Георги Готев иска да съди Лиляна Павлова. Новина от днес.https://frognews.bg/novini/jurnalist-kani-sadi-liliana-pavlova-briuksel.html

Предлагам малко “стари новини” по този повод в рубриката “стара вражда любов не хваща”.

Большой братушка дебне Бойко Борисов

ИВО ИНДЖЕВ ⋅ ДЕКЕМВРИ 14, 2012 ⋅

Алфред Нобел и Бистришките тигри

13 Декември 2012

Георги Готев*  

Приключенията на българският премиер Борисов в чужбина

 

Премиерът Борисов на церемонията по връчването на Нобелова награда за мир на ЕС на първия ред в кметството в Осло. Снимка: от екрана

 

Добре, че ЕС взе Нобелова награда, та цяла България видя какво шоу прави българският премиер Бойко Борисов на международен терен. Аз съм гледал как Борисов джитка с джиесема си по много други поводи, сега го видяха всички.

Веднъж направих цяла серия снимки. На една среща на Европейската народна партия, на която му се беше паднало място до тогава новоизбрания премиер на Португалия Педро Пасуш Коельо, Борисов непрекъснато си пипаше тъчскрина и нито веднъж не погледна към другарчето до него. Пасуш Коельо, който тогава беше новобранец на подобен форум, гледаше необщителния си съсед под вежди.

Иначе Борисов владее малкия разговор с премиери от големи футболни сили. Бас държа, не е знаел, че Пасуш Коельо е сънародник на Кристиано Роналдо. Докато премиер на Испания беше Хосе Луис Сапатеро, Борисов го тупаше по гърба, провиквайки се “Меси, Меси!” Няма значение, че Сапатеро не е фен на “Барса”, или че Меси не е испанец.

Борисов си е осигурил имидж сред колегите си държавни и правителствени ръководители на ЕС на човек, способен на огромна саможертва, защото пропуска вълнуващи футболни дербита, за да ходи на срещи на върха, които са му ужасно скучни.

По време на срещата на 28 юни се играеше мачът Германия-Италия. Борисов беше убеден, че лидерите ще наредят програмата така, че да гледат мача. Не би. Да не говорим, че на Борисов не се сбъдна прогнозата и не успя да се подмаже на Меркел, както беше решил, защото Германия загуби. С технократа Марио Монти Борисов определено няма приказка. Берлускони беше друга бира.

Борисов почти напълно игнорира пресата в Брюксел. По времето, когато все още говореше с журналистите, той се дразнеше от въпроси, свързани със съответната среща на върха, и ни съветваше, ако нещо не сме разбрали, да питаме “президента Ромпой”. Даже има такова видеоклипче в архива на ЕС (bit.ly/sRfRfh).

Имам и една друга история в архива си. Борисов се появява на срещата на върха на ЕС на 8 декември м. г., само два дни след като премиер на Белгия стана Елио Ди Рупо, след рекордната 599-дневна правителствена криза. Виждайки го за първи път, Борисов пита посланика ни дали “този” не е “педераст”. Не ми го е разказвал посланикът. Тези пикантерии се чуват от достатъчно хора, за да влязат в златния фонд. Посланикът казва, че да, това е новият белгийски премиер социалист, който наистина е гей.

Факт е, че Елио Ди Рупо е единственият премиер на страна от ЕС, който не крие, че е гей. Роден в бедно емигрантско семейство, баща му загива в автомобилна катастрофа, когато е на годинка, а майка му е принудена да го даде в сиропиталище заедно с другите си шест деца. Днес Елио Ди Рупо е високоуважаваният гарант на стабилността на Белгия, със сигурност една от най-трудните за управление страни поради федералното си устройство и напрежението между общностите.

Бойко Борисов очевидно остава доволен от себе си, макар че предположението му не е плод на чак толкова голяма проницателност. Ди Рупо ходи с папийонка, с много вталени ризи и сака, и си боядисва косата гарвановочерна. Тези външни белези вдъхновяват Борисов да хване шеговито бас, че този “педераст” е “момиче”…

Имам и други анекдоти за мемоарите си, съхраняват се на сигурно място…

Но да се върнем в залата в Осло, където съседът на Борисов – холандският премиер Марк Руте, прави неуспешен опит да го накара да спре да джитка с телефона си. По-рано Борисов е питал и за Руте дали е “педераст”. Бившият ни посланик в ЕС му угодил с обяснението, че “холандците са генетично увредени”. Цитатът е автентичен и се използва в правителствените среди, за да се обясни холандската позиция за приемането ни в Шенген. Неведнъж съм констатирал, че някои наши дипломати прибягват до уличен език, не само за да “скъсят разстоянието” до Борисов, но и за да го брифират по важни международни въпроси.

Лошият пример е заразителен. Цинизмите, използвани от Вежди Рашидов пред чуждестранна публика неотдавна, не могат да бъдат повторени в печатно издание. Поразяващата уста Цветан Цветанов пък тези дни обиди не друг, а президента. Борисов пък каза, че пенсионерите няма да получат надбавки, но и не заслужават такива, защото гласуват за БСП.

Самопровъзгласилите се гурута на българската социология продължават да твърдят, че Бойко Борисов е гений на комуникацията и че ни управлява благодарение на този божи дар. Надареният обаче доста се намръщи на въпроса на Диана Найденова какво ще прави, когато престане да бъде премиер.

“Не е ваша работа. Аз питам ли ви”, смръщено каза Великият комуникатор.

Естествено, че Борисов няма да пише книга. Но Борисов отново се издаде, че не вижда за себе си опция извън властта. Оттам и опасенията, че няма да я сдаде по нормален, демократичен път. А беше толкова просто да отговори – “Ще ритам топка с Бистришките тигри”.

—————————

От в. “Дума“. Авторът е главен редактор на английския сайт euractiv.com, базиран в Брюксел.

—————————————————————————————————-

Няма да се оправдавам, че публикувам  в ivo.bg статия от в. „Дума”, който от всичките ми преследвачи през последните (повече от ) две десетилетия със сигурност държи рекорда по моето лично оплюване.

Колкото до автора…Какво да кажа? Да заприличам на в. „Дума” в очернянето на „врага?

Ще кажа само, че с Георги Готев не разговарям от поне 15 години, откакто го разконспирирах, че стои зад уникално злобни коментари по мой адрес, направени в поръчан от радио „Свободна Европа” мониторинг за вътрешно ползване по времето, когато работех там- до такава степен го вбесявах явно с коментарите си за войната на НАТО в бивша Югославия, че не само невъздържано ( и анонимно в рамките на мониторинга, какъвто се е надявал да остане!) ме ругаеше за собствените ми позиции в собствените ми предавания, но и възклицаваше с „облекчение” по повод на това, че не участвам в някое друго предаване, което също така описва в доклада си.Така че, след този анонимен донос до ръководството на „Свободна Европа” срещу мен, няма как да съм му фен

В скоби казано, ако някой се чуди за „ефекта” от доноса, пазя писмо на благодарност от доста високо американско дипломатическо ниво от онова време…А защо са го наели да участва в мониторинга- това се дължеше, на връзките му в централата на радиостанцията в Прага и на престижа му на полиглот сред българските журналисти, което, както се вижда, му извоюва и днешната му позиция в Брюксел. Т.е. има всички основания от защитена позиция да се присмива на неграмотността на Борисов на финала на мандата му, без да се бои от репресия, каквато би сполетяла някой български журналист в България- още една индикация, че червените са уверени в безвъзвратния залез на властелина на медиите у нас.

