Hristo Rusev is young Bulgarian photo journalist and a friend of mine. He is just 23 and already has his shots published in National Geographic, The Guardian, Associated press! Here is a short interview with him on his work.

Photo journalism – how did Hristo end up with it?
Hristo Rusev: I do photography for more than 9 years. In the beginning I did not like taking pictures of people, because I didn’t know how to frame the image, but for 5 years already photojournalistic is not only a passion for me, but a way of life. A way I represent the world through my lens. I like to show the truth and problems to our society. Yeah, it’s hard, but it’s worth the final result. It’s always hard to face other people pain, their problems, it’s hard to walk in their shoes and experience their sufferings, but it’s always worth it. When at the end you see these people smiled, and when they give you a hug you feel the cause to be a photojournalist. I love my profession and for me a day without taking a single picture is lost.

What is the most rewarding thing about photo journalism for yourself?
Hristo Rusev: The biggest reward a photojournalist could gain is justice. The moment you succeeded to change someone’s life or even you’ve made someone smile after publishing a certain material.
I believe, that we could change the world and make it better and we contribute for the solution of some problems. It`s worth it to give it a try.

Do you know your next destination and who is the next president you’ll photograph?
Hristo Rusev: I still do not know my next destination, but I hope to be exciting and unforgettable journey, with many new people to meet and, of course taken moments and stories, presented by my camera. I don`t have any plans for traveling until the end of the year, but in our field events happen every day and I won’t be surprised if after few days I am in Paris, Bangkok or why not Rio de Janeiro or Pretoria. I love challenges and I’m always ready to travel and take pictures of today’s occasions. The next president? Why not Donald Trump? When I look at the President’s collection I’ve gathered, may be one of my future projects will be with documentary photographs of powerful president around the world, and personal interviews with them, of course.

What is the most important element for your work?
Hristo Rusev: The most important element? The most important element in my job is patience, I think. You must be patient, because you never know, when something very important will happen. Many colleagues, who are more experienced prefer to leave earlier, and exactly at that moment something important occurs. For me, you need to be patient, to be stubborn, to be able to work in any conditions or even without a sleep, but before everything you must be a human.

To Hristo Rusev’s blog.

Днес се навършват точно 72 (седемдесет и две) тодини от деня в който е публикувано закодираното съобщение, на култово място и по култов начин. Денят е 10-ти декември, а годината 1945-та. На бял свят излиза брой ПЪРВИ на издание №1 на ток...

Продължавме пътуване към Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, бяхме в Ереван и Ечмиадзин, след манастира Гегард и римското светилище Гарни, днес ще обиколим манстиртите Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев

Приятно четене:

Манастирите Хор Вирап, Нораванк и Татев

И град Горис

Армения

част пета на

Армения и Грузия с Дачия

Започнахме новата седмица (понеделник, 05.05.2014) в 8 часа сутринта. Оставихме поне 30 кг багаж в апартамента на чичо Васко и леля Гита в Ереван, защото след два дена (живи и здрави) ще се върнем отново тук.

Към 9 потегляме на юг, заредени с два броя навигации, за всеки случай. На излизане от столицата бензиностанциите недвусмислено ни показват, че диспропорцията между бензинови и дизелови автомобили тук е сериозна. Излизането от града беше дълго, с леки елементи на задръстване, но в крайна сметка напуснахме столицата:

Първата ни цел беше родният град на Вайк (моят арменски приятел) със звучното име Арташат, който е само на 20-ина километра кофти пътот Ереван. Сега …

Арташат

на фона на Ереван трудно може да те впечатли, но площадът пред стадиона беше спретнат. По случайност спрях до един вулканизатор и напомпах гумите на 3 атмосфери – с тия дупки, които ми предстояха, въобще не ми се рискуваше да пукам гуми.

Намерихме се с Пето, предадохме му пликчето с български армагани, той разбира се ни покани да отседнем при него, но ние му отказахме (а така не ми се искаше), защото бяхме планували доста туристически забележителности за деня:

Само на 5 км на юг се намира един от най-цитираните в туристическите брошури за Армения манастири –

манастир Хор Вирап (Дълбок кладенец)

Името му е такова, защото там, в една подземна килия, е бил заточен за 14 години покръстителят на Армения – Григорий Просветител.

Историята е малко заплетена,

но на мен ми се стори интересна – по-горе бях споменал за една римска красавица Рипсиме, която не щяла да се жени за арменския езически цар Трдат III и той я убил. Човекът се поболял от жестоката си постъпка и именно заточеният християнски апостол Григорий го оправил с молитви, така станал близък на царя и хоп! – Арменя станала първата християнска държава.

