Преди около ДВА часа ядрения завод "Маяк", в Челябинска област, и държавната корпорация Росатом съласувано и едновременно съобщиха, че днес се е провела и приключила планираната екскурзия на медии и блогъри по предприятието, за да се убе...

Ходили ли сте на среща, която е протекла ужасно, абсурдно и дори смешно? Всички сме имали несполучливи опити, но когато попаднахме на материала на Хилари Шумахер от Bookstr, искрено се разсмяхме. Тя разказва за пет свои Tinder срещи, които не са протекли според очакванията й, като главните действащи лица от мъжки пол са сравнени с литературни герои....

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-sotsialisti-s-ploski-mozatsi-shtakat-po-ploskata-zemya

Чудя се аз напоследък, граждани, откъде идва все по-силното страдание на българина от ниското качество на частния му живот, при положение, че в общодържавното си битие постоянно бележим нови ръстове и достигаме висоти – а то проблемът бил в сериозното намаление на пиячката.

Както съобщава Евростат, за последните 10 години в България домакинствата са намалили харчовете за алкохол с 0.5 пункта и са паднали до 1.6 процента от общите разходи – колкото всъщност е средното ниво за Европа.

Срамота! Да се превърнем ний, гордите балкански левове, в жалки европейски средняци, да бъдем давани за положителен пример на все по-голяма умереност в пиенето…..по-добре да не бях прочел таз статистика горчива.

Особено болезнена става работата, като се видят държавите, които са далеч преди нас в класацията по относителен дял на разходите за къркане. Айде, за балтийците републики и другите братя източноевропейци – разбирам, поне донякъде, те имат рани от времето на комунизма, които трябва да се лекуват. Обаче много ме заболя, че отстъпваме чувствително в пиенето дори на Люксембург.

Тия там явно добре се прикриват – малка държавица била, кротка и незабележима една такава, без много кръчми на глава от населението, пък тихомълком очевидно смучат като смоци.

Сега ще ви светна обаче защо болката и завистта ми в случая са наистина големи. През 2016 година Люксембург има реален БВП на глава от населението около 13.5 пъти по-голям от българския. Не ви лъжа, всеки може веднага да види данните. Те са на нашия Национален статистически институт и показват следното: България – 6 000 евро на калпак, Люксембург – 81 700 евро.

След като средният българин отделя на година средно 1.6 на сто от тези пари за алкохол, това означава, че номинално харчи  96 евро или, закръглено, купува си към 20 бутилки средно качество водка. Докато средният гражданин на Люксембург, дори при същото ниво на разходи, би си купил…..270 бутилки водка.

Не е честно! Ама хич!

Но това не му стига на късметлията от Люксембург и той харчи дори  още по-голям процент от доходите си за алкохол в сравнение с нас. Ненаситна работа – направо не искам да им видя сметката, защото се страхувам, че люксембургци ще излязат най-ненаситните пияндета в света.
Ама как при това положение на недостатъчно пиене ние, българите, да сме доволни от живота?

Обаче има как, граждани, ще бъдем по-доволни, помнете ми думата – всеки момент ще започнем да ставаме все по-доволни, докато постигнем ниво на пълно задоволство още преди следващите европейски избори през 2019.

Някои се подиграват с идеята, че това може наистина да се случи, но онзи ден то за пореден път ни бе обещано от най-високо място. Имам предвид уверението, че занапред такива очевадни различия между бедността на България и богатството на Люксембург в Европейския съюз няма да бъдат допускани – разбира се, ако се реализира смелият „ляв екшън план за реконструкция на Европа”, обещан на ляво европейско сборище в Лисабон лично от лидера на Партията на европейските социалисти, другаря Сергей Станишев.

„Искаме Европа да бъде обединена – без скорости, без бюджетни ограничения и без социално неравенство” – каза чутовний тоз лидер пред съмишлениците си от Съвета на ПЕС. И те му ръкоплещиха.

Забелязал съм, че май не само в България, но и навсякъде по света, левите другари са доста шумни, палят се, глаголстват, ръкомахат и ръкоплещят разгорещено винаги, щом искат нещо от другите и очакват нещото наистина да им се даде. Ошумуляват се и гледат като мишки в трици само в редките случаи, когато стане дума те самите да дадат нещо на някого. Или поне да препоръчат по начин реалистичен откъде другите да вземат онова нещо, за да им го дадат на тях.

В случая обаче не е съвсем така. Другарят Станишев изглежда си е взел отнякъде поука. Дето се вика, може и да я откраднал от някой по-умен от него социалист, но от изказването му личи, че вече не обещава с лека ръка, а с тежка – поне що се отнася до желанието за „Европа без бюджетни ограничения”.

Според мен този израз означава да се запази, а ако може – да се увеличи безкрайно, щедрото пилеене на пари от страна на ЕС, за да има с какво да се препитават левите хрантутници по места, зер на тях парите от Москва напоследък изобщо не им стигат. Кремъл е ударен от санкции, затова няма пари да финансира щедро всеки михлюзин поотделно, а започна да ги раздава и доста по-целенасочено, даже да държи сметка за реално свършената насреща работа. Така че без европейските пари местните левици ще залинеят и другарите в тях ще се разбягат.

