Кандидатите за президентските избори в Русия вече са ясни. Сред тях има опитни професионалисти и млади бунтари. Единственото, което ги обединява е фактът, че всички те нямат никакви шансове, констатира Дойче веле.

Да знам. Това заглавие трябва да се прочете поне два пъти, за да си представим тази комбинация. И дори да си я представим, още няма да сме сигурни дали искаме да я опитаме, но аз ще ти кажа – не само че искаме, но и ще го направим многократно. И не само заради самата салата, а заради дресинга. Най-новото ми откритие е точно този дресинг с авокадо, който започнах да използвам често за салати на мястото на класическия винегрет. А поръсен върху тази салата, в която има плодове и манури, струва ми се една от най-открояващите се комбинации, които съм опитвала през десетте години водене на този блог.

Ако ме питаш защо ти предлагам свежа салата в сезона на топлите супи и задушените ястия, веднага отговарям. У дома, независимо от сезона и основната храна за вечеря винаги приготвям салата. Разбира се през февруари не наблягам на салати с домати и гриловани тиквички, по-скоро се спирам на зеленолистни и кореноплоди. Обикновено ги редувам или комбинирам заедно.

По-интересно и разнообразно става, когато дори да използвам всекидневно едни и същи зеленчуци, приготвям различни дресинги подходящи за тях. Защо си правя този труд? Дори да обичаме много един дресинг, бил той и класическия винегрет, ние всеки ден изпитваме нужда от различни вкусове. Като например в един ден ни се яде нещо по-кисело или пикантно, в друг нещо нещо по-сладко, в трети нещо по-леко, с плодова свежест. Редувайки различни дресинги при ограничен вид зеленчуци за салата в този сезон, имам и разнообразни салати всеки път.

Допълнително разнообразие постигам и когато добавям плодове в салатата, наравно със семена или ядки. И всичко това не би било достатъчно хубаво без сирене. Настоящата рецепта е със сирене манури, а цялото начинание да потърся идеи за салати с това гръцко сирене е фактът, че имах много от него. Но не бързай да търсиш алтернативи на манури за тази салата, защото за разлика от другите любими гръцки сирена като антотиро и кефалогравиера, манури може да се намери в по-големите хранителни магазини в София.

Зелени салати с киноа и круши, сирене манури и портокалов дресинг с авокадо

Дресингът ми хрумна след като прегледах този от forkintheroad.co, където се приготвя с пасирано авокадо и круши, с лимонов сок и без горчица. От тук дойде и идеята да добавя крушата цяла в салатата, вместо да я пасирам в дресинга, както и да използвам портокалов сок, вместо лимонов като добавям горчица и мед. Още на първия опит се получи добър баланс между мазнини, киселини и сладост, затова продължих да приготвям дресинга по този начин. Ще забележиш, че е подходящ за всякакви комбинации със зелени салати, но точно тук е уникален. Количеството дресинг е повече от необходимото за тази салата, затова след като се приготви и използва част от него, останалото може да се съхрани в буркан в хладилник до два дена.

За 4 порции

За салатата:

• 250 г смес от зеленолистни (два или повече вида от маруля, фризе, лоло росо/бианко, дъбов лист, рукола, бейби спанак или друго по желание), накъсани на парчета
• 100 г киноа
• 150-200 г сирене манури, натрошено
• 2 круши, обелени и почистени, нарязани на филийки
• 1 нар, зърната се оронват
• 50 г слънчогледови семена, запечени в сух тиган 3-4 минути

За дресинга:

• 120 мл зехтин
• прясно изцеден сок от 1 портокал (може да се използва лимон)
• 1 супена лъжица бял винен оцет (намалява се на 1 чаена лъжица, ако се използва лимонов сок вместо портокалов)
• 1 авокадо, обелено и с отстранена костилка
• 1 супена лъжица дижонска горчица
• 1 супена лъжица мед
• 1/2 чаена лъжица морска сол или на вкус
• прясно смлян черен пипер

Приготвяне на дресинга

Всички съставки за дресинга се смесват в кухненски робот или чопър. Смилат се докато се получи еднородна консистенция. Опитва се и ако има нужда се подправя с още сол, прясно смлян черен пипер или оцет. Това количество дресинг е повече, отколкото е необходимо за салатата, затова след като тя се овкуси, останалото може да се съхрани в буркан в хладилник до два дена.