H11, 0612, Армения

Не знам доколко е интересна историята, но манастирът е разположен на много красиво място, точно в подножието на свещената планина Арарат:

По ирония на съдбата, колкото и близко до манастира да изглежда

бленуваният Арарат,

той се намира на вражеска турска територия, защото границата минава само на 100 метра от манастира. Жалко за горките Арменци. Жалко и за Григорий, в чиято затворническа килия се спуснахме по отвесната 7 метрова стълба – със сигурност не е било гот 14 години в тази дупка.

Оставяме Арарат зад нас и продължаваме към следващия от известните арменски манастири –

манастира Нораванк

Оказа се, че този Нораванк е пак на 2 300 метра надморска височина, та

следващите 100 км бяха почти само на изкачване

по сравнително ОК път. Последните километри преди манастира бяха много живописни, а самият манастир, по стара арменска традиция беше едновременно сгушен между скалите и огрян от слънцето:

Този манастир не е чак с толкова дълга история, построен е през 13-и век, но отвън има супер странните стълби, а отвътре изглеждаше доста характерно с пронизващия лъч светлина и отново навяваше на Индиана Джоунс. Тук един дядка ни взе стотинки (арменски драми де) за паркинг, което според мен си беше изцяло негова инициатива, но жив и здрав да е. На тези пичове не посмя да им поиска пари, за да паркират танка.

Продължаваме нататък, провираме си път сред стадата от овце, катерим се непрестанно, около нас само камънак, стигаме отново до снега:

В един сайт за непопулярен туризъм бях чел за озадъчаващата архитектура на съветските автобусни спирки и много се накефих, като минахме покрай това чудо на строителното инженерство.

Пак така, чел – недочел, си спомних за

град Сисан,

покрай който минавахме, и причудливите каменни образувания край него. Понеже името на кариерата е Зорац и не е много лесно за запомняне като имаш да внимаваш за толкова много дупки, малко пообъркахме пътя (то па един път…), но пък имахме удоволствието да се запознаем със

сисански полицаи, които услужливо ни преведоха през града

и ни изкараха на пътя за кариерата.

Аз си катеря бавничко, на втора, а покрай мен хвърчат Газки и летящи от гумите им камъни. Така попаднахме на арменския Stonehenge от бронзовата епоха (3000 години преди новата ера):

От София до Stonehenge и до Зорац все има по 2000 км, но в противоположни посоки. Англичаните си нямат обаче такива кръгли дупки в камъните, а самите им камъни са прави като дъски, за разлика от арменските. Нищо де, англичаните компенсират с други неща.

Последната ни туристическа дестинация за деня беше на още 60 км (дотук за днес сме навъртяли вече 300 км) – поредният спряган по туристическите справочници арменски манастир –

манастир Татев

Качеството на настилката в известен смисъл се подобри и мисля, че именно тук развих най-високата си скорост в Армения – 100 км/ч.

Понеже вече беше към 17 часа и бяхме изгладняли, мернахме едно крайпътно заведение и се отбихме. Оказа се, че цялото семейство ни обслужваше – таткото и синът метнаха шишовете на огъня, мустаката баба с метални зъби ни загърна шашлик и зеленилка в хляб лаваш. Чудничко си похапнахме и продължихме към „крилете на Татев“.

Името на манастира Татев има нещо общо с крила

– майсторът, след като нарисувал стенописите, хванал и се метнал от високата скала, на която се намира манастирът, но докато падал му пораснали крила и отлетял нанякъде си. Вдъхновени от тази приказна история, арменците решили да направят

най-дългата в света (6 км) реверсивна пасажерска въжена линия – „крилете на Татев“

Е, крилете обаче се оказа, че са затворени точно в понеделник. Затова трябваше да стигнем до високата скала и манастира със Sandero-то. Пътят отдалече изглеждаше зашеметяващо:

Но никой не каза, че тези 10 стръмни километра няма да са асфалтирани и че ще ги катерим половин час на първа предавка:

Стигнахме някакси де, но

самият Татев беше много красив

и си заслужаваше:

През IX век тук са живяли 900 монаха, сега вече малко се разпада – дори от вътре си личеше, как колоните, които поддържат купола, са се разтворили навън от тежестта му:

И тук имаше от добродушните арменски попове със зловещите триъгълни шапки:

Вече времето напредва, трябва да бързаме към

град Горис,

където имаме запазено спане и вечеря. Спускаме се по черния път, над

800 м денивелация – заболяха ни главите

Не само от разликата в налягането, но и това пътуване с тези безбройни дупки по пътя, които карат купето на и без това не най-комфортната кола за дълги пътувания, да кънти като консервена кутия. Пътят до Горис поне ни пощади малко. С

амото градче беше много приветливо –

с ниски каменни постройки. Навигацията ни отведе точно пред входа на блокчето на улица Гетапня 4. Това е тракът за деня.

