Ереван

Знам, че не е добре да популяризирам свързани с България източници на засиленото руско нашествие по нашите земи, но какво да се прави: тези източници са единствената възможност да се докоснем до лъжите им в автентичния им вид. http://epicenter.bg/article/Patriarh-Kiril–V-Rusiya-vinagi-sa-vazpriemali-Balgariya-kato-bratska-strana-/148433/2/0

Благодарение на благонадежните от руска и путинофилска българска гледна точка информационни източници, научаваме изпреварващо за най-голямата лъжа на гостуващия от днес у нас руски патриарх Кирил, изречена още със стъпването му на българска земя.

Изрекъл я е сред половинчато споменатите истини за историята на двете държави, пребивавали от “двете страни на барикадата” – подробност, която дълги години беше табу за руските сълзливи речи в рамките на пропагандата за вечната и безоблачна дружба между нашите страни и народи. Но е показателно, че дори и вековните руски лъжи търпят малка редакция, за да ни накарат да преглътнем горчилката на руската доминация над българската нация.

“Днес църквата в Русия е отделена от държавата и държавата по никакъв начин не се меси в църковните дела, а църквата не се меси в държавните дела”.

Казаното от руския пратеник не само не е вярно към днешна дата, но и няма нищо общо с историята на руското православие, за да не кажа с православието изобщо, за съжаление, което винаги е било в “близки”, т.е. подчинени отношения, меко заказано, със с(ъ)ветското началство на държавата, вместо да му бъде духовна опозиция.

В наши дни това е също толкова вярно, както и по времето на болшевизма. В по-блага форма.

Православието на официалната църква наистина процъфтява в днешна Русия, но с благословията и финансирането от страна на Кремъл.  В резултат на което Кремъл е истинският спонсор по духовно – с(ъ)ветска линия на дейности, свързани с пропагандирането на руското влияние в България.

На 3 юни 2015 г. в интервю за Олга Гурска в rusofili.bg, дългогодишният надзорник на организираното под ръководството на Кремъл русофилство в България, генералът от КГБ Решетников, директор на създадената от Путин разузнавателна централа, специализирана в износ на путинофилство, наречена за благозвучие Руски институт за стратегически изследвания ( РИСИ), казва:

„Много български политици обичат да разказват за традиционното русофилство на българския народ, но това не означава, че самите те са русофили. Говорят така, за да се харесат на избирателите си, също така да се харесат на Москва и да получат някои преференции за себе си” ( ПРЕФЕРЕНЦИИ ЗА СЕБЕ СИ- руски евфемизъм за подкупи, бел. авт.).

„Не е тайна, че РИСИ активно участва във възстановяването на руските гробища и църкви, в откриването на паметници на територията на Сърбия, България, Гърция.”

Вместо финален коментар, вижте публикуваната в “Дневник” снимка на снайперисти, демонстративно застанали на пост пред  сградата на Светия синод в София уж с камуфлажни дрехи, но всъщност на показ като в приказката “Царят е гол”: 

“Ние пазим руския патриарх”, казва таза нелепа демонстрация. От кого го пазите, ако мога да попитам? Нали се обичаме от векове? Не трябваше ли да се очаква, ако са верни приказките на руския па(р)триарх и на раболепните му посрещачи за нашата вековна духовна и всепроникваща взаимна любов, че тук ще го засипем с цветя и целувки?

Вместо това го посрещаме с камуфлажна готовност да го браним с куршуми, за да му е уютно както си и е свикнал да го охранват от “народната любов” в самата Русия.

Отговорът на въпроса от какво го браним, е в символиката на оградата на съветското посолство в София. Беше издигната от бетон като крепост, преграда срещу евентуално нападение от български бунтари в разгара на съветско-българската дружба ( и моля да не ми давате като контрапример десетилетия по-късно изграденото посолство на САЩ в условията на реално съществуващ международен тероризъм – та нали по времето на НРБ обичахме всички, направо до пулуда от възторг СССР!).

Съветските другари, както е известно, са шахматисти и мислят един ход напред какво би могло да им се случи… А българските им пешки просто козируват и изпълняват нарежданията.

Share on Facebook

„Светът на диска“ скоро ще зарадва феновете на сър Тери Пратчет и от малкия екран като минисериал от шест епизода, съобщава Deadline. Адаптацията с работно заглавие The Watch е съвместна продукция на BBC Studios и Narrative – продуцентската къща, която самият Пратчет създава през 2012 г. и която в момента се управлява от дъщеря му Риана и бившия...

„Балканите имат нужда от твърда европейска перспектива, но аз няма да допусна да ме поставят под натиск“, казва Жан-Клод Юнкер пред ДВ по повод желанието на държавите от Западните Балкани да получат дата за прием в ЕС.

В декларация, посветена на 3 март, от БСП поискаха България да работи за отмяна на санкциите срещу Русия. И това във връзка с националния празник на коя държава, все пак?!

