Хубавото на всички маслени сладки, е че са вкусни. Обикновено съдържат не повече от пет съставки, нямат особени изисквания и продукти за приготвянето им и дори не са атрактивни с външния си вид, който най-често е топче покрито с пудра захар. Имам предвид, не са цветни, не са със сложна декорация, не са нищо повече от една вкусна хапка. Обяснявам си това с маслото. Обяснявам си още, че семплото може да бъде много вкусно и точно на това залагам тази година при коледните сладки.
Hallongrottor или „малинови дупки“ са типични шведски маслени сладки. Научих за тях съвсем спонтанно и когато потърсих повече информация, открих, че в книгата The Nordic Cookbook има рецепта за тях. Там се наричат бисквитите на Дъглас и дължат името си от популярността им в ресторант Faviken, когато първият шеф готвач на ресторанта започва да ги приготвя по старата рецепта на неговата баба. (Уау!)
Споменава се, че дори след неговото оттегляне, в ресторанта се е запазила традиция тези сладки да се приготвят и поднасят след закуска или следобед с кафе, или това, което на шведски наричат fika. Нещо като традиционното пиене на чай в Англия, при което се поднасят малки хапки. Или пък като неизползваното сега при нас, но останало като спомен от старите книги – пиене на турско кафе с бяло сладко.
Изобщо, малките моменти от деня, в които се отпускаш и наслаждаваш над чаша с гореща ароматна течност, нещо за похапване и социален контакт с непринудени разговори. А както наскоро разбрах, че се казва, след като посетих курса на Ана Динкова за „Добри обноски“ – изкуството на малкия разговор. Винаги е полезно да знаем как е прието да говорим и как да се държим, независимо от ситуацията. И винаги би било полезно, за онези, които искат да бъдат домакини от край до край, да научат нова рецепта (това аз го казвам), която могат да използват веднага или за която да имат едно на наум, за когато им се наложи.
Шведските маслени сладки със сладко от малини са едно чудесно допълнение към тези малки моменти с непринудени разговори. Макар да ги слагам в коледната селекция, те не са типично коледни, но някак им отива да бъдат. Защото вкусът им е много добър и би се харесал на всеки човек, включително на твоите гости. Защото са издръжливи и могат да се приготвят предварително с дни. И защото са лесни, с достъпни съставки, една от които може да бъде сладкото, което баба ти даде тази есен или което сама приготви. Все едно. Важното е да има масло. Маслото прави сладките толкова добри. Вече нямам никакви съмнения за това.
Рецептата за маслените сладки, както и начина им на приготвяне, който Дъглас прави популярни във Faviken, много напомнят на онова, което в Америка наричат Thumbprint Cookies. В тази ситуация, не успях на намеря информация кое от кое произхожда първо, макар да съм склонна да мисля, че Швеция има предимство. При всички положения може да срещнеш най-разнообразни вариации на маслени сладки с дупка направена от пръста, която е напълнена със сладко, лимонов крем, шоколад или поредната импровизация върху тях с цитрусов крем. Но това не е всичко. Открих и още един начин за приготвяне и сервиране на сладките. И този начин, като че ли повече ми допада.
Той не изисква нищо по-особено за рецептата, но е важно да имаш форма и хартиени чашки за мини мъфини, в които да сглобиш цялата хапка. Намерих този начин за по-удобен, както за приготвяне, така и за сервиране, но още по-хубавата част е че така приготвени събират повече сладко. Йее, кой не иска повече малини в сладката маслена хапка?!
Рецептата е адаптирана от книгата The Nordic Cookbook и представена от мен в два варианта. Единият, описан в книгата е начина на Дъглас (повече информация в текста над рецептата) и представлява маслени сладки с дупка, която се запълва със сладко от малини и изпечени в тава. Вторият начин е този, който ме впечатли и видях при търсенето на повече информация за сладките – тестото се оформя във форми за мини мъфини, в хартиени чашки; напълват се със сладко и се пекат във формите. Който и вариант да избереш (а може да пробваш и двата с една доза), се получават около 50 броя сладки.