Помествам въпреки всичко обаче статията, препечатана в e-vestnik от „Дума” ( с пълното съзнание за ругатните от страна на герберолюбците, които ще си навлека) с една единствена- всъщност с „двойствена цел”. Искам да се види ясно каква вода налива Бойко Борисов в мелницата на червения реваншизъм с претенцията си да бъде антикомунист и десен. Те ще изстискат всяка капчица пропаганда срещу дясното и антикомунизма от това. Защото, независимо дали ви харесват или не, свидетелствата на европейския чиновник Георги Готев, не оставят никакво съмнение за тяхната автентичност.

 

Освен това отприщената откровеност на автора на статията е индикация и за друго: какво го чака Борисов, ако им падне ( от власт). Независимо, че е техен проект, инсталиран в една ракета-разбивач на дясното чрез нейния носител Сакскобургготски, те го дебнат за разчистване на сметките заради изкривяване на предначертаната линия и му намекват с този сигнал, че архивират провиненията му.

Биг брадър е това или още по-точно- большой братушка!

Share on Facebook

Share on Facebook

Над 80% от населението станаха висши "експерти" по (раз)следване и доказване на всякакви видове (само)убийства, с изключение на тяхното собстнвено. Това ме принуждава да предприема извънредни мерки, с които да се разгранича от "експертит...

С Оги днес ще направим сложно посещение на Норвегия – ще учатсваме с него в маратона на Тромсьо, а после ще го придружим до Нордкап с… автобус. Досега не бяхме стигали по подобен начин до най-северната точка на Европа. Приятно четене:

Норвегия: Маратон в Тромсьо и до Нордкап с автобус

Тромсьо и нос Северен, Норвегия

Ранният полет от София за Мюнхен ми се случва за втори път в рамките на една и съща седмица, доста е неприятно, тъй като трябва да се стане рано и да се пътува с такси, но се стига от Центъра до Летището за 15 мин. срещу 15 лева. Но ситуацията на столичното летище в събота не е като спокойствието в понеделник – летището е натоварено, има доста хора и се е оформила чудна опашка. Минавам през чек-ин и оставям багажът с късметлийски килограми – сложих си всичко, което може да ми потрябва, пък да видим.

Посрещам последният изгрев за периода на пътешествието,

пътуването ми ще е с две прекачвания – през Мюнхен и Осло

Слагам си компресионните калци с които спортувам, за да ми облекчат краката при самото пътуване. Създавам си тематичен албум, в който последователно да качвам снимките.

Обичайно опашката се формира мигновено, след отваряне на гейта. Аз си изчаквам да ме повикат в края на опашката.

Полетът от Мюнхен пак ми носи място до авариен изход. В

Осло

багажът минава през митница, забранени са всякакви храни от ЕС.

Аз се правя на ударен и минавам транзит. Сиренето, лютениците и слънчогледът стават продукт на нелегален внос или дребна контрабанда, но вярвам, че не съм навредил с нищо.

Излизам от вратата за пристигащи, завъртам едно две кръгчета и неочаквано си чувам името – в този момент си помислям, че има такава дума на норвежки, но какво да видят очите ми – Андрей Адонин с колелото си пристига от Солун през Рига за двуседмична обиколка с велосипеди със свой приятел. Това се казва среща на другия край на Европа.

Минавам да си оставя багажа на терминала за местните полети. На гишето решавам да махна старият етикет, че да ми сложат нов. Служителят ме изгледа остро – ама то се минавало със същия етикет. Лепна го и по живо по здраво. В полета имаше

все повече руси хора

Съобщиха, че на борда има човек с тежка алергия към фъстъци, та никой да не вади ако носи. Пилота пожела успех на всички участници в маратона, който се провежда в най-северната точка на Земята. Температурата в 16 часа бе 11º, а аз си припках по сандали с къси панталони и пухено яке.

Тромсьо

Посрещане от страна на Иванчо Барабанчо, возене на градски автобус, настаняване и разхвърляне на багажа – осъзнах, че съм си забравил зимният панталон на The North Face, но за сметка на това нося 6 чифта обувки – 2 за бягане, 2 за ходене в планина, сандали и Vibram Five Fingers.

Посрещането бе по нашенски – богато хапване на чудна сьомга – така се готвят бегачите, след което последва заслужена дрямка, тъй като

стартът е в 22:30 часа

Маратонът

Дойде време за обличане и старт. На площадът беше много живо – светлината не даваше сигнали, че вечерта вече е дошла, а духът на бегачите се вдигаше от силната музика и груповата загрявка.

Трасето и информация за постигнатия резултат

съм записал с часовникът ми Garmin fenix3, които може да проследите тук. За голяма моя изненада, и то приятна, беше времето 1:50:12, което беше с почти 10 минути под два часа, което беше първоначалната ни цел.

Финиширахме след полунощ

Беше студено, а ние бяхме доста изпотени, но на човек не му се доспива когато е светло.

Elvestrandvegen 29, 9020 Tromsdalen, Норвегия

Дни след състезанието получихме мейл с информация, че

снимките ни вече са на разположение,

но информацията беше потресаваща –

за една снимка ни искаха почти по 30 лева

Реших да пиша възмутен мейл до организаторите – питах ги с комерсиална цел ли правят това състезание, като първо ни взеха по 80 евро за регистрация, получихме само по един медал на финала, дори тениски нямаше, а всичко се плащаше. Имаше толкова много спонсори, общината и т.н. а накрая и за една снимка ни искаха цяло състояние. Получил окуражаващ отговор – правата за заснемането са в ръцете на Новозеландски екип, който прави каквото си ииска и в замяна промотора състезанието по целия свят… и продава снимките на космическа цена.

В крайна сметка „се намери“ една наша снимка и бяхме зарадвани без пари – ако не бях се спазарил, нямаше да има и толкова.

Ето че стана неделя, това е

вторият ми ден на север – датата е 21.06

– поспиваме до към 10 часа, правим си стабилна закуска, загъваме няколко сандвича за деня и отиваме на

риболов

Имаме покана от пациент на Иван – много приятна жена заедно със съпруга й. Ще риболовим с плоскодънна лодка, имаме сонар и добре, че бяха специалните костюми, защото иначе щяхме да измръзнем, макар че функцията им е да не потънеш в ситуация, но те свършиха и друга работа.

Не бях ходил на такъв риболов – без захранка, без стръв, само на блесна с тройна кука – мяташ и вадиш, мяташ и вадиш, а ако рибите са по-малки от 30 см. не се класират и отиват обратно в морето да растат.

Добър улов и благодарение на хубавите костюми не умряхме от студ.

Вечерта изпържихме рибката и беше уникална на вкус и крехка като захарен памук – няма по-добра от прясно уловена морска риба. Легнахме и заспахме като къпани, а умората след бягането затихваше.

Ден три – 22.06

ранно ставане като за работа. Аз минавам през супермаркет да се „запася“ с провизии. Купувам

• хляб,
• 6 домата,
• пакет сирене на филийки,
• 3 банана и
• бутилка вода – газирана от неразбиране.

Цялото това удоволствие струва около 20 лева. Преминавам моста, който свързва острова със съседната земя и съм на изход на път Е6. Първият ми превозчик е полякът Марек, който работи като телеком–инженер от 3 години в района. Оказа се недоволен, тъй като не му плащат изобщо извънреден труд, който той си изработва. Изминавам 80 км. с него и той тръгва на юг, аз продължавам на север.