Приготвяне на салатата

Киноата се слага в ситна цедка и се измива под течаща студена вода, като хубаво се претърква с пръсти. Целта е да се отмият сапонините по повърхността ѝ, които биха я направили горчива. Отцежда се и се слага в тенджера. Залива се с 500 мл вода и се слага на силен котлон да заври. Когато заври котлонът се намалява до умерен и киноата се вари 10-12 минути или докато стане готова. Отцежда се и се охлажда на стайна температура.

Междувременно малък тиган се нагрява на умерен към силен котлон. Добавят се слънчогледовите семена и се запичат 3-4 минути като се разбъркват периодично. Охлаждат се.

В голяма купа за салата се смесват зеленолистните и киноата. Поръсват се с дресинг и се разбъркват внимателно. Салатата се поръсва с натрошеното манури, зърната нар и запеченото слънчогледово семе. Аранжира се с парчетата круша. Сервира се веднага.

Още предложения за салати

• Топла есенна салата с кейл
• Салата от броколи и топъл дресинг с бекон
• Салата с кускус, печена тиква с лук и червени боровинки
• Богата лятна салата с говежди стек аламинут и два вида дресинг
• Салата от зелена леща и червено цвекло с джинджифилов дресинг и едно предстоящо събитие
• Салата с броколи, козе сирене и червени боровинки
• Зелени салати с бекон, яйца и чеснови крутони + съобщение
• Салата с пушена скумрия и лилави картофи
• Салата със земна ябълка и понзу сос
• Салата от тиква със зелена леща и козе сирене
• SOS – 3 рецепти с водорасли
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Цитрусова салата с резене и сьомга на тиган
• Салата с печена земна ябълка
• SOS – Турска салата с булгур
• Спаначена салата с фета и киноа
• Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
• Зеленa салата с хрупкав бекон, ябълки и дресинг с камамбер
• Салата с тиква, карамелизиран лук и горгонзола
• Изненадай Коледа! – Салатата

Други рецепти с круши

• Шарлота с поширани круши в шафран или тортата за втория рожден ден на Даниел
• Тортата за първия рожден ден на Даниел
• Лесен сладкиш с круши
• Какаови палачинки с горгонзола и карамелизирани круши
• Ново, винено, есенно и сладко
• Поширани круши в портвайн с крем англез
• Есента ли почука?
• Хляб с рукола, круши, скаморца и горчичен сос
• Сладкиш с круши и лавандулов крем англез
• Крем супа с моркови, круши и сусам
• Сезонни плодове с марсала и хрупкав топинг
• Тортите
• Тарт с круши и синьо сирене
• Поширани круши в ароматно червено вино
• Мус от маскарпоне с бишкоти и мариновани круши

Зелени салати с киноа и круши, сирене манури и портокалов дресинг с авокадо е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

По размер и мащаб на извършените престъпления тя може да се мери единствено и само с предшественика си Р.Овч. Както и преди съм ви казвал само те двамата са седяли в креслото на министър енерГЕПИка по два мандата. За това, кой е по-голям...

За пореден път виждаме доказателство как действа Русия и нейната пропаганда у нас: върви по коловозите на историята, утъпквани 45 години с веригите на съветските окупационни танкове с многобройни дати, две от които успяха да ни пробутат чрез местните си помагачи за национали празници на България.

Поводи, взети от историята и разгледани под увеличителното стъкло на “благосклонните” медии в България могат да се намерят буквално всеки ден. А ако няма такива в старата история, Москва се грижи да ги сътвори в наши дни.

Днес е например измисленият преди 10 години от ( машината за външна пропаганда на) Путин празник на руската димпломация.

В духа на създадената вече традиция руският посланик Анатолий Макаров отново положи венци пред открития в разкоптите на историята ценен за днешната руска доктрина граф Игнатиев- символ на руското мракобесие като вътрешен министър, но рекламиран и реанимиран в България напоследък усилено поради едно много удобно за Кремъл обстоятелство: бил е яростен противник на всичко западно и е водил самоотвержена лична битка европейското влияние да не се настани сред българите ( подробности от собствените му откровения по тази тема очаквайте в новата ми книга). Мода, към която се придържа Кремъл в путинска Русия също.

Както излиянията на Игнатиев в неговите “Записки”, така и откровенията на посланик Макаров издават истинските помисли на Русия във връзка с България и българите.