Традиционното сладко от малини може да се замени с друго сладко или мармалад по-твой избор. Важното в случая е сладкото или мармаладът да бъдат гъсти.
За 50 броя, от който и да е вариант.
Продукти:
Фурната се нагрява на 200ºC.
В купа се смесват брашното, бакпулверът и захарта. Добавя се маслото и съставките се претриват с пръсти докато се образуват трохи. Добавят се яйцата и сместа се омесва докато се образува меко тесто. Тестото не бива да се меси дълго, а само докато сухите съставки се съберат. Това ще направи сладките по-пръхкави и по-малко жилави. От тестото се правят топчета с големина на орех.
Топчетата се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго. В центъра им се прави дупка с помощта на пръст. Дупката се запълва със сладко от малини. Сладките се слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 12-14 минути или докато краищата им започнат да придобиват златист цвят. След като се извадят от фурната се оставят в тавата за 5 минути и тогава се прехвърлят върху решетка докато изстинат напълно.
Подготвя се форма за мини мъфини, чиито гнезда се запълват с хартиени чашки. Обновяване от 10.12.2017 – Диаметърът на основата на формите за мини мъфини е 3 см.
Топчетата тесто се поставят в чашките. В средата на всяко се прави дупка с помощта на пръст. Дупката се запълва със сладко от малини. Слагат се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 20-22 минути. След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути във формите и тогава се изваждат върху решетка докато се охладят напълно.
И при двата варианта сладките може да се поръсят с пудра захар, ако желаеш. Съхраняват се в добре затворена кутия на стайна температура за около седмица.
Забележка: Опитвала съм да правя дупки в сладките с какви ли не помощни инструменти, но нищо не е по-лесно и бързо от пръста на ръката. С палец се получава по-голяма дупка, която изисква дооформяне, а с показалеца става добре оформена вдлъбнатина. Пробвай, за да видиш кое ще ти допадне повече.
Шведски маслени бисквити с малиново сладко (Hallongrottor) е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
Хубавото на всички маслени сладки, е че са вкусни. Обикновено съдържат не повече от пет съставки, нямат особени изисквания и продукти за приготвянето им и дори не са атрактивни с външния си вид, който най-често е топче покрито с пудра захар. Имам предвид, не са цветни, не са със сложна декорация, не са нищо повече от една вкусна хапка. Обяснявам си това с маслото. Обяснявам си още, че семплото може да бъде много вкусно и точно на това залагам тази година при коледните сладки.
Hallongrottor или „малинови дупки“ са типични шведски маслени сладки. Научих за тях съвсем спонтанно и когато потърсих повече информация, открих, че в книгата The Nordic Cookbook има рецепта за тях. Там се наричат бисквитите на Дъглас и дължат името си от популярността им в ресторант Faviken, когато първият шеф готвач на ресторанта започва да ги приготвя по старата рецепта на неговата баба. (Уау!)
Споменава се, че дори след неговото оттегляне, в ресторанта се е запазила традиция тези сладки да се приготвят и поднасят след закуска или следобед с кафе, или това, което на шведски наричат fika. Нещо като традиционното пиене на чай в Англия, при което се поднасят малки хапки. Или пък като неизползваното сега при нас, но останало като спомен от старите книги – пиене на турско кафе с бяло сладко.
Изобщо, малките моменти от деня, в които се отпускаш и наслаждаваш над чаша с гореща ароматна течност, нещо за похапване и социален контакт с непринудени разговори. А както наскоро разбрах, че се казва, след като посетих курса на Ана Динкова за „Добри обноски“ – изкуството на малкия разговор. Винаги е полезно да знаем как е прието да говорим и как да се държим, независимо от ситуацията. И винаги би било полезно, за онези, които искат да бъдат домакини от край до край, да научат нова рецепта (това аз го казвам), която могат да използват веднага или за която да имат едно на наум, за когато им се наложи.
