Вече седмици куцо и сакато "разследва" произхода на парите, с които ще бъде заплатена сделката за покупката на ЧЕЗ България от Гинка Върбакова. Да погледнем на схемата от друга страна? Нека проследим борсовите цени на електроенергията в ...

Watch video: How to make:  see more:

Съд за правата на човека:

10-те държави с най-голям брой на  решенията,  които все още очакват прилагане: Италия, Русия, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Гърция, България, Молдова и Полша.

Източник:

The implementation of judgments of the European Court of Human Rights (2018)

Най-популярният съвременен хърватски драматург и писател Миро Гавран получи поредното признание за значимостта на своите романи. На 20 март лично австрийският президент Александер Ван дер Белен ще му връчи „Златен знак за заслуги към Република Австрия“. През декември авторът бе отличен във Виена и с наградата „Алоис Мок“ за утвърждаване на европейските ценности в своите...

Поредното отровителство на беглец от Русия на британска територия и упоритият отказ на Москва да признае някаква вина ми напомнят за една мисъл на Аркадий Ваксберг относно доказателствата, които не винаги могат да се подкрепят с документи, но са очевидни за всеки поради натрупването на свидетелства и обстоятелства, които сочат повече от достоверно кой е престъпникът и какво се опитва да скрие.

В книгата си “Отровите на Кремъл” Аркадий Ваксберг, който се бори да докаже упорито прикривани престъпления на Кремъл, пише:

„Трябва да се има предвид, че Сталин много добре е разбирал криминалния характер на своите злодеяния и старателно се е опитвал да не оставя следи за тях по документи. В такива случаи неговите устни заповеди или мълчаливи, но напълно прозрачни препоръки трябва да се възстановяват парче по парче и по косвени улики, в анализа на които човек си служи с инструментите на психологията и логиката, а НЕ С ПИСМЕН ИЗТОЧНИК( курсивът мой-бел. авт.). За криминалистиката в това няма проблем, тъй като съвкупността от косвени улики се смята за също толкова силна доказателствена основа, колкото и документ, който по принцип подлежи на фалшифициране. Много често се налага да разчиташ на устни свидетелства на съвременниците, чиито думи обикновено се класифицират от сталинистите като слухове, недостойни за вниманието на историците. Всъщност обаче, когато получиш подобна информация в абсолютно затворена тоталитарна държава и в общество, в което никой не разполага с автентично знание за онова, което става сред партийния елит, подобни източници придобиват не по-малка тежест от документите, а понякога и по-голяма…” ( стр. 23)

Сотланд Ярд, а и британската държава изобщо, едва ли разчитат само на някаква презумпция на виновност поради рецидивизма на повтарящия се почерк при убийствата на руски бегълци на острова. Някой съмнява ли се, че британците разполагат с възможности за разследване ( на собствена територия при това) както малцина други по света?

Трудно е да се каже, че с отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия на 4 март на публично място в Лондон Кремъл “този път” прекали. Защото тя прекали още с убийството на Александър Литвиненко през 2006 г., за което отдавна има официална британска позиция: вината е на Русия. В Лондон посочиха конкретно агента Луговой, когото от Москва не само отказаха да изпратят на разположение на британскот правосъдие, но и го наградиха с депутатски пост.

Ако можем да употребим израза “този път”, то той е приложим към ескалацията в рамките на операцията по отровителството: засегнати бяха и 21 британци. Този път това прилича на употреба на оръжие за масово поразяване в центъра на Лондон. Към разслелването бяха привлечени близо 200 военни. Като на война.

На война , като на война. Великобритания не е България, която позволява руски шамари и обръща другата буза за още. Доста по различен е случаят с Англия  и то не само заради разликата в англиканската култура ( на Брекзита от католическия свят като форма бунт срещу статуквото още през 16 век ) или за православната традиция на подчението на църквата на светската власт в Русия ( и не само).

