02/10/18 12:17
(http://patepis.com/)

Грузия: човек с мотоциклет (3): От Местия към Тбилиси

Продължавме пътуванети из Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, после влязохме в Грузия и спряхме в селцето Местия. Днес от Местия ще направим един бърз преход до Тбилиси.

Приятно четене:

От Местия към Тбилиси

част трета на

Грузия: човек с мотоциклет

6-ти ден. 30-ти юли.

Местия – Тбилиси

515 км.

Тръгнах от Местия към 7,30. Времето беше ясно и хубаво. Направих хубави снимки по местата, които на идване бяха с облаци и си взех довиждане със Сванетия.

Довиждане Местия

Това са последните кули, които снимах в едно село след Местия

Ето и отново Ушба 4700 м нмв снимана странично на обратният път от Местия

Кавказка красота

Я виж ти. Швейцария!?!?… Не. Сванетия.

Довиждане Сванетия!

Започнах да се спускам надолу от планината. Пътят беше прокаран почти по дефилето на река Ингури, но в нея разбира се, се вливаха и други реки.

По дефилето на река Ингури

Река Ингури е мътната, а другата река, която се влива в нея е бистра.

Река Ингури

Река Патара Энгри, Грузия

Огромно количество дървен материал свлечен от бурните реки от планината. Това е началото на водохранилището.

Водохранилището на река Ингури

Спуснах се от планината и още на Джвари започна да ме наляга жегата.

На Зугдиди

имаше леко объркване и проклетият навигатор упорито се опитваше да ме накара да пресека една ЖП линия направо през релсите, като ме въртеше насам натам из някакви забутани махали. Накрая му теглих една майна, върнах се обратно и намерих друг път, въпреки, че навигаторът непрекъснато ме убеждаваше, че греша. А после уредът преизчисли и аз се оказах правият, та хванахме пътя.

От Кутаиси нататък

вече се води магистрала към Тбилиси. Малко странна магистрала, защото е най-обикновен двулентов път, но със зелени знаци за магистрала. Интересното е, че е изцяло от бетон. Асфалт няма. Само гладък, лъскав, бял бетон. Имаше ограничения до 90 км/час, но естествено грузинците караха, с колкото могат да вдигнат колите им, като непрекъснато ме гонеха, за да ме изпреварят. По-късно на места преди Тбилиси тази магистрала доби наистина вид на магистрала с по две ленти във всяка посока плюс аварийни платна, но нямаше странични мрежи и ограждения отстрани, та кравите спокойно да преминават, освен това на места от магистралата можеше да се слезе към черни, или странични пътища без виадукти и детелини, а направо от шосето. На места тази магистрала беше в строеж. Сигурно за това така странно изглеждаше в началото. Това тогава беше само едната и половина. Но както вече писах, всичко беше от гладък, лъскав, бял бетон. Не ми се мисли при дъжд, как ще е тука. А пък при поледица…

Към 17 часа започнах да навлизам в

Тбилиси

Градът беше доста голям. Обадих се на зетят Валери на моя грузински приятел Мераби, и му казах, че влизам в Тбилиси. С Мераби поддържах връзка още преди да тръгна за Грузия. Той в момента живе в Рига, така че нямаше да се видим сега с него. Но Мераби беше категоричен, че в Тбилиси трябва да търся Валери и дъщеря му Софико. Зетят на Мераби – Валери, каза, че има работа за още, около час и половина и ме посъветва да намеря някъде характерно място в града, от където той после да ме забере. Какво по-характерно място в един град от центърът му? Попитах за центъра и ми казаха,

площад Руставели

Добреее. Тръгнах да търся площад Руставели. До като го намеря този площад минах поне 15 кръстовища със светофари. Наистина голям град. Площада Руставели не изглеждаше точно, като площад, а беше една по-широка и дълга улица.

Паркирах се пред №46, точно пред магазинът на Кристиан Диор.

Отсреща беше хотел Радисън. Чичето, което събираше там парите за паркинга, или за зелената зона дойде, но не, за да ми иска пари. Направихме един мохабет с него за мотори и за пътешествия. И той, както много други похвали руският ми език, и попита, от къде го знам. Ами учил съм го в училище и бях добър ученик…

Дойде Валери, зетят на Мераби, със Софико, дъщерята на моя приятел При предишни обаждания още от Местия бях помолил Валери да намери някъде евтин хотел с място, където да прибера мотора. Той каза, че сега е туристическият сезон и цените са по-високи от нормалното. Намерил хотел в старият град с вътрешен двор на мотора, като стаята със закуска била 100 лари (75 лева). Скъпичко… Казах му, че на мен закуска не ми трябва и от хотела намалиха на 90 лари (68 лева). Пак ми се видя много. Валери каза, че можем да намерим квартира, или хотел, за около 70 лари (53 лева), но моторът ще трябва да стои на улицата… Махнах с ръка и се съгласих да спя в тризвездният хотел за 90 лари и да приберем мотора.

На път за хотела моите грузински домакини решиха, че преди да отидем в хотела трябва да минем през ресторант, за да отпразнуваме срещата. Игнорираха протестите ми, че не съм облечен за ресторант и ме отведоха на място с жива музика.

Поръчаха хачапури и хинкали, защото сме в Грузия

Дръпнахме и по една бира.

Музика в ресторант в Тбилиси, Кавказ – Грузия

Софико, Валери и част от музиката

Моите нови приятели поговориха нещо с музикантите, този с цигулката дойде над мен и ми изсвири и изпя песента „Не бих желал дори и щерка на султана, по устните ми щом гори, целувката на Ана“ Изпълни я на български, с което направо, дето се вика ме хвърли в оркестъра… Бях в шок… Какво да ви говоря повече за грузинското гостоприемство?…