Чий национален празник е на практика 3 март- на България или на Русия ( датата е била определена през онази 1878 г. в прослава на руския самодържец във връзка с годишнина от неговото възкачване на престола)? Ако е на България, защо на българския  национален празник трябва да се правят декларации, в които главен субект е друга държава и онова, което тя е решила да направи на 3 март преди два века ( календарно) без участието на нито един българин?

Това са логични, а не някави си емоционални въпроси, свързани с “пренаписване на историята”, която е такава, каквато е. “Осъвременяването” на 3 март за целите на днешната политика на Кремъл обаче е истинското пренаписване на самия смисъл на празника, обявен за национален у нас в замяна на предишния 9 септември, който също беше производна от волята на Русия ( но болшевиката).

Беше от “трън та на глог,” от “девети, та на трети”. Защото и двете дати са постоянен генератор на неизчерпаемия съветско-руски апетит за налагане на руското влияние в България чрез изтъкване на един елемент от историята без оглед на негативи от рода на многобройните проруски преврати в българската история, двете руски обявявания на война на България през Първата и в края на Втората световна война и последвалата съветска окупация. Всички тези факти биват обявявани за нищожни по своето значение чрез премълчаване и преиначаване от страна на изпълнителите на чуждата воля в Българя. И днес те отново си показват съветско-руските рога.

Когато стане дума за интересите на Русия, които са върховната ценност на партии, като БСП, крадците на история у нас заемат позата на обвинители срещу несъгласните с тяхното чуждопоклоничество сънародници с викове “дръжте ги, те преиначават историята и отричат заслугите на Русия за освобождението на България”.

Това са същите глашатаи на мълчанието, които непрекъснато пледират за равнопоставеност на фактите по отношение на братоубийствата в България преди и след бившия “велик” 9 септември. Но когато говорим за Големия брат и убийствата на българи ( десетки хиляди в условията на съветската окупация), глашатаите на премълчаването от БСП и останалите участници в марша на московската пета колона престават да пледират за равнопоставеност на фактите. Предпочитат да изстикват отново и отново всяка възможна капка благодарност към чуждата държава, която е причинила на България страдания в преки сблъсъци с българския национален интерес десетилетия наред.

Най-нелепата претенция от всички, която и днес прозвуча от парламентарната трибуна в изпълнението на новия трубадур на соцрусофилството у нас Александър Симеов, е настояването България да е мост между Европа и Русия. Този абсурд произтича като такъв от факта, че нито Европа, нито Русия искат това от една държавица, която дори не граничи географски с Русия и няма ресурса да си построи мостове за преодоляване на разлома межу русолюбци и проевропейци в самата България.

Под този въображем мост от БСП настояха да задълбочаваме “двустранното сътрудничество както в политическо и икономическо, така и в културно отношение”.

Колко по-задълбоченото да стане то в икономиката на България, която по оценки на експерти прави България най-зависимата от Русия в ЕС държав? Колко по – дълбоко да проникне в кръвоносната система на енергетиката ни енергийният руски вампир, от който управляващите в България нямат волята да я откъснат вече трето десетилетие след изчезването на съветската колониална империя?

Или колко по-обвързана да е политически Бълграия с Русия, при положение, че имаме парламент без нито един депутат, който да изрази критична позиция към руската агресивност ( не само в третите държави, но и в хибридната война на Москва срещу България)?

Някой да е пречил на културните връзки с Русия, която свободно дефилира с представители на своята култура тук, някои от които разиграват от години пошли пропагандни спектакли с участието си в предизборните кампании на БСП и “Атака”?

Отгоре навсичко да се говори за български мост от Европа към Русия е израз на невежество или на подигравка спрямо историческия факт, че главна грижа на руската политика преди, по време на и след войната с Турция от 1877- 1878 г. е била по никакъв начин да не бъде допуснато българите да попаднат под европейско влияние. Русият посланик в Константинопол Н. Игнатиев е формулирал като основен приоритет на руската политика именно това  воюване срещу европейското влияние. На практика той се е сражавал на дипломатическия фронт много повече срещу Европа и за постигане на тази цел, отколкото за подготовката на войната с Турция, пледирайки тя да бъде избегната на всяка цена до посления момент.

