Не ви ли прави впечатление, че на никой не му пука, за съдбата на старото желязо, за което ни оскубаха с над милиард лева, за което министър енерГЕПИка обещаваше още преди ТРИ МЕСЕЦА да е у нас, но то все не пристига? Уникалната графика,...

Поредният руски посланик за пореден път демонстрира вчера, че съвременна Русия, която няма с какво да привлече българите ( подложени на руския ценови диктат по отношение на вноса на енергийни суровини), залага на смесването на историята със сантиментите в руска интерпретация. За целта посланик Анатолий Макаров отново употреби вчера в София непозволеното в историческата наука условно наклонение, за да наклони везните в полза на приятелството с българския народ, както се изрази ( използвайки “приятелството” като заместител на думата “дружба”, която определих не случайно като “течна”, вместо “вечна”).

Какво би била съвременна България без решителните действия на Александър Втори? Само руската империя се осмели да обяви война на османската, заявява посланикът на Русия в София.

Да оставим разбора на факта защо Руската империя, която днес имперският посланик хвали, е пожелала реванша срещу османците, от които търпи унизително поражение в Кримската война 30 години по-рано и търси всякакви предлози да си го върне ( самочувствието). По подробно ще обясня това в новата си книга, в която мотивите за войната най-добре и адски откровено споменава реабилитираният напоследък като важна клечка в историята на руската дипломация евромразец и голям туркофил граф Николай Игнатиев – видно е от собствените му излияния в оригинал. Същият в същото време се е борил яростно да няма война между Русия и Турция, но това не пречи днес той да бъде посочен със задна дата като кандидат за нов (?) български бащица според актуализираната версия на Кремъл какъв е бил “приносът” на графа за българската свобода ( свободата на индивите и на народите е хипотеза, ненавиждана от Игнатиев по отношение на самите руски поданици, какво остава за балканците, употребявани от руската дипломация като средство за осъществяването на руските имперски цели).

Ключовото нахалство в изявлението на посланик Макаров е вездесъщото в подобни изказвания на подобията му в Русия и у нас “ако”. Понеже го е пуснал за употреба във вентилатора на “препоръките”, нека му го върна поне схематично, като го обърна с няколко риторични въпроса.

Какво би станало, ако поне при една онези поне 7-8 руско-турски войни през последните два века преди Руско-турската война от 1877 г. Руската империя поне веднъж бе споменала в поне един договор за примирие или дори за взаимна помощ с Турция ( да, има и такъв само малко повече от десетилетие преди споменатата Кримска война, но да не изпадам в подборности), Руската империя се беше застъпила или най-малкото беше споменала за правото на българите на самоопределение?

Какво би станало, ако изобщо Руската империя признаваше съществуването на българи, а не на “славяни” и “православни”, годни за рециклиране в руския имперски етнически котел?

Какво би станало, ако Руската империя не се бореше така яростно срещу българската църковна независимост – дали българите нямаше да си я извоюват сами чрез собствена (р)еволюция спрямо разпадащия се труп на Османската империя въпреки руския натиск за подчиняване на българските тежнения за независимост – и доста по-рано да преминат на следващия етап от националното си (само)освобождение?

Какво би станало, ако руският генерал Дибич Забалкански ( направил кариера за награда, че е предал заговора на декабристите сред руските офицери), не беше арестувал след договора с Турция от Одрин ( 1829 г.) и предал на османските власти българския патриот на руска служба капитан Мамарчев, събрал стотици български юнаци за самостоятелен български бунт срещу османците?

Какво би станало, ако руският посланик в Цариград Н.Игнатиев не лъжеше в своите телеграми своя император, че българите нямат свои революционни организации?

Както би станало, ако руският шпионаж, вкл. по каналите на Азиатския департамент на руското външно министерство, не унищожаваше в зародиш всеки независим опит на българите за независимот от Руската империя за създаване на независимо освободително движение на българите в Молдова, Одеса или на юг от Дунава?

Какво би станало, ако Руската империя, установила дуалистичен режим на управление на север от Дунав с Османската империя в земите, превърнати след това в Румъния, беше позволила на българите да опитат също да постигнат подобен “преходен” период към своята независимост?

Какво би станало, ако Игнатев не беше качил на въжето Апостола с ръцете на османските власти и на собствените си избраници сред онези, които са го съдили като криминален престъпник, вместо като политически заговорник?

Какво би станало, ако Руската империя наистина желаеше доброто на българите, чиито въстания срещу османците нито веднъж не подкрепя по никакъв начин ( за разлика от въстанията на гърци, сърби, черногорци и т.н.)?