За да не стане този Апокалипсис, другарят Станишев предлага да се запазят и след 2020 кохезионната и земеделската политика на ЕС, а необходимите за пилеене средства да се вземат от „данъка върху финансовите транзакции и данъка върху големи компании като „Гугъл” и „Фейсбук”.

Ето ви истински социалист в мислене. И в действие.

Този човек не предлага как да стимулираме ние, европейците, измислянето на нещо по-умно от американските глобални мрежи. Той не развива идеята как ефективно да се стимулира високо технологичния бизнес в Европа. Той не дава акъл как да се вдигне нивото на европейското образование и да се премахнат многобройните дисбаланси в него.

Не, той е големият гявол, който измисля откъде Европа да намери нови дойни крави и как да издои и ограби млякото им. А като спрат тези да дават мляко, все отнякъде ще изскочат други глупави крави, които да издоим – това е типичната социалистическа логика.

Но, както казах, в случая все пак трябва да сме благодарни, че другарят Станишев изобщо се е замислил и предлага нещо. Защото по другите два стълба от смелия си „екшън план” той просто изисква – някой друг да му мисли как да изпълни изискванията.

По отношение на Еврозоната например, Станишев настоява „да има социална и икономическа конвергенция и да няма държави извън нея”.

Ами да има, де, ама няма! И, добре – да няма, ама има! Те тия неща с конвергенцията не стават с декрети и настояване, а с мислене, добри идеи и ефективни закони.

Идеята как всички се шмугваме в Еврозоната, независимо от степента си на готовност, от желанието или нежеланието си, независимо от всичко – само равенство да има, също е типично социалистическа. А че този тип равенство вече го живяхме и видяхме какви поражения нанася на хората и обществата – на Станишев не му пука. Той знае, че в Европа има още наивна публика, която да се манипулира, като ѝ се нарисуват сладки привидности на една ръка разстояние.

Така, де – само влизаме всички в еврозоната и паричните потоци потичат от чешмите. Падат от небето. Растат по дърветата. Няма значение откъде, ще текнат, щом Станишев и ПЕС ни уверяват.

Най-лошо, естествено, е положението с идеите на европейските социалисти в социалната сфера. Имам предвид заявката на Станишев, че „единственият път за реформиране на Европа, е тя да стане наистина социална”.

Красота. Ние ще наливаме още и още пари в продънените джобове на онези, които не искат да си мръднат пръста – да се образоват, да си потърсят работа, да измислят нещо умно, да развият собствен малък бизнес, да отглеждат домати в двора. Че нали горките социално слаби хора трябва да си купуват редовно и в достатъчни количества алкохол и марихуана, да се пребиват по футболните стадиони или да се превръщат в ислямски терористи, защото гадното несоциално, капиталистическо и експлоататорско европейско общество не им дава достатъчно, не ги обича, отхвърля ги, не ги милва всекидневно по главичката…..

А после същите тези хора още и още ще гласуват за нас, за да могат да настояват за още и още пари – пак пред нас, а ние – пред онази Европа, която изкарва парите.

Ай стига социализъм, бе, другари, то вярно, че Европа е богата, ама като харчи безмерно под вашето мъдро ръководство, ще затъне – каквато тенденция всъщност вече се очертава.

Още по-ясна е тази тенденция заради възможността германските социалдемократи пак да гушнат мама Меркел и с великите си идеи да продължат да безчинстват не само в немската, а и в общата ни европейска политика. Но кой, мислите, отиде в Берлин, за да окаже неоценима помощ на Мартин Шулц при взимането на това съдбоносно решение? Познахте – неговият приятел и политически длъжник Сергей Станишев, човекът, чиито идеи за развитието на Европа са толкова дълбоки, колкото дъното, което БСП удари при него като партиен лидер, а България – при него като премиер.

Цялата тази работа, граждани, ми прилича на обществото, наречено „Плоска Земя” – хора, които вярват, че планетата ни всъщност е плоска като тепсия, а властите, кой знае с каква тъмна цел, крият тази истина от обикновените люде. На тия мислители, освен Земята, вероятно са им плоски табаните, задниците и челата.

Левите в България, а и в Европа обаче, все пак ги надминават малко – както личи от екшън плана на другаря Станишев и целия ПЕС, на тях са им плоски и мозъците.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Watch video: How to make: printable template:  see more:  

Докато обяснявах вчера за аудиторията една голяма западна телевизия, готвеща предаване за България, защо не желая повече да участвам в т.н. дискусионен формат в медиите с агресивни български защитници на руското право на намеса в България си дадох сметка, че всъщност това е едно от моите доброволни поражения. Не че се гордея с отстъплението си. Просто следвам правилото в спора с агресивния глупак да отстъпва по-умния.

Само че “докато умният се наумува, лудият се налудава”. Това също е вярно. Какво да се прави ( би попитал Чернишевски, от когото Ленин безсрамно преписвал и си приписвал негови тези)?

