02/10/18 19:41
(http://patepis.com/)

Около язовир Доспат: Мостът в с.Любча и образувание „Скалето“ край Црънча

Отдавна не бяхме пътешествали из България. Анжело днес ще ни води из района на язовир Доспат. Приятно четене:

Около язовир Доспат

Мостът в с. Любча и образувание „Скалето“ край Црънча

В края на август пò миналата година няколко дни прекарахме в бунгалата на Почивна база „Орлино“, близо до Сърница. Мястото е с прекрасна природа, близо до язовир „Доспат“, а от друга страна – извън едноименния комплекс и другите спа-, вип- и т.н. „забавления“. Допускат се и домашни любимци, което и натежа при избора ни. Тъй като правихме резервацията в последния момент, нямах много време да проверявам задълбочено какво може да се посети около Сърница.

Почивна база „Орлино“

адрес: BG-4633 Сърница, местност „Орлино“

Booking.com

web: www.orlino-bg.com (и в booking.com)

email: emink@abv.bg

тел.: +359 89 991 6231; +359 89 991 6232; +359 3547 2884

GPS: 41.713934, 24.036424

Затова пък „излязоха“ десетина забележителности в другия край на язовира, около Доспат. По спомени, отпреди 40 години, когато с родителите ми идвахме на палатки в района, разстоянието до Доспат беше петнайсетина километра, така че планирахме еднодневни походи с връщане в базата за нощувка. Но,… от една страна разходките край язовира ни харесаха прекалено много, а от друга пътят от западната му страна съвсем се е разбил, а от източната му страна разстоянието вече става над 50 км… С други думи, посещението на много обекти се редуцира до два, на връщане към Стара Загора.

Първата забележителност, към която се отправихме, бе

римският мост в с. Любча

Заобикаляйки язовир „Доспат“ и минавайки през центъра на Любча оставихме колата на разширението на пътя пред селското гробище (41.617808, 24.094359). Оттук надолу към дерето води черен път между нивите до пресъхнала чешма, след което, по някаква европрограма, става екопътека. Разстоянието от края на селото до моста е около 2 км, а денивелацията – около 200 м. Тази пътека е нов вид – „спортна“. На много от завоите са оформени места за почивка със специализирани маси за тенис, табла, шах… Табла разказват за историята на игрите. Интересно като идея, но някак си безсмислено. По такива места нашенците практикуват други „спортове“, напр. „4 х 100 с шопска салата“.

Мостът се издига над Сърнена река (Караджа дере)

по трасето на стар римски път. Строен е вероятно около ІІ-ІІІ в. По данни от легенди и исторически проучвания при строителството на моста са използвани яйца за по-добра спойка между камъните (както и при Карловия мост в Прага). През 2007 г., по инициатива на общината, мостът е укрепен, след като иманяри го подкопали. До него е издигната беседка, с огнище, което предоставя терен за народни забавления край реката. Според местната баба, която ни подари домати от миниатюрната си градинка, преди много години тук е имало и воденица, но колективизацията и индустриализацията са ѝ… . Основите ѝ още се виждат край моста.

В района има много исторически находки, а селото е прочуто с намерения египетски бръмбар – скарабей (или както му викат в Пернишко – „скакауец“), който сега се пази в Смолянския музей. Камъкът е част от кехлибарена огърлица с 28 (по други данни – над 50) зърна, открита по време на разкопки през 1976 г. в надгробна могила – кенотаф от VII в. пр. Хр., в местността „Бърдцето“ край Любча. Египтологът д-р Васил Добрев, който работи в Кайро, е разчел името на египетски фараон върху коремчето на каменния бръмбар. Неб Тауи Ре, в превод „Господарят на Египет е Ре”, или Монтухотеп ІV, последният египетски владетел от XI династия, властвал през 1992 – 1985 г. пр. Хр. Прославил се най-вече с мащабните си експедиции до далечни територии. Може би твърденията на Херодот, че войските на египетските фараони са стигнали чак до земите на древна Тракия, не са били празни приказки.

Римски мост

адрес: BG-4833 Любча

GPS: 41.6142334, 24.0847797

След това се отправихме към село Црънча, за да посетим

култовото средище „Скалето“

На изхода на Барутин

видяхме кафява табела, информираща за тракийски некропол и раннохристиянска базилика, но без указани разстояния и затова решихме да не губим време в изследвания, а да заложим на сигурното.

След като се премине през селото, малко преди края му, по посока Ваклиново, вдясно (41.56824, 24.10104) започва стръмна улица. На някаква плевня видяхме пластмасова табелка „Скалето“, затова оставихме колата тук и продължихме нагоре.

След селските гробища пътят става пътека, която се вие между малки нивички. При всяко разклонение държахме вляво. Маркировката е крайно недостатъчна. Най-добрият ориентир, както винаги, са обвивките на актуалната и рекламирана ултра – мега – хипер – вип вафла или бутилките от мицеларно – пелистерно – зеолитна вода, които предшествениците ни грижливо са „посяли“ около пътеката.

Скалното образувание „Скалето“

се намира на около 1,5 км западно от селото. Било е използвано като светилище още през късната бронзова и през желязната епохи. Стар път от тракийски и римски времена, свързващ Беломорието с централните части на страната, минава край Црънча.

4837 Црънча, България

След аматьорски археологически проучвания на многобройните в местността могили, извършвани главно от местните учители през 50-те години, са разкрити скелетни погребения с инвентар главно от глинени съдове. Но в една от могилите е открит и сребърен връх на копие. Един от значителните по размери некрополи е в местността „Горното гробе“, над селото. При обхождания на „Скалето“ са открити материали от Средновековието.

От „Скалето“ се открива прекрасна гледка към ридовете на Родопите.

По информация от Мрежата, до „Скалето“ може да се стигне с вископроходим автомобил. За целта трябва да се излезе от Црънча към Ваклиново, като след селото вдясно има черен път до култовото средище.