Какво би станало, ако Руската империя под скиптъра на същия онзи Александър Втори беше пожелала да подготви добре и да отреди на българските доброволци ролята на ефективни военни съюзници, а не на помощен персонал във войната с Турция ( в която опълченците, въпреки надменното отношение към тях, изиграват ключова роля на Шипка за спасяването на Руската империя от разгром край Плевен)?

Какво би станало, ако Руската империя беше поканила поне един българин на церемонията по подписването на предварителния договор  с Османската империя в Сан Стефано на 3 март 1878 г или поне руският главен преговарящ Н. Игнатиев беше приел поне една българска делегация преди това ( както прави със сърби, гърци, румънци, черногорци и грузинци, напиращи в щаба на руснаците край Одрин с искания за земи и придобивки от победената Турция )?

Какво би станало, ако Игнатиев не раздаваше населени с българи земи, като Ниш и района около него ( за което сам си признава) на други балкански народи с апетит за “величие” и не жонглираше със “заменки” ( компенсирайки Румъния със земи с българско население в Добружда, защото самата Русия отнема от Румъния населени с румънско население територии в Молдова), създавайки за десетилетия напред интригантски условия за взаимна омраза и балкански войни в угода на руската тактика да покровителства “освободените” от нея народи като ги насъсква взаимно?

Има още много  “ако”, завещано от руската политика на Балканите, сред които най-голямото е : какво би станало, ако руските “другари” не бяха окупирали България без повод за война през 1944 г. и не я бяха превърнали с ръцете на своите местни слуги в най-покорния слуга на СССР, лишавайки я не само от възможността да продължи по европейския си път, но и от национална й идентичност?

Или какво би станало ако маршал Толбухин не беше наредил на 8 септември 1944 г. от резервите на окупационната Червена армия да бъдат раздадени на български масови убийци 11 000 пистолета, 1040 автомата и 400 картечници, с които са разстреляни без съд и присъда десетки хиляди българи, смятани за пречка пред установяването на съветската колониална диктатура в България?

Руската пропаганда продължава да се плъзга по наклонената плоскост на условното наклонение в пропагандата. Тя се практикува от публичната “дипломация” на Кремъл у нас, опитвайки се да печели дивиденти от собствената си руска имперска трактовка на историята чрез услугите на своята пета колона, чиято основна задача е да затвори устата на опонентите.

Вони на онова безусловно подчинение на съветските цели в България, наложени през споменатата 1944 г.

Share on Facebook

Анотацията ме уведомява, че деветгодишният герой се казва Икар и по случайност е убил майка си. Трагедията дори му се е отразила благотворно. Признавам, че изкушението да прочета книгата бе нетърпимо. Икар живее с майка си – алкохоличка и инвалид, която прави вкусно пюре, удря шамари, които оставят отпечатъци цял ден, и разговаря с телевизора....

Важното е, че Българската православна църква пое протегнатата ръка от нашите събратя от Македония да представляваме техните интереси пред другите православни църкви.

Телевизионният канал Syfy обяви, че подготвя сериал, базиран на новелата „Нощен летец“ от Джордж Р. Р. Мартин и едноименния филм от 1987 г. Писателят сподели новината на официалната си фейсбук страница по-рано следобед. Продуценти на адаптацията ще бъдат Джеф Бюлер („Стълбата на Джейкъб“) и Даниел Сероун, а Мартин ще се изяви като изпълнителен продуцент. Телевизионната екранизация ще бъде финансирана...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/novini/balgariya/de-psrofundis-zdrasti-na-predsedatelstvoto-sbogom-na-ilyuziite

От началото на тази година България е председател на Съвета на Европейския съюз и мнозина, особено в самата Европа, се питат – защо.

Ами защото ни е дошъл редът, бе, граждани, просто е. Не е по заслуги. Нито е заради добродетели. Още по-малко – за да оправим Евросъюза, който е закъсал, горкият, и има нужда от преливане на здрав разум, житейска мъдрост и дипломатически умения.

Около това председателство има няколко мита, които трябва да се развенчаят.

Мит първи е, че председателството ще ни струва скъпо. Както винаги, и в този случай парите са нещо относително – на някои българи похарчените милиони ще им легнат скъпо, на други – евтино, а на трети ще им дойдат съвсем по размера на джоба. Да, сред странните свойства на парите не е само онова, че най-доброто им качество е тяхното количество. Помислете и за другия парадокс – кинтите, които за един са разход, за друг са приход. Особено сладко е да си онзи, който разходва чужди пари, а от тях получава свои. В този смисъл – колкото по-скъпо излезе председателството, толкова повече приходи, не мислите ли. Ако не – помислете, де.

Вторият мит е, че по време на председателството България ще управлява Европа. Ей сега ни паднаха, ще им разкажем играта, потриват ръце патриотичните оптимисти. Ще управляваме Европа, ама колкото клаксонът управлява автомобила.

За целта ЕС си има ЕК. А в следващите 6 месеца ние ще сме председател не на ЕС, а на Съвета на ЕС, важен орган, доколкото съгласува общите позиции по важните теми от европейския дневен ред, но не и място, където да развихрим управленските си умения и фантазии.

Нашата функция като председател е да създадем нормални условия, за да се съберат съответните министри, да си поговорят така, че взаимно да се чуват, да има кафе и закуски на пиш-паузата, да се напишат и подпишат протоколите от срещата – такива неща. Най-важното, което не трябва да допуснем, е някоя партньорска държава да се скара с друга фатално. Нали помните Бай Ганьо: „Като кажа така фф…..ф…..атално, сякаш фащам някого за гушата”. Та казвам, че трябва тънко и дипломатично да се опитаме не да създаваме, а да тушираме противоречията и да намираме разтегливи формули, за да ги опаковаме като общи позиции. Но няма как да командваме, да се разпореждаме, да хайдутуваме или други магарии да правим.

Третият мит е, че някои приоритети на българското председателство като единството на ЕС, Брекзит, мигрантската криза, финансовата рамка на съюза, реално ще зависят по какъвто и да било начин от нас. Всъщност „българските” приоритети в случая са европейски, просто развитието им съвпада по време с нашето председателство – не ние сме ги измислили и няма ние да ги решим. В тези най-важни посоки дори няма да ни оставят да сътворим някоя глупост, ако сме чак толкова тъпи, та да се опитаме.

Това веднага стана ясно от поредния, но вероятно не последен, могъщ български гаф по другата ключова тема – „санкции срещу Русия”. Един ден министър Лиляна Павлова казва за ТАСС, че България ще постави като приоритет на председателството отмяната на европейските санкции срещу Русия, на другия ден сама излиза да се опровергае по българския телевизор, като заявява, че „по време на председателството ни въпросът за санкциите срещу Русия няма да бъде повдиган”.

Предполагам – не, направо бих се обзаложил, че между двете взаимно изключващи се изявления, Лиляна Павлова е имала недвусмислен и вълнуващ телефонен разговор, ако не със самия Брюксел, то с някой, който знае Брюкселите що значат.

Другата възможност е ТАСС, любимата на цял свят агенция за руска хибридна война, за пореден път да манипулира изявление на български министър или директно да лъже. Но ако е така, къде е острата реакция от страна на Лиляна Павлова спрямо ТАСС? Бих очаквал тя да обясни какво точно е казала, за да схване наивната българска публика как точно руснаците лъжат. Но такава министерска реакция няма, което ме навежда на мрачни мисли.

Моята мрачност по темата „санкции срещу Русия” обаче не е от вчера. Преди няколко месеца във Варшава и премиерът Борисов, и президентът Радев, наблегнаха на това колко добре би било въпросните санкции да отпаднат и казаха, че по време на председателството си България трябва да работи за това.

Точно във Варшава да фффанат да говорят такива фффаталности, моля ви!

На всичкото отгоре пък сега, в новогодишното си обръщение, президентът Радев не обели и дума за никакво председателство, приоритети, ЕС, НАТО и другите основни български надежди и възходи, предвидени за през 2018. Този тип май наистина си живее в свят от празни мисли на един празен човек, но без дори намек за някаква чувство за хумор.

Господи, опази ме от възможността да попадна дори за миг в главата му. Но как да стане това, след като той е глава на цялата ни държава…..Но най-лошото, че никой от нас не знае какво е готов Радев да ни причини, като на някой най-висок европейски форум в София изръси някаква поредна антиевропейска глупост.

Щото той Крим не прощава – като е бил руски веднъж в главата ти, си остава руски завинаги, нали, независимо дали си само кандидат-президент или си станал вече цял президент.

И нищо, че Петро Порошенко онзи ден заяви очакването на целия украински народ по време на българското председателство да се засилят не само политическото асоцииране и икономическата интеграция, но и подкрепата за възстановяване на териториалната цялост на Украйна от страна на ЕС. Ама аз не съм чел тия работи да ги има записани някъде сред приоритетите на председателството ни – или бъркам.

