Докато се чудя какво разбираемо заглавие да напиша за немския сладък хляб с плънка от мак Mohnzopf се замислям, че това в случая не е най-важното нещо. Избирам буквалния превод, а с по-голяма важност остава самото тесто, за което предстои да ти разкажа. То представлява смес от два вида тесто – едно ронливо и едно с мая. Наричат го Zwillingsteig и е едно от малкото уникални неща, с които имам честа да обогатя кулинарната си практика.

Не говоря немски език, но съм почитател на немските печива и сладки. Всичко в тях е просто, добре овкусено, а първите три съставки, които ми идват наум са марципан, кардамон и мак. После веднага ми изниква плецхен (Plätzchen) – дума, която се използва за всякакви сладки и която ме кара да се усмихвам, просто заради звученето ѝ. Тъй като вече може да бъдем достатъчно информирани, ние знаем също за щолен, за лебкухен, за торта Шварцвалд, за бийненщих и разбира се какви ли не вариации на печива със сини сливи.

Когато се налага, Вальо ми помага с превода на немски думи или дори на цели рецепти от една любима за мен книга, която обикновено разтварям преди Коледа. Сега имам още една любима книга с немски печива, от която научавам практични и удивителни неща. Едно от тях е точно това двойно тесто, за което споменах по-горе. Не го бях срещала досега. Поинтересувах се каква е причината да се смесят две напълно различни по своята същност теста и разбрах, че те се допълват взаимно. Което пък дава на мен нас идеалната основа за пити, кифли или сладък хляб, с какъвто и да е плод или влажна плънка в тях, така че тестото да остане пухкаво, да бъде добре изпечено, без да е навлажнено от соковете на плънката. Или накратко – тестото не остава глетаво, дори когато в него има сочен пълнеж. Откога те търсих, Zwillingsteig!

В този ред на мисли, смятам, че тази есен ще имам подобрения върху всички тестени печива с плодове, особено питите със сливи. Обаче не ми се чака чак до есента, за да ти представя това прекрасно двойно тесто. Затова сега се възползвам от предстоящите великденски празници, за да ти дам идея какво друго може да приготвиш освен козунак. Но и не само тогава. Този богат сладък хляб с плънка от мак би могъл да се приготвя целогодишно.

Макова плитка

Рецептата е адаптирана от книгата Classic German Baking.

Писах тук и тук, че за да бъде по-силен и вълнуващ вкусът на маковите семена, те се смилат. Тъй като са много малки и имат твърда обвивка, смилането е възможно единствено със специален уред за мелене на мак или кафемелачка. Аз ги смилам в кафемелачка, която използвам само за смилане на подправки, мак и ленено семе. Освен за повече вкус, смилането на маковите семена е важно и за плътността на пълнежа. Тъй като плънката се приготвя със сваряване, смленият мак ще я запази гъста и подходяща за работа.

За 2 големи плитки или 20 порции.

За ронливото тесто:

• 85 г брашно
• 40 г захар
• 3/4 чаена лъжица бакпулвер
• 60 г масло, нарязано на кубчета и оставено на стайна температура 30 минути
• 1 жълтък

За тестото с мая:

• 300 г брашно
• 1 чаена лъжица суха мая за хляб
• 40 г захар
• 1/2 чаена лъжица морска сол
• 30 г меко масло
• 1 яйце, със стайна температура
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• 140 мл топла вода

За плънката:

• 100 г семена от мак, смлени в кафемелачка
• 50 г захар
• 30 г пшеничен грис
• 1/8 чаена лъжица морска сол
• 30 г масло
• 220 мл прясно мляко
• 1 яйце
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• 1 1/2 чаена лъжица тъмен ром

За глазурата:

• 130 г пудра захар
• 30 мл вода

Приготвяне на ронливото тесто

В купа се смесват всички съставки и се разбъркват енергично с вилица или се разтриват с пръстите на ръката, докато се образуват трохи.

С бързи движения на дланите трохите се събират, така че да се образува неравномерно тесто.

Тестото се оформя на диск и се увива в стреч фолио. Оставя се на стайна температура докато се приготвя тестото с мая. Ронливото тесто може да се приготви от предния ден и да се съхрани в хладилник. Преди да се използва е необходимо да се извади от хладилника и да се затопли до стайна температура.

Приготвяне на тестото с мая

Ще ти покажа две техники за замесване на тестото – в кухненски миксер или на ръка.