Шведските маслени сладки със сладко от малини са едно чудесно допълнение към тези малки моменти с непринудени разговори. Макар да ги слагам в коледната селекция, те не са типично коледни, но някак им отива да бъдат. Защото вкусът им е много добър и би се харесал на всеки човек, включително на твоите гости. Защото са издръжливи и могат да се приготвят предварително с дни. И защото са лесни, с достъпни съставки, една от които може да бъде сладкото, което баба ти даде тази есен или което сама приготви. Все едно. Важното е да има масло. Маслото прави сладките толкова добри. Вече нямам никакви съмнения за това.
Рецептата за маслените сладки, както и начина им на приготвяне, който Дъглас прави популярни във Faviken, много напомнят на онова, което в Америка наричат Thumbprint Cookies. В тази ситуация, не успях на намеря информация кое от кое произхожда първо, макар да съм склонна да мисля, че Швеция има предимство. При всички положения може да срещнеш най-разнообразни вариации на маслени сладки с дупка направена от пръста, която е напълнена със сладко, лимонов крем, шоколад или поредната импровизация върху тях с цитрусов крем. Но това не е всичко. Открих и още един начин за приготвяне и сервиране на сладките. И този начин, като че ли повече ми допада.
Той не изисква нищо по-особено за рецептата, но е важно да имаш форма и хартиени чашки за мини мъфини, в които да сглобиш цялата хапка. Намерих този начин за по-удобен, както за приготвяне, така и за сервиране, но още по-хубавата част е че така приготвени събират повече сладко. Йее, кой не иска повече малини в сладката маслена хапка?!
Рецептата е адаптирана от книгата The Nordic Cookbook и представена от мен в два варианта. Единият, описан в книгата е начина на Дъглас (повече информация в текста над рецептата) и представлява маслени сладки с дупка, която се запълва със сладко от малини и изпечени в тава. Вторият начин е този, който ме впечатли и видях при търсенето на повече информация за сладките – тестото се оформя във форми за мини мъфини, в хартиени чашки; напълват се със сладко и се пекат във формите. Който и вариант да избереш (а може да пробваш и двата с една доза), се получават около 50 броя сладки.
Традиционното сладко от малини може да се замени с друго сладко или мармалад по-твой избор. Важното в случая е сладкото или мармаладът да бъдат гъсти.
За 50 броя, от който и да е вариант.
Продукти:
Фурната се нагрява на 200ºC.
В купа се смесват брашното, бакпулверът и захарта. Добавя се маслото и съставките се претриват с пръсти докато се образуват трохи. Добавят се яйцата и сместа се омесва докато се образува меко тесто. Тестото не бива да се меси дълго, а само докато сухите съставки се съберат. Това ще направи сладките по-пръхкави и по-малко жилави. От тестото се правят топчета с големина на орех.
Топчетата се подреждат в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго. В центъра им се прави дупка с помощта на пръст. Дупката се запълва със сладко от малини. Сладките се слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 12-14 минути или докато краищата им започнат да придобиват златист цвят. След като се извадят от фурната се оставят в тавата за 5 минути и тогава се прехвърлят върху решетка докато изстинат напълно.
Подготвя се форма за мини мъфини, чиито гнезда се запълват с хартиени чашки. Топчетата тесто се поставят в чашките. В средата на всяко се прави дупка с помощта на пръст. Дупката се запълва със сладко от малини. Слагат се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 20-22 минути. След като се извадят от фурната се оставят за 5 минути във формите и тогава се изваждат върху решетка докато се охладят напълно.
И при двата варианта сладките може да се поръсят с пудра захар, ако желаеш. Съхраняват се в добре затворена кутия на стайна температура за около седмица.
Забележка: Опитвала съм да правя дупки в сладките с какви ли не помощни инструменти, но нищо не е по-лесно и бързо от пръста на ръката. С палец се получава по-голяма дупка, която изисква дооформяне, а с показалеца става добре оформена вдлъбнатина. Пробвай, за да видиш кое ще ти допадне повече.
Шведски маслени бисквити с малиново сладко (Hallongrottor) е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
В началото на миналата седмица държавната корпорация отказа на НАД 200 (двеста) журналисти, блогъри и медии да посетят завод "Маяк", за който се предполага, че е виновника за изпускането на радиоактивния изотоп Рутений-106, в края на сеп...