Ето само малка част от циничните самопризнания на Н. Игнатиев за какво са й на Русия българите:

“Живейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на единоверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Константинопол да доизживяват дните си, докато може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше безспорно владение Проливите и съответно-влиянието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците”. 

Как да се постигне трайно налагане на така формулираните руски имперски цели? Игнатиев впряга в отговора една от най-откровените си българофобски тези, която лично той е обслужвал всеотдайно с действията си като активен борец срещу българската църковна независимост:

“За да бъде властта ни здрава и и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер” ( Н.П. Игнатиев. “Записки 1875-1878 )”, превод от руски Велислава Димитрова, изд. Отечествен фронт, София 1986 г. , стр. 51, 52)

Запитан от в. “Труд” да коментира отношенията между София и Москва, Макаров предпочита за пореден път да набляга на чувствата между народите – особено на българската любов към всичко руско и лично към него.

в. “Труд” пита:

“В доклада за състоянието на националната сигурност на България Русия е посочена сред заплахите за страната ни. Възможно ли е и това да е сред причините за „ледената епоха“ в отношенията ни”?

Макаров отговаря:

“ Въпросната част от доклада нямаше как да не предизвика учудването ни. Откакто съм в България успях да посетя много градове. Провел съм и много срещи с представители на ръководството на страната ви, а също и с обикновени граждани, и никога не съм усещал никакъв страх от Русия. Не вярвам, че тези, които са гласували този доклад, наистина смятат Русия за заплаха за националната сигурност на България. По-скоро ми се струва, че тук е проработила „блоковата дисциплина“. Надявам се тази неконструктивна политика в бъдеще да отстъпи място на открития и изпълнен с доверие диалог. Ние сме готови за това, въпреки подобни неприятелски жестове.”

Къде е уловката на самопризнаието в думите на Макаров? Пратеникът на Кремъл не отрича, че зад констатацията за същестуването на руска заплаха за България се крият факти. Отказът му да коментира това “обстоятелство” издайнически разкрива, че той не може или не е упълномощен по-скоро да отрече причините да имаме страхове от мечката, която прави всичко възможно всички по света да се боят от нея. И България не бива да прави изключение…

Колкото до основната руска опорна пропагандна точка, според която народът тук обича Русия, а управниците не са представителни за този народ, е израз на голямо нахалство в духа на вица за пияния, която се изрепчил в яда си на жена си : “тези деца не са от теб” !

Първо, един чужд посланик не може да бъде говорител на народа в страната, в която пребивава. Неговите правомощия опират до това да приказва от името на държавата си и нейния народ ( доколкото руският изобщо има думата в рамките на московската авторкация и самодържие).

Второ и също толкова важно: думите на Макаров поставят в унизителна светлина официална София като непредставителна демокрация и са зле прикрита обида към липсата на национална воля тук. В превод на недипломатичен език, Макаров обвинява българските власти, че са марионетки на Вашингтон и Брюксел, с което дава тон за подражание на атакистко-популистките настроения сред московската пета колона у нас.

Има и трето: Макаров ще си разиграва по този начин коня ( троянския), докато сервилните ни спрямо Кремъл управници водят по отношение на Русия политиката на Борисов , сведена до “ да не дразним Путин”. Щом приемат да бъдат шибани по този крайно недипломатичен начин с руската дипломатическа нагайка, могат да се сърдят предимно на себе си, ако случайно изобщо ги боли от унижението. Защото да не реагираш на обвиненията, че си едва ли не жертва на “блоковата дисциплина”, означава да се съгласиш, че нямаш собствено мнение, но и също така, че проявяваш солидарност със западните съюзници от немай къде, а не по своя воля.

Share on Facebook

Отново е неделя и отново стана време да покажем bookstagram снимките, които ни направиха най-силно впечатление през изминалата седмица. За интересни и вълнуващи книжни снимки от всички краища на света ни последвайте в instagram@azchetа. Ако искате да видите някоя от вашите снимки в тази рубрика, трябва профилът ви да е публичен и да използвате някой...

Продължаваме из Румъния с мотора на Емо. Започнахме с прохода Трансалпина в Карпатите, а днес ще слезем до Сибиу.

