Промениха закона за енергетиката. Министър енерГЕПИка обикаля "медиите" и се кълне във всичко свято, че на борсата има СВРЪХ предлагане на електроенергия В ПЪТИ от търгуваните количества. Но независимо от това ето каква е картинката от н...
Днес Ирина ще ни води до Сицилия. Приятно четене:
Пиша този материал по начин, по който на мен би ми харесало да намеря информация, когато си организирам самостоятелно пътуване – най-общо за организацията, ориентировъчни цени, кратка информация за забележителности, начина за предвижване от град в град. Използвам единствено обществения транспорт, не кола под наем. Надявам се да е интересно и да съм запалила в някого страстта към Южна Италия , както и ако съм помогнала с полезна информация.
За Сицилия съм закопняла още от ранната си младост и то пак благодарение на един фантастичен филм, „Кръстника“ , чието съдържание запомних за цял живот. От мечтата си, да видя Сицилия, не се отказах. Ето че дойде и този момент
От миналата година авиокомпанията Wizz пусна полети за Катания и аз и мои приятелки подготвихме маршрут за Сицилия! Приключението започна на 7 ноември 2017 и приключи на 11.11. с 4 нощувки.
Градовете , които посетихме ще се опитам с малко думички и повече снимки да ги опиша са, Катания, Таормина, Сиракуза и Ното.
Точката
са най-достъпните места от България. Особено откакто откриха директният полет до Катания.
Самолетът те доставя в рамките на час и половина, и докато напускаш дъждовна София изведнъж се озоваваш на 20 градусова температура/през ноември/ ограден от история, великолепна архитектура, вкусна храна и италианско диско.
При моите пътувания със WIZZ винаги отсядам в хотел намиращ се в града, където каца самолета ни. В случая използвахме Катания като начална точка за отскачане в съседните градове.
Относно хотела моето мото е: хотел с минимално необходимите ми удобства, добро местонахождение и максимална икономия в цената.От Booking.com си запазихме пансион, който беше с много добро местоположение. Разположен в центъра на Катания, семейният пансион със закуска Sicilia Home B&B се намира само на 600 метра от катедралата на Катания и от градината „Белини“. Пансионът предлага безплатен Wi-Fi навсякъде, климатизирани стаи и обща дневна и кухня. На 50 м. от търговската улица Етниа, гарата е на 20 мин. пеша. А автобуса от летището спира точно пред сградата на пансиона.
Пешеходната разходка е най – подходящия начин за разглеждане на стария град.Този град е столица на провинция Катания. Изграден е от черна лава и бял мрамор. Тук има и гръцки, и римски останки. Градът цели 7 пъти е бил изгарян от лавата на Етна, в чието подножие се намира, и тези останки доста са намалели с времето. Лавата е била използвана в зидарията на сградите и това е придало допълнителна здравина на тяхната конструкция. Бароковият му градски център е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Градската порта.
След портата веднага се озоваваш на Piazza Del Duomo, където се намират Cattedrale di Sant’Agata и Fontana Dell’Elefante. Катедралата е построена от останките на римските сгради, разрушени при земетресението. Използвани са мраморните колони, както и фризове
е създаден през 1735 г. Фигурата на слона е изсечена от черна лава, изхвърлена от Етна и е поставена върху византийска колона. На гърба си той носи египетски обелиск, изписан с йероглифи. Това е един от символите на този град. Той символизира способността на града да се изправя на крака след всяко едно бедствие.
От тук тръгнахме по главната улица Виа Етнеа. Тя е широка и права, като продължава няколко километра.
Продължавайки да се движим, стигаме до Piazza Stesicoro и останките на римски амфитеатър. Той датира от 2-ри век преди новата ера. По размери неколкократно отстъпва на Колизеума в Рим, но все пак е побирал 16 000 зрители.