Понасъбрах някаква опитност по темата за тийн и личните финанси и решавам да споделя. Като цяло ми се струва, че повечето родители предпочитат да отложат разговорите за парите за по-късен етап, а често и да не ги проведат въобще. Честно казано от моето детство-юношество нямам спомен да съм имала подобни теми с моите родители и съм се „спасявала“ сама. Та сега доста четох, мислих, обсъждахме у дома. И ето как постъпихме.
С получаването на лична карта (на 14 години, по закон) възникна темата за карта – лична тийн карта за вече големия човек. Бюджетът му до този момент не бе фиксиран и не бе голям. Със сериозните разговори за пари, нужди, възможности дойде и необходимостта от фиксиране на месечен бюджет. Фиксирахме го. В него по уговорка влизат всички младежки разходи от лично естество – като закуски и хапвания около училище, с приятели, книги и кино, плащане на спотифай и други дигитални услуги, игри, джаджи по лично решение.
Направих сериозно проучване кои банки у нас при какви условия откриват Visa карти за юноши в тази възраст. Трябваше да е кредитна, а не дебитна, за да може да се извършват и плащания онлайн към чужбина. За там Visa е добър избор. За банки, които работят с тийн изборът не бе голям и условията са доста идентични. За нас бе важно да има добро онлайн банкиране, за да проследяваме и ние родителите и младежът плащанията и текущите движения по сметката. Самото изкарване на карта отне само няколко дена. Младежът бе повече от доволен да има карта със своето име на нея! И собствена, лична месечна сума!
Бяхме смели. Скочихме с двата крака. Изкарахме картата и започнахме да я зареждаме с договорената сума в началото на всеки месец. И това са всички джобни за месеца. Планиране, харчене – остават грижа на картоносителя. В повече бюджет няма.
Според мен това учи на много неща – дисциплина (ох, така сложна в тази възраст), отговорност (оооще по-сложна), мърдост (евентуално) при взимане на решения, извеждане на приоритети, спестовност (евентуално), планиране и още, и още.
Първите месеци парите бяха изразходвани в рамките на 1/3 от периода, т.е. за по 10-тина дни. Във времето нещата се балансираха и вече разходването на бюджета е доста по-равномерно, а дори и понякога има спестовност.
Хубаво, че родителското тяло имаме що-годе идея за какво отиват парите, с нотификациите за всеки разход в рамките на няколко минути след плащането. Странно е, когато плащанията се случват през нощта или в учебно време. Но се научихме да не се шашкме – обикновето това са автоматичните месечни плащания.
Ето така при нас. При вас как е? Ще се радвам да науча
СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг : Независимост от Русия – 100 години независимост на Финландия от Москва
Няма друга страна на света, която по своята историческа съдба и по доста параметри – като приблизително еднаквият брой население, относителната отдалеченост от Централна и Западна Европа, близостта до Русия, липсата на значими за икономиката големи природни ресурси – която да е едновременно близнак и антипод на България.
Финладците също са били дълго под чуждо владичество- с цял век повече от България. До 1809 г. са били част от Шведското кралство. Празнуват обаче не освобождението си от “шведско робство” като национален празник, а независимостта си от Русия, настъпила с решение на финландския Сенат на 6 декември 1917 г., след което държавата е призната от зараждащата се съветска империя, заета със собствения си разпад по онова време.
Финландия чества 100 години от освобождението си, независимостта си от Русия с празнични събития и фоейрверки от самото начало на 2017-та. Опитите за насилствена съветизация на финладците успяват само в откраднатата от СССР територия на Финландия, наречена Съветска република Карелия. Днес тези бивши 10 процента от финладската земя, останали в пределите на Руската Федерация, са тъжна гледка в контраст с направеното от съплеменниците отвъд границата. Там тази малка, но достойна нация, изгради най-високото качество на живот в света в рамките на няколко поколения свобода и независимост от руско-съветската империя.