Мястото ни беше препоръчано от чичо Васко и леля Гита. Хазяйката се казваше Мариета и беше супер мила. Много беше готино да живеем в редови провинциален апартамент. Първо,

между блоковете има зеленчукови градини

и хората наистина разчитат на тях за прехраната си. Самият вход е брутално олицетворения на реалността в държавата.

Мариета има два апартамента – един на втория и един на третия етаж. Първият дава под наем, а във втория живее с мъжа си (той работи в Русия де), сина си (юрист, живее в близък град) и дъщеря си (програмистка в Ереван). Абе направо сама си живее жената…

Настанихме се в двустайния (който после се оказа, че е тристаен) апартамент и се разбрахме с Мариета, че първо ще поспим малко, а после ще се качим при нея, за да хапнем нещо заедно. Смятай колко съм спал от вълнение, че ще имаме възможността да прекараме една вечер в дома на истински провинциален арменец! Който спал – спал, събуждам се аз и какво да видя в хола:

Оказва се, че апартаментът има още една спалня, в която са настанени още двама арменеца със звучните имена Арем и Армен. Страшни пичове, особено по-разговорливия Арем отляво (до мен). Бяха си купили кренвирши и доматен сок в стъклени бутилки, веднага ни поканиха да хапнем с тях, а ние не сме от тия, дето много отказват.

Споделихме със съквартирантите си идеята ни да отидем до град Мегри (до иранската граница), но те ни посъветваха да не ходим там – нямало нищо за гледане. За сметка на това

много си заслужавало да отидем до Карабах

Еха, до Нагорни Карабах – там, където до 1994-та година имаше война. Доста бях чел за един разрушен от военните действия град в Нагорни Карабах – Агдам. Много ми се искаше да продължим да си говорим с момчетата, но бяхме обещали на хазяйката Мариета, че ще се качим при нея на вечеря. Понякога много ме е яд, че не мога да съм на две места едновременно.

Качихме се при Мариета.

Нейният апартамент изглеждаше много спретнат и подреден. Тя нарича апартаментът на долния етаж Bed&Breakfast и явно доста се интересува как се предлагат такива услуги по другите страни, защото дори имаше WiFi. Теглила е кредит, за да може да започне този бизнес, иначе е счетоводителка в градската болница. Води и счетоводството на аптеката до тях. Синът и помагал с по-тежката работа.

Мариета също ни препоръча да не ходим в Мегри. Нея ако питаш, трябваше да си останем в Горис – това бил най-хубавия град в цяла Армения, тук сме щели толкова хубаво да си изкараме. Малко фанатично звучеше чак. С удоволствие бих останал цял ден в който и да е град с някой местен, но просто сме дошли тук само за една седмица и гледаме да напълним програмата на макс.

Заловихме се за готвенето.

Мариета си имаше добре отренирана програма де … през деня беше сготвила няколко много вкусни манджи – една супа с безброй билки, някаква бобена яхния, едни сърми, салати – направо все едно очакваше цял взвод, а не 4 човека. Интересното е, че по-голямата част от продуктите си отглежда сама в градинката пред блока, а също така има и още едно по-голямо място (сигурно е някаква нива), с което се гордееше горе-долу, колкото и с дъщеря си. Дори мед си прави сама – щура работа.

След като се напапкахме като попски чада след Задушница, Мариета ни изведе на

нощна разходка из Горис

Доста беше тъмно и ако нямахме местен човек с нас, сигурно щеше да ни е страх да обикаляме пустите улици. Мариета обаче ни обясни, че в Армения никоя жена или дете не се притеснява да се разхожда в тъмното – такъв бил манталитетът тук, че практически нямало нападения вечер. Де да знам – щом казва…

Като цяло градът е средно поддържан, дори фонтаните работеха. В центъра има няколко богаташки къщи, паметник на арменската писменост и поредната островърха църква:

Мариета каза, че принципно този район (Сюник) се води един от най-атеистичните райони в страната, но това не значи, че половината население на града не се събира в неделя в църквата. На връщане ни показа също и градинката си пред блока, като част от забележителностите на града. Накрая се оказа, че кулинарната програма все още не е приключила и бяхме почерпени с традиционния козунак с мед и сексуальный чай, както го нарече.

Изпрати ни по живо по здраво на долния етаж, разбрахме се за утре в 8:15 на закуска и ми каза да не заключвам колата, нямало кой в Горис да краде коли. Аз все пак си заключих Sandero-то, че ако пък вземат да се открехнат на автоджамбазтво тез ми ти горисчани баш на моята кола, нямам ни най-малка представа как ще се прибера в България до края на седмицата.

Долу в апартамента ни чакаше съквартирантът ни Арем. Поговорихме си малко, оказа се, че той е дистрибутор на цигари – развозва един микробус с рекламни надписи Marlboro. Разгледахме малко картата, обясни ми от къде да мина утре за Нагорни Карабах и си пожелахме лека нощ. Аз си легнах и си записах какво ми се е случило през деня в едно малко лаптопче, което носих с мен – много емоции, би било жалко да ги забравя просто ей така някой ден.

Очаквайте продължението

Автор: Драган Драганов

Снимки: авторът

Ако пътувате към Горси има специални оферти за нощувки:

Booking.com


Booking.com

Други разкази свързани с Армения – на картата:

Армения

Нощувки из цяла Армения, можете да запазите тук

Booking.com

На  7 декември 2017 r. стана известно решението на ЕК да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Испания, Люксембург и Румъния поради липса на уведомление за цялостно транспониране в националното законодателство  на разпоредбите на ЕС в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права и на многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн, т. е. транспониране на Директивата относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС), което  е предвидено да се извърши до 10 април 2016 г. Процедурите за нарушение са открити през май 2016 г. , но Комисията все още не е получила уведомление, че са предприети необходимите мерки за транспониране на директивата.

Комисията реагира при липса на уведомление, при частично или неправилно транспониране.  По-нататък в съобщението се казва, че

Комисията призовава Съда да наложи финансови санкции на тези четири държави (България — 19 121,60 EUR на ден, Испания — 123 928,64 EUR на ден, Люксембург — 12 920,00 EUR на ден и Румъния — 42 377,60 EUR на ден).

Относно процедурата

Макар че по-известната реакция е Комисията да предложи финансова санкция (едва) в случай на неизпълнение на решение на Съда,  с нововъведение от Договора от Лисабон (чл.260, нов параграф 3 ДФЕС)  се предвижда следното: „Когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск по силата на член 258, тъй като счита, че тази държава  не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, тя може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата.

Ако Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, той може да наложи на тази държава  да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера, определен от Комисията. Задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда на Европейския съюз.“

Както се посочва и в SEC(2010) 1371 окончателен, този параграф създава изцяло нов инструмент. Комисията може да предложи на Съда на Европейския съюз  още от момента на подаване на иска си за установяване на неизпълнение на задължение по силата на член 258 ДФЕС  да наложи заплащането на еднократно платимата сума или на периодичната имуществена санкция със същото решение, с което се установява неизпълнението от страна на държава-членка на задължението ѝ да съобщи за мерки за транспонирането на директива, приета съгласно законодателната процедура.

Комисията може да използва новата възможност  „ако счете  за уместно“ – какъвто очевидно е нашият случай.

Комисията вече е прилагала чл.260, параграф 3 ДФЕС по отношение на България – по дело С-203/13 искането на ЕК е Съдът освен отстраняване на допуснатите нарушения в законодателство, да наложи на Република България в съответствие c член 260, параграф 3 от ДФЕС и имуществена санкция в размер на 8448 евро на ден за всяка частично транспонирана директива  в областта на енергетиката.  Комисията  впоследствие е оттеглила иска си в резултат на поведението на Република България, която е предприела необходимите за изпълнение на задълженията си мерки едва след предявяването на иска.

По същество

Очаква въвеждане  Директива относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС)

Директивата  има за цел да подобри начина, по който се управляват всички организации за колективно управление чрез създаване на общи стандарти за управление, прозрачност и финансова дисциплина. С нея също така се определят общи стандарти за многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар. Директивата относно колективното управление на правата е важна част от законодателството за авторското право в Европа. Всички организации за колективно управление трябва да подобрят своите стандарти за управление и за прозрачност.

В Румъния според ЕК има неправилно прилагане – законодателството на ЕС предвижда, че авторите могат да разрешават или забраняват разгласяването пред публика на своите произведения, но в Румъния авторите нямат друг избор, освен да оставят управлението на своето право на публично разгласяване на музикални произведения на организация за колективно управление. Това води до лишаване от изключителното авторско право на публично разгласяване, което, по мнението на Комисията, не е оправдано по смисъла на правото на ЕС.  Другите три държави, вкл. България,  не са уведомили ЕК за транспониране.

Рискът от санкция и необходимостта от експедитивност не намалява изискванията към националния законодателен процес за обоснованост, балансираност, съобразяване на различните интереси. Става дума за стандарти за прозрачност на организациите за колективно управление – и това прави националната мярка особено важна.

Събщение за медиите

Filed under: Uncategorized Tagged: съд на ес