Качва ме приятна женица със спортно БМВ, която заявява, че не е качвала стопаджии, но сега ѝ дошла муза. Возенето е кратко и излизам на широк път където след час чакане ме взима девойка, която е от южна Норвегия, но работи в региона. Гледките се редуват и са все вземащи дъха, даже спрях да снимам. Мацката планира Централно Европейска обиколка със своя приятелка през есента. В приказки за малко да изпуснем отбивката, но уви пътищата ни се разделят.

Започва голямото чакане, час…, два… и няма мърдане. Решавам да сменя позицията и тръгвам към съседното селце. Първо минавам през един къмпинг където поразпитвам едно и друго, отправям се към центъра на Skibotn, автобус за Alta ще има в 17:10. Похапвам и се наслаждавам на гледките. Правя си една бърза разходка, за да открия един GeoCache до фиордите и отивам за автобусът. Ще ми струва 425 NOK, което е 94 лв. Возенето е около 5 часа, движим се на север, а красотите не спират.

Пристигам в

Алта

по светло (че как иначе). Правя справка за автобус към Нордкап, първият е в 6:35 на сутринта. Оглеждам терена къде ще се спи, всичко в на центъра на градчето – автогара, хотел, магазин, полиция. Харесвам си една поляна в близост – частично заблатена, обсипана със изрязани клони, но с добре израснала трева – прецених, че като прилегна, няма как да ме видят.

Устроих се и се опитах да заспя, слънцето леко се опитваше да пробие, а комарите здраво ми налитаха. Имах неспокоен сън и към 5 часа започнах да събирам катуна. На спирката се отпуснах за още малко сън и набързо стана време за отпътуване. Билетът до Honningsvåg струваше 315 NOK (70 лева). Започнах да се вълнувам, защото наближавах дългоочакваната среща с краят на континента на север и преминаващото течение Гълфстрийм.

В автобусат имаше 5 – 6 човека, времето беше мрачно, с ниски облаци и лек ръмеж, а градусите бяха 11ºС. На една от спирките до бензиностанция с кафене, автобусите направиха размяна на пътници, заедно със смяна и на шофьори.

Оказах се сам в целия бус, а и шофьора ме заприказва – оказа се че човекът бил в Слънчев бряг през далечната 1988 г. с приятни спомени, но това което знае от днешни времена никак не го радва. Разказваше как сутринта на идване е видял малки китове в залива и ме уверяваше, че привидно лошото време тук е различно на север и в действителност по-късно беше прав. Разпитах го как се живее зимата в тези ширини и се оказва, че тази зима била необичайна и за тях – средата на февруари заваляли дъждове, които заледили пътищата и после дълго време не могли да ги почистят. Често туристите се оплаквали, че нямало хубаво време и той ги пита да не би да са дошли на слънчеви бани.

Снегът по хълмовете почти изчезна, правият път се виждаше в далечината, морето беше като тепсия и наближавахме островът на далечния север.

Преминахме през интересен тунел

– 6870 метра на дължина, спускайки се до 212 метра под морското равнище. Мисля, че по-надолу не бях слизал.

Слънцето започна да се провира между облаците и вече се почувства елемент на лятото. Навлезнахме в островното градче, от където се стига до краят на континента, а около брега имаше множество сушилни за риба, наистина миризмата беше доста привлекателна.

Автобусът спря, вратата се отвори и мигновено усетих арктическият въздух, придвижван от лек вятър с температура от около 7ºС. Бързо се ориентирах, вмъкнах се в инфо-центъра, от където се купуваше пакет за двупосочен трансфер до

Северния нос (Норкап)

и такса за вход на цена от 590 NOK (130 лева). Всичко е добре замислено – веднъж стигнал дотук, човек е готов да заплати каквато цена му предложат. Също така ме предупредиха да не го мисля много, че таман идваха два круизни кораба с нетърпеливи туристи. Нямах избор, предвид че имах желание да хвана обратният автобуса за Алта още след обяд.

Отпътуването бе в 11:45 часа, имах около половин час, в който се разходих наоколо, потърсих един GeoCache, но без успех. Круизните кораби акостираха и тълпата се изсипа от малка вратичка в средата на кораба. Специално предвидени автобуси поеха множеството и отпътуваха „нагоре“.

Моят автобус с номер 330, се натовари с 7 – 8 човека и ние също потеглихме. Имахме около 30 км., като за мой късмет групите от круиза бяха спрели да зяпат нещо и така ги изпреварихме.

Отново имаше много красиви гледки,

на няколко пъти се видяха стада бели елени. В далечината вече се виждаха очертанията на полуостровите, след броени минути достигнахме паркинг и бариера, множество кемпери бяха окупирали асфалтовата площадка, а аз разполагах с малко повече от час до връщането ми.

Нордкап (нос Северен)

Използвах времето преди да се появи голямата група и снимах, не издържах и качих няколко кадъра в интернет още на място. Бях много щастлив от постигнатата цел и пътят, изминат от момента на идеята през 2007 година до момента на реализацията й. Набързо успях да разкрия един GeoCache, който беше на твърде централно място, но погледите на всички бяха устремени към глобусът, който е символ на мястото.

Разгледах подземната част на комплекса, с доста исторически сцени и разкази, интерактивни презентации и кино-зала. Изиграх малко и ролята на Mr. Bean, като си адресирах картичка до мен за спомен – има пощенска станция, където слагат и печат с клеймото на Nordkapp. Стана време да се връщам, качих се на автобуса и си пожелах следващото ми посещение да бъде с кемпер и велосипед. Годините са пред нас!

Пътуването обратно не беше нищо забележително

Когато стигнах пак в Алта реших да отседна на къмпинг за една вечер, да релаксирам, да се измия и отпусна. Купих си бисквити, сушена риба и нектарини – всичко това за 90 NOK (20 лева), повървях около час в лек ръмеж и доста топло време с температура около 17ºС.

Избрах си първият къмпинг до реката, чиито брегове бяха окупирани от палаткаджии, приготвящи риба на скара ? оказа се празник за местните хора. Настаних се, опънах си палатката на чудесна зелена полянка до детската площадка, освежих се и се разходих в района. Облачността създаваше впечатление за смрачаване и щеше да се спи приятно. Доядох остатъци от запасите ми и се понесох в сънища преди полунощ.

На сутринта имах доста време, тъй като автобусът ми за Тромсьо беше чак в 11:00 часа. Повървях около 4 км. до главният път, от където се качих. Билетът ми струваше 475 NOK (100 лева), като в цената бе включено и преминаването с ферибот на два фиорда, единият от които Лингенфиорд. Повозихме се около 40 минути, беше доста мразовито навън, но гледките си заслужаваха. В този район има доста ски-зони, които са скъпи като за нас. В Тромсьо бях около 17:30 часа, но Иван още не бе изработил, та го почаках да се прибере.

Тук приключенската част приключва. Харесвам Норвегия и ще сбъдна мечтата за пътешествие с кемпер до Северния Нос. Живи и здрави.

Автор: Огнян Ковачев

Снимки: авторът

Евтини нощувки близо до Нордкап:

Booking.com

Други разкази свързани със Норвегия– на картата:

Норвегия

Нощувки из цяла Норвегия:

Booking.com

„Сън в лятна нощ“ не прави изключение от познатите ми до момента проекти на Марко Зимса. Книгата започва с кратко разяснение: Феликс Менделсон Бартолди е създател на музиката към пиесата, написана от Уилям Шекспир преди повече от 400 години. И ако за възрастните музиката на Менделсон е самодостатъчна, то за децата разяснението на пиесата е много важно, за да бъдат спечелени да...

Провокативният роман „Шантарам“ (изд. „Orgon”) от Грегъри Дейвид Робъртс ще бъде адаптиран за малкия екран, съобщава Deadline. Правата за сериала върху бестселъра бяха спечелени от Anonymous Content и Paramount TV в оспорвано наддаване. Успешните филмови студиа вече са договорили и правата за продължението на „Шантарам“ – „Сянката на планината“ (изд. „Zамония“). Те обявиха и имената...

Знаете ли защо премиерът Борисов дава 100 милиона лева за заплати на протестиращите полицаи, а на протестиращите еколози не дава нищо?

Защото е достоен наследник на своя прототип Тодор Жиков. Възпроизвежда следния виц от последните години на НРБ.

Живков и заместникът му в политбюро Милко Балев ( на снимката) решили да проверят как живеят обитателите на Софийския затвор. Те му се оплакали, че стотинките, за които ги хранят на ден, не стигат. Вождът се разпоредил веднага да им увеличат с един лев разходите за храна на ден.

 

 

След това Живков и Балев отишли при студентите в Софияйския университет. Те се оплакали от същото. Живков обещал тутакси 10 стотинки повече за храна на ден на студент в столовете.

На излизане от университета Милко Балев озадачено попитал: “Другарю Живков, защо на затворниците даваш цял лев отгоре, а на студентите само 10 стотинки””

“Е, Милко, ние с тебе студенти повече нема да ставаме”, отвърнал му пророчески Първият ръководител на държавата.

Та и Борисов така по отношение на ведомството, което е близко до униформеното му сърце и до това за наместника му Цветанов- явно еколози двамата не са били и няма да стават, но с полицаите могат и да си имат работа, знае ли човек…

Share on Facebook

Share on Facebook

Класация на Ozone.bg – 1-7 януари 2018 г. 1. „Мечти и кошмари“, Иван Манчев, „Кактус“ 2. „Междупанелни войни“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ 3. „Дневник от панелните блокове“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ 4. „Произход“ – меки корици, Дан Браун, „Бард“ 5. „Български народни приказки“, Слави Ганев, „Deja Book“ Класация на книжарници „Хермес“ – 1-7 януари 2018 г. 1. „Произход“ – меки корици, Дан...

АЕЦ "Козлодуй" е обявила вчера У-НИ-КАЛ-НА студентска програма. Накратко тя може да се представи и така: Учете се и елате да ни работите, но си носете и собствени парички. Найс, А? Не вярвате? Ето я оригиналната обява (за по-добър прегле...

За много години, мили читателки и читатели! Пожелавам Ви здраве, щастие и да сте близо до любимите си хора през Новата 2018 г.

Сефтето за годината ще направим с една идея за раходка из българската част на Западните покрайнини – Василена ще ни заведе до Разбоище, и още отсега се чудя защо трябва да дишате софийски смог, когато можете да се разходите до това селце и неговия Разбоишки манастир.

Приятно четене:

Приятна и лека пътека, специално за един следобед с много нови гледки и без тежки участъци. Вземете кучето, детето и приятели и опитайте нещо различно от поредния ден в парка. И все пак, имайте предвид, че има много отворени участъци, които в топъл ден са доста изморителни. Заредете се с вода, за да изкарате целия маршрут свежи и доволни.

При разбойниците в Разбоище

Времето се затопли и е време за още разходки по нови места. Най-хубавото е, че на един час път от София има толкова неща за правене, обикаляне и разглеждане.

След кратка консултация с приятели се спряхме на

разходка до село Разбоище и Разбоишкия манастир, а след това решихме да се отбием и до водопада Котлите.

Като за първа разходка за годината, търсихме максимално лек маршрут, на който да ни чака нещо интересно. Пътят от село Разбоище до манастира е приятен, лек, без сериозни спускания или изкачвания и може да се вземе лесно от (по-големи) деца, кучета, а и от възрастни, на които не им се катери много-много.

До

Разбоище

се стига лесно – хващате към Костинброд и питате Google Maps.

2253 Разбоище, България

Паркирате в „центъра“ на „селото“ (т.е. някъде около средата на единствената улица), дискутирате накратко времето, бирата и „това каракачанка ли е?“ с дядовците пред магазинчето и тръгвате право напред по табелите „към монастира“. Така и не разбрахме защо се изписва с „о“, но вероятно има причина.

Известно време вървите през поле, после започва едно спускане, в началото на което има много

приятна гледка към долината на река Нишава

– ако сте късметлии, може да видите някой минаващ през ждрелото влак. После се спускате надолу и след известно време виждате бялата постройка, кацнала на планинския склон – това е

църквата „Успение Богородично“ към Разбоишкия манастир

Ходенето от селото до крайната цел ни отне около час и малко.

Самият манастир представлява 3 – 4 схлупени постройки, които вероятно са били освежавани за последно по Живково време. На входа си кимнахме учтиво с една забрадена жена, минахме през двора на манастира и се изкачихме до църквата. Горе е тихо и спокойно. Влизаш, целия загрят от ходенето, а пред олтара е толкова студено, че виждаш дъха си. Мястото вероятно е било още по-впечатляващо, когато е било добре поддържано и е получавало поне някакво внимание. Остава въпросът какво ще се случи с манастира след последната монахиня, която го обитава сега.

Бяхме планирали втората част на разходката да се случи до

водопад Котлите

Взимате колата от Разбоище и се връщате обратно по пътя до Буковски манастир (който не си струва сам по себе си). Паркирате пред манастира и за няколко минути пеш стигате до водопада. Снимки, както виждате, няма, защото по пътеката пристигате до горната част на водопада, а вече доста се бяхме изморили и стръмната пътека до долната част не запали достатъчно ентусиазма ни. Наляхме си малко студена планинска вода и поехме обратно към София.

Препоръчвам ви тази разходка напролет, заради водопада. Със сигурност лятото няма да е подходящо за него, а и за ходенето до Разбоишкия манастир. Минава се през доста голяма открита местност – на пролетното слънце успях да хвана тен, така че лятната жега няма да е приятна. Първо обаче минете през Котлите, докато сте още свежи и готови за подвизи, а си оставете по-лекото ходене до манастира за десерт. При всички положения, щом ви остане свободно време, изчезнете от София!

Автор: Василена Вълчанова

Снимки: авторът

Близо до Разбоище могат да се намерят евтини нощувки:

Booking.com

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Ако Драгоман не ви кефи за нощувка – ето я цяла България:

Booking.com

– Добре, де – на няколко пъти чух да се питат един другиго разни хора, включително журналисти и общественици, – каква е пряката полза на България от това че за половин година ще председателства Съвета на Европейския съюз в Брюксел? Имаме ли някаква изгода, каква е далаверата?

Преди да се опитаме да отговорим на този въпрос (без изобщо да сме сигурни дали ще успеем), е редно да се замислим за няколко други, банални на пръв поглед, но иначе важни въпроси.

