Споделям посланието в тази публикация на Ню Йорк Таймс, наречена Да направиш Google цензор.

Натискът да се въведе   “отговорност  на платформите”  измества общественото внимание от задълженията на правителствата. Очертава се свят, в който частните платформи цензурират  според своите възгледи или по нареждане на държавата. Такава власт по Оруел  над публичния дискурс ще бъде по-лош вариант на правителствената цензура.

Дойдох

Видях

Прецених

Тихомир Димитров

Продължаваме да опознаваме и усвояваме информацията, която ни предоставя интернет сайта на милионерката Гинка Върбакова, а още по-точно на фирмата и Инерком, която протяга ръка да придобие ЧЕЗ България и после да ни ... мамата. И без да ...

Едно вестникарско клише от времето, когато все още четяхме вестници, гласи : ” на редакционната ни поща се получи читателски сигнал”.  Ето един глас в държавната пустиня от “редакционната поща” на ivo.bg

В интервю по ТВ “Европа” днес бившият военен министър Николай Ненчев говори за дейността на българските служби във връзка с целенасочното заселване на Българското черноморие с руснаци и закупените вече над 400 000 недвижими имоти от руски граждани и фирми. Когато питал граждани от Варна, Несебър, Поморие и Бургас какви са руснаците, закупили имоти по Черноморието ни и заселили се в България, хората масово потвърдили, че това са предимно пенсионирани офицери, държавни служители и споделили, че руските пришълци не желаят да се интегрират в българското общество, не полагат усилия да научат български език, обособяват се в руски анклави, правят си организации на етнически принцип и така реално подготвят “кримизацията” на Черноморието ни.

Тревожното е, че контактите между българи и руснаци са ограничени и затова местните не знаят и не могат да дадат цялостна информация за тези подмолни процеси, а и преселниците явно са били инструктирани предврително да не общуват и да не споделят с местните истинските си намерения.

( Тук мога да добавя, че ми е известно за признание на руснак след отпускане на нервите покрай българската салатка и аперитива към нея, че дължи “този апартамент” в България на Путин – бел ИИ).

Обаче има признаци, които ясно насочват какви точно са тези намерения на руските преселници, като напр. вече официализираното недопускане на български граждани да влизат в руските квартали на Поморие, реалност, която местната власт се прави, че не забелязва и не реагира по никакъв начин.

Ненчев наблегна и на факта, че по времето, когато той е бил военен министър, службите са давали пълна и достатъчна информация за положението по Българското черноморие, но големият проблем е бил, че тази информация е стигала до изключително ОГРАНИЧЕН КРЪГ от хора във властта и, за съжаление, по нея не е имало адекватна реакция и набелязване на дългосрочни ефективни мерки. (получават я задължително министър председателят, президентът и председателят на народното събрание и др.)и че нямало начин тази липса на реакция да не обезсърчава и демотивира службите да си вършат качествено работата.

Би трябвало на тези конкретни факти и анализи на службите да се дава по-широка публичност, да знаят хората навреме, особено по Черноморието, какво се случва в България и да могат да реагират на опасността, да се защитят сами, ако държавата не предприема адекватни мерки.

Share on Facebook

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Руската демокрация цъфтя, цъфтя, па на 18 март взе, та върза – Путин.

Не, такъв е изразът, но не ме разбирайте неправилно. Всъщност на президентските избори руската демокрация не върза президента Путин и не го вкара в затвора за извършените от него и режима му престъпления.

Грешно се изразих, но то е по навик – нали такава е нормалната практика в нормалните демокрации, та се подведох.

Трябваше да кажа всъщност, че руската демокрация „отвърза” Путин. И така за пореден път даде на най-демократичния съвременен сатрап безкрайна свобода да се разпорежда с всичко и всички.

Подозирам, че точно това е една от онези „типични особености” на източната руска демокрация, които я различават от нормалната западна демокрация, една от онези „специфики”, за съществуването на които постоянно ни надуват главата путинските пропагандисти по света и у нас.

Ама каква ти тук специфика, бе, граждани, това си е чист мазохизъм от страна на великия руски народ. Освен ако не е поредната колективна проява на чистия скотски манталитет, който очевидно владее тия хора.