Замесване в кухненски миксер

Всички съставки за тестото се смесват в купата на кухненския миксер. Разбъркват се с приставката за тесто в продължение на 5-6 минути или докато се образува гладко и леко еластично тесто.

Замесване на ръка

Ако тестото се замесва на ръка се процедира по същия начин. Всички съставки се смесват в купа и се разбъркват докато се образува тесто. Тестото се прехвърля върху съвсем леко набрашнен плот и се меси 5-6 минути докато стане гладко и леко еластично. Ако лепне твърде много се добавя малко брашно, но се внимава тестото да не се утежнява излишно.

Приготвяне на двойното тесто (събиране на ронливото тесто и тестото с мая)

В кухненски робот

След като се замеси тестото с мая, при него в купата на кухненския миксер се добавя ронливото тесто. Измесват се 2-3 минути на средна скорост докато двете теста се съберат.

Ако все още ще има петна от ронливото тесто върху тестото с мая, това е добре, стига петната да са малки. Ако са големи, тестата се месят още малко време.

На ръка

След като се замеси тестото с мая то се разстила с ръце на плота във форма на кръг с дебелина около 2,5 см и в него се поставя диска ронливо тесто. Краищата на тестото с мая се загъват над ронливото тесто и всичко се омесва 2-3 минути докато двете теста се съберат. Ако все още ще има петна от ронливото тесто върху тестото с мая, това е добре, стига петната да са малки. Ако са големи, тестата се месят още малко време.

Втасване на двойното тесто

Приготвеното двойно тесто се оформя на топка и се поставя в купа намазана с мазнина. Покрива се със стреч фолио или чиста кухненска кърпа и се оставя на топло място да втасва 1 час.

Тестото няма да се е надигнало видимо много, но трябва да удвои обема си почти двойно. Докато тестото втасва се приготвя плънката.

Приготвяне на плънката

Семената мак се смилат в кафемелачка (при мен на две дози).

В малка тенджера се смесват млякото и маслото. Към тях се добавят смлените макови семена, захарта, пшеничения грис и солта. Тенджерата се слага на умерен към силен котлон и всичко се разбърква непрекъснато с телена бъркалка докато заври. След като заври, сместа продължава да се разбърква около 30 секунди и тенджерата се отстранява от котлона. Оставя се докато сместа се поохлади.

Тогава към нея се добавят яйцето, ванилията и рома. Оставя се настрана докато се охлади напълно.

Оформяне на рулата и плитките

Втасалото двойно тесто се разделя на две равни части. Едната част се разточва върху набрашнена повърхност на правоъгълник с размери 30×35 см или с дебелина 3-4 мм. Половината от плънката се разпределя по цялата повърхност на тестото. Като се започне от една от дългите страни, правоъгълникът се навива на не много стегнато руло. Рулото се поставя в тава върху хартия за печене.

По същия начин се приготвят останалото тесто и пълнеж.

С помощта на ножица рулата се срязват под ъгъл на парчета с широчина около 2,5 см. Разрезите трябва да бъдат до 2/3 от височината на рулата, така че самото руло да не се срязва напълно. Всеки разрез се наклонява настрани от центъра на рулото като се редуват – едно на ляво, едно на дясно. По този начин се получава плитка, която е по-позната при класическия френски хляб и наподобява житен клас (epi).

Оформените плитки се покриват с чиста кухненска кърпа и се оставят на топло място да втасат отново 30 минути.

Изпичане на плитките

Фурната се нагрява на 200ºC. Тавата с плитките се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Плитките се пекат 40 минути или докато повърхността им стане златисто-кафява. Ако започнат да потъмняват твърде много преди края на печенето, повърхността им се покрива хлабаво с алуминиево фолио.

Когато плитките са готови се изваждат от фурната и се оставят да се охладят на стайна температура. След като се охладени се намазват с глазура.

Приготвяне на глазурата и завършване на плитките

В купа се смесват пудрата захар и водата. Разбъркват се енергично докато се образува гладка течна каша. С помощта на четка плитките се намазват обилно с глазурата. Глазурата се оставя да стегне, преди плитките да се поднесат.

Маковите плитки са най-хубави в деня на приготвяне, но могат успешно да се съхранят до три дни в добре затворена кутия на стайна температура.