Какво е Европейският съюз? Извън всичко онова, като което той сам се описва в директивите и програмните си документи, Европейският съюз е пореден и най-модерен досега опит да се държи жива мечтата за възраждане на Римската империя, чийто призрак движи политиката на континента през последните 20 века. Израз на тази мечта са Наполеоновата империя, трите Райха и Третият Рим, както обичат да наричат империята си руснаците. Римската империя е може би най-сполучливият политически проект в историята на човечеството и затова европейската цивилизация никога няма да се откаже от опитите да се върне към него.

Но дали Европа ще остане обособена цивилизация? Ще продължи ли да се носи като лодка в морето на варварството? Или ще се превърне в комплексиран мулти-култи континент, ще се чувства гузна пред всеки, когото превъзхожда научно, политически и културно? Дали ще продължи да осъзнава, че е ценна единствено като еталон, че е ценна докато другите искат да са като нея, а не тя да се мъчи да е като тях? Дали си дава сметка, че когато от криворазбрана скромност и нелепо чувство за вина отстъпи от идентичността си, тогава ще стане обект на презрение и подигравки?

Това са все въпроси, според чиито отговори ние, българите, трябва да изберем за себе си една от следните хипотези: 1. България ще напусне ЕС; 2. България ще остане в ЕС; 3. ЕС е хубав и на нас ни е добре в него; 4. ЕС има много недостатъци и ние трябва да се справяме с тях, но вътре, помежду си, без да рушим Съюза.

Мисля, че за страна като България няма алтернатива, ако ценностите ни наистина са това, което декларираме, и наистина искаме:

– свобода (какво разбираме под „свобода“ е отделен, голям и много интересен разговор);

– икономически растеж (тази мантра на всички политически програми и това средство да ставаме хем все повече, хем все по-богати);

–  демокрация (спорна и противоречива обществена система, но приета от цивилизования свят по необходимост и отсъствие на алтернатива);

– свободен пазар (с ясното съзнание, че в един момент той се изражда в корпорации и монополи);

– граждански права;

– върховенство на закона и

– плурализъм (което е другото име на политическата конкуренция с всички плюсове и минуси).

Да сложим ръка на сърце и да кажем, че в склонно към корупция общество като нашето поне засега тези неща са осъществими само под контрола на някаква външна бюрокрация. Тъй че ЕС ни е необходим, стига да сме искрени в изповядването на ценностите си.

И стигнали вече до тази констатация, можем да се запитаме и за ползата от българското председателство.

Казват: това е „исторически момент, привилегия и отговорност“ – така се очаква да го чувстваме. Но какво означава „привилегия“? Привилегията – това е за теб да има специални условия, от които другите са лишени. Кои са в нашия случай тези условия? Разбира се, няма такива. За да се гордееш с нещо, трябва са го постигнал, да си го извоювал, а не да ти е дошло на ротационен принцип. Ротационният принцип иска само да покаже колко демократичен е ЕС и как всички в него са равни и значими. Тъй че е добре да не прекаляваме с надувките и ние, слава Богу, сякаш не прекаляваме.

Председателстващите страни нямат по-особен статут, нямат някакви разширени права, не могат да влияят върху дневния ред, освен като правят предложения, които или ще се приемат, или няма да се приемат от останалите. Същото се отнася и за предложенията на всеки друг член.

И все пак, някакви възможности и ползи има. Най-хлевоустите критици и обществени коментатори ще кажат: „Ами, да! Има далавера, как да няма! Нали за всички десетки събития, които ще се случат тук, Европа ще си плаща, а нашите тарикати ще гепят поне половината! Да не говорим за кръчмарите и търговците на сувенири!“. Така е. Но със сигурност има и някакви други ползи.

Очевидна полза е фактът, че ще се подобри административният ни капацитет. В рамките на програмата, която включва десетки най-различни тематични събития, хората ще се срещнат с други хора и на практика ще проверят как се правят нещата. Ще се запознаят един с другиго, ще установят връзки, които после ще използват в ежедневната си работа и при решаването на конкретни проблеми. Връзките са много важно нещо!

Най-голямата „далавера“ обаче е трибуната. Ситуацията много прилича на парламентарните вотове на недоверие – обикновено вносителят знае много добре, че вотът няма да мине, но дебатите по него са съпроводени от часове безценно време от парламентарната трибуна пред камерите и микрофоните на националните медии. През следващата половин година България ще бъде в лъча на прожектора, ще има правото и възможността да се изказва пред целия ЕС и целият ЕС ще я слуша и ще ѝ обръща внимание. Въпрос на интелигентно отиграване е какво ще бъде казано и какво ще бъде чуто. Тази възможност със сигурност се отчита от останалите страни в Съюза и те биха били благодарни, ако чрез публичното си говорене като държава-председател привлечем вниманието върху важни за тях теми. Въпросът е под каква форма да поискаме да се изрази благодарността им.

Че тежестта на публичното ни говорене като председателстваща държава е голяма, вече пролича от турската реакция във в. „Хюриет“, където директно попитаха „Това ли ви е добросъседството?“, огорчени че България на практика е изключила Турция от програмата си за председателство, в чиито приоритети „на Анкара не е отредено нито едно изречение“. Още по-обидно е, че водещ приоритет са Западните Балкани, към които принадлежи и Турция.

Че преговорите за членство на Турция са крайно комплицирана тема, която и във времето и в компетенциите надхвърля българското председателство, е ясно на всички. Ясно е също, че не сме я пренебрегнали от лоши чувства или от невнимание. Но това е друго. Единственият извод, който следва да си направим с оглед на разглежданата тема, е че наистина има значение какво говори България, докато е председател на ЕС. Затова като програма минимум трябва да внимава какво говори, а като програма максимум – да се опита да изтъргува говоренето си със заинтересованите страни.

Тези Западни Балкани! В публичните документи са изписани какви ли не обли приказки за роуминга на мобилните оператори и за широколентовия интернет за младежта. Всичко това е великолепно, но то не може да бъде кауза на нашето председателство. В сферата на темите, които рядко се обсъждат публично, просто защото са скучни, има толкова много проблеми в дълбочина, чието решение зависи от това да бъде насочено вниманието на европейските институции към тях и да бъдат ръчкани тези институции да предприемат нещо. Достатъчно е да посочим само тегавите дипломатически отношения между Прищина и Белград, които час по час се срещат в Брюксел да преговарят и после всеки излиза със собствена пресконференция, на която обяснява как е прецакал другия. Ето, докато председателства Съвета на ЕС, България може да повдига такива въпроси и да настоява за придвижването на тяхното разрешаване, от което влиянието ѝ в региона неминуемо ще расте с всички бъдещи политически и дипломатически облаги от това.

Изобщо, председателството е възможност за голяма безплатна реклама. Нещо повече – за реклама, за която не само че не си плащаме, но даже и на нас ще ни плащат, за да си я правим. Трябва да сме последни глупаци, ако не превърнем тази реклама във влияние, което после да търгуваме по познатите начини.