Продължаваме по улица Виа Етниа и стигаме до
Страхотно попадение. Различни дървесни видове, свежа зеленина. Статуи. Един прекрасен оазис
Но най- голямата атракция на Катания е
Цялата улица Via S. Gaetano alla Grotta и площадът на църквата Santuario della Madonna del Carmine бяха изпълнени със сергии. Хора се тълпяха и пазаруваха.. След това попадаш на сергии с различни видове риба. Някои рибки още потрепваха. Раци, скариди, миди. Калмари и октоподи. Много зеленчуци и плодове, дрехи на много достъпни цени.
Как да стигнем от Катания до Таормина
Ние хванахме влак от ж.п. гарата на Катания/там се намира и автогарата/ Влакът е за Месина и трябва да слезете на спирка Taormina и от там с автобус да града. Цената на билета за влака е 4,30 евро в едната посока, а за автобуса до града 1,50.
По удобно е да хванете от автогарата автобус за Таормина, който отива директно в града.
Може би това селище е най-туристическото и най-посещавано на острова, с изумителен изглед към морето. Със сигурност обаче е най-колоритното с много артистичен дух с романтичен привкус и древни артифакти. Едно ведро и пъстро и лежерно настроение витае по улиците, отрупани с арт магазинчета, скъпи бутици, шикозни заведения и много , много цветя.
Цените обаче са силно надути в сравнение с другите градове на Сицилия.
Като всеки стар град в Сицилия красива порта Месина води към него.
Обходихме надлъж целия Корсо Умберто, надничаме в страничните улички, озоваваш на площад с прекрасна гледка към морето – Belvedere di Piazza IX Aprile. Тук се намира готическата църква Saint Augustine и Часовниковата кула Torre dell’orologio e Porta di mezzo. Тя е като междинна врата към квартал със средновековни постройка
Най ни впечатлиха
за които бях чувала и гледала снимки. Те са навсякъде. Това дава на града едно цветно и артистично излъчване.Неговата красота се дължи не само на културните паметници, тя може да се открие във всяко ъгълче и кътче, във всяка уличка и балконче, в живописните къщи, богатата растителност и прозрачната красота на морето.
Аз мернах табелка за забележителност –
Бях чела за тази улица и решихме все пак да влезем навътре по уличката и да я видим. Това се оказа най-прекрасната тайна уличка от града. Далече от хорските погледи. По фасадите имаше мозайки, балконите – отрупани в цветя. Вратите с орнаменти. Страхотия.
Решихме, че е време за следобедно кафе. Натъкнахме се на едно живописно кафенце, с масички на самата кокетна уличка.. Удоволствието беше пълно.
Упътихме се към
към който водеше Виа Театро Греко. Тук видяхме перфекционизъм, безсмъртна и непорочна красота, мистично спокойствие и тишина, които са толкова скъпи за гръцките артисти. Цена на билета 10 евро.
Изключителната акустика, живописната позиция, атмосферата, създадена сред старите камъни, съставляват най-вече нужните елементи, които въодушевяват театралните спектакли с високо качество. Представям си удоволствието да гледаш древногръцка комедия или трагедия сред този естествен декор!
Това възхитително архитектурно произведение, съчетало два хармонични фактора – изтънчен стил и функционален облик, е построено върху едно възвишение над града, откъдето се откриват божествени гледки към цялата околност. В далечината се очертава силуета на Етна.
затова, посети ли човек Сицилия, непременно да разгледа този невероятен град, който няма равен на себе си по красота и артистичност.
Таормина ме омагьоса напълно, такъв артистичен град не бях виждала досега!
Казано е, че ако не сте били на Етна, все едно не сте били в Сицилия! Невъзможно е да гледаш отдалеч димящата планина и да не се изкушиш да я видиш отблизо. Само , че никой от нашата малка компания нямаше интерес към вулкана, така че го пропуснахме.
На следващия ден посетихме Сиракуза. Пътувахме с влак около 50 мин., като цената в едната посока е 6,90 евро. На влаковете няма отстъпка в цената ако вземеш билет в двете посоки. В града срещнахме и други българи, които пътували с автобус и казаха, че цената в двете посоки била 9 евро, но се пътувала около час и половина.
