В този момент от моя живот изпълнен с всякакви рецепти за бисквити, смело мога да нарека тези тук най-хубавите бисквити с парченца шоколад. След няколко години може и да открия още по-хубава рецепта, но точно сега тази е любимата ми и като изпълнение и като вкус. Комбинацията от шоколад и лешници не се среща само в Нутела, а малдонската сол не е само за завършване на ястия, затова виж как няколко добри продукта се обединяват в един, още по-добър.

Основата на тази публикация е рецептата на Danielle Oron за бисквити със сусамов тахан, която видях за първи път във food52.com, а след това и версията на Дейвид Лебовиц в неговия блог. Беше момент, в който тъкмо бях купила лешников тахан за да го пробвам и реших да го направя точно с тази рецепта, като заменя сусамовия тахан с него. Последваха още няколко приготвяния, едно от които и със сусамов тахан (все пак трябваше да разбера за какво говорят всички), през което време тези бисквити станаха любими и на мен, и на Вальо, но струва ми се най-много на Даниел. С лешников тахан ни харесват повече. И не си мисли, че са големи. Не, не са. Една толкова перфектна бисквита, колкото и да е голяма, никога не е достатъчна.

И понеже вече се чувствам достатъчно напреднала с рецептата, споделям алтернативи и какво е важно. На мястото на лешниковия тахан може да се използва всеки един друг тахан – сусамов, слънчогледов, орехов, бадемов или дори фъстъчено масло. Ако много харесваш приятната соленост от малдонската сол в сладки храни, тогава използвай 1/2 чаена лъжица в сместа. Може да се добави 1/4 чаена лъжица в сместа (обикновено така правя), а останалата част да се поръси върху самите бисквити (правя го само върху част от тях, заради Даниел), по моя преценка преди изпичането им.

Не подценявай жълтъка, който се добавя заедно с едно цяло яйце. Той допринася за по-пръхкави и леко дъвчащи бисквити. Използвай черен шоколад, който обичаш да ядеш самостоятелно, защото той е един от основните вкусове в тези бисквити. В този случай, също като Дейвид Лебовиц ми харесва да нарязвам шоколада от блок, вместо да използвам готови капки/калети/дропс от него. Но също така ми харесва да добавям всички парченца от този нарязан шоколад – големи, малки, на трохи и накрая старателно обирам фините от дъската. По този начин в една бисквита е пълно с шоколад. Имам предвид – равномерно пълно, доколкото може да бъде, макар че всички се радваме повече, когато ни попаднат по-големите парчета. А и на кой не би му се харесало така? Питай Даниел.

Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад

Рецептата е адаптирана от iwillnoteatoysters.com. Бисквитите са най-хубави в деня на изпичане и се запазват добре до три дни съхранени в кутия на стайна температура. По предложение на източника, в момента изпробвам как ще се държат след замразяване на тестото, така че да имам подръка готово тесто и възможност да изпека колкото на брой бисквити искам, за да бъдат всеки път прясно изпечени. Ще допълня с информация за това, когато съм готова с пробите.

За 20-22 броя бисквити с диаметър около 8 см.

Продукти:

• 120 г меко масло
• 120 г лешников тахан ^[1], хубаво разбъркан
• 200 г захар
• 1 яйце
• 1 жълтък
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• 150 г брашно
• 1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 1/4 до 1/2 чаена лъжица малдонска сол
• 200 г черен шоколад, нарязан на парчета

Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвят се две големи тави и се покриват с хартия за печене.

В купа се смесват маслото, таханът и захарта. Разбиват се с миксер докато се образува пухкава еднородна смес. Добавят се яйцето, жълтъкът и ванилията. Разбиват се с миксера докато се усвоят от сместа. Отделно се смесват брашното, содата, бакпулверът и солта. Добавят се към маслената смес и се разбъркват за кратко, колкото да се смесят.

С лъжица за сладолед с обем 35 мл се правят топки в една от тавите на по-голямо разстояние една от друга. Бисквитите сами се разстилат много по време на печенето. Тавата се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна и бисквитите се пекат 14-16 минути или докато краищата им станат съвсем леко златисти, а в средата са все още бледи и меки. След като се извадят от фурната се оставят в тавата минимум 5 минути за да се стегнат и тогава се прехвърлят върху решетка докато изстинат напълно.