Иначе не знам как да определя този феномен – да си избереш ти за вожд човека, който те е довел до истинска просешка тояга по метода на простото ограбване, а сега обещава да те извади от тежкото ти икономическо положение, като още по-щедро започне да харчи твоите пари за нови оръжия и разпалване на нови конфликти по света.

Добре, де – глас народен!

Не е глас Божи обаче, защото тогава щяхме и ние, българите, да чуваме божия глас в ушите си – нали сме братя православни, тоест, имаме достъп до същите небесни информационни канали като руснаците.

Вместо това, откъм московското небе чуваме само гласовете на и без това отдавна известните клакьори като Волен Сидеров, Светлана Шаренкова и другите типове, специално поканени в Русия като „независими наблюдатели” на изборите.

Да-а-а, руските избори са си честни по природа, най-честните избори в света, както знаем – и за да се удостовери това, те нямат нужда от наблюдатели изобщо, а само от светла вяра. Но нали такава е традицията, де – наблюдатели да има.

Е, за всеки случай Кремъл се подсигури, като не покани мен и Иво Инджев да наблюдаваме изборите, но то вероятно е, защото не сме достатъчно независими, докато виж, Волен и Светланка са достигнали върха в това отношение.

То нали отдавна е казано – каквито наблюдаваните, такива и наблюдателите. Такова е положението и трябва отдавна да сме си дали сметка, че просто толкова си може руската демокрация, че дотам стигат нейните сили и разум – най-независимият наблюдател да е платеният от нас наблюдател.

Както виждате, граждани, притиснат от очевидните факти, за самите избори в Русия мога да кажа и казвам само най-прекрасни неща. Не така стои работата обаче с някои тълкувания, които чух или не чух във връзка с тях.

Голяма идиотщина например ми се видя доста често лансираната през последните дни теза, че силната антируска кампания на Запад всъщност е помогнала за изборната победа на Путин, доколкото е консолидирала руските граждани около идеята, че светът е срещу тях и те трябва да затегнат още коланите и да се обединят край вожда.

Някои български мозъкозаври като Таско Ерменков, Кирчо Киров и други тути-кванти се изказаха както винаги неподготвени, но пък напълно убедени. Към тази величайша простотия те добавиха експертното си мнение, че глупавият Запад не разбира сложната психиката на простия руснак – иначе щял да го котка и да му се мазни, за да може той да свали Путин. Или поне да не го подкрепи толкова мощно – вместо 77, да гласуват за него 67 на сто.

По тези твърдения имам няколко основателни възражения. Първо, Путин не спечели чак толкова голяма изборна победа, колкото би могъл. Един вид – прояви скромност. При всички случаи победата му е по-малка например от някогашните на другаря Брежнев във великия Съветски съюз или дори на другаря Живков в жалката България. Някой ще каже – ама сега времената са други, демократични.

Абе, уж е така, ама пък вижте какво прави другарят Ким в Северна Корея…..

Второ, огромна лъжа е да се говори за някаква „антируска кампания” на Запад. Такова нещо няма, има нормални реакции на нормални държави и нормални хора срещу нарастващата руска агресия и наглост.

Ако сме искрени привърженици на истината, в случая трябва да ни пресъхнат устата от говорене за обратното – за кампанията, която Русия води против света. Имам предвид онази дълга поредица действия, с които Кремъл вече години наред демонстрира пълно незачитане както на международните закони и договори, така и на принципите на хуманизма и човешките права. Но добре, че като цяло, поне ние, българите, не сме искрени привърженици на истината, та не ни пресъхва устата.

Освен това на руснаците трябва да им се каже ясно и по начин, по който те да разберат – не светът трябва да се съобразява с тях, а те трябва да се съобразяват със света!

Ако не искат, ако продължават да се правят на бабаити, ще получават все повече удари – и не като кампания срещу тях, а като нормална и справедлива ответна реакция.

Но може и като кампания, ако искат. Нали знаем, че никое уважаващо себе си общество не търпи да го тормозят хулигани, побойници или мафиоти – подобни типове навсякъде се укротяват със строги мерки. Същото важи и за нормалното общество на целокупното човечество.