В този ред на мисли добре е от време на време да се припомня, че 2018 е обявена за Европейска година на културното наследство. Основната задача е  „…да се повиши осведомеността относно европейската история и ценности и да се засили усещането за европейска идентичност“. Сякаш започва да се осмисля идеята за европейски национализъм, който да носи енергията и вдъхновението на културните, романтични и консервативни национализми от 19 век. Ето нещо, на което България може да стъпи и да употреби в своя полза, докато е председател. И да не бързат космополитите и „просветените европейци“ да ругаят показването на носии, кукери и нестинари, защото точно това е европейският приоритет за тази година, а и за нататък. Което е много, много хубаво…

Излиза, че България може да извлече и ползи от председателството си на Съвета на ЕС. Но и да не извлече кой знае какви, поне нека гледа то да мине тихо и спокойно, щом веднъж ѝ е дошло до главата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Tweet

Ако сте почитатели на поредицата „Песен за огън и лед“, вероятно мечтаете за слънчевите брегове на Дорн или разходка из величествения Кралски чертог. Едва ли бихте се нагърбили с поход отвъд Вала. Зимата обаче вече е настъпила в този тематичен хотел във Финландия, вдъхновен от фентъзи епоса на Джордж Р. Р. Мартин и телевизионната му адаптация...

Очаквам  със смесени чувства насрочен за утре (петък) вечерта репортаж на една европейска телевизия, който ще бъде излъчен в две новинарски емисии на двете най- големи европейски държави. Репортажът е с мое участие. От една страна, бойкотът на българските канали спрямо мен като политически коментатор ще лъсне още по-разобличително защото се “оказва”, че мнението ми представлява все пак “нещо”, но не и за българките медии. В същото време критичната ми оценка, особено по отношение на дефилиращото безнаказано в резултат на действията и бездействето на властите у нас руско влияние, непременно ще ме вкара отново в списъка на омразните на петата колона на Москва българи.

Напомням: в момента тече ( за четвърти път само за няколко години) разследване на закани с убийство срещу моя милост, мотивирани от русофилска ярост. А вече съм и подсъдим за обида и клевета по иницитива на виден путинофил, овластен от Борисов да управлява държавното имущество в София-област.

На българските медии постепенно и методично им изпозапушиха устите – готвиха се за колкото се може по-голям успех в това отношение именно по повод Председателството. Останаха да стенат критично само няколко издания с либерална ориентация, подложени на бичуване по тази причина от “конкуренцията”.

Обаче как да смълчат чуждите медии? Ето тази задача вече е непосилна за всесилните разпоредители с медийното пространство у нас. Появяват се нови и нови критични публикации за българските власти в страните от ЕС, на които тук иначе се чудят как да угодят, за да си мълчат ( ако има начин). https://www.vesti.bg/bulgaria/chuzhdi-medii-bylgariia-korupciia-i-ubijstva-6078084

Единственото, което могат да направят господарите на медийния пазар, залят от сервилната продукция на усмирените ни медии, е едновременно да мълчат ( по адрес на чуждите критики) и да гълчат шепата критици в България. Назначената да отговаря за комфорта на европейските гости министър Лиляна Павлова синтезира това отношение на властта днес в язвително подмятане, че протестиращите в България могат да се оплачат на арменския поп- нещо, което написа и моя милост, но със съвсем друг акцент, иронизирайки дебелокожието на властниците.

За съжаление и президентът Плевнелиев се присъедини към този тон с обвинението, че да протестираш днес било проява на “робската психика” в очакване други да ни освободят ( от такива като Борисов, както излиза).

А защо изобщо се налага да бъдем освобождавани? Нима не е това въпросът?

На среща на европейски представители с опозиционно настроени издатели и журналисти в София, излъчвана вчера онлайн в няколко сайта, представителка на Белгия разказа с насмешка как българските власти в крайна сметка отказали да дадат на чуждите журналисти исканите от тях контакти с неправителствени организации ( за които се смята, че не ръкопляскат на властта). След поредица от запитвания на чуждите журналисти било заявено от страна на българските власти – въпреки първоначалните обещания, че чужденците няма да получат списък с информация за подобни контакти, защото това било …въпрос на сигурност ( и препоръчали на чужденците да се наслаждават на природните красоти на България).

Както се вижда ( и от хиляди километри от чужбина) това Председателство смята за предателство несъгласуваните с властта мнения. Но не си дава сметка, че тъкмо такова поведение дискредитира България, в която свободата на словото е узурпирана от бойкоугодните пропагандатори, които не се задоволяват само с подмазване на силните на деня, но и участват в кампаниите по затапване на алтернативните гласове.

 

Изпълняват си предизборното обещание на коалиционните партньори на Борисов “България над всичко”- вкл. над всякаква критика, дори когато положението е под всякаква критика!

Share on Facebook

Share on Facebook

Отминалият празничен сезон беше време за наваксване на трупащите прах по лавицата, търпеливо чакащи ме книги. „Чудо“ (изд. „Бард“) от Ар Джей Паласио от доста време ме гледаше с едно око от корицата (буквално) и усетих, че е време да й подам ръка. Приемам за знаково, че започнах книжната година именно с този роман. Вълнуващ и...

По стечение на обстоятелствата често пътувам в чужбина, освен това съм работодател и служител. Често се налага да отида в командировка, изпратен както от държавни, така и от частни институции…

Има си цяла Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в която на служителя се дават дневни (за храна, градски транспорт и др. разходи) и квартирни пари (за нощувка)… Всички ставки са описани подробно в Приложение 2 към въпросната наредба (известно с краткото име „Приложение № 2 към чл. 15, ал. 1, чл. 17, чл. 22, чл. 23, ал. 1, чл. 29, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и 4 и § 5 от преходните и заключителните разпоредби“), но то, за съжаление, не е обновявано от 2004 г. Четиринадесет години!!! Това е преди да се появят Facebook, YouTube, Windows Vista, iPhone, Xbox 360, двуядрените процесори и птичият грип! Преди България да влезе в НАТО и ЕС!!!

Нещата толкова са се променили оттогава насам, че световният БВП е скочил от 61 до 133 трилиона долара, т.е. повече от двойно (по данни на Международния валутен фонд):

Източник на графиката: //www.google.com/publicdata/explore?ds=k3s92bru78li6_#!ctype=l&strail=false&bcs=d&nselm=h&met_y=pppgdp&scale_y=lin&ind_y=false&rdim=world&idim=world:Earth&ifdim=world&tstart=1073599200000&tend=1515448800000&hl=en_US&dl=en_US&ind=false

Източник на данните: http://www.imf.org/

За какво става въпрос? Нека приемем, че съм известен лекар и изследовател, занимаващ се с изследването на Паркинсон, посещаващ Международния конгрес 5-9.10.2018  г. в Hong Kong Convention and Exhibition Centre. Само че най-евтиният хотел в Booking.com, дори с моята Genius отстъпка е 1074 лв. (1599 лв. стандартна цена), т.е. 268 лв. на ден, което пък е почти два пъти над разрешените ми $90 квартирни пари според приложението…

Може би е нужно да спомена, че организаторите препоръчват хотел Grand Hyatt Hong Kong, където нощувката е около 950 лв. Но дори да може да си позволи близо хилядарка на нощ, нашият лекар по закон няма право да харчи повече от $90 и вместо да прекара нощта в ползотворни разговори с колегите си, по закон ще трябва да спи в хотел, който изглежда така:

Подобна е ситуацията и с дневните пари…

Да приемем, че този път имаме командирован в Дубай, ОАЕ. Човекът ни има право на $30, което са 110 дирхама… 110 AED ще му стигнат точно за четири порции пържени картофки в Cheesecake Factory, Mall of Emirates, но, уви, няма да са достатъчни, за да си поръча пържола:

Тъжно, нали? Като добавим карта за градски транспорт (25 AED) и билетчета (3.5-7.5 AED според зоната) и бързо виждаме, че нашият командирован служител, бизнесмен, делегат, професор или каквото решите ще трябва буквално да „оцелява“ нa храна от Макдоналдс. Всъщност, дори там чаша вода струва 3 AED, така че нещата хич не са розови…

А колко трябва да бъдат командировъчните?

