От сайта на правителството: последна точка от дневния ред на заседанието на 28 февруари 2018 г.:

Създава се работна група за законодателни промени относно собствеността и финансирането на медиите и тяхното разпространение

Правителството прие решение за създаване на работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение.

Работната група трябва да предложи ясен механизъм за разкриване на крайния собственик на доставчика на съответната медийна услуга и източниците му на финансиране, отговорния държавен орган, който ще прилага механизма, както и размера на санкциите, в случай на неизпълнение на задълженията на адресатите на законопроекта. Тя трябва да предложи също законово допустим начин за сезиране от компетентен държавен орган на Комисията за защита на конкуренцията и да регламентира задължение на КЗК за периодично изготвяне на секторни анализи на медийния пазар в страната, обхващащи всички медии. В случай, че Комисията установи, че конкуренцията на медийния пазар е ограничена или нарушена, да бъде създаден механизъм за нейното възстановяване.

В работната група по изготвянето на законодателните промени ще бъдат включени министрите на икономиката, на финансите и на културата и определени от тях експерти.

На работната група се възлага в 14-дневен срок от приемането на това решение обосновано и мотивирано да сезира КЗК за извършване на секторен анализ на медийния пазар в страната, при който да се изследват неговите характеристики и структура, участниците, степента на пазарна концентрация, динамиката в сектора, нормативната уредба, саморегулациите и да бъдат направени изводи за състоянието на конкурентната среда.

*

Подобни идеи вече имаха Валери Симеонов (мерки, защото бТВ и Нова получават европейски средства, въртят “едни доста милиони”и по този начин”се явяват до голяма степен спонсорирани от държавата” –   “да се прецени дали това трябва да продължава”)  и Пеевски (мерки, защото “десет години разпространяват фалшиви новини за мене и издателския ми бизнес”).

Дори да е стимулиран от хода на Пеевски-Цонев и пр., дори да е предизвикан от външен фактор – каквито са първите предположения в мрежите – това е правилен ход, дори два правилни хода:

1. междуведомствена група за създаване на нормативна уредба и
2. секторен анализ – като се очаква това да се извършва периодично.

Но по-нататък: има ли воля  – или само имитация и бутафория?  Не може да се каже.  Засега има само едно съобщение.

Красотата има различни форми на проявление. Аз харесвам красотата на познанието, а то се постига и по този начин:

България се тресе от скандали. Коментарът ми тук е буря в чаша водка.

Но в личния си блог не мога да не маркирам личното си впечатление от още един скандал, свързан колкото с моята личност, толкова и с принципа на свободата на словото.

Днес се състоя второто дело срещу мен, предизвикано от управителя на Област – София, атакиста Илиан Тодоров. Съди ме за обида и клевета. Първото дело беше отложено заради факта, че не бяха предоставени документи, изискани от съда.

Съобщих този факт в този блог и се оказва, че съобщаването на истината е предизвикало гнева на моя атакистки преследвач. Неговата защита поиска днес в съда процесът срещу мен, частно дело, от което Тодоров иска да спечели 60 000 лева, да продължи при закрити врата. Видяло му се е на тъжителя, че истината, която споделям публично, го заплашва.

Съдът отклони това нахално, според мен, искане с мотива ( цитирам по памет, да ми простят юристите), че не става дума за дело, свързано с националната сигурност.

Възразих, че ще продължавам да пиша истината. А тя е, че тъжителят се опитва да ми затвори устата, включително като се заканва да ми образува нови дела за статиите, чрез които го критикувам. С това упорито настояване да се прояви като обвинител №1 срещу моя милост той определено ще блесне като най – обиденият от мен сред онези многобройни политици, които критикувам в блога си в моите близо 6 хиляди публикации за 10 години, през които в ivo.bg посещенията към момента, когато четете този текст, вече наброяват 38 милиона.

Опитите на управляващите ( ако не броим забраната да коментирам в Радиото и Телевизията на НРБ от пролетта на 1989 г. заради публичното ми настояване на форум в НДК Тодор Живков да подаде оставка)  да ми затворят устата датират от 3 юни 1993 г., Тогава правителството на проруската групировка Мултигруп се опита да ме уволни неправомерно от поста главен директор на БТА. Заведох дело във Върховния съд и го спечелих. Конституционният съд потвърди правотата ми . Постанови, че правителството няма право да уволнява директора на БТА, защото в конституцията пише, че това може да стори само Народното събрание.

