Броени часове след като във вторник ви обещах да ви разкажа и покажа как "Фирма мами клиенти с по-скъп ток за 2018-та г." Нейно Величество цъфна на Фейсбук стената ми, за да ми обяснава, че не трябва да го правя. Ето как протече разговор...

Следващата седмица ще е пълна със събития за книголюбителите от всички възрасти: на 12 декември в НДК се открива 45. Софийски международен панаир на книгата, който ще продължи до 17 декември. Екипът на „Детски книги“ ще стане част от книжния празник с две събития за деца. На 13 декември, от 14:00 до 15:00 ч., всички приключенци от 8 до 11 г....

Почти съм решил да отида на психоаналитик, да легна на кушетката и с горестен глас да изповядам:

– Докторе, има ми нещо! Всички говорят само за царските имоти, заемат героични пози, пенят се, дрънчат с доспехи под знамената на справедливостта. Сякаш само мен тези имоти не ме интересуват. Нормално ли е това?

И наистина, какво ме засягат имотите на този или онзи човек? Че аз даже не знам кои са тези царски имоти, от които са се възпалили социалните мрежи. Какви са? Дворци? Гори? Ако са дворци, аз със сигурност няма да ги обитавам, тъй че не ме е грижа дали ще ги обитава царят, дали ще ги приватизира някоя мутра или ще останат държавни за лична наслада на партийните номенклатури. Разбира се, някой може да каже, че в тези три различни случая дворците няма да се стопанисват по един и същи начин. Да, вероятно царят няма да промени нищо, от друга страна вероятно мутрата ще си сложи златен клозет или друга подобна инсигния, а пък ако се реши да бъдат държавни, то ще се натовари някое учреждение с грижата за тях и с него ще злоупотребява всяко следващо ръководство и всеки следващ чиновник. Но дори и да има разлика в потенциалното стопанисване на дворците, мен продължава да не ме интересува – нито ще стана по-богат от това, нито по-беден.

Ако са гори, то тези гори се използват главно за сеч и за лов. Тези две дейности са надлежно регламентирани и ако правилата се спазват, няма никакво значение чия собственост са горите, особено когато няма шанс да са моя. Е, винаги има опасност от бракониери и незаконна сеч. Тогава остава да се прецени кога тя е най-голяма: когато горите са царски, когато са мутренски или когато са държавни (респективно общински).

Но това са празни и суетни мъдрувания. Нали не спираме да се бием в гърдите, че искаме законност, нали затова се борим за ефективна съдебна система? Има си съд, нека съдът реши. Ако царят има право на имотите – да му ги дадат. Ако няма – да не му ги дават. Добрият гражданин трябва с разбиране да приеме всяко от двете решения.

Някой може да възрази, че съдът е корумпиран, защото в България държава няма и доколкото има, тя е мафиотска, поради което „сме ударили дъното и никога няма да се оправим“. Възможно е, но това не означава, че споровете трябва да се решават по незаконен начин. Пък и ако е корумпирана една съдебна инстанция, спорът отива на следващата. Ако са корумпирани всички инстанции, спорът се отнася към международните съдилища. Това е пътят. Това е смисълът да си част от цивилизования свят.

И ако всички са съгласни с това, защо са тези нерви? Защо е този интерес към паничката на другия?

Отказвам да приема, че всичко е заради „вековната злоба на роба“ (Гео Милев), заради  омразата към богатия и желанието той да бъде стъпкан в калта. Дворците са си дворци и от гледна точка на омразата към живущите в тях е все едно дали това е царят, Бойко Борисов, Ахмед Доган, Делян Пеевски, Иван Стамболов, Лили Иванова или който там щете. Очевидно причината не е само тази.

Според мен причината е преди всичко народопсихологическа. Ние имаме една много важна черта – предразположението към възмущение. При нас възмущението е типично национално състояние.

Нас вечно някой ни е ограбил, вечно сме онеправдани, жертва сме на перманентна несправедливост, която ни пречи да се разгърнем като такива, за каквито сме родени (тоест, високоплатени гении, пред които се прекланя целият свят). За всяко нещо трябва да се намери виновен, да си понесе отговорността и да бъде наказан, било това нещо земетресение, снеговалеж или просто падане на вечерен мрак, който ни причинява допълнителни неудобства при придвижването по кошмарните улици.