Трето, с победата си на тези избори  Путин изтегли късата клечка. Макар че може би още не си дава сметка, той вече плува в нова международна среда и сярната киселина в нея ще става все повече.

Надявам се, никой не се съмнява, че на терена на дипломацията например англичаните, след като най-после се задействаха,  ще надиграят руснаците и ще спретнат на Кремъл такива изненади, които той дори не е сънувал. Казвам го, защото руските тъпаци явно съвсем се разпасаха, дръпнаха за опашката и събудиха заспалия британски лъв, при което Тереза Мей започва да прилича все повече на Новата Желязна лейди.

Да, Москва сега, както правеше Берлин по времето на Хитлер, продължава да вярва, че демокрацията е прекалено мека и не умее да отвръща подобаващо на твърдата политика отсреща. Досегашните развития сякаш доказваха на Путин, че е точно така.

В първите години на управлението си той се радваше на изключителен комфорт, тогава Западът още бяха живееше с илюзиите, че, макар с много усилия, пари и експертна помощ, Русия може да се превърне в поне донякъде приемлива от гледна точка на демокрацията и пазарната икономика страна.

По средата на путиновото управление, някъде след агресията срещу Грузия, това мнение започна бавно да се променя – но прекалено бавно, така че още имаше големи политически пространства, където Путин да удовлетвори руската имперска лакомия.

На всичкото отгоре, в САЩ президент беше Обама, който трябва да бъде съден за отстъпките си пред путинизма, а традиционният хаос по международните въпроси в Брюксел превръщаше ЕС по-скоро в обект, отколкото в реален субект на международната политика.

След последните развития и разкритията за руската роля в някои от най-отвратителните събития в света обаче става ясно, че в зенита на своето управление Путин ще се сблъска с наистина големи проблеми. Императорът вече няма да може необезпокояван да си разиграва коня навън, за да демонстрира пред мужиците вътре своята сила и безнаказаност.

Четвърто, което непременно трябва да се отбележи обаче и за което наблюдателите сякаш избягват да говорят, е, че, въпреки казаното дотук за пировата победа на Путин на президентските избори в Русия, като цяло резултатът от тях изобщо не е добре дошъл за света.

И това не е само защото още 6 години на власт в Кремъл ще бъде доказано опасен и непредсказуем човек. По-лошото е, че цялата система ще съществува още поне 6 години и оксиморонната кремълска пропаганда през това време ще продължи да облъчва хората в Русия с внушението, че лошият свят иска да им навреди, защото те са велики гении, народ – богоносец, духовен и морален коректив на гадния Запад. Тази отрова вече и без това здраво е увредила душите и умовете на руснаците и е на  път да се превърне в неизтриваема тяхна същност. По този начин путинизмът ще продължи да се възпроизвежда, дори когато императорът Путин изчезне – а тази масовизация носи далеч по-голяма опасност, отколкото шизофреничните капризи в болния мозък на един само император.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Ако щете вярвайте, но и от БСП и от ГЕРБ са прави във взаимните си упреци около малкия им семеен скандал, предизвикан от злобни подмятания на червения депутат Таско Ерменков в интернет срещу САЩ и Европа, които нарече триумфално “идиоти” в еуфорията си от тоталитарно високия процент на официално обявена подкрепа за Путин в окупирания от Русия Крим.

Вярно е, че БСП не са проевропейска партия, върху което акцентира покрай това ГЕРБ. Гербаджиите ли не знаят това, при положение, че официално са се врекли в проевропейското развитие на България, но са готови да се откажат от ратификацията на една европейска конвенция по доста ориенталски причини! Досущ като БСП, по които ГЕРБ се равняват.

Също така е вярно, че ГЕРБ отдавна трябваше да са слезнали от власт, както пък се провиква самият Ерменков в парламента. Само че как да стане, когато ГЕРБ плаши избирателите с връщането на БСП във властта. В този смисъл плашилото БСП има основна заслуга ГЕРБ да получават подкрепа от българи, които гласуват с “отвращение” за ГЕРБ по подобие на онзи руски пияница от вица, който така се излекувал от алкохолизма, че вече пиел с отвращение.

