Председателството смята критиките за предателство

01/11/18 09:33
(http://ivo.bg/)

Председателството смята критиките за предателство

Очаквам със смесени чувства насрочен за утре (петък) вечерта репортаж на една европейска телевизия, който ще бъде излъчен в две новинарски емисии на двете най- големи европейски държави. Репортажът е с мое участие. От една страна, бойкотът на българските канали спрямо мен като политически коментатор ще лъсне още по-разобличително защото се “оказва”, че мнението ми представлява все пак “нещо”, но не и за българките медии. В същото време критичната ми оценка, особено по отношение на дефилиращото безнаказано в резултат на действията и бездействето на властите у нас руско влияние, непременно ще ме вкара отново в списъка на омразните на петата колона на Москва българи.

Напомням: в момента тече ( за четвърти път само за няколко години) разследване на закани с убийство срещу моя милост, мотивирани от русофилска ярост. А вече съм и подсъдим за обида и клевета по иницитива на виден путинофил, овластен от Борисов да управлява държавното имущество в София-област.

На българските медии постепенно и методично им изпозапушиха устите – готвиха се за колкото се може по-голям успех в това отношение именно по повод Председателството. Останаха да стенат критично само няколко издания с либерална ориентация, подложени на бичуване по тази причина от “конкуренцията”.

Обаче как да смълчат чуждите медии? Ето тази задача вече е непосилна за всесилните разпоредители с медийното пространство у нас. Появяват се нови и нови критични публикации за българските власти в страните от ЕС, на които тук иначе се чудят как да угодят, за да си мълчат ( ако има начин). https://www.vesti.bg/bulgaria/chuzhdi-medii-bylgariia-korupciia-i-ubijstva-6078084

Единственото, което могат да направят господарите на медийния пазар, залят от сервилната продукция на усмирените ни медии, е едновременно да мълчат ( по адрес на чуждите критики) и да гълчат шепата критици в България. Назначената да отговаря за комфорта на европейските гости министър Лиляна Павлова синтезира това отношение на властта днес в язвително подмятане, че протестиращите в България могат да се оплачат на арменския поп- нещо, което написа и моя милост, но със съвсем друг акцент, иронизирайки дебелокожието на властниците.

За съжаление и президентът Плевнелиев се присъедини към този тон с обвинението, че да протестираш днес било проява на “робската психика” в очакване други да ни освободят ( от такива като Борисов, както излиза).

А защо изобщо се налага да бъдем освобождавани? Нима не е това въпросът?

На среща на европейски представители с опозиционно настроени издатели и журналисти в София, излъчвана вчера онлайн в няколко сайта, представителка на Белгия разказа с насмешка как българските власти в крайна сметка отказали да дадат на чуждите журналисти исканите от тях контакти с неправителствени организации ( за които се смята, че не ръкопляскат на властта). След поредица от запитвания на чуждите журналисти било заявено от страна на българските власти – въпреки първоначалните обещания, че чужденците няма да получат списък с информация за подобни контакти, защото това било …въпрос на сигурност ( и препоръчали на чужденците да се наслаждават на природните красоти на България).

Както се вижда ( и от хиляди километри от чужбина) това Председателство смята за предателство несъгласуваните с властта мнения. Но не си дава сметка, че тъкмо такова поведение дискредитира България, в която свободата на словото е узурпирана от бойкоугодните пропагандатори, които не се задоволяват само с подмазване на силните на деня, но и участват в кампаниите по затапване на алтернативните гласове.

Изпълняват си предизборното обещание на коалиционните партньори на Борисов “България над всичко”- вкл. над всякаква критика, дори когато положението е под всякаква критика!