Докато вървяхме от гарата към остров Ортиджа видяхме туристически автобус, който правеше обиколка на стария и новия град за 5 евро. Направихме една обзорна обиколка на града, след което най-напред искахме да разгледаме старата част на града, която се намираше на остров Ортиджа. Пресякохме Понте Умберто, един от двата големи моста, които свързваха острова с новата част, и попаднахме точно на Пиаца Панкали, оживен площад с пазар и доста интензивно движение
Ето какво казва Цицерон за града: “… Сиракуза е най-големият гръцки град, най-красивият от всички по земята. И това е самата истина. И мястото му е колкото непристъпно, толкова приятно наглед и откъм морето, и откъм сушата; и пристанищата му са в чертите, така да се каже – в скута на града.“
Сиракуза се намира в югоизточната част на остров Сицилия и е на възраст над 2 700 години. Градът е основан от древногръцки коринтяни и е имал голямо влияние върху целия район, който се е наричал Магна Греция. Известен е с богатата си гръцка история, защото в един период от време е бил главният съперник на Атина, тогава, когато е блестял като столица на една от най-могъщите държави на Средиземноморието. По-късно се превръща в част от Римската република и Византийската империя. Тук е роден и Архимед.
След опустошителното земетресение от 1 693 г. много древни обекти и паметници са били разрушени или повредени, след което градът е възстановен в типичния сицилиански барок. През 2005 г. древният център на Сиракуза е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
От останките от античността няма как да не впечатли и храмът, който се намира в самото начало на стария град Ортигия. Все още археолозите и историците продължават да спорят дали този храм е бил посветен на Аполон или на Артемида, или и на двамата.
Влизайки в старата част, се потопихме в съвсем различна атмосфера. Впечатляваща архитектура, смесица от гръцки и италиански стил, дебне от всеки ъгъл по тесните улички.
е в сърцето на Ортиджа, място, винаги смятано за свещена зона, изпълнена с грандиозни постройки.
Над всички се извисява катедралата „Ил Дуомо“, създадена като поредния дорийски храм. В нейните основи още могат да се видят останките от храма на Атина. После се е превърнала във византийска базилика, в нормандска църква, украсявана и разширявана през вековете.
На площада е разположена и базиликата „Санта Лучия ала Бадиа“, която завършва площада „Дуомо“ в този край. Старата византийска църква е била построена през 303 г. след мъченическата смърт на светицата, но след земетресенията е възстановена в бароков стил
Тук е изложен шедьовърът на Караваджо „Погребението на Санта Лучия“, сътворен през 1608
Недалеч от площад „Дуомо“ се намира площадът „Архимед“, построен през 1872 г., в чийто център се издига величественият фонтан, работа на Джулио Москети, със скулптурата на Диана-ловджийка в средата
Стигнахме и до пристанищната крепост Кастело Маниаче, кацнала върху удължения триъгълник, който оформя крайната южна част на острова. Замъкът е построен през 1232 – 1240 г. по заповед на Фридрих ІІ, императора на Свещената Римска империя. Наречен е в чест на Георги Маниак (на италиански: Giorgio Maniace), византийски пълководец, който през 1038 – 1040 г. отвоювал Сицилия за Византия От 1305 до 1536 г. Кастело Маниаче се ползвал като резиденция на сицилианските крале, после бил затвор, а по-късно бил включен в комплекс от укрепления, защитаващи пристанището и града.
В новата част на града е Археологическия парк „Неаполис“, където могат да се видят основните паметници на античността, чиито руини са съхранени до наши дни. Паркът е създаден между 1952 – 1955 г. и е разположен в новия град върху площ от около 240 хил. кв.м. Нямахме намерение да обхождаме цялото пространство, а го разгледахме само отвън . Там са разположени каменоломните и амфитеатъра.Цена на билета 15 евро.