По онова време, когато гражданското общество беше още живо, всеки ден под прозорците на моя кабинет в БТА се събираха десетки хора, скандиращи подкрепа за съпротивата ми срещу произвола на властта.

Граждани дойдоха и днес в съдебната зала, изпълниха я и пейките не стигнаха за провостоящите, които показаха безмълвна солидарност срещу атаката на атакиста.

Правостоящите, апропо, обикновено са по-прави от седналите върху трона на властта, наричани “правоимащи” по времето на откровения цинизъм, когато милиони хора бяха “правонямащи”.

Share on Facebook

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ideyata-na-poredniya-3-mart-ne-balgariya-v-evraziya-a-evraziya-nasred-evropa

Айде да идва вече тоя пусти 3 март, че с нашата къса памет ще вземем съвсем да го забравим и да пропуснем честванията покрай продажбата на разните ЧЕЗ-ове, Гинки и други трънки и глогинки, нароили се през последните дни в българското публично пространство.

Таман се бяхме хубавичко фокусирали върху нашия си български национален празник, чиито дневен ред, както си му е ред, ни се спуска директно от руския посланик Макаров и събитията ни поднесоха нов национален пълник, препълнен с нови национални въпроси.

КОЙ всъщност ми купи ЧЕЗ-а например беше доста актуално питане в суматохата отначало. Чешките медии обаче скоро предадоха четата, като без бой признаха наличието руска връзка в покупката. Така стана ясно, че всъщност съвсем СВОЙ го купи, не Гинка.

Разликата между КОЙ и СВОЙ, разбира се, е доста тънка, често незначителна, но за нея ще говорим друг път, ако изобщо има смисъл. Или ако скоро и нас не ни купи някой от двамата.  Де късмет, де!

Но моят призив е да не забравяме наближаващия 3 март, граждани! Не бива лесно да забравяме този празник на българската колонизация от Русия, щото така рискуваме тя пак лесно да ни колонизира.

Някой ден, разбира се, не сега, както им се иска на мнозина. А не сега, защото от известно време насам ние, българите, сме по-полезни на Кремъл под формата на европейци и дори натовци – колкото и да не ви се вярва.

Дрън-дрън ярина са приказките на Лавров, Дугин и други руски титанични мислители, че всички православни народи  по света трябва да си стоят под крилото на най-великата православна Матушка, а онези, които не са там, са предатели и трябва бързо да се върнат обратно. Това те не го мислят, това е димна завеса, от онези, които умните сепии пускат, за да объркат глупавите си жертви. Нали знаете – както в природата, така и в политиката, най-лесната и удобна жертва е обърканата жертва.

Та и с българския народ така. Шашкат го руските му господари, като от една страна го критикуват остро, че по собствено желание станал член на ЕС и НАТО и така предал изконната руско-българска братска дружба.

От друга страна обаче го натискат да си стои в ЕС и НАТО, за да може пълноценно да изпълнява мисията си на руски троянски кон там. Да прокарва – доколкото може, но дългосрочно – руските интереси вътре. Да получава и предава където трябва информация от първа ръка, вероятно. Да внася в демокрацията смут и да сее в Запада разкол в руска полза. Да получава и поделя с пъргави и икономически осъзнати руски мужици колкото може по-тлъсти парчета от европейските фондове. Изобщо – ред по-едри или по-дребни задачи може да решава руската колония България, докато се прави на примерен европеец и послушен натовец.

А представете си какво ще настане, ако ние се откажем от възложената ни мисия и по повод някой следващ 3 март вземем, та се върнем – изцяло и открито – под крилото на Матушка Рус. Ами тогава Кремъл ще трябва да ни храни, облича и дундурка, не само защото ние не можем сами, ами и за да не се бунтуваме, че никой не ни помага, както сме свикнали. Ще трябва да ни въоръжава и да ни пази със свои средства, тъй като ние пари немаме, а НАТО пак ще ни е враг. Ще трябва Кремъл да ни изкупува всичките скъпи домати, за да не го замерят българските фермери с домати. И прочие.