Трудно е да се каже… Но със сигурност трябва да се променят. В САЩ имат Office of Allowances, част от Държавния департамент, който определя ставки за различните държави и дори някои по-големи градове. Според тях максималната ставка дневни за София трябва да е $98, а за Пловдив – $60. Тъй като при нас максималните дневни са двойния размер на тези, дадени в приложение 2, лесно можем да сметнем, че нормалните дневни при командировка в София би трябвало да са около 80 лв., а при такава в Пловдив – около 50 лв. Като се замислите, горе-долу толкова са обяд и вечеря в ресторант плюс транспорт от/до гарата/летището. За нас тези командировки са по 20 лв./ден.

От същия източник можем да видим, че към 2018 г. САЩ дават средно $26 повече дневни и $65 повече квартирни пари на ден спрямо 2004 г.  За тези 14 години, най-много са се увеличили ставките за Хонг Конг, Венецуела, Монако, Малта, ОАЕ, Бутан, Нигерия и Малдивите. „Поевтинели“ са най-много Гренландия, Хондурас, Киргистан, Унгария, Гваделупе, Мавритания и Тунис…

Как може да се промени Приложение 2?

Но да се върнем на глобално ниво – като първи източник използвах именно американския Office of Allowance с осреднени резултати от различните градове, а като втори – документ на Европейската комисия и техните ставки при командировка на Consumers, Health and Food Executive Agency.

С осреднените резултати от двата източника (като максималните квартирни са разделени наполовина, за да получим числа, еквивалентни на нашето Приложение 2) и всички валути, конвертирани в EUR спрямо фиксинга на БНБ за 02.01.2018 г. (първия ден на 2018 г.) получаваме следната таблица:

Държава или територия	Препоръч. дневни в EUR	Препоръч. квартирни в EUR	Дневни (разлика спрямо прил. 2)	Квартирни (разлика спрямо прил. 2)	ОБЩА РАЗЛИКА в EUR
Австралия	46	149	-23	-71	-94
Австрия	53	158	-18	-28	-46
Азербайджан	37	162	-12	-71	-83
Албания	26	137	4	-57	-53
Алжир	41	120	-12	-37	-49
Ангола	62	256	-33	-190	-223
Андора*	43	150	-18	-75	-93
Антигуа и Барбуда*	35	126	-10	-51	-61
Аржентина	43	192	-14	-109	-123
Армения	37	167	-12	-101	-113
Афганистан	18	79	7	-13	-6
Бангладеш	28	120	-3	-37	-40
Барбадос*	47	167	-22	-92	-114
Бахами*	47	150	-22	-75	-97
Бахрейн*	45	203	-20	-128	-148
Беларус	40	146	-15	-80	-95
Белгия	45	132	-10	-2	-12
Белиз*	32	130	-7	-55	-62
Бенин*	28	95	-3	-20	-23
Бермуда*	56	238	-31	-163	-194
Боливия*	26	92	-1	-17	-18
Босна и Херцеговина	31	115	4	15	19
Бразилия	38	168	-9	-85	-94
Бруней*	36	141	-11	-66	-77
Буркина Фасо*	31	127	-6	-52	-58
Бурунди*	28	95	-3	-20	-23
Бутан*	36	181	-11	-106	-117
БЪЛГАРИЯ	30	133	-20	-87	-107
Вануату*	32	138	-7	-63	-70
Великобритания	49	172	-15	-60	-75
Венецуела*	71	191	-46	-116	-162
Виетнам	34	123	-9	-40	-49
Габон*	40	146	-15	-71	-86
Гана	41	134	-16	-51	-67
Гваделупе*	34	120	-9	-45	-54
Гватемала*	31	126	-6	-51	-57
Гвинея-Бисау*	25	111	0	-36	-36
Германия	44	201	-9	-71	-80
Гибралтар	49	172	-14	-42	-56
Гренада*	45	151	-20	-76	-96
Грузия	29	116	-4	-33	-37
Гуам*	34	110	-9	-35	-44
Гуяна*	35	118	-10	-43	-53
Гърция	38	143	-3	-13	-16
Дания	45	172	-10	-42	-52
Джибути*	51	144	-26	-69	-95
Доминика*	34	152	-9	-77	-86
Доминиканска република*	33	156	-8	-81	-89
Други страни	30	166	-5	-91	-96
Други страни	28	123	-3	-48	-51
Други страни	28	99	-3	-24	-27
Други страни	28	126	-3	-51	-54
Други страни	27	126	-2	-51	-53
Египет	29	132	-4	-66	-70
Еквадор*	34	120	-9	-45	-54
Екваториална Гвинея*	33	125	-8	-50	-58
Ел Салвадор*	31	110	-6	-35	-41
Еритрея*	34	78	-9	-3	-12
Естония	34	92	1	38	39
Етиопия	33	140	-8	-74	-82
Заир	37	112	-12	-29	-41
Замбия*	34	127	-9	-52	-61
Зимбабве	37	155	-12	-72	-84
Йемен	28	155	-3	-72	-75
Израел	55	214	-26	-131	-157
Източен Тимор*	26	126	-1	-51	-52
Индия	41	188	-16	-113	-129
Индонезия	32	178	-7	-87	-94
Йордания	57	216	-32	-133	-165
Ирак	25	136	0	-61	-61
Иран	25	113	0	-38	-38
Ирландия	40	121	-5	9	4
Исландия	47	159	-12	-29	-41
Испания	34	144	1	-14	-13
Италия	53	202	-18	-72	-90
Кабо Верде*	31	131	-6	-56	-62
Казахстан	37	151	-12	-68	-80
Камбоджа*	31	128	-6	-53	-59
Камерун*	31	120	-6	-45	-51
Канада	37	129	-8	-46	-54
Катар*	55	154	-30	-79	-109
Кения	34	182	-9	-116	-125
Кипър	47	158	-12	-28	-40
Киргизстан	35	157	-10	-82	-92
Кирибати*	26	117	-1	-42	-43
Китай	40	157	-15	-82	-97
КНДР (Северна Корея)	31	123	-1	-33	-34
Колумбия	33	155	-8	-89	-97
Корея	31	118	-6	-19	-25
Косово*	25	106	0	-31	-31
Коста Рика*	35	129	-10	-54	-64
Кот д’Ивоар	31	111	-6	-28	-34
Куба	28	114	1	-31	-30
Кувейт	37	208	-8	-109	-117
Лаос*	37	147	-12	-72	-84
Латвия	33	127	2	3	5
Лесото*	34	147	-9	-72	-81
Либерия*	27	106	-2	-31	-33
Либия	35	111	-10	-28	-38
Ливан	32	129	-7	-46	-53
Литва	43	119	-8	11	3
Лихтенщайн	46	189	-11	-59	-70
Люксембург	44	179	-9	-49	-58
Мавритания*	28	84	-3	-9	-12
Мавриций*	31	93	-6	-18	-24
Мадагаскар*	27	138	-2	-63	-65
Макао*	48	206	-23	-131	-154
Македония	32	94	3	36	39
Малави*	33	110	-8	-35	-43
Малайзия	30	143	-5	-77	-82
Малдиви*	37	213	-12	-138	-150
Мали	28	108	-3	-42	-45
Малта	46	179	-11	-49	-60
Мароко	30	143	0	-13	-13
Мартиник*	39	138	-14	-63	-77
Маршалови острови*	33	99	-8	-24	-32
Мексико	29	113	-4	-38	-42
Микронезия*	32	144	-7	-69	-76
Мозамбик	42	148	-17	-73	-90
Молдова	29	134	-4	-43	-47
Монако	47	268	-12	-148	-160
Монголия	36	106	-11	-23	-34
Намибия*	25	77	0	-2	-2
Науру*	34	104	-9	-29	-38
Нигер*	25	114	0	-39	-39
Нигерия	40	172	-15	-97	-112
Нидерландски Антили*	45	157	-20	-82	-102
Никарагуа	30	128	-5	-53	-58
Ниуе*	23	123	2	-48	-46
Нова Зелания	40	145	-15	-79	-94
Нова Каледония*	43	172	-18	-97	-115
Норвегия	40	166	-5	-21	-26
Обединени арабски емирства	53	237	-28	-154	-182
Оман*	51	150	-26	-75	-101
Острови Кук*	39	146	-14	-71	-85
Пакистан	37	138	-12	-63	-75
Палау*	43	157	-18	-82	-100
Панама*	29	115	-4	-40	-44
Парагвай*	29	122	-4	-47	-51
Перу	34	162	-9	-104	-113
Полша	37	136	-2	-6	-8
Португалия	30	130	5	0	5
Република Конго*	50	185	-25	-110	-135
Реюниън*	32	130	-7	-55	-62
Руанда*	25	139	0	-64	-64
Румъния	30	119	5	11	16
Русия	41	193	-12	-69	-81
Самоа*	36	156	-11	-81	-92
Сан Марино*	53	202	-18	-72	-90
Сао Томе и Принсипи*	46	215	-21	-140	-161
Саудитска Арабия	42	183	-17	-100	-117
САЩ	35	195	-6	-71	-77
Св. Винсент*	47	149	-22	-74	-96
Свазиленд*	24	142	1	-67	-66
Сейнт Китс и Невис*	55	162	-30	-87	-117
Сейнт Лусия*	38	131	-13	-56	-69
Сейшели*	39	205	-14	-130	-144
Сенегал*	30	114	-5	-39	-44
Сиера Леоне*	38	136	-13	-61	-74
Сингапур	48	185	-23	-102	-125
Сирия	47	178	-22	-112	-134
Словакия	38	121	-3	9	6
Словения	39	151	-4	-21	-25
Соломонови острови*	40	175	-15	-100	-115
Сомалия*	27	114	-2	-39	-41
Судан*	43	191	-18	-116	-134
Суринам*	46	154	-21	-79	-100
Сърбия	37	155	-2	-25	-27
Таджикистан	34	137	-9	-71	-80
Тайван*	38	125	-13	-50	-63
Тайланд*	33	115	-8	-40	-48
Танзания*	31	165	-6	-90	-96
Того*	27	136	-2	-61	-63
Токелау*	19	81	6	-6	0
Тонга*	31	105	-6	-30	-36
Тринидад и Тобаго*	40	163	-15	-88	-103
Тувалу*	37	122	-12	-47	-59
Тунис	31	88	-6	-22	-28
Туркменистан	31	103	-6	-37	-43
Турция	35	143	-10	-68	-78
Търкс и Кайкос*	47	194	-22	-119	-141
Узбекистан	31	134	-6	-68	-74
Украйна	35	142	-10	-51	-61
Украйна*	35	142	-10	-67	-77
Унгария	31	154	4	-24	-20
Уолис и Футуна*	35	93	-10	-18	-28
Уругвай*	41	182	-16	-107	-123
Фиджи*	41	154	-16	-79	-95
Филипини*	29	122	-4	-47	-51
Финландия	36	140	-1	-10	-11
Франция	56	190	-21	-60	-81
Френска Гвиана*	44	151	-19	-76	-95
Френска полинезия*	46	180	-21	-105	-126
Хаити*	31	138	-6	-63	-69
Холандия	39	152	-4	-22	-26
Хонг Конг*	50	210	-25	-135	-160
Хондурас*	34	134	-9	-59	-68
Хърватска	35	168	0	-38	-38
Централна африканска република*	38	157	-13	-82	-95
Чад*	37	122	-12	-47	-59
Черна гора	30	157	5	-27	-22
Чехия	45	156	-10	-26	-36
Чили	38	150	-13	-80	-93
Швейцария	59	206	-8	-78	-86
Швеция	43	156	-8	-26	-34
Шри Ланка*	38	158	-13	-83	-96
ЮАР	30	141	-5	-66	-71
Ямайка*	44	166	-19	-91	-110
Япония	38	150	3	-24	-21
(Други страни)	22	82	3	-7	-4

Забележки: Държавите и териториите, отбелязани с * не съществуват в Приложение 2, но могат да бъдат добавени. За САЩ е използван само източник 2, тъй като командировка до САЩ се смята за вътрешна. Всички суми са превалутирани и закръглени нагоре в EUR спрямо фиксинга на БНБ за 02.01.2018 г.. Препоръчаните суми са осреднени, както е описано в статията. Пълната информация е налична в линка по-долу.

Свалете Excel-ски файл с подробни данни.

Според това предложение, средностатистически дневните пари трябва да се вдигнат с 10 EUR, а максималните квартирни – с около 60 EUR, за да се достигнат нормалните нива на командировъчни.

Истината обаче няма как да бъде осреднена – най-трудно ще Ви бъде да си намерите хотел, който се вписва в ограниченията за квартирни пари в Ангола, Бермуда, Обединени арабски емирства, Монако, Сао Томе и Принсипи, Малдиви, Хонг Конг, Йордания, Израел, Макао, Сейшели, Бахрейн, Търкс и Кайкос и Венецуела.

За сметка на това в Португалия, Латвия, Ирландия, Словакия, Литва, Румъния, Босна и Херцеговина, Македония и Естония ще можете да спите в истински палат, спазвайки законовите ограничения.

Ще мизерувате с полагащите ви се дневни, ако сте командировани в някой от по-големите градове на Венецуела, Ангола, Йордания, Бермуда, Сейнт Китс и Невис, Катар, Обединени арабски емирства, Израел, Оман, Джибути, Хонг Конг, Република Конго, Макао, Сингапур, Австралия, Търкс и Кайкос, Сирия, Барбадос, Бахами, Св. Винсент, Сао Томе и Принсипи, Френска полинезия, Суринам, Франция, Бахрейн и мн. др. Включително в България 20 лв. на ден трудно ще Ви стигнат, но това не е част от темата за командировките в чужбина…

Има обаче и няколко дестинации, където ще сте дори на малка „печалба“ от дневни. Това са балканските държави Румъния, Унгария, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония и Албания, където дневните пари стигат, че и остават. Според статистиката, така е и в Афганистан, Португалия, Унгария и Токелау (автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия). За всички останали обаче командировъчните просто не са достатъчно.

А аз се каня да пратя предложението до Министерски съвет, след като чуя и Вашите коментари по темата…

Материалът Дневни и квартирни пари при командировка в чужбина – анализ на това доколко ставките са актуални е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.