Съхраняват се в кутия на стайна температура 3-4 дни след изпичането, но най-хубави са в деня на приготвяне.

Още рецепти за дребни сладки и бисквити

• Сладки линцер
• Шведски маслени бисквити с малиново сладко (Hallongrottor)
• Бу! или как да си направя духчета от целувки
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Гръцки бадемови курабии
• Сицилиански коледни сладки – кучидати
• Пурички с локум и орехи (локумки) и среща с полското момиче, което обикаля блогърите по света
• Овесени бисквити за закуска
• Ричарели – бадемови сладки от Сиена
• Алфахорес – аржентински маслени бисквити с дулсе де лече

Други предложения с шоколад

• Двойно шоколадовите мъфини на Даниел и вариация за шоколадов кейк
• „Шарена торта от шоколад“ или тортата за четвъртия рожден ден на Даниел
• Чийзкейк с ягоди и великденска декорация
• Шоколадово кексче с течен център
• Шоколадово суфле с крем англез
• Чурос с мексикански шоколад
• Пай с тиква
• Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос

Още предложения с тахан

• Брауни със сусамов тахан и халва
• Хумус с бавно печени домати и бързи овесени питки на тиган
• Козуначен хляб с плънка от сусамов тахан с мед и тахан халва
• Агнешко бутче с рози и шафран, печени пресни картофи и аспержи, майонеза със сусамов тахан и сумак
• Двойно шоколадови сладки със сусамов тахан
• Хумус със заатар, масло с пушен пипер и питки с кимион
• Шоколадово-ореховa торта с кестенов крем и карамел
• Веган кюфтенца от амарант и пресен грах с таханов сос
• Шоколадови (пред)ястия
• Дип от авокадо, сусамов тахан и сумак

Бисквити с лешников тахан и парченца шоколад е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако,продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, после – в делтата на река Рона и град Арл, Монпелие и в Пещерата на младите дами и Нарбон, а за последно ходихме до Африканския резерват Сижан – при лъвовете и слоновете. Днес ще тръгнем из каналите Миди, ще се разходим и Безие и Каркасон.

Приятно четене:

Ден 10

Канал дьо Миди, Безие и Каркасон

07.07.2015 г.

част десета на

Лазурният бряг с деца

Заобиколени от толкова много очарователни плавателни канали нямаше начин да пропуснем да се повозим по тях и отново да минем през уникални по рода си съоръжения. Петя отново с много мъка беше извадила от къде и в колко часа

тръгва корабче от Безие

Имахме адреса на пристанището и часа на тръгване, бяхме сравнително близко, но искахме да стигнем поне 30 мин. преди потеглянето на корабчето, тъй като не беше много ясно как точно ще стане товаренето. Информацията беше най-оскъдната за цялото ни пътуване. Имаше няколко варианта за маршрути, като цените бяха строго неясни. Повечето варианти бяха пакетни с обяд и за цял ден. Ние не искахме цял ден и обяд, а и цената беше доста солена на човек. Имаше един вариант, който трябваше да ни закара до пристанище на 8 км от началната точка и после да има осигурен автобус за връщане.

Хапнахме набързо и тръгнахме. Пристигнахме на пристанището и се оказа отново, че има проблем с паркирането. Гледах някакви се бяха напаркирали в тревните площи и реших да се мушна там. Не ми беше много приятно, само си мислех как ще ми цопнат дебела глоба, но и местните там спираха. Слязохме до пристанището и междувременно се освободи едно нормално парко място, сложих Петя и децата да го пазят и изтичах да преместя колата. Така вече ми беше по-спокойно.

На снимките от интернет имаше извадени няколко корабчета, които обслужваха туристи. Едното беше паркирано точно в началото на пристанището. Когато пристигнахме нямаше никой и започнахме да се чудим дали сме на правилното място. В един момент започнаха да се раздвижват, показа се екипажа и започнаха да си подготвят корабчето. Насъбраха се хора и решихме, че няма грешка. Малко е затънтено това място и туристите бяха 100 % Французи, като изключим нас :). Повечето държаха някакви ваучери от туристически агенции и започнахме да се замисляме ще може ли да се качим свободно като си платим.