Още рецепти с мак

• Многозърнести крекери с брашно от спелта
• Полско козуначено руло с макова плънка – маковиец
• Маков сладкиш
• Паста със зелен боб и сос от макови цветове
• Козунак с макови семена
• Орехов кейк с тиквички, мак и джинжифил
• Златен маков пудинг

Други рецепти за тестени печива

• Сладка сиропирана баница със сирена
• Чурос с мексикански шоколад
• Шведски шафранови кифлички (Lussekatter)
• Канелени рулца с ябълки и глазура от крем-сирене
• Козуначен хляб с плънка от сусамов тахан с мед и тахан халва
• Френски понички от парено тесто
• Полско козуначено руло с макова плънка – маковиец
• Понички с мармалад
• Канелено-карамелени кифлички с тиква
• Лепкави рулца с бяло брашно от спелта
• SOS – Сладкиш „Букли“ или фунийки с крем
• Как да си направя кроасани + видео
• „Мухлясалият“ сладкиш на баба Рут
• Козуначени венчета с пълнеж от шоколадов марципан + видео
• Мини галетини с шамфъстък и червени плодове
• Ябълково зелено
• Нещо специално или щрудел с грозде и крем забайон
• Kак да си направя бриош + видео
• SOS – Паксимадя
• SOS – Topfenstrudel

Още рецепти от немска кухня

• Канелени звезди
• Нещо специално или щрудел с грозде и крем забайон
• Задушено заешко месо със зеленчуци
• Dukatenbuchteln – кнедла или бухта?
• Телешки гулаш
• Баварско кисело зеле
• Задушено свинско месо със зеленчуци
• Кнедли от грис в телешки бульон
• Как да си направя телешки бульон
• Сладкиш със сини сливи и бадемов топинг
• Сладкиш Бийненщих
• Пита със сини сливи
• В духа на шпецле
• Шварцвелдер киршторте или Торта „Черна гора“
• Баварска картофена салата с краставици и горчичен дресинг
• Баварска салата от сирена
• Домашни бретцели + видео рецепта
• Вайсвурст, бретцел и един мас бира, моля.
• SOS – Ванилов баварски крем с мандариново желе
• Щолен

Макова плитка е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Скептици и оптимисти сред българските турци разсъждават преди срещата ЕС-Турция във Варна. Но предпазливо – всички имат близки в южната съседка. Репортерката на "Дойче веле" Вилдан Байрямова разговаря с български мюсюлмани.

Можем ли да се предпазим от болестите на столетието? Колко близо е света от откриването на лекарства против диабет и рак? Как можем да победим в битката с времето, как да се храним, за да остаряваме по-бавно?

Тя може да се изрази с една единствена дума - ПОЧТЕНОСТ и само ПОЧТЕНОСТ. Каза го самата министърка в началото на месеца, а ако сте го забравили можете да си го припомните от началото на видеото в края на статията. Петкова нарече и себе ...

Звучи невероятно да посетиш две държави на подобна цена, но е напълно постижимо! Двете най-популярни low-cost авиокомпании у нас – WizzAir и RyanAir летят от Брюксел-Шарлероа и Айндховен до София. Хората често си вземат двупосочни билети, но забравят, че могат да си вземат два еднопосочни. А в случая почти винаги може да се намерят евтини билети я в едната, я в другата посока…

Та – ето я и равносметката:

• летище София – летище Шарлероа – от 10 EUR – пътувате с най-изгодния полет на Ryanair или WizzAir.
• Летище Шарлероа до Брюксел – от 4 EUR – използвате Brussels City Shuttle и пристигате на южната гара (Gare du Midi).
• Брюксел през Антверпен до Айндховен – от 9 EUR – използвате Flixbus, които вече имат и сайт на български език. Автобусите в Брюксел тръгват и пристигат от Gare Du Nordl, а в Айндховен – до „летящите кегли“ на John F Kennedylaan.
• Айндховен до летище Айндховен – 4 EUR – пътувате с градски транспорт, автобуси 400 или 401, като цената е още по-ниска, ако притежавате картата OV-chipkaart, валидна на територията на цяла Холандия. Тръгват и пристигат на централната автогара, която пък се намира точно до ж.п. гарата.
• летище Айндховен – летище София – от 10 EUR – пътувате с най-изгодния полет на Ryanair или WizzAir.

ОБЩО: 37 EUR, стига да хванете промоциите и да резервирате достатъчно отрано. Имайте предвид, че дори да не хванете най-добрата оферта, от Шарлероа до Айндховен винаги можете да се придвижите в рамките на 40 EUR и максимум 7 часа общо пътуване.