Следват ответни действия. Ако има държава в Европа, която никога не е се е колебаела да отвърне на съветските и руските провокации, това е именно Великобритания. Прогонените от там през годините на студената война, а и след нея, съветско-руски шпиони, са повече от този вид съветско-руски “жертви” в шпионските скандали на целия континент взети заедно. Ето защо можем да очакваме британски отговор, адекватен на тази традиция, но и на ескалацията, за която стана дума по-горе ( не е нужно да гадаем, когато четете този текст, ответните мерки вероятно вече ще бъдат обявени).

Нека отбележим една специфична причина за британския гняв. Не става дума еденствено за накърнена гордост и национален суверенитет. Руски дисиденти и безнесмени не случайно се заселват на Острова толкова упорито и в големи “количества” . Правят го заради едно много важно британско качество: британската корона гарантира защитата им както на всеки поданик, дори и да нямат поданичество. Албионът смята себе си не без основание и за остров на работещите закони насред бурното море на беззаконието къде ли не по света. Към това самочувствие и към този факт е отправено руското предизвикателство и Лондон ще реагира много твърдо срещу него. Така че, далеч не говорим единствено за отровени хора и за отровена отмосфера в двустранните отношения. В Лондон смятат, че от Москва тровят самата същност на британската демокрация, която дори Хитлер с негова военна мощ не можа да сломи.

За да съкратим дългите хитопези как ще се отрази на отношението между Лондон и Москва тази небивала дори и за богатата история на враждебността между двете държави ситуация, можем да сведем прогнозата до едно изречение: Лондон търси този път западна солидарност в реакцията срещу руското предизвикателство. Сигналите от Вашингтон и Берлин говорят за вероятност това да се случи. Канцлерът Меркел заяви, че информацията за руската роля е “много сериозна”. По подобен начин се изказа и президентът Тръмп.

Лондонският “Таймс” се ангажира с нещо по-конкретно: водят се консултации за западен бойкот на световното първенство по футбол, което трябва да се състои това лято в Русия. Оттам вече видяха ревност – Англия не можела да понесе факта, че е загубила състезанието си с Русия като кандидат за домакин на това първенство.  Това “предположение” е толкова нелепа форма на самозащита, че не подлежи на коментар, но същевременно е и типично за методите на руската пропаганда, която е в състояние да профанизира дори такъв сериозен случай, като сеенето на смърт чрез бойно отровни вещества в сърцето на гордия Албион.

За българския читател е не по-малко интересно да си представи как би откликнала България на призивите за солидарен отговор на страната на Великобритания при положение, че и без това в София мърморенето срещу западните санкции, наложени на списък лица, близки до Кремъл, е добре известен факт. Превърнат е в част от българската “специфика” да се комбинира мърморенето с гласуването за продължаването на санкциите, както стана тази седмица в Брюксел за пореден път.

От една страна, за България няма проблем във връзка с евентуален бойкот на футболното първенство в Русия: националите ни се “постараха”  да отсъстват от него и без това. Но в същото време трябва да избираме дали ще стоим в позата на наказаните деца на Матушката, която ни изпраща политик в расо да ни се кара или ще защитим избора на днешните поколения българи да вървим в крак със съюзниците си. В този смисъл идва време да потвърдим принадлежността си.

По парадоксален начин напускащата ЕС Великобратния се превръща ако не в лидер, то в повод за тази консолидация в рамките на НАТО и ЕС. Кремъл постигна обратен ефект на аплодирания в Москва Брекзит – откат, за който Путин и неговият режим могат да благодарят само на себе си. Защото Вова рие, на гърба му пада.

Колкото до самите британци, те знаят как да се защитят. Правили са го винаги. Конкретно в случая с руската намеса и по повод руското значително присъстие на Острова, живеещият в Лондон руски бизнесмен Максим Валецкий, цитиран от “Дневник”, иронизира:

“Руснаците тук и без това години наред са под микроскопа във Великобритания. Сега най-много да започнат принудително да ги водят на рентген.”