Разположеното в югоизточната част на Сицилия градчето Ното е известно с бароковата си архитектура. Дворците, църквите и дори обикновените къщи удивляват с изящната си красота.
96017 Noto SR, ИталияПрез 1693 г. силно земетресение разрушава старинния град почти изцяло. Жителите му решават да издигнат селището си наново и то само на няколко километра от първоначалното му местоположение. Новото строителство се отличава с функционалност и архитектурна хармония и с жълтеникавия цвят на камъните.
Главната улица „Корсо Виторио Емануеле“ започва от внушителната Порта Реале, минава покрай църквата Чиеза ди Сан Франческо, до която се стига по високи стълби, и завършва на централния площад на града.
Президентът на Франция обяви намерения за създаване на два закона, засягащи медиите – закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.
Според Макрон на платформите ще бъдат наложени задължения за по-голяма прозрачност на цялото спонсорирано съдържание, за да е ясна самоличността на рекламодателите и на онези, които ги контролират. При разпространение на неверни новини законът ще предвижда мерки – да се заличи въпросното съдържание, да се заличи потребителски акаунт, дори да се блокира достъпа до сайта. В това отношение правомощията на медийния регулатор ще бъдат разширени, за да може да се бори срещу всеки опит за дестабилизация от доставчици и услуги, контролирани или повлияни от чужди държави.
По отношение на уредбата на обществените медии Макрон обещава изключително широки дебати, както и проучване на различни европейски и международни модели.
ЕК съобщава, че eкспертната група на високо равнище, назначена да дава съвети на Европейската комисия как да се справи с разпространението на онлайн дезинформация ще се срещне за първи път на 15 януари 2018.
Експертната група на високо равнище ще допринесе за развиването на стратегия на ЕС за справяне с това явление, която ще бъде представена през пролетта на 2018 г.
Тази седмица беше огласен съставът на групата, включваща експерти от академичните среди, медиите, неправителствения сектор.
На 16 януари излиза книгата „Тънкото изкуство да не ти пука“ от Марк Менсън. От нея в световен мащаб са продадени над 2 милиона екземпляра. Тя е най-четеното нонфикшън заглавие на „Амазон“ през 2017 г. и бестселър №1 на „Ню Йорк Таймс“. Болезнено откровен и предизвикващ смях през сълзи, Марк Менсън предлага практически начини да...
Продължаваме пътуване с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро и бяхме в мъжка компания на чист въздух, след което стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия.
След което тръгнахме обратно на юг, за да стигнем Нарвик, Мушьоен и Молде , след което от Молде тръгнахме по Атлантическия път към Тролстинген и Тиседал в Норвегия, от Тиседал – до Гьотеборг в Швеция. За последно минахме през Малмьо и Копенхаген и се озовахме в Хамбург. Днес ще напуснем Хамбург, ще спрем в Дрезден, за да стигнем в Прага.
Приятно четене:
част осемнайсета на
ДЕН 17
Сутринта гледам през прозореца – дъждец (не може да бъде)
Обаче се оказа, че хотела граничи с хиподрум (вечерта кой да му направи впечатление, въпреки, че отново бе светло). И то явно някакъв голям хиподрум:
Събрахме багажа, натоварихме се в колата
За нула време излязохме от Хамбург и хванахме магистралата. Ограничението отпадна и темпото се вдигна на 180 – 200 км/ч там, където това бе възможно. А не бе възможно на доста места, защото правиха ремонти
След час някъде спрях да заредя, че не бях зареждал от Гьотеборг, а магистралите ‘лапаха’ нафтата бързичко…
Учуди ме, че на бензиностанцията ESSO пишеше, че биокомпонента е 7% (ако не съм объркал нещо с моя немски
Рекорден брой свалени електронни и аудиокниги за 2017 г. отчита доклад на Rakuten OverDrive – водеща дигитална платформа, използвана от милиони читатели в над 40 хиляди библиотеки и училища по света, научаваме от PRNewswire. Потребителите, разпологащи с читателска карта или приложението Libby, са заели над 25 милиона дигитални книги за последните 12 месеца, увеличавайки двойно цифрите...