Не е много сигурно, че тактиката да отстъпваш пред прасето, с което се бориш в кочината, за да не се изцапаш, няма да даде властта на прасетата, както във “Фермата” на Оруел. А може пък да има надежда отстъпването да е като отлива, след който идва прилив, че и цунами понякога?

Ще видим. Но засега мога да се похваля с многобройни отспъления, чието споделяне има смисъл не като някаква никому ненужна изповед, а като лична диагноза на настъплението на агресивната простащина.

В рамките на моите успешни отстъпления престанах да посещавам заведения за масово хранене и пиене, в които също така масово се пуши. Правих опити да правя забележки и се оказах в ролята на  екстремиста, понеже само на мен пречели и само аз съм правил на “интересен”. Почти като по вица за Иванчо, който се възмутил, че Марийка му отказва близост и възкликнал “цяло село може, само за мен не може, така ли?”. Непушачът, въпреки законното основание да се възмущава, се оказва соченият с пръст, изпадайки в положението да бъде заклеймяван и изобщо да бъде от “лошите” в спора с нарушителя или нарушителите на закона, забравяващ пушенето на обществени места.

Точката ми на прекършване дойде преди близо три години, когато от БНТ още не ме бяха “погребали” и ме бяха поканили на техен празник в заведение, където “уредиха” да се пуши. Повечето присъстващи борци за справедливост от екрана на държавната телевизия ( говоря за десетки хора ) надуха цигарите с настървение, превръщайки за кратко помещението в газова камера. Тръгнах си не само заради нежеланието да бъда принуждаван против волята си да гълтам остатъците от употребената от тях отрова, но и от нежелание да се чувствам (съ)участник в едно толкова арогантно лицемерие.  Впрочем, буквално преди дни свидетели ми споделиха, че в БНТ се пуши дори в самата сграда пред някои студия. Иначе вероятно ще подкрепят в ефир новите мерки на властта да се затегне контрола против дима в ресторантите ( мерки, замислени явно като опит да не се изложим пред чужденците по време на българското председателство на ЕС).

Отстъпих и от законното си право да полагам труд по специалността си като журналист в българските медии защото не пожелах да отстъпя от решението си да не приемам предложения, които ме декласират спрямо постигнатото от мен преди да отстъпя от БТВ ( да, отстъпих и там чрез напускането си в знак на протест срещу съюзяването на моите началници с натиска на техния началник Георги Първанов). Получавал съм някои неприлични предложения за работа, но ги отхвърлих, предпочитайки да отстъпя в свободното пространство на личния си блог в интернет, за да не отстъпвам чрез компромиси от позициите си на политически коментатор.

Отстъпление след отстъпление в годините на “възхода” на българската медийна свобода надолу по стълбицата на деградацията. Дали съм “накривил някому шапката”? Не е важно. Но е съществено да се знае, че да отстъпваш често е тактика, с която се печели стратегическо предимство на бойнато поле на живота във враждебдната среда  на настъпващата агресивна простотия. Тя си остава такава колкото и да се бие в гърдите като победител в собствената си кочина, където лакомите едреят бързо, но и първи ги колят при поредното прасешко жертвоприношение.

По-добре като магаре мост, отколкото в блъсканицата край копанята.

Share on Facebook

Почитателите на американската писателка на мрачни трилъри Джилиан Флин ще се радват на адаптация на дебютния й роман Sharp Objects, съобщава Entertainment Weekly. Осемте епизода на минисериала ще се излъчат по HBO през лятото на 2018 г., а по тях вече работят продуцентката Марти Ноксън (UnREAL) и режисьорът Жан-Марк Вале („Големите малки лъжи“, Wild). В...

Запознайте се с Джими Флик – той не е като другите деца и голяма част от света на възрастните остава непонятна за него. Джими не разбира защо баща му се ядосва постоянно, а единственият човек, който му помага да се ориентира в сложния заобикалящ го свят, е майка му. Тя му показва пламъчето светлина, което грее...

От 12 до 17 декември (вторник – неделя) в НДК ще се проведе 45. Софийски международен панаир на книгата. Щандът на Издателска къща „Хермес“ ще бъде №327, разположен на третия етаж. По време на изложението всички книги на „Хермес“ ще се продават със специални отстъпки, а на щанда на издателството читателите ще могат да открият...

За любими автори и поредици трудно се пише и аз не правя изключение. Романтичната ми душа отдавна бе пленена от писателските умения на крайно интересната личност на норвежеца Ю Несбьо. А щом романтик може да бъде безапелационно спечелен от крими поредица, значи в нея има нещо повече от добър инспектор и шепа куршуми. Точно такъв...

Близо 150 изложители ще напълнят изложбените площи на НДК за 45. Софийски международен панаир на книгата между 12 и 17 декември. Често разположението и достигането до любимото издателство се оказва трудност, затова през последните няколко издания организаторите от Асоциация „Българска книга“ изготвят специална схема за по-лесна ориентация. Вижте и нашата галерия с разпределението по отделните...

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Комитетът на ООН против изтезанията за пореден път отправи остри критики срещу България