Под формата на отчет за първата му година на поста президентът Румен Радев отново използва възможността за послание към преливащата през границите на партиите и всякакви други организации (в безграничното си преклонение към една чужда държава) българска секта на русофилите. Уж говори за свършенето от него през 2017 г. , а отново се връща билизо век и половина назад, боравейки – типично за религиозните фанатици в политиката- с единствено възможния инструмент за влияние върху българското съзнание от проруски позиции: вярата.
“Вярвам, че 2018 г., в която отбелязваме 140 години от Освобождението на България, е възможност да изведем българо-руските отношения от ледената епоха, в която ги заварих“, кръсти се и днес Румен Радев в правата вяра.
Къде в това изрчение виждате прослувития прагматизъм, към който иначе Радев и подобните му политици у нас обичат да призовават, говорейки за здрав разум. Ако отношенията с неустоимата за Радев и останалите русофили държава са наистина толкова важни, че да бъдат изваждани пред скоби ( както връзките с нито една друга държава, видно от факта, че такава не е спомената в днешното изявление на държавния глава), то необходимостта от това би трябвало да бъде обоснована с някакви аргументи – с някаква принадена стойност на днешното руско влияние в България.
По липса на принадена стойност – по вина на държавата, която държи България изкъсо на дългия , простиращ се до времето на СССР синджир на монополната ни зависимост в снабдяването с основите суровини за енергетиката ( а оттам играе и определяща роля за формирането на цените на енергоресурсите в България на дребно и на едро) – Румен Радев прибягва към типично руския маниер да компенсира празнината с приказки за “ледената епоха” и с взор, обърнат 140 години назад. Да не говорим, че той прави едногодишен отчет, но това не му пречи да чертае насоки с пожелание за следващата година именно и само във връзка с Русия.
В отчета си Радев споменава като някакво постижение рутинният факт, че вече 4 пъти е гласувал в Европейския съвет в качеството си на представител на България, но “пропуска” да спомене, че е вдигал ръка и за продължаването на санкциите срещу ( кръг от приближени на Путин олигарси и държавни служители в) Русия. Направил го е заради факта, че става дума за общо решение на държавите от ЕС, възмутени от руската агресия срещу Украйна, причинила “ледената епоха”, изпросена от Кремъл в неговите отношения с демократичния свят.
Явно е вдигал ръка по принуда, а не по убеждение. Което говори за лицемерие, опортюнизъм и нагаждачество.
И как точно ще вади отношенията с Русия от въпросната епоха президентът Радев? Ами като бръкне в кладенеца на бездънната благодарност за събития от преди 140 години, които само 7 години по-късно така са преобърнали връзките на българите с Русия, че за почуда на целия свят са били скъсани. Именно за почуда, защото се е оказало голяма изненада за Русия, че българите желаят и са готови да се борят независимост и от руските си ментори, за които по-късно патриархът на българското русофилство Иван Вазов ще напише, че ни носят ново иго ( в стихотворението си “На руските воини”, крито от българите през епохата на съветския колониализъм в България до степен, че в библиотеките страниците с тази негова реакция на руската агресия срещу България през есента на 1916 г. са били систематично късани от раболепните пазители на руско-съветското освободително реноме у нас).
Като казвам българите, имам право на обобщение, защото дори старите опълченци са се опълчили на руските заплахи, както пише Симеон Радев в “Строители на нова България”. http://ivo.bg/2018/01/18/нерде-ямбол-нерде-стамбулска-конвенц/
Симеон Радев свидетелства за ентусиазма и всеобхватността на българския патриотизъм срещу русофилството и руската политика срещу България в “ледената епоха” на руско-българските отношения:
“Положително е само, че по градовете населението бе в грамадното си мнозинство националистическо и постепенно се ожесточаваше срещу Русия. След заминаването на генерала ( Каулбарс, императорският пратеник, изпратен в България да наложи по руски насилнически маниер руската политика, но принуден да си замине обратно след отпора, който получава от българските патриоти- бел. ИИ) почнаха да се основават известните патриотични дружини, които играха по-сетне такава роля за подема на българския дух в страната. Те се състояха от решителни хора, фанатизирани в своето дело, и напоминуваха в някои отношения якобинските секции , които се прочуха във времето на Френската революция. Първият позив за устройване на тия дружини излезе от Русчук. Той бе подписан от една група запасни войници. Лозунгът им бе: “България за себе си, свободна и независима. На 17 – ти се обадиха опълченците от Севлиево. Те пък се считаха обидени, задето на младите войници се давало някаква преднина в народното дело”.
По повод създаването на тези патриотични дружини Симеон Радев уточнява в допълнителна бележка:
“ Идеята да се образуват дружества от запасни войници се появи най-напред у русофилите, но тя пропадна. Само Н. Константинов основа в Свищов таен комитет от няколко запасни”. пак там, стр.466
“Ледена епоха” в отношенията с Русия е имало по вина на самата руска империя само и единствено в онзи период на неуспешни русофилски опити за преврат и бунтове в казармите на младата България, подстрекавани от Русия. Империята се опитва да накаже българите за тяхното непокорство пред императора и с друго подстрекаване- освен, че успешното насъсква сръбския крал Милан да нападе България, българофобът Александър III прави внушение на султана да си вземе със сила обратно Източна Румелия не за друго, а понеже непокорните българи са извършили съединението си в нарушение на Берлинския конгрес и така са обезсилили на практика статута си на османски васали.
А кой е бил виновен за онази ледена епоха в отношенията с Русия? Ето ( още веднъж, за опресняване паметта на президентските русофилски съветници) отговорът на Захари Стоянов.
КОЙ?
Кой въстана срещу нашето свещено дело — съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?
Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин — Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете“. Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!
Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче“. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е!“ — Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.
И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, афганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!
Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа калугер излиза дързостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.
Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александър III. Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!…
Share on Facebook
Share on Facebook