За сметка на това, както става ясно, четвъртият мит гласи, че ще оправим Западните Балкани, тоест, ще дадем своя огромен принос в процеса на интеграция на страните от региона към ЕС.

Е, теоретично погледнато, би било хубаво България да има такава тежест пред европейските партньори, а дипломацията ни – такива умения и добри идеи, че да можем да си покажем поне върха на носа в решенията по въпросната тема. Но не е такъв случаят и няма защо да се напрягаме. На всичкото отгоре, ние не сме и най-добрия пример за напреднала /и напредничава/ европейска държава, който да ги вдъхнови – икономически сме на същото ниво като тях или дори по-зле; политически сме напълно подвластни на популизма и руските интереси; защитата на демокрацията, спазването на гражданските права, търсенето на истината и справедливостта, не са сред приоритетите на нашата правоохранителна и правораздавателна система, а институциите ни като цяло се крепят на простия факт, че няма кой да ги духне, за да се сринат върху собствената си некадърност и корумпираност.

Но, да, времето на българското председателство се оказа подходящ момент Европа да се обърне към Балканите. Брюксел май най-после разбра какво гласи Русия тук и сега сякаш се готви за нов етап в текущата стратегическа битка за влияние. С помощта на София.

Въпросът е дали и доколко София наистина е готова да участва в подобна битка на страната на Европа?

Да, подписването на договора за приятелство и сътрудничество с Македония е стъпка в правилна посока. Поредицата балкански срещи по важни въпроси от взаимен интерес, както и уредената вече балканска среща на върха в София като кулминация на нашето председателство, също са добри стъпки. Въпросът е кога кукловодите от Москва ще скръцнат със зъби на тукашните си кукли – а, стига, де.

Не бива да се залъгваме също, както мнозина правят, че ако нашето председателство мине добре, ако сме достатъчно послушни и примерни, Европа изведнъж ще стане много по-готова за приемането ни в Шенген и Еврозоната. Както често ни повтарят разни европейци, но ние сякаш не искаме да чуем, решението на този въпрос зависи всъщност не от европейската, а от българската готовност.

Ако питате мен, прави са холандските, германските и другите, които казват – колкото и добре България да охранява външната граница на Евросъюза, ако нейната полиция, прокуратура и съд не охраняват вътрешните граници на закона, човешките права, свободата и демокрацията, значи страната не е готова за нищо.

И са прави също, че не може да влезеш в клуба на най-богатите, ако си беден – каква е ползата за теб самия, ако постоянно ще се червиш, че не можеш да си платиш не само всекидневния масраф, но и членския внос дори.
Така че, призовавам ви, граждани – наистина да кажем здрасти на председателството, защото, въвлечени в подготовката и провеждането му, имаме шанс да станем повече европейци, отколкото сме в момента. Но да кажем и сбогом на илюзиите, че ако сами не си помогнем в своя европейски напредък, някой друг ще го направи.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Тази сутрин интернет страницата на централата е заличила следите от платформата на която в продължение на последните 3-4 години извърши огромно количество манипулации и измами на пазара на ток у нас. Много пъти съм ви показвал и разказва...

В началото на 2018 г. телевизионните екранизации на книги отбелязват пореден триумф с най-новата криминална драма на BBC McMafia. Кървавата продукция щурмува малкия екран на 1 януари, когато беше излъчен пилотният й епизод. Минисериалът вече е обсипан с щедри похвали за бруталния си реализъм и великолепната актьорска игра. Най-шокиращият му аспект обаче е, че е основан на съвсем реални събития,...

През 2015 г. Харуки Мураками е включен в списъка със стоте най-влиятелни личности на списание Time. Благодарение на въпросното си влияние и милионите си почитатели по цял свят, препоръките за книги на японския писател са повече от популярни и интересни. Bookstr споделя кои са любимите заглавия на Мураками, събрани от различни интервюта. А вие чели ли сте...

Руснаците са ненадминати. Впечатлението ми затвърдиха Дмитрий Глуховски, Борис Акунин, а също така и Виктор Пелевин. Романът му „Empire V“ ми даде нов поглед към вампирите и очаквах нещо подобно да се случи с „Животът на насекомите“ (изд. „Факел експрес“). Не се разочаровах – прочетох една различна история, която във всеки момент ме държеше нащрек. Не се заблуждавайте от...