Разбирате ли сега какъв е номерът на рускинята – хем да сме техни верни хора, хем те да нямат никаква грижа за нас, но ние да имаме за тях.

Това е точка на сблъсък. Не знам защо досега ние, българите, не сме се осъзнали, а продължаваме да се глезим с пропагандно натрапената ни братска връзка. Така, де, поне доколкото познавам нашата народопсихология, българинът не харесва безочливо да бъде експлоатиран, а винаги предпочита обратното – той да измъква колкото може повече от околните, докато сам дава колкото може по-малко. Най-добре – хич.

Осъзнайте се, бе, граждани – пак идва 3 март, време е!

Ето защо грешат, много грешат, онези национално-отговорни, патриотични и открито путинофилски български лица и организации, които настояват за колкото може по-бързо отдалечаване на страната ни от Запада и връщането ѝ в руското лоно. Такива са например голяма част от хорицата, образували в потайна доба и неизвестно на какъв принцип тъй наречения „Национален комитет за отбелязване юбилея от руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държавност”.

Какъв ти тук „юбилей”, след като юбилей означава отбелязване на 50-годишнина, ни повече, ни по-малко? Защо трябва да отбелязваме годишнина от поредната руско-турска война? Какво „освобождава” руският император, като тръгва на тази война? И ако например по една случайност руснаците бяха превзели Истанбул, щяха ли да обявят освобождението на Византийската империя? В крайна сметка – за какво възстановяване на българската държавност говорим, като след руско-турската война преди 140 години България става просто в една окупирана от Русия територия?.

Няма да изреждам имената на основните типове от тай наречения Национален комитет, вие добре ги познавате, защото те са на всяка манджа – мерудия, колчем стане дума да се обича Русия, руската култура, руската душа, руските пари, руските запои, руските самолети МИГ-29, руския автомат „Калашников”, руската баня и особеностите на руския секс. Но не са прави тези хора.

Те затова и нищо свястно не измислиха като програма, де. Поканиха например лично Владимир Путин за патрон на тържествата по случай 3 март с великия аргумент, че той вече 10 години не е идвал тук – затъжил се за красотите на България, един вид. Ами то и американски президент не е идвал вече повече от 10 години, ама това никой не го прави на въпрос…..
На всичкото отгоре, нали мозъкът на нашите мислители е като орехче – не съобразиха те, че Путин ще бъде по това време в предизборна кампания. И сега уж ще го заместват със самия патриарх Кирил начело на руската делегация – ама и децата у нас знаят, че един генерал от КГБ не прави дори половин император от КГБ, така че замяната не е равностойна.

На да не ги мислим умниците от Националния комитет, те по един или друг начин ще си получат заслуженото…..искам да кажа – парите, ордените или на когото каквото е обещано.

На техния глупав фон обаче изпитвам искрено възхищение от позицията на БСП. Оказа се, че БСП наистина си остава най-умната и принципна българска организация, която последователно и самоотвержено изпълнява спуснатите по руска линия задачи. Говоря за изключително интелигентната декларация по повод 3 март, обсъждана на техния последен пленум, както съобщи faktor.bg.

В нея, наред с традиционните глупости за празника и братската руско-българска дружба, нашите европейски леви заковават въпроса ребром: „БСП настоява Министерския съвет да изготви поетапен план за пълна отмяна на санкциите, наложени от ЕС на Русия и това да се превърне в акцент на българското евро-председателство”.

Да-а, понякога този подход – да хванеш бика за рогата, много помага. Друг път обаче – не толкова. Особено ако по грешка го хванеш за топките, както в случая. Щото тогава лошият бик се извръща с кръвясали очи да види кой идиот му причинява това…..

С тази декларация за пореден път БСП се държи по крехък международен въпрос като слон в стъкларски магазин. Набрали инерция покрай безцеремонното отхвърляне на Истанбулската конвенция и смелата защита на незащитимия Народен съд, те атакуват сега и общата европейска политика за санкции срещу Русия.