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-otkrovenoto-rusko-predizvikatelstvo-kam-london-vova-rie-na-garba-mu-pada/

Share on Facebook

Британският сайт Stylist разказва за любопитен неформален експеримент на учителя и стажант по английска литература Скот Уилсън. Той пита последователите си в Twitter дали и колко романа и пиеси от жени са изучавали в училище. Последва вълна от отговори, която онлайн медията определя като „депресираща“. Наличието на брилянтни авторки от миналото и настоящето като Джейн Остин,...

Стана известно решение на ЕСПЧ по делото GRA Stiftung gegen Rassismus und Antisemitismus v. Switzerland.

GRA Stuftung Rassismus Und Antisemitismus (Фондация GRA срещу расизма и антисемитизма) е швейцарска неправителствена организация, която насърчава толерантността и осъжда расово мотивираната дискриминация.

Швейцарски политик подкрепя ограничения за исляма :  швейцарската  култура, основана на християнството, не може да се позволи да бъде заменена от други култури,  забраната на минаретата е  израз на запазването на швейцарската идентичност и др.под.

Неправителствената организация  окачествява някои от изказванията като расистки в публикация  на сайта си, наречена “Хронология – вербален расизъм”. Политикът осъжда организацията за засягане на доброто му име. Тя се обръща за защита към съд в Страсбург.

Европейският съд  за правата на човека прилага теста за пропорционалност и  констатира, че

• има намеса в свободата на изразяване;
• намесата е предвидена в закона (защита от дискриминация);
• намесата има легитимна цел – защита на правата на другите.

Необходима ли е намесата в едно демократично общество? ЕСПЧ обсъжда баланса на чл.8 (личен живот) и чл. 10 (свобода на изразяване).

Преди всичко съдът взема отношение към свободата на изразяване, упражнявана в неправителствения сектор: когато една неправителствена организация  обръща внимание на въпроси от обществен интерес, тя упражнява роля на обществен  наблюдател  със сходно значение като тази на пресата  – поради което има  закрила по Конвенцията,  подобна на тази, предоставена на пресата.

По отношение на баланса ЕСПЧ смята, че  използването на термина ” вербален расизъм”

• е подкрепено с факти и има фактическа основа;
• е в контекста на интензивен обществен дебат дали строителството на минарета трябва да бъде забранено в Швейцария (политическо слово);
• “вербален расизъм” представлява ценностна преценка;
• санкцията има смразяващ ефект върху участник в обсъждането и нагласата му да критикува политическите изявления в бъдеще.

Заключение:   националните съдилища не са балансирали в достатъчна степен правото на зачитане на личния живот на политик срещу правото на  свободно изразяване на мнение.

Нарушение на член 10 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (свобода на изразяване).

Първият официален трейлър на дългоочаквания филм „Фантастични животни: Престъпленията на Гриндълуолд“ вече е тук. В него виждаме как Еди Редмейн се завръща в ролята на магизоолога Нют Скамандър, когото обикнахме от „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Лентата е втора част в планираната поредица от пет филма, на която сценаристка е самата Дж. К. Роулинг, а режисьор – Дейвид Йейтс, ветеран...

Легендарният учен Стивън Хокинг почина на 76 години в дома си в Кеймбридж рано тази сутрин, съобщава BBC. Световноизвестният британски астрофизик със световна слава оставя безценно наследство с откритията си, свързани с черните дупки, Вселената и нейното зараждане. Той е автор на множество научни трудове и няколко книги, най-популярната сред които е „Кратка история на...

Маркъс Зюсак, автор на бестселъра „Крадецът на книги“ (изд. „Пергамент прес“), който покори читатели от цял свят с разтърсващата си история за Втората световна война и се сдоби с успешна екранизация през 2013 г., е готов с новия си янг адълт роман, съобщава The New York Times. Премиерата на Bridge of Clay е насрочена за 9 октомври 2018 г....