Рекорден брой свалени електронни и аудиокниги за 2017 г. отчита доклад на Rakuten OverDrive – водеща дигитална платформа, използвана от милиони читатели в над 40 хиляди библиотеки и училища по света, научаваме от PRNewswire. Потребителите, разпологащи с читателска карта или приложението Libby, са заели над 25 милиона дигитални книги за последните 12 месеца, увеличавайки двойно цифрите...
През февруари се навършват 200 години от написването на шедьовъра „Франкенщайн“ и издателство Wren & Rook планира да отпразнува двувековния юбилей с необикновена биография на писателката Мери Шели, съобщава The Bookseller. Mary’s Monster от американската авторка и илюстраторка Лита Джъдж е базирана на личните дневници на Шели. Книгата разказва историята на живота й, включително за бягството й в...
Има две големи неверни внушения във връзка с Председателството на европейския съвет: Първо, то не е нито въпрос на късмет, нито на заслуги, а (беш)е известна величrна в българския и европейския календар много отдавна. Второто „много отдавна“ като че ли е причината да не си спомняме, че не днес и не за първи път сме начело със свое председателство на висока международна трибуна.
На 25 юли 1992 г. българският министър на външните работи Стоян Ганев оглави Общото събрание на ООН. При това постът не му се полагаше рутинно. Той беше избран от Източноевропейската група, която беше наред да определи председател на 47-та сесия на ООН. А авторът на този текст, беше настоятелно канен от Стоян Ганев да му стане заместник, но отказа да напусне директорския пост в БТА, зачитайки волята на колегите си, на които го дължеше ( Ганев явно не знаеше, че в самия край на 1991 г. Филип Димитров беше предложил най-напред на моя милост да изпълнявам длъжността външен министър, а той да бъде титуляр, съвместявайки поста с ролята на министър-председател). Не че вещая подобно бъдеще на Бойко Борисов, но Стоян Ганев, „надживявайки“ кабинета на Филип Димитров на международния си пост, отмъстително беше освободен като депутат от новото парламентарно мнозинство в София и след това звездата му залезе на Запад ( в САЩ). За кратко изгря отново в обкръжението на Сакскобургготски в София, но отново помръкна заедно с „харизмата на царя“ ( на когото харизаха едни имоти в качеството му на премиер и това вбеси българската публика).
Ние сме „царе“ да забравяме уроците на историята и дори собствените си успехи в името на самозаблудата. Ето защо не е странно, че се заблуждаваме колко сме важни в ролята на разпоредители с Председателството на най-могъщия икономически съюз на света. А че ни обръщат повече внимание от обикновено, е факт. Но дали е за добро да ни сложат под микроскопа и да изпълняваме ролята на жабата по време на дисекцията? Ще се справим, предполагам. Да забавляваме чужденците е нещо, което умеем още от времето на Балкантурист – боси нестинарки и полуголи юнаци, готови да скочат в януарски води да вадят кръста, у нас има достатъчно. Въпросът обаче е как ще извадим горещите кестени от ледения огън на обвиненията в корупция.
Първият такъв кестен вече ни прехвърли обратно самият Юнкер, най-активният участник в прегръдките и целувките с Бойко Борисов, с когото си разменяха сърчица чрез телефоните миналата година. Юнкер, на чието име е кръстен планът за европейската финансова подкрепа за България ( нещо като „план Маршал“, но не съвсем), попари управленския ентусиазъм на финансовия министър Горанов за влизане на България в чакалнята на еврозоната още тази година. Юнкер безцеремонно затръшна вратата на чакалнята, заявявайки, че оценява усилията ни, но че те не са достатъчни. България не е готова за това, отсече той още преди фанфарите около встъпителните речи на откриването на Председателството да са отзвучали.