Браво на тях, точно в десетката на описаното вече кремълско желание за правилно развитие на българо-руските отношения – не да връщаме ние България в Евразия, а да помогнем Евразия да се настани насред Европа.

Умни хоро са това българските социалисти, граждани! А ако дори от време на време пък използваха ума си в полза на България, не на Русия, щяха успешно да ни управляват не само през последните 74, но и през бъдещите 740 години.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Обичам да пътувам! Не за дълго, че ме хваща носталгията. Но пътуването е от любимите ми преживявания – носи нови емоции, откриване, вкусове, лица, улици. А любимото ми пътуване е със семейството. Тогава най-любимото ми е това усещане за заедност, което е незаменимо и безценно.

Най-важните неща, които винаги нося са паспорт, кредитната ми карта VISA, малко кеш и особено ако е извън ЕС локална валута за придвижването поне между летище и място за отсядане (колкото по-далеч от ЕС – толкова по-малко възможности да се разплатиш с карта за дребни покупки или билети), телефон, с който обикновено и снимам (а аз обичам да снимам, виж ми инстаграма) и задължително поне една книга (най-често четец).

Да сме с малко багаж за мен е важно, за да минаваме бързо през летища, по-удобно е и при много прекачвания и повече път. На човек не му е нужно много, особено когато не е за дълго. Наблюденията ми са, че често поне половината багаж, при голям такъв, не влиза в употреба. Раница на човек е напълно достатъчен обем за пътуване от 3-4 дена до седмица.

За път по-удобен е електронният четец, безспорно, защото може да побере много книги, по-лек е и компактен, лесно се носи в джоба. Ако на човек му се дочете друго – може да си купи в движение нова книга. Особено добре се съчетава с чакането по летища, което иначе може да си е доста изнервящо.

Никак не са приятни големите опашки по летищата и тук важна подсказка, за който наскоро не е пътувал – носете си паспортите, защото на доста места вече има инсталирани пасове за автоматична проверка, место на гише, та се минава по-бързо през тях. Но не приемат лични карти, а пък ако пътувате с деца – пак се минава през гишето, където е по-бавно.

Мда, бегло лирично отклонение – ръкопляскането на нашите съграждани при кацането на самолета. Вероятно е остатък от соц-а. Моля някой да ми обясни.

Още за пътуванията писах преди време – тук.

Съвместна публикация на фондация „Медийна демокрация” и специализирания сайт за хора със слухова загуба „Ние ви чуваме”. ______________________________________________ Да се забавляваш, наслаждавайки се на театър и представления на живо, не трябва да бъде привилегия само за тези, които имат възможност да чуват. Съвсем до неотдавна възможностите за възприемане на театрална постановка ...

Международна конференция: Достъп до правна защита и представителство в наказателното производство

Watch video:  How to make:   see more:  

В „Аз чета“ се възползваме от всеки изникнал подов да препоръчваме любими български писатели и книги, които са ни допаднали, особено щом става въпрос за съвременна поезия и проза. Тематичната ни Седмица на българската литература позволява да се развихрим с цели 16 предложения. Разгледайте най-пресните заглавия на пазара, които ни зашеметиха, и изберете следващото си...

• Прессъобщение на Европейската комисия
• Страница на Европейската комисия за прилагането на  Общия  регламент за защита на данните (GDPR)
• Насоки на ЕК за прилагане на GDPR

От Д-р Михаил Кръстев

Публикувано в бр. 47 на “ПРО И АНТИ”, 1998.

ЛОБНИТЕ МЕСТА

Черната книга на българския комунизъм не съдържа само имената на убитите. Не по-малко страшен е списъкът на лобните места – дълга редица от масови гробове, с които е осеяна България. Разбира се, този списък не е пълен.

СОФИЯ
“Славянска беседа”, Домът на слепите, Орлов мост, Софийски централен затвор, Гробищата.Дупнишко

СОФИЙСКО
Побит камък, Петърч.

ПАНАГЮРСКО
Река Ръбъджийка, Крушавски кладенец, Бъта баня.

ПЛОВДИВСКО

Река Марица, Ушите, Ръжево конаре, река Алваджийска, с. Секирово, с. Стряма, с. Цалапица.

ДУПНИШКО
Тополето, Големо село, Горна Козница.