А влечението към възмущение се подхранва от два основни нравствени дефицита.

Първо, това е изборът на критерий за сравнение. Има два подхода, чрез които хората се сравняват помежду си: търсейки това, по което си приличат, и търсейки онова, по което се различават. Безспорно, налице са и прилики, и разлики. Но когато търсиш онова, по което се различаваш, по-лесно се конфронтираш, по-лесно презираш и по-лесно мразиш другия. Тогава търсиш не просто по какво се различаваш от него, а с какво го превъзхождаш. И когато не го превъзхождаш по обективни показатели като красота, талант богатство и т.н. (все неща, които са особено важни за нас), остава да приемеш, че го превъзхождаш нравствено: и аз можех да съм като теб, ако бях направил твоите компромиси, ако бях лъгал, крал и се подмазвал, но аз не го направих, защото съм по-добър от теб! И по тази причина те презирам!

Обратно: ако поставиш отношенията си с другия човек на основата на това, по което си приличате, което е общо между вас, на основата на вашия общ произход и общо естество – тогава ще се почувстваш по-великодушен и готов да прощаваш. А много често великодушието от едната страна поражда великодушие и от другата.

Тези два подхода са факт и въпросът не е да се прави някакъв тежък избор между тях. Има го и едното, и другото, хората са и различни, и еднакви помежду си. Въпросът е на каква основа ще сложат отношенията си. Не може да живеем в общество, в което всички са простаци, селяндури и престъпници, с изключение на нас, които сияем отгоре с непомрачимата си чистота.

Вторият морален дефицит е свързан с локализирането на вината. Ние никога не търсим винта у себе си, а трябва да я търсим първо там. Всеки човек трябва да търси вината за всичко първо у себе си. Този и този политик бил мошеник. Да, той е виновен за това, че е такъв. Но съм виновен преди всичко аз, задето съм го допуснал. Все някъде съм сбъркал и тази моя грешка е допринесла да възтържествува несправедливостта. Бил съм небрежен, бил съм мързелив, бил съм егоистичен, съблазнил съм се от лична изгода… Ако разсъждаваме така, нещата ще са много по-различни.

Има ли всичко това нещо общо с „царските имоти“? Почти не. Но нали все отнякъде трябва да се започне. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрации: 1. „Царска Бистрица“; 2. Дворецът Кобург във Виена, родно място на цар Фердинанд I, днес хотел „Кобург Резиденц“.

Tweet

Класация на Ozone.bg – 29 ноември – 7 декември 2017 г. 1. „Произход“ – меки корици, Дан Браун, „Бард“ 2. Колекция „Бележити българи“, Колектив, „Световна библиотека“ 3. „Дневник от панелните блокове“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ 4. „Междупанелни войни“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ 5. „Енциклопедия алтернативна медицина – комплект (1-15), Колектив, „Световна библиотека“ Класация на книжарници „Хермес“ – 27 ноември – 3...

На литературите на Вишеградската четворка ще бъде посветена програмата на „Парадокс“ за предстоящия от 12 до 17 декември 2018 г. Софийски международен панаир на книгата в НДК. На щанда на издателството (№Б11, десен полуетаж) ще са представени близо 20 заглавия от страните на фокус на форума, а своята премиера ще има и дългоочакваният превод на...

Advertorial Луиз Пени е авторка, която надминава себе си с всеки следващ роман. Доказала го е отдавна, знам го добре и въпреки всичко „Сенки в снега“ успя да ме изненада. С тона си, с развитието на героите, с многопластовия си сюжет. Ако още не сте запознати с англоезичната канадска писателка, Пени пише криминални мистерии, но макар...

Надувния модул на американската комания Бигелов - BEAM, който в момента завършва изпитателния си срок на МКС , ще остане там поне до 2020г , това бе съобщено на сайта на НАСА.