По едно време изкараха една маса на кея и сложиха една много интересна кутия, тип детски сейф

За ДЕВЕТИ ден този месец, утре 19-ти февруари, борсовата цена на електроенергията у нас е НАЙ-НИСКА на стария континент, но за първи път с толкова голяма разлика. Направо може да кажем, че Европа пак ни изостави сами да се борим за енерг...

Джеф Даниелс е избран за ролята на Атикус Финч в новата бродуейска постановка на Арън Соркин по класичесия роман на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“, съобщава Deadline. Това ще е втори съвместен проект на актьора заедно със създателя на култовия сериал „Нюзрум“, донесъл на Даниелс награда „Еми“ за превъплъщението му в телевизионния водещ Уил Макавой. Продуцент на пиесата ще...

Димят скарите

Боговете пируват

Тълпите ликуват

Жреците сънуват

Световете лудуват

Тихомир Димитров 

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-kakvo-kaza-tereza-mey-v-myunhen-i-kakvo-chuhme-nie-tuk/

На Конференцията по сигурността в Мюнхен, за пореден път и вероятно окончателно, британският премиер Тереза Мей отхвърли вероятността Великобритания да преразгледа решението за напускане на ЕС. Тя се обоснова с аргумента, че гражданите на Великобритания са взели това решение и не може да им бъде заявено, че са сгрешили.

Тази нейна реплика беше отговор на журналистически въпрос. С други думи, Мей не беше поставила такъв акцент в изказването си, смятайки темата за затворена. Като приоритет в нейното изявление обаче прозвуча темата за сигурността и британският ангажимент по този въпрос.

“Ще противодействаме на идеологията на групировката ИДИЛ, ще разработим нов глобален подход към въпроса за имиграцията, ще гарантираме прилагането на иранското ядрено споразумение и ще се противопоставим на враждебните действия на Русия, било то в Украйна, на Западните Балкани или в киберпространството”.

Няма да е много преувеличено да се каже, че Великобритания беше и остава европейски стълб на общата отбрана от гледна точка на своя опит, ядрен и конвенционален военен потенциал. В този смисъл Мей явно държи да подчертае, че напускането на общността не се отнася до тази област от европейското сътрудничество, за да не каже направо, че Лондон не отстъпва от лидерската си роля в сферата на колективната отбрана. Добра новина за Европа, но лоша за нейните противници, сред които тя спомена и Русия.

Констатациите на руския външен министър Сергей Лавров, направени също в Мюнхен, че очакванията на Москва за подобряване на отношенията с Вашингтон при управлението на президента Доналд Тръмп не са се оправдали и дори двустранните отношения са се влошили, важат напълно и по отношение на провалените надежди на Кремъл Брекзит да извади стария британски противник от ролята му на ключов фактор на европейската солидаронст в областта на сигурността. Ако има европейска държава, която при всичките метамофорфози на властта в Русия – от царско време през епохата на СССР до наши дни, който да е противостоял твърдо на руските опити за хегемония на континента ( а и другаде), това е именно Великобритания.

Кремъл се надяваше този факт да се промени, но е искрено разочарован. Лондон не само не дава признаци за “омекване”,  но напротив, втвърди тона срещу руската политика на агресия и незачитане на установените след Втората световна война правила и ангажименти ( да споменем само измамата, чрез която Москва се представи за гарант на украинската сигурност след разпадането на СССР,  слагайки ръка над разположения в Украйна ядрен арсенал, но вместо това наруши споразумението от Будапеща, скрепено и с подписа на Великобритания като гарант на сделката).

Сигналите от Лондон за още по-голяма неостъпчивост пред руските домогвания до статута на безнаказана “велика сила” в разправата с по-малки и по-слабо въоръжени съседи явно бяха възприети от Москва с не по-малко разочарование от покрусата на привържениците на европейското единство от самия Брекзит.  Лавров нарече тези сигнали “русофибия” , а прибягването до този термин, измислен от самите руснаци, винаги звучи като акт на отчаяние в опитите да бъде защитена незащитимата руска позиция,  довела Руската Федерация днес до невиждана в историята на империята международна изолация.