Финландците, както и българите, са наказани като победена нация на Парижката конференция през 1947 г. заради факта, че отблъсквайки съветската агресия през 1939 г., се съюзяват след това с Германия срещу СССР през 1941 г. ( но за разлика от българите, които дори запазват дипломатическите си отношения с Москва през цялата война преди съветската окупация, воюват ефективно срещу Червената армия). Макар причината за това да е именно съветската инвазия във Финландия от 1939 г., победителите във Втората световна война отсъждат огромни репарации на Финландия, а тя се задължава да пази неутралитет.
Москва помпа голяма комунистическа партия във Финландия в следвоенните години, която партия е на ръба да спечели властта чрез избори, но с нарастването на финландския просперитет се спихва. До маргиналните няколко процента електорална подкрепа в навечерието на рухването на Съветския съюз. Поради липса на раболепна пета колона на Москва, Кремъл е принуден да уважава финландското самоуважение. Владимир Путин лично поздрави президента на страната Саули Нинистьо в навечерието на кръглата годишнина във връзка с очертаващите се празненства през 2017 г.
Финланците имат славата на най-демократичния народ в Европа, приел, още като част от руската империя, свой изборен закон през 1905 година, който прокламира всеобщото избирателно право, включително и за жените. Финландците си извоюват автономни права още при руския Император Александър Втори и по този повод в Хелзинки и днес може да се види негов паметник ( по това си приличаме, но на финландците не им минава през ум да му се кланят като на “цар освободител”).
Нещо повече, руският император не е имал право да налага данъци и закони във Великото княжество Финландия без съгласието на нейния Сейм. В качеството си обаче на Велик княз на Финландия императорът все пак е назначавал свой губернатор и министър-председател- нещо, от което финланците се отървават като зависимост на 6 декември 1917 г. и превръщат събитието в своя национален празник.
Малко известен факт от политическата история на страната, която също е била раздирана от гражданска война след получаването на независимостта ( но за кратко), е, че левите сили в лицето на социалдемократите са били проруски настроени и на през пролетта на 1917 г. печелят мнозинство в Сейма (нещо като БСП през 1990 г.). Само няколко месеца по-късно обаче съюз от опозиционни аграрни партии, подкрепени от партията на шведското малцинство ( да не се бърка с ДПС, все пак), успяват да формират мнозинство и правителство начело с Евинд Свинхувуд. Именно то гласува подкрепа за декларацията за независимост на 6 декември същата година. Совнаркомът на Съветска Русия признава отделянето на Финландия с декрет в последния ден на годината.
Освен, че е шампион по висок жизнен стандарт в страните от ЕС, Финландия е световен еталон за модерна и успешна образователна система. Държавата е пример как от изостанала провинция в северните покрайнини на Европа една, лишена от лесните пари на природните изкопаеми, страна може да мобилизира човешкия си ресурс и да се превърне в лидер в технологичните иновации, съсредоточавайки усилията си в електрониката, телекомуникациите, водно-енергийните технологии и…културата, в която има уникален европейски и световен принос.
Финладния бързо се измъква от принудата да се съобразява със СССР след неговото разпадане и с летящ старт е приета в ЕС през 1995 г. Отказва се по-късно от една от най-старите национални валути на континентна – финландската марка, съществувала дори и в годините на руското владичество, за да прегърне еврото.
Публична тайна е, че без да членува в НАТО Финландия е по-съвместима със стандартите на организацията, отколкото официално членуващата в организацията България. Ако в Хелзинки надделеят гласовете за присъединяване на страната към евроатлантическия пакт, които се засилиха рязко след руската агресия срещу Украйна през 2014 г., приемането на държавата в алианса ще бъде чиста формалност ( тя и досега участва на равни начала в натовски мисии от Косово до Афганистан).