Изследователи от Хохенхемския университет (Universität Hohenheim) в Щутгард ще изпратят на МКС човешки нервни клетки. В ранките на проекта NEUROBOX учените планират да проведат анализ на ръста на образците в условията на космоса , се съобщава на официалния сайт на учебното заведение.

Марсохода ветеран Opportunity , работещ на Марс от януари 2004 , успешно е преживял осмата си зима на повърхноста на Марс и отбелязал това събитие с нова порция панорамни снимки от края на кратера Индевър.

Новаторска инициатива стартира Общинска библиотека „Искра“ в Казанлък под надслова „Библиотека на бебетата“, съобщава регионалният информационен сайт Kazanlak.com. Всеки вторник и четвъртък, от 11:00 до 13:00 ч., родители могат да доведат своето бебе в спцеиално обособената част на библиотеката, да го срещнат с връстници и да прекарат уютно времето си заедно в компанията на детски книжки и играчки. Идеята идва...

Извеждането в космоса на американския товарен космически кораб Dragon с полезни товари за МКС ще се съсгтои не по рано от 12 декември . Това са заявили от НАСА на 5 декември.

Транспортният товарен кораб Cygnus в сряда успешно е разкачен от МКС , се казва в съобщение на НАСА.

Преди два месеца Путин коригира ехидно изказване на своето външно министерство по казуса с Каталуния, изразявайки доста по-умерена позиция от вече заявената с гласа на говорителката Мария Захарова. http://ivo.bg/2017/10/04/путин-редактира-ехидството-на-своята/

Сега руският президент я праща отново на поправителен. Този път Путин играе “доброто ченге”, признавайки “донякъде” вина на Русия за решението на Международния олипийски комитет да накаже страната със забрана да участва в зимната олимпиада в Южна Корея заради небивалия по мащабите си  ( продължаващ през годините като системно престъпление) скандал, уличаващ близо 1000 руски спортисти в употреба на допинг. Путин дори изрази съжаление, че Русия е дала повод за скандала.

Буквално часове по-рано Захарова се изказа по същия въпрос не само без нюанс на съмнение за руска вина, но и по обичайния за нейните недодялани реплики маниер да прави абсудрни исторически аналогии и обобщения  :

„Ние не падаме по гръб. Нито от световна война, нито от разпада на Съветския съюз, нито от санкции. Приемаме всичко и го преживяваме“.

Как “приема всичко”, как го преживява и дали “пада по гръб” щеше да звучи лично, ако Захарова говореше от свое име. Но тя е глас, лице, че и нещо повече като плътска емблема на управляващата в Русия ортодоксална морализаторска доктрина ( видно от склонността на тази жена да се демонстрира чрез не особено прилични снимки, които сама разпространява в мрежата, излагайки на показ интимни моменти от живота си, вдъхновена от примера на полуголия Путин в рамките на собствената му авторекламна кампания).

Човек може да се запита за механизмите на управлението на империята, начело на която официално стои един Путин. Защото една (рас)путинска по поведение фурия демонстрира разюздано поведение, напомнящо края на управлението на Николай Втори в навечерието на руското имперско самоубийство, когато  разгулният Распутин установява в императорския двор своя лична диктатура на промискуитета преди диктатурата на пролетарията.

Този въпрос на пръв поглед изглежда като пошла имитация на средновековния сюжет с  капризните  на императорските фаворитки. Но всъщност засяга същината на руската официална доктрина, която претендира да е “духовна”, “морална” и най-вече алтернативна на болния от прекалена толерантност и разкрепостеност западен свят, за какъвто го обявяват пропагандаторите в Русия.

Ако Захарова е вербалното, менталното и визуалното олицетворение на ортодоксалното руско “превъзходство”,  направо ни е бедна фантазията какво ли ще да е падението на нейните подобия на по-долните нива в подземията управлението на подземния “руския свят”.

Share on Facebook

Фий и Бен Мактавиш (почти 13-годишни) са близнаци, които имат невероятния късмет родителите им да са учени, обикалящи моретата и океаните със собствената си подводница. Децата често ги придружават през ваканциите, но през останалото време трябва да посещават училище. Какво по-подходящо от учебен кораб, който прави истински плавания, а учениците на него учат не само традиционните...