Приятно четене:

Сибиу

част втора на

Румъния с мотор

Ден втори

Ставаме сутрина и след кафе и кратка оперативка решаваме, че целта за деня е Сибиу. Обаче бензина няма да ни стигне до там. Естествено, най-близката бензиностанция е на около 20 км в Vionese, което е в обратната посока, няма как.. мятаме се натам. Тук някъде откривам, че дисплея на смартфона ми е спукан яко и телефона/gps/музиката ми по пътя и т.н. вече са в миналото. Стана ми супер гадно. Държа да отбележа и разбирането което прояви Дарин с негово напомняне за фрии wi-fi постоянно където спирахме

Вечера си платих задължение във връзка данъка общ доход, което , оказва се, съм пропуснал да си платя като безработен за 2016 г. И се замислих да си потърся работа. Така и така плащам данък, поне да е върху някакъв доход.

Първата обява, която ми попадна пред очите, беше съобщението, публикувано в един сайт , че се търсят 50 гвардейци. https://offnews.bg/obshtestvo/pravite-81-koremni-presi-za-minuta-i-niamate-tatuirovki-zapishete-se-674644.html 

Заплащането е малко недостойно 800 лева, но толкова ми предложиха и от БТВ практически да се върна на работа там с 4 коментара месечно като кукувица в чуждо предаване, след като бях принуден да напусна телевизията и собственото си предаване “В десетката” през октомври 2006 г. със заплата от 2600 лева (по приблизителни изчисления, пропуснатите ми заплати с евентуална индексация са за стотици хиляди).

И ето че взех да се вглеждам в условията за работа, които изисква Националната гвардейска част и Министерството на стройния ни военен министър Каракачанов, сам по себе си илюстрация за основанията да се вайкаме, колко зле изглежда днешната ни армия. Я да видим дали няма да изскочи заек от тази трънка…

Започвам от ръста: изискват се 175 – 185 см, без белези и татуировки по видимите части на тялото.

Ставам. Докарал съм 182 см.

Прилагам снимка на възможните за показване видими части от тялото и даннни за килограмите – 82, удостоверявайки липса на татуировки ( и прекомерни тлъстини) към февруари 2018 г. Декларирам пред властите, че не съм използвал фотошоп. Голите през февруари клони на дърветата наистина са без листа както се полага през зимата.

Надявам се министерството да не се интересува и от други части на тялото ми, защото няма да им ги покажа преди ратифицирането на Истанбулската конвенция, а както върви работата не мога да разчитам на друга опонираща защита в това отношение, освен на опозиционната др. Нинова.

Изискванията към кандидатите са да имат средно или висше образование…

Ставам и по този показател ( за годините ми в моята предпенсионна възраст- накрая).

Кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и срещу тях да няма образувано досъдебно производство .

Все още ставам и по този показател преди 28 февруари, когато е второто дело на атакиста Илиан Тодоров срещу мен. След това, ако съдът реши, може да се окаже късно да подавам молба за гвардеец.

Кандидатите да нямат друго гражданство. Ставам – това могат да проверят и самите власти без да им съдействам, за разлика от случая с проверката за татуировки ( как ли я правят без да събличат кандидатите и каква е гаранцията, че събличащите нямат проблем с джендъра в крак с разбиранията на БПЦ, Каракачанов и и прочее железни хе(й)терофактори в нашата европейска страна?).

Кандидатите да покриват нормативите за физическа годност.

Правя стотина лицеви опори от раз, остава да засека времето. С коремните преси ще трябва да наваксам- не правя такива поради възрастови опасения за кръста. Не очаквайте видеодоказателство – няма да се кандидатирам за политик, че да прибягвам до популистки крайности.

Кандидатите трябва да покажат физическа издръжливост. Хм, ако е за бягане съм по-добър на дълги разстояния , отколкото в спринта. Дали ще ми се зачете ( ще се намери ли изпитващ, съгласен да походи с мен в темпо десетина километра и повече, които често изминавам за един ден) ?

Във възрастовата група до 21 години най-много точки – 100, получават кандидатите, които могат да направят 81 коремни преси за минута. Мъжете и жените във възрастовата група 22-26 години трябва да могат да направят 80 коремни преси, за да получат максимума. Лицевите опори спрямо възрастовата група варират от 75 до 71 за минута.

Кандидатите трябва да издържат и тест за интелигентност. Е, тук се провалям. Не ставам по този показател. Ако ставах, нямаше да кандидатствам на (почти) 63 години за тази работа.

