Култивирането на култа към Борисов бележи нови висини на падението

Когато еврокомисарката Мария Габриел успя в рамките на часове на два пъти да се възхити възторжено от своя Пръв държавен и партиен ръководител ( както величаеха Тодор Живков подмазвачите му)  Бойко Борисов – веднъж в предаването “Панорама” на 23-ти декември миналата година и втори път в ранните часове на 24-ти в предаване на БТВ, оприличих поведението й като нещото, което по времето на комунизма се наричаше “култ към личността”. Но все пак отворих скоба с място за “симпатия” към младата Габриел, която прелива от благодарност към Борисов, вместо да е обратното поради очевидната разлика в образователно-лингвистичния багаж на двамата в полза на дамата.http://ivo.bg/2017/12/23/ще-се-оправим-когато/

Днес пред ТВ “Европа” Мария Габриел отново се подмаза на Борисов. В дълъг монолог ( под формата “интервю”) тя обясни непоколебимата си вяра в неизменните бъдещи големи успехи на България с “последователната политика на премиера Борисов”.

Така се говореше в НРБ по шаблон, когато трябваше др. Живков да бъде обявен за причинител на нашето всеобщо щастие – освен “последователна”, неговата политика биваше също “мъдра”, “далновидна” и “ленинска”.

По ирония на съдбата в началото на 90-те години от репортер се оказах главен директор на БТА ( по волята на колегите ми, декларирали с масова подписка искането си да бъда назначен на този пост). Заварих грижливо почистен от документи директорски кабинет. Една единствена папчица беше оцеляла като по чудо от “чистката”, но и тя, в своята самота, говореше доста изразително  за изразите на отминалото ( както си мислех тогава) време.

Папчицата съдържаше отпечатани бланки за изпращане на поздрави до важни другари в републиката. Оставени бяха празни места в шаблона само за имената и повода за поздравите , но не и за епитетите, прикачвани към тях. Колкото по-важен е бил адресата, толкова по-висока степен оценка чрез съответния епитет му се е полагала: от простото “ уважаеми”, през “скъпи”, до всякави превъзходни степени, каквито нормалността не би приела, но бяха неизменна част от йерархичната система на раболепието по времето на комунизма.

Както виждаме, този “табиет” се възражда спрямо все по-скъпия ни Пръв партиен и държавен ръководител. Но за  да не си помислите, че персонализирам и че нещо съм фиксиран върху личността на еврокомисарката, трябва да отдам дължимото и на други дейци на култа към Борисов.

Не, не познахте, изобщо няма да споменавам (бившия какво ли не) Георги Марков и настоящ главен придворен ласкател на Борисов, според когото само “комплексарите не харесват Бойко”. Нито ще ви занимавам ( отново) с буквално разюзданите панагерици за Борисов в жълти проправителствени сайтове, в които тече благородно (пост)социалистическо състезание кой автор- подписан с името си, разбира се, за да се види от обекта на обожанието им- ще напише по-славна ода за Геополитика, Международния фактор Бойко.

Заплюйте ме като комунист ( латентен, прикрит, мимикрирал, възродил се, недоубит, мутирал и т.н.), обаче се осмелявам да твърдя, че поне в рамките на собствения ми живот в епохата Живков такова безсрамие в хвалебствията за Първия може да имало по събрания и прочее сборища, но в писмен вид подмазвачите се опитваха все пак да не се опозоряват до такава степен.

Най-големият поклон към Борисов стори днес по БНР Андрей Райчев, който иначе се самоопредели като …негов критик. Скъса се да употребява превъзходната степен. За него Борисов е нищо по-малко от Уникален. И понеже от уникален няма превъзходна степен, Райчев се изхитри да го оприличи направо на самия Тодор Живков- толкова успешна му била на Борисов политиката ( международната напоследък- иначе Райчев обича да посочва уникалността на тройното премиерстване на Борисов, “забравяйки” , че опортюнистът и професионален превратаджия Кимон Георгиев също е управявал три непълни мандата като премиер – за “мандатите” на Живков да не говорим).

И друг път съм отбелязвал: любимата купешка дума на късния Живков беше “магистрално”. На ранния Борисов предпочитанията все водеха до “магистрали”. Сега образите на двамата вече се сливат и на терена на международната борба за мир между народите, на който тепих, според ласкателите, Борисов е обречен да победи злото, защото е носител на доброто ( и на шести дан като каратист със съответния колан, подарен му лично от японския премиер Шиндзо Абе в София тази седмица).

Ще рече някой: все е по-добре да си имаме за вожд носител на черен колан, отколкото носител на ордени “имени Ленина”. Така е. Търпим развитие в култивирането на култовете си. Което си е истина, истина е.

Днешният ни вожд може да уплаши лично някой тракийски войн, както отбеляза неговият ласкател Доналд Туск, както и да набие в буквалния смисъл повечето си критици. Това е магистрално предимство в една страна, в която уважението към грубата сила следва вековния руски управленски принцип : “бий, за да те уважават”.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител