е номинирана за най-влиятелна жена в предприемаческата екосистема на България и отличена като един от успелите млади българи в класацията “30 под 30” на Forbes Bulgaria. Носител е и на престижната награда за вдъхновяващи българи “40 под 40” на Дарик Радио.
Гергана има редица сертификати и квалификации – част, от които в сферата на управлението, предприемачеството и продажбите. Придобила е трета степен на квалификация “Икономист със специалност “Търговия”, завършила е бакалавър по “Бизнес администрация”, бакалавър по “Финансов мениджмънт” и магистър по “Финансов мениджмънт и маркетинг”.
Отскоро Гергана е собственик и на Incineration Productions – ново българско game development studio, в което развиват фентъзи екшън-приключенска видео игра.
Как Гергана се захвана с LeadersPlay и предприемачество?
Истината е, че за мен никога не е съществувал път, който е различен от предприемачеството. Още когато бях много малка, буквално веднага щом родителите ми и техните приятели започнаха да ми задават въпроса с какво искам да се занимавам, когато порасна, аз вече имах своя отговор. Знаех, че искам да управлявам свой собствен бизнес, да бъда независима и да променям живота на хората към по-добро. Целите бяха ясни, оставаше единственото да направя план, който да следвам. Започнах да работя на 14 години като се занимавах предимно с маркетинг и продажби. Още тогава вярвах, че ако искаш да бъдеш успешен предприемач, е необходимо да можеш да продаваш себе си като личност и идеите си. След 12-ти клас за ужас на всички кандидатствах в един единствен университет с желание, насочено само към една специалност. Приеха ме, разбира се. Пет години по-късно завърших отлично два бакалавъра и магистратура и установих, че имам хиляди теоретични познания, но те по никакъв начин не биха могли да допринесат за кариерното ми развитие.
Всичко, което получих от училище, беше сравнително добра обща култура. По време на следването ми в УНСС обаче срещнах преподаватели, които ми преподаваха по управление и финанси, по коренно различен начин – именно чрез метода на игровизацията. Този стил на преподаване се различаваше изключително много от стандартното изнасяне на лекции и упражнения и това, което ми направи впечатление, беше високата ангажираност на целия поток по време на занятията и отличните резултати на изпитите. Този опит контрастираше значително с начина, по който протичаше обучението ми в училище и така у мен се зароди идеята да предложа нов начин на обучение, който да е забавен и мотивиращ за децата и те да научават повече с по-малко усилия.
Темата на обученията дойде допълнително, когато започнах да мисля за реализацията на собствената си идея. Тогава установих нуждата от личностни умения в тази насока и така стигах до идеята за обучения на деца, които да ги научат как да си поставят цели, да работят в екип, да комуникират ефективно, да бъдат уверени в себе си и т.н. Последващите тестове, които проведох, за да валидирам идеята, потвърдиха нуждата от такова решение и позитивните ефекти, които то би имало върху децата. Запретнах ръкави и започнах.
Основните предизвикателства през тези три години?
Преди LeadersPlay да заработи като компания оперираше близо две години под формата на проект. През този период една от основните цели, които си бях поставила, е да установя каква всъщност е причината за съществуващите проблеми в образователната система. Основната ми хипотеза беше, че предметите, които се преподават не са достатъчно актуални и не предизвикват интерес в децата, за да задълбаят сами и да обогатят общата си култура около тях. С изненада с екипа ми установихме, че истинският проблем, не са учебните предмети, а липсата на мотивация на по-голямата част от преподавателите да направят часа интересен за децата и да ги накарат да бъдат активни по време на занятията. Това, разбира се, води до ниска функционална грамотност и пълно отсъствие на възможност за изграждане на личностни умения у подрастващите. Така че, дори и след три – четири години на българския пазар, най-голямото предизвикателство си остава намирането на преподаватели. В LeadersPlay преподават педагози и хора от бизнеса, като по-голямата част от преподавателите ни са мениджъри или предприемачи. Истината е, че аз предпочитам тях, тъй като те работят със сърцето си с децата, отворени са за предизвикателства и приемат мисията на компанията ми като своя собствена.
Обученията, които предлагаме, и като тематика, и като методология, дори сега, продължават да бъдат сравнително нови за нашата страна и понякога се сблъскваме със скептично отношение, особено към идеята да запознаем децата в ранна възраст със света на бизнеса, предприемачеството и финансите. Но все по-често срещаме и съмишленици, особено сред онези родители, които съзнават необходимостта от промяна в образователната сфера.
Много ни помагат отворените уроци, които правим, за да могат родителите да добият представа за целите и методите ни на преподаване. По време на сесиите децата създават свои проекти, които развиват с помощта на игрови модели и елементи. Заедно с това те се учат да управляват финансови средства, да комуникират ефективно, да работят в екип, да презентират. На финала представяме цялостния проект пред родителите и винаги е много приятно да видим изненадата им от това колко много са постигнали децата само за един ден.
Доверието се печели с работа и все повече са хората, повярвали в желанието ни да насърчаваме децата да бъдат мотивирани, самостоятелно мислещи и разчитащи на себе си личности. Там, където всички се борят за оценки в бележника, ние се борим да възпитаваме умения, абсолютно необходими за ХХI век.
Вярвам, че един ден тези умения, които предаваме на децата, ще помогнат за положителната промяна в България – и надявам се, и по света.
Основните фактори за успеха до момента?
Хората казват, че е лудост да правиш едно и също нещо всеки ден и да очакваш различен резултат, но аз вярвам, че някъде в това твърдение е скрита дребна частичка от дефиницията за това какво представлява предприемачеството. Компанията е отражение на принципите, способностите и ценностите на нейния собственик. И тъй като според мен успехът е въпрос на личен избор, вярвам че зад всяко успешно начинание, стои един добре сработен екип, състоящ се от хора, които са уверени в себе си, целеустремени, амбициозни и готови да отстояват принципите си и да се борят до откат за сбъдването на мечтите си.
Как се излиза на външни пазари – това е смел ход.
Не смятам, че това е смел ход. За мен няма нищо по-нормално от това, когато си създал качествен продукт и си готов да застанеш с името си пред него, да направиш всичко възможно, той да се продава на колкото се може повече локации. Към настоящия момент, ние навлизаме поетапно в цяла Азия и сме в активни преговори за предоставянето на обученията ни в близо 30 държави, по-голямата част от които, са разположени в Европа.
Кое те мотивира и зарежда?
Пътят на предприемача е изключително труден, но аз истински вярвам, че предприемачите са хората, които работят упорито и целенасочено и сбъдват промяната. Те са тези, които създават иновациите и карат света да се движи напред, превръщайки го в по-добро място за живеене. Цената на сбъдване на тази промяна обаче е наистина висока и аз съм готова да я заплатя и да се боря ежедневно за каузата, на която съм се посветила. Ние в LeadersPlay променяме животи и това ми дава силата, увереността и куража всяка сутрин да се събуждам с усмивка и да започвам отначало.
Чакаме реактор №2 за АЕЦ "Белене" всеки момент да пристигне у нас. Вече измина повече време от официалното съобщение на завода производител, че го е предал за транспортиране, по сравнение с времето за което беше доставен реактор №1. За д...
Товарният кораб на SpaceX ще достави на МКС 20 зърна пивоварен ечемик , които космонавтите ще отглеждат в условията на безтегловност в продължение на месец.
2004 - 2018 Gramophon.com