Обаче съм инициативен и напорист ( така започнаха да хвалят в комсомолските характеристики кандидатите за работа и университета по време на перестройката в СССР, която така и не дойде в България). Поради това поемам инициативата да осъвременя в крак с времето данните за моята годност за мъжествена служба.

Джендъра ми е здрав, та дрънка. 

Мога да приложа за доказателство актовете за раждане на 5 деца с моето фамилно име.

Единственото смущаващо обстоятелство е, че на някои от момичетата ми им никнат мустаци ( вероятно поради невнимание с училищната храна и престъпно недоглеждане при храненето с пилешко, натъпкано с хормони, за което декларирам личната си невинност и вината на държавата – виноват за нетактичността в обвинението срещу своя потенциален работодател).

Падам си не просто по жени, а именно по собствената – колцина от вас, братоци, могат да заявят същото с ръка на сърцето, а?

В това отношение и нашата х(й)етероцърква може да ме подкрепи, както и руската, която водеше яростна кампания за здравината на семейството в Русия преди Путин да я зашлеви със съобщението си, че се развежда . Бих могъл да помоля съпругата си за писмена декларация в потвърждение на своето твърдение, но се боя, че ще си навлека гнева й заради снимката по бански, която показвам – не за друго ще се ядоса, а от опасения, че мога да бъда заподозрян в подражателство на Борисов или на Путин (пази Боже, че може тогава и развод да си докарам).

Колкото до годините ми, явно не отговарям на изискванията. Жалко, щях да съм един мъжествен, мустакат гвардеец, със строг орлов поглед ( ползващ очила само за четене) , респектиращ снимащите турист(к)и със стоманен, сталински блясък в очите, какъвто приляга на всеки хе(й)терогвардеец у нас! 

Share on Facebook

от Сиври-Синек

Аз съм един обикновен хор. Искам да кажа, че съм един от обикновените хора. Нали така ни нарекоха ония отгоре? Тия – необикновените де? Ясно е, че ние – обикновените хора не може да бъдем във властта. В опозиция – също! Ако махнем лафа за кокала, борбата за власт е неспирна от векове. Така днешните лошотии властта обяснява с миналите действия на днешната опозиция, а опозицията обяснява със сегашните действия на днешната власт. Е-е?

Ха да си представим, че ние – обикновените хора сме на власт, че и всички минали власти са в опозиция и в един глас ще ревнат:
– Ако ние бяхме на власт, вместо вас:
1. Кражби, лъжи и измами – нямаше да има
2. Дупки по пътищата, катастрофи – нямаше да има
3. Замърсяване на води и въздух – нямаше да има
4. Бежанци и демогравска криза – нямаше да има
5. Болести, мъки и умирачки – нямаше да има
6. Необразовани и недоучени – нямаше да има
7. Африканска чума по глиганите – нямаше да има
8. Корупция, незаконни лукс-вили и коли – нямаше да има
9. 10. и т.н. ….

И какво стана? Пак сме обикновени хора! Ни за власт ставаме, ни за опозиция. Щем – не щем пак ще гласуваме – кой за властта, кой за опозицията – и така до края на света.

P.S. Моля, запазете си този текст и на следващите избори да си го припомните.

Продължаваме пътуване с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро и бяхме в мъжка компания на чист въздух, след което стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия.

След което тръгнахме обратно на юг, за да стигнем Нарвик, Мушьоен и Молде , след което от Молде тръгнахме по Атлантическия път към Тролстинген и Тиседал в Норвегия, от Тиседал – до Гьотеборг в Швеция, минахме през Малмьо и Копенхаген и се озовахме в Хамбург, после напуснахме Хамбург и минахме през Дрезден и Прага. Днес от Прага поемаме пътя към Будапеща и Сегед

Приятно четене:

Прага – Будапеща – Сегед

част деветнайсета на

През Източна Европа с джип

ДЕН 18

Прага – Будапеща – Сегед

Спахме добре – тихо и спокойно. Станахме около 08:00. Джипа още бе в ресторанта

Преди години интервюирах един ливанец, който е избягал от родната си страна и в момента работи като доносник на българската полиция. Записах надлежно историята му и седмици наред бях омагьосана от нея. Усещането ми за главния герой на романа на Александър Урумов беше същото. Има нещо безкрайно привличащо в истинските истории – нещо, което не може...