Ето няколко доказателства чрез самопризнанията за антиевропеейския и главен приоритет на руската политика спрямо българите. В своите “Записки” ( 1875 1878 ) Н.П. Игнатиев споделя следните цинични истини, известни на всички в края на 19-ти и началото на 20-ти век, но укривани от днешните българи след замитането на следите, осъществено през периода, когато съветска Русия постига старата мечта на руския империализъм да откъсне страната ни от естествения й европейски път :

“За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер” (Н.Игнатиев. “Записки” ,1875 – 1878 ), ( стр. 52)

“Австрийските и турските славяни трябва да бъдат наши естествени съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за тях, т.е. освобождаването на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех – е безрасъдно и осъдително” ( стр. 53)

“Всичките ми действия в Турция и сред славяните от 1861 до 1867 г. бяха вдъхновени от споменатите по-горе мисли и клоняха към това – да може Русия сама да господства на Балканския полуостров и в Черно море; и източните народи, особено славянските, да обръщат погледи изключително към Русия, поставяйки своето бъдеще в зависимост от нея, а не от другите европейски държави”. ( стр. 55)

“… ако въстаналите срещу турците народи не бъдат под наше, а попаднат под западно влияние, тогава неизбежно (infailliblement) нещата на Балканския полуостров така ще се променят, че ще бъдат несравнимо по-вредни за Русия”.( стр. 58)

“Цялото ни изкуство трябва да се състои в това – да не възбуждаме преждевремено християнските народи, да не даваме поводи на други държави да се намесват непосредствено и открито да ни противодействат и като избягваме разрив с Портата, да държим в наши ръце нишките на възможното движение на балканските народи”( стр. 64)

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: http://kontraprop.com/2017/02/07/graf-ingatiev-shtastie-obesvane-apostola/

За сведение на ( избирателно) невежите, тези цитати са много малка, макар и представителна част от същината на руската политика спрямо България, маскирана като “освободителна” в похода на империята към мечтания от поколения руски царе контрол над Проливите, мотивиран като “освободителен” само за пред наивниците в самата Русия и в българските земи, където изтрезняването от опияняващото очакване за истинска свобода, поднесена от мракобесната спрямо собствения си народ Русия, много бързо е настъпило- още по време на войната с Турция. Ако това изтрезняване в условята на руската “политика на нагайката” бива оприличавано на “русофобия”, то как иначе, освен по аналогия като “българофобия” да наречем презрението и растящата омраза към българите от страна на руснаците, стъпили на българска земя с нереални представи за България и българите- свидетелствата за което са многобройни?

Авторът на тези редове обещава да покаже още много такива изобличителни “бисери” от съкровищницата на руския цинизъм спрямо българите и България в книгата си, която предстои да публикува.

Share on Facebook

В продължение на усилията си за търсене на иновативни и работещи начини за насърчаване на четенето сред българските деца Фондация “Детски книги” стана първата българска организация членка на европейската мрежа за насърчаване на четенето EURead. Лора Филипова, изпълнителен директор на фондацията, разказва: Стремим се да насърчаваме четенето сред българските деца по най-добрия и ефективен начин, затова членството в...

Съветът прие регламент за забрана на необоснованото геоблокиране във вътрешния пазар.

Геоблокирането представлява дискриминационна практика, която не позволява на онлайн клиентите да получават достъп до продукти или услуги и да ги закупуват от уебсайт, установен в друга държава от ЕС.

В изявленията на Германия, Франция и Люксембург се подчертава значението на т.нар. ‘Review clause’ и оценката на въздействието  две години след влизането в сила на регламента.

• Регламент за забрана на необоснованото геоблокиране 
• Изявление на Комисията
• Изявления на Франция, Германия и Люксембург
• Регламент (ЕС) 2018/302 в Официален вестник на Европейския съюз   – с подписа на Лиляна Павлова, но на мястото на Таяни  – и обратно – ще трябва corrigendum, другари

Съветът прие регламент за забрана на необоснованото геоблокиране във вътрешния пазар.

Геоблокирането представлява дискриминационна практика, която не позволява на онлайн клиентите да получават достъп до продукти или услуги и да ги закупуват от уебсайт, установен в друга държава от ЕС.

В изявленията на Германия, Франция и Люксембург се подчертава значението на т.нар. ‘Review clause’ и оценката на въздействието  две години след влизането в сила на регламента.

• Регламент за забрана на необоснованото геоблокиране 
• Изявление на Комисията
• Изявления на Франция, Германия и Люксембург

Специално за тематичната ни Седмица на българската литература помолихме издателствата да ни предоставят информация за предстоящите през годината заглавия от родни автори. Останахме повече от доволни от обратната връзка. Очертават се вълнуващи месеци, през които ще се насладим както на нови творби от известни писатели, така и на интригуващи дебюти. А какво очаквате вие с най-голямо...

„Вдъхновяващи истории на успели българи“ („Интерактивен дизайн“) е сборник с интервюта на вдъхновяващи българи, публикувани в онлайн списание „Амбиция“. Още в увода Иван Белчев – основател на списанието, казва, че сборникът „показва пътя на личности, успели да се преборят с проблемите и да достигнат целите си“. Сред страниците са събрани истории за „иноватори, спортисти, музиканти, художници, майки,...

Извеждането в космоса на телескопа 'Джеймз Уеб' , най-скъпата обсерватория в света, може да бъде отложено за края на 2019 или началото на 2020, поради проблеми в системата за разгръщане на главното огледало.

Ракета носител Атлас-5 стартира от Флорда с нов американски матеорологически спътник от серията GOES-S.