Личното ми откритие що е то Финландия стана през юни 1994 г. на годишната конференция на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), на която бях избран от стотици европейски колеги за вицепрезидент на организацията с двугодишен мандат ( факт, който тъне в мъглата на премълчаването по отношение на моя скромна милост в наши дни). За мен откритието не беше толкова в странното усещане да грее слънце почти в полунощ, колкото във факта, че този северен народ има страхотно чувство за хумор и демонстрира гостоприемство наред с високата си образованост ( в Хелзинки и просяците, ако не са нашенски мигранти, говорят английски без страната да е била английска колония – лично се убедих).
На откриването на Световния ден на свободния печат в Хелзинки на 5 май 2016 г. , на което бях поканен от финландското външно министерство като единствен български журналист на форума сред повече от 1 000 участници от цял свят, наблюдавах с тиха завист как с хумор и разкрепостеност се държат финландските журналисти. Двама от тях бяха водещи на церемонията очи в очи с президента и други местни и международни величия. Симпатичните телевизионни водещи, изявявайки се като конферансиета, подгряха аудитория с шеги, подканяйки присътващите да си признаят кой се е прецакал да пристигне в страната със зимните си дрехи. Гора от ръце и бурен смях – навън беше 25-26 градуса по някакво изключение, което беше превърнато в неизчерпаем източник за шеги.
НА СНИМКАТА ( по заръка на моя приятел проф. Яни Милчаков в негова памет): авторът на тези редове пред паметника на финладския национален герой в съпротивата срещу СССР маршал Манерхайм в Хелзинки на 6 май 2016 г.
Но най-известната шега с финландски произход, за която съм чувал, си остава финландската почерпка за огромната Червена армия, която вероломно напада малкия народ през ноември 1939 г. В отговор на арогантното твърдение пред Обществото на народите от страна на съветския ръководител Вячеслав Молотов, че съветските самолети пускали не бомби, а колети с храна на бедстващите финландци, бойци от съпротивата започват да пълнят бутилки със спирт, да им палят фитилите и да ги хвърлят срещу съветските танкове като “коктейл Молотов”- да си пийнат агресорите за благодарност за “колетите”.
Ето така, “на шега, на майтап”, след 100 години скъсване с Русия, Финландия празнува днес невероятния си скок от бедността в челното място на най-проспериращите народи. Поуките оставям за неуките, каквито по правило са българските русофили, за които мантрата да се държим на всяка цена за потъващия руски айсбрег е задължителна част от техния молитвеник в храма на чуждопоклоничеството.
Share on FacebookWatch video: How to make: see more:
Джеф Кини, създателят на Дръндьото, отпразнува десет години от издаването на първата част от бестселъровата поредица „Дневникът на един дръндьо“. Всъщност Кини започва да публикува историите онлайн преди 20 години, но след намеса на издателите от книгите му днес има продадени близо 11 милиона копия. Още снимки можете да видите в сайта на The Bookseller.
Както доклада на БАН за АЕЦ "Белене" се появи нелегално така и решението на арбитражния съд в Женева по същия казус се появи преди около година. Реакцията на "българските медии и журналисти" е абсолютно противоположна. Сега ще си скъсат ...
Една книга може да те отведе навсякъде Софийски международен панаир на книгата и Софийски международен литературен фестивал: Една книга може да те отведе навсякъде. от 12 до 17 декември, в Национален дворец на културата. Публикувахте от Асоциация "Българска книга" в 5 декември 2017 г. Готови ли сте за предстоящите 45. Софийски международен панаир на книгата и...
Известни са имената на преводачите, номинирани за ежегодната награда за превод „Кръстан Дянков“ към Фондация „Елизабет Костова“. В краткия списък за отличието тази година влизат петима преводачи от три издателства. Те са селектирани от общо 15 номинации за 15 превода, направени от 14 преводачи на художествена литература от английски на български език. Ето го и краткия списък...
Ако започна с това, че „Гробищни истории“ (изд. „Еднорог“) е една от най-забавните книги, които съм чела, дали ще си помислите, че съм луда? Макар че, честно казано, няма да сте далеч от истината. Да отидем на разходка из гробищата ни канят Борис Акунин и Григорий Чхартишвили. Нито едно нормално момиче не би се зарадвало на...
2004 - 2018 Gramophon.com