Нищо не ви спира да направите маршрута и наобратно – кацане в Айндховен и излитане от Шарлероа.

А с малка отбивка от пътя си освен Брюксел, Антверпен и Айндховен, можете да разгледате и Гент, Брюж, Лиеж, Люксембург, Дюселдорф, Ротердам, а защо не на север към Хага, Утрехт и дори Амстердам? Ако сте с деца, този маршрут е най-изгодният начин да стигнете и до увеселителния парк Ефтелинг.

А какво можете да видите и правите?

Брюксел

Какво можете да видите в Брюксел, вече разказахме преди близо 10 години:

• Основните забележителности в центъра – главната, Гран Плас, Манекен Пис;
• Белгийския кралски музей на изящните изкуства;
• Музеят на музикалните инструменти;
• Посещение на Европейския парламент;
• Атомиумът – огромната сграда-молекула в покрайнините на града;
• Мини Европа – миниатюри на основните забележителности в Европа;
• Ботаническата градина;
• Яжте белгийски шоколад и варен мидохуй, пийте белгийска бира, купете си белгийска дантела…

Изпробвано заведение: Amadeo – all you can eat ребърца и уникална атмосфера (благодарим на Ирка)

Изпробван хотел: ibis Hotel Brussels Centre Gare du Midi – чудесен бюджетен вариант за двама пътуващи, нищо излишно, нищо липсващо, а закуската си струва отвсякъде.

Антверпен

Вие си решавате дали да минете транзит през Антверпен или да отделите повече време на Диамантената столица на Европа, както наричат града. Ние нямахме такъв избор и минахме транзит. Все пак, в Антверпен може да видите:

• Централния градски площад, сградата на общината, сградата на гарата;
• Замъкът „Стийн“
• Къщата на Рубенс;
• Фото-музей;
• Red Star Line, музей за емиграцията;
• DIVA, домът на диамантите;
• Кралския музей по изящни изкуства;
• Зоопаркът.

Айндховен

Технологичният град на Philips и камионите DAF. Чудесно място да прекарате ден-два, за да видите и разгледате:

• Католическата църква Св. Катерина;
• Музеят на Philips;
• Музеят на камионите DAF;
• Зоопаркът;
• да изпробвате посещение на coffee shop.
• шопинг – Холандия е по-изгодна от Белгия, а на метри от централния гаров площад имате изгодните марки C&A, Primark, H&M, както и хранителния магазин Albert Heijn, откъдето можете да си закупите любимите ни холандски щропвафели.

Изпробвано заведение: Eetcafe Spijker (точно срещу катедралата, чудесна кухня и прясна наливна бира Grolsch);

Изпробван хотел: Holiday Inn Eindhoven – на метри от централна гара и шопинг-зоната, отново чудесен бюджетен вариант, удобни матраци и вкусна закуска.

Това е – надяваме се, че сме били полезни…

Материалът От София до Белгия и Холандия и обратно за 37 EUR! Бюджетният маршрут Шарлероа-Брюксел-Антверпен-Айндховен е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Неделя, ден за палачинки, брънч и четвъртото издание на рубриката ни за #bookstagram. В нея ви показваме любимите ни снимки от последната седмица. Започваме с най-харесваната в нашия акаунт @azcheta – последвайте ни. Из „Малки букви” на Ина Иванова… #bookstagram #azcheta #poetry #poems #instapoetry #instabooks #bookaddict #reader #igreads #poetrylover #poetryreader #poet #janet45 #азчета #жанет45 #поезия...

Българският премиер не пропуска възможност да изтъкне приятелските си отношения с турския президент Ердоган, когото дружески нарича Тайпи. Тази близост повишава цената на Борисов в ЕС, но в България му създава проблеми.

 

Kurt Hermann Eduard Karl Julius Schwitters (1887 – 1948)

 

Ако винаги сте искали да го сторите, но не сте знаели как точно.

Ако винаги сте искали да го сторите, но не сте знаели как точно.

Радостина Николова, авторка на една от най-обичаните съвременни поредици „Приключенията на мотовете“ и успешна самопубликуваща писателка, подготвя нова детска книга с главен герой куче, научаваме от „Блогът на мотовете“. „Кико без крила“ се очаква през май и ще бъде илюстрирана от младата художничка Матея Аркова. Радостина споделя, че последният й герой – „палав, инатлив, остроумен, по детски спонтанен...