За сеирджиите насред българското председателство на ЕС обаче също има добра новина в този контекст. Тя е във факта, че за първи път двата основни скачени съда в българската еднополюсна политика обсъждат своите хипотетични различия по разлома Изток-Запад ( макар ГЕРБ да не смеят чак пък да споменат името Путиново, за да не го дразнят). Този разлом е основополагащ за начина на мислене на българите днес, макар и да не е официално припознат от ничия патрийна платформа. В нито един партиен документ на нито една партия не е обозначен ясно и категорично така, че и най-заспалите мозъци у нас да се припознаят като част от обособяването на българите като прозападни и проруски отвъд партийните граници.

Досега БСП и ГЕРБ се надхитряваха в нюансите на мърмореното против съюзническите санкции срещу приближениете на Путин, за да се харесат на русофилската публика в България и на нейните кукловоди в Кремъл- но така, че да не самоизлючват от евроатлантическия хор напълно. Направо поднасяха загадката, позната от забавните рубрики на вестниците “открийте разликите”. Ето че най-сетне направиха крачка към рзграничаването по тази линия. За сиамските близнаци на Матушката – кърмилница това не е лесно ( илюстрацията е на карикатуриста Илия Бешков от книгата “Черната тетрадка”.

Таско от БСП се оказа инструмент, породил помръдването от точката на бесепарско-гербаджийския консенсус, явява се нещо като Архимед, който е получил лост ( или опорна точка, както е модно да се казва) и сега повдига “земното кълбо” . Великан, който скромничи, че си пишел злобните статуси в прослава на руската агресия вечер по къси гащи. А какви ли щеше да ги навърти денем по дълги гащи?

Апропо, извинявам се на господин Ерменков, че си позволявам шега с малкото му име, но се чудя как ли гледат на него руските му другари, при положение, че на руски език  ( “таска”- както звучи фонетично руската дума тоска) означава мъка? Таско Мъката?

Йовковият Моканин, който търси по жицата бялата лястовица, също се кахъри вечер ( в Антимовския хан ), а денем дава воля воля на мъката си сред овцете: “Боже, колко мъка има на този свят, боже”!

Share on Facebook

Качествената журналистика има цена.

Компанията Google предлага нов и по-лесен начин за заплащане, научаваме от блога на компанията – Subscribe with Google.

За съдържанието на издателите, които  дадат възможност за използване на това средство,  може да се кликне  върху “Абониране”  – автоматично се влиза в сайта  на издателя и  може да се плаща с всяка кредитна карта, която  е използвана с Google в миналото. Между издателите вече са Les Échos, Fairfax Media, Le Figaro, the Financial Times, Gannett, Gatehouse Media, Grupo Globo, The Mainichi, McClatchy, La Nación, The New York Times, NRC Group, Le Parisien, Reforma, la Republica, The Telegraph и The Washington Post.

За втора поредна година Фондация „Детски книги“ кани малки и големи любители на четенето на книжни пикници „Бисерче вълшебно“. Заповядайте в Park-а на 25 март и 1 април от 16 до 18 ч. (Park Center, бул. „Арсеналски“ 2, срещу хотел „Хемус“). Ще чуете откъси от номинираните заглавия в категория „Откриватели“ (5-7 г.) на наградата за най-добра детска книга „Бисерче вълшебно“ 2018, прочетени от хората, които стоят зад...

Само след два месеца всички публични компании, както и всички лица, които работят с лични данни ще трябва да отговарят на нов общ регламент 2016/679 (GDPR), който ще започне да се прилага от 25 май 2018 г.

Изборът на Читателския клуб на Нов български университет за месец март е провокативният роман „Подчинение“ от френския писател Мишел Уелбек. Дискусията ще се проведе на 28 март (сряда) от 16:30 ч. в Център за книгата на НБУ с медийното партньорство на „Аз чета“. Водещи на събитието ще бъдат доц. Пламен Дойнов, д.н., доц. д-р Йордан Ефтимов и доц....

Проблемът след прочитането на много книги е, че с времето ставаш по-придирчив и все по-трудно нещо може да ти хареса. Най-силно се усеща при жанровата литература, тъй като тя лежи на често експлоатирани теми. Когато ми се чете любовен роман, доста се затруднявам в избора, тъй като търся оригинален сюжет, интересни герои и по възможност...