Паралелно с новините от Мюнхен в София се състоя неофициално събитие, на което на 16 февруари бяха поканени дипломати, политолози и журналисти ( вкл. и един блогър, както се подразбира от този текст).  В рамките на работна закуска Председателят на комисията по външните работи в Европейския парламент Дейвид Макалистър  ( на снимката) сподели с аудиторията актуална информация за състоянието на европейската сигурност, за която, по думите му,  ЕС е направил през последните 18 месеца повече, отколкото през последните 15 години. Той даде да се разбере, че това никак не се харесва на “враговете на Европа”.

Изкушавах се да го помоля да се конкретизира кои са тези врагове ( той само веднъж спомена Русия в този контекст), но се въздържах в името на запазването на дипломатичната атмосфера- макар да не беше излишно да видя реакцията на седящата до него министър Лиляна Павлова…

За разлика от Тереза Мей, председателят на външната комисия в Европарламента Макалистър определи Брекзита категорично като “най-голямата историческа грешка” в историята на ЕС. Така смятат също всичките живи бивши премиери на Великобритания,  добави той, но изрази песимизъм относно вероятността Лондон да се откаже. Както видяхме,  ден по-късно в Мюнхен Тереза Мей потвърди основанията за неговия песимизъм.

Общото между нейното изказване и акцентът в брифинга на Макалистър в София обаче наистина беше в необходимостта от задълбочавне на европейското сътрудничество в областта на общата сигурност – област, в която Великобритания по нищо няма да се отличава в своята политика след напускането на съюза, подчерта в Мюнхен Тереза Мей.

И знаете ли кое е най-интересното? Това е фактът, че изобщо не става дума за…пари. Парите ги има в ЕС, който разполага с бюджет за отбрана два пъти по-голям от този на Русия и Китай взети заедно, отбеляза Макалистър ( но въпреки това призова Германия от тази софийска трибуна да засили ангажимента си към общата отбрана ). Проблемът е как се харчат средствата на европейците, а в това отношение резултатите са явно незадоволителни, ако се съди по резултата ( имайки предвид широко разпространето мнение за недостатъчния принос на ЕС в колективната евроатлантическата отбрана пред лицето на нарасналата руска заплаха – заплаха от страна на икономическо джудже, като Русия, с по – малка икономика от една Италия, но въоръжена с агресивна милитаристична доктрина, стряскаща близки и далечни на Русия столици в Европа).

Ще има ли Европейска армия, за каквато все по-усилено се говори в ЕС?

Ще има армия на европейците, афористично заключи Макалистър, което вероятно трябва да се разбира по-скоро като увеличаване на европейския отбранителен потенциал на национално ниво. Или?…Май никой не знае с точност, но ясно декларираният  в Мюнхен от Тереза Мей приоритет на  Великобртания на практика да остане в “европейския отбор” по въпросите на отбраната, както и констатацията на Макалистър в София, че ЕС вече е направил за 18 месеца в това отношение повече, отклокото през послединте 15 години ( той наблегна два пъти в речта си на тази “аритметика”), е послание, на което разочарованите врагове на Европа нистина могат да противопоставят само безсилния си яд срещу измислената от самите тях “русофобия”.

Share on Facebook

Ако сте сред многобройните почитатели на творбата на Мери Ан Шафър и Ани Бароуз с причудливото заглавие „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ (изд. „Colibri“), то със сигурност ще се насладите и на официалния трейлър на едноименния филм.  Епистоларният роман от 2008 г. разказва за младата писателка Джулиет Аштън, търсеща вдъхновение след...

Винаги чета Джеймс Холис с лека резервираност, но като я изключа, мога да заявя, без да преувеличавам, че думите му приемат характера на просветление. Преди години прочетох „Под сянката на Сатурн“, друг негов шедьовър, и тази книга завинаги промени отношението ми към мъжете. Започнах да ги разбирам, освен да ги обичам. Посегнах отново към Холис...