Трябва да се признае, че поне по линия на руския натиск върху България „на първо четене“ евростълпотворението в София има леко възпиращ ефект на този етап. Самата Лиляна Павлова беше принудена да се съобрази с европейското единство и ден след изявлението си пред ТАСС , направено в навечерието на откриването на Председателство, че падането на санкциите срещу ( списък от приближени на ) Кремъл ще бъде включено в дневния ред на обсъжданията в София, бързо се коригира. Ден по-късно тя изрично подчерта, че не планираме подобна инициатива. В този танц от стъпка напред и две назад се включи и премиерът Борисов. Усетил, че май попрекали с обвиненията към ЕС в лицемерие по повод десетилетното отлагане на преговорите с Турция за членство на евразийската държава в ЕС, Борисов обясни в последвало интервю, че с ЕС нямаме различия по отношение на Турция ( и илюзии, относно присъединяването й).
Трудно е за вярване, че съдбата на британското напускане на ЕС ще се решава в София, но след като сме изтеглили този Черен Петър ще трябва да предоставим територията и названието на столицата си – в случай, че се стигне до споразумение и някой реши да го нарече „Споразумението от София“. Колкото до експертизата, при целия си патриотизъм, не мога да заподозра, че Тереза Мей и Ангела Меркел ще питат за съвет Бойко Борисов. Би прозвучало като във вица за полковник Леонид Брежнев, когото Сталин повикал в разгара на войната с Германия да реши един негов спор с Жуков в Москва.
НА СНИМКАТА : Борисов в центъра на вниманието – явно си е харесал тази снимка с лидерите на страни от Западните Балкани и я публикува в профила си във Фейсбук
Беше ни трудно да свикнем с мисълта, че сме част от Запада, а сега трябва да възприемем и новата си роля на посредник между държавите от Западните Балкани. Този мотив несъмнено ще доминира всеки път, когато не искаме да се говори за корупция, престъпност, липса на реформи в съдебната реформа и прочее „подробности“ от минирания с пропуски, грешки и престъпно нехайство български политически пейзаж. Да, може да не сме светци по отношение на корупцията, нито да светим с напредничавост в другите споменати области, но пък на западнобалканския фронт имаме нещо ново за казване: дайте да се помирим и да вървим заедно напред! Доколко Русия ще се примири с такова помиряване, което я заплашва с по-нататъшна европеизация на вековния й заден двор, предстои да видим.
Първият заместник-министър на външните работи на Русия Владимир Титов, познавач на българския терен от пребиваването му тук като посланик ( 2000-2004 г.), вече е обсъдил „мероприятия“ за тази година с посланик Бойко Коцев, несменяемия любимец на Кремъл, над когото по руска препоръка президентът Радев е опънал чадъра на незаменимостта. След толкова години на Русия в България и години на Москва в София Путин няма лесно да допусне „полугодие на Европа“ в България без някоя нова руска хибридна магария – като например обявяването на граф Игнатиев за „баща на българската нация“, за което бивш(?) служител на Руския институтит за стратегически изследвания ( РИСИ) готви специална книга ( на която авторът на тези редове смята скромно да отвърне с истината за Игнатиев и истинските руски цели спрямо българския плацдарм към Проливите). Предстои ни интересно европредседателство – дано да не е като по китайската мъдрост, според която е лош късмет да живееш в „интересни времена“.
копирано от: https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-na-zapadnobalkanskia-front-neshto-novo/
Share on FacebookСтените имат уши. Според Лора Лазар имат и очи. Чувстват дори. „Грешният квартал“ (изд. „Изток-Запад“) ще съжалява за тази своя свръхестествена способност. Негова рожба се превръща в убиец и го потапя в мъка, докато раздава своята криворазбрана справедливост по улиците. С всяко следващо убийство Кварталът губи живеца си – жителите му се сковават от страх,...
2004 - 2018 Gramophon.com