ТРЪНСКО
Колибски дол, Букова падина, Шойлин чифлик, Ноевци – Брезнишко.

ПЕРНИШКО
Шахта “Света Ана”, Траяново усое.

РАДОМИРСКО
Радомир – местностите Голо бърдо, Петруново, Върба, Чуковец, Гълъбник, Дебели лак, Друган и с. Извор.

КЮСТЕНДИЛСКО
Черна нива, Памука – с. Богослов.

САМОКОВСКО
Рекиджилника – Боровец, Черната скара, Турски долклисура, Капията – Боровец.

ПЛЕВЕНСКО
Абашкото – с. Махалата, с Тръстеник, Голямата локва – с. Пелишат, Сушица, Ясен, Кучешката пешера – Луковитско, Даданските гори – Луковитско.

ЛОВЕШКО
Крушана, брестово, Орманя, Газница, Капинчо – Троянско.

СЕВЛИЕВСКО
Карокос,  Крамолин, Сечен камък – Дряновско.

ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Старите гробища.

ГОРНООРЯХОВСКО

Козаревец, Остророг – река Росица.

ТЪРГОВИЩКО
Ловният парк – Търговище, Чаирите – с. Въбел

ОМУРТАШКО
Любичево, Длъжка поляна, Паничино.

РУСЕНСКО
Салкъмова гора, Балев дол.

ДОБРИЧ
Гробищата.

СИЛИСТРА
Гробищата.

РАЗЛОЖКО
Голак, Предела, Раздол – Светиврачко, гара Сестримо.

ГОРНОДЖУМАЙСКО
Еленово, Церовско дере, Ешминско дере.

КАРЛОВСКО
Стайчина могила, Павликяна, местността Кучешки гробища, Васил Левски, Кошарата – Сърмена гора, Калоферско.

СЛИВЕНСКО
Сливен – Старите гробища, Голямо Шивачево, Ичера, Нова Загора – Курткая.

СТАРОЗАГОРСКО
Козаревец, Дълбоки, гората Ягач – Чирпанско.

ЯМБОЛСКО
С. Скалица.

ХАСКОВСКО
Хасково – казармата,  Черноконьово, Омурово.

МАЛКОТЪРНОВСКО
С. Кости, Бялата вода.

ВИДИНСКО
Вълчешки дол – с. Макреш, Бозтунски път – Новоселско, с. Голинци, Ломско.

БЕРКОВСКО
Четирите моста.

ВРАЦА
Затворът, Горна Кремена, Борован, Камено поле – Белослатинско, Чомаковци – Белослатинско, Буган – Оряховско.

БОТЕВГРАД
Гробищата, Ушите – с Венковец, Ивански дол, край Вакарел и Витиня.

РОДОПИТЕ
Чакаларово – Златоградско, Драганово село. Много непълен списък.

И ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ РЕКИ.

И ЧЕРНО МОРЕ.

НЯМА ЗА ПРОПУСНЕМ И СИБИР, КРИМ, БЕСАРАБИЯ, ТАВРИЯ, МАКЕДОНИЯ, СЪРБИЯ, ГЪРЦИЯ И ТУРЦИЯ.

Share on Facebook

Британската авторка на бестселъри Пени Винченци почина на 78 години в неделя, 25 ноември, съобщиха издателите й от Headline. В България авторката на любовни и чиклит романи е известна с поредицата си „Трофеи на времето“, както и самостоятелните заглавия „В капана на лъжата“, „Абсолютен скандал“, „Предателства“ и „Решението“, издадени от „Сиела“. Винченци започва писателската си кариера като журналистка....

Barbapapa books are beloved in KROKOTAK family. That’s one of the reasons we love the idea for this wonderful house from Kids Architectural Workshop. You’ll need clay, сламки, tooth sticks, toilet paper rolls

Първото попълнение за 2018 г. в каталога на издателство „Софтпрес“ е книга за великата любов между руския поет, писател, драматург и историк Александър Пушкин и неговата съпруга. „Жената на поета“ от Дженифър Лам е представена като разказ от първо лице. Авторката говори от името на Наталия Гончарова Пушкина, пресъздавайки нейния живот, и се вживява в женските...