Днес Анжело ще ни разкаже за два Фестивала на ледените фигури – в Брюж, и в Русе. Приятно четене:

Ледени и пясъчни фигури в Брюж и Русе

Която и класация на туристическите забележителности на Европа и на Белгия в частност да разгледате, на първите места задължително е Брюж. Всички анотации си приличат: поредната Северна Венеция , канали, романтика, мостове, история, още канали, малко мухъл, още мостове…

Това, което на практика не се споменава, е

Фестивалът на ледените фигури (Ice Sculpture Festival) в Брюж

Създаден по инициатива на Франсис Вандендорп (Francis Vandendorpe) и неговия екип от N.V. Snow & Ice Events, Фестивалът на ледените фигури в Брюж от началото на века предлага незабравимо преживяване на гостите на града по време на Коледните празници.

Това е първото по рода си събитие в Европа и води началото си от 1999/2000 г. Провежда се на Гаровия площад в града. Това го прави още по-достъпно за хилядите посетители. В специално изградения павилион с площ около 3 дка се поддържа температура от – 6℃. Работи и Леден бар, на който можете да си изпиете питието от чашка от лед. Всички фигури, за чието изграждане са необходими между 300 и 500 т сняг и лед, са подчинени на темата на Фестивала. В началото тя е била „Брюж в сняг и лед“ (2000), след това следват „Световно пътешествие” (2002), „Кралството на боговете“ (2003), „Леденa планета“ (2006), „Ледена фантазия“ (2007), „Замръзналото кралство“ (2013), „В страната на хобитите“ (2014)…

Повече от 2 300 000 души са посетили изложбите. Има покани за посещение на Франция, Италия, Испания и Турция.

През 2004 г.

Фестивалът се провежда паралелно и в Антверпен (Анверс)

по случай края на Годината на Рубенс.

На два пъти, през 2009 и 2010 г.,

по покана на Париж, шоуто посещава града

и е представено в екотермален павилион на Шанз Елизе, по време на Международното Коледно изложение. Посещават го повече от 270 000 парижани и гости на френската столица.

Изложбата посещава и Брюксел,

като павилионът е разположен пред церемониалния Кралски дворец. Събитието е част от зимните празници „Winterpret – Plaisirs d’Hiver“. Повече от 160 000 посетители се радват на 42-те сцени с белгийски комиксови герои, от които у нас като че ли най-известни са Смърфовете.

В края на 2016 г.

Леденият фестивал се мести в Хаселт,

като е посветен на ледената магия на Антарктика.

Тазгодишното издание бе посветено на 25-годишнината на Disney – Paris, така че посетителите можеха да се срещнат с героите на Дисни, Марвел, Пиксар и Междузвездни войни „на живо“.

Проведе се в Брюж и Лиеж.

Зеебрюге или „Брюж на морето“

е пристанищният и морски курортен квартал на Брюж.

Известен е с това, че е може би единственото място в света, където две противникови сили записват победа. По време на Първата световна война тук е имало немска военноморска база. Англичаните потапят три стари кораба на входа ѝ, като го блокират, и отбелязват победа. Германците прокопават нов канал покрай тях и, отваряйки входа, също записват победа.

Тук се провежда друго, не по-малко интересно изложение –

летният фестивал на пясъчните фигури

През август, на площ с размерите на футболно игрище, се извисяват приказни замъци, дракони и принцеси…

След касата има павилион, в който можете да изгледате документален филм, разкриващ как от стотиците тонове специално обработен пясък, благодарение на усилията на огромни екипи от творци, се „появява“ пясъчната феерия.

И на двата фестивала се допускат и домашни любимци

Условието е да са на повод и да не уринират върху фигурите.

7000 Русе Център, Русе, България

Но да се върнем към причината за написването на тази дописка. По Коледните празници отнякъде

чухме, че в Русе се провежда Ruse Ice Fest

Ура-а-а, това изкуство е дошло и при нас! После разбрахме, че това е четвъртото издание на празника. Което би трябвало да означава, че вече е захвърлил памперса… Да, да, ама не! В палатка, с 20 – 30 м² площ, бяха разположени 7 (словом: седем) ледени фигури, без някаква видима връзка помежду си. Цялото посещение продължи не повече от десетина минути.

Дали очакванията ни бяха прекалено големи, дали бяхме подлъгани от рекламата за „уникалност“, но

определено бяхме разочаровани

Съпътстващата програма е доста по-богата, но определено е насочена към жителите на града, а не към гостите му.

В Русе се провеждал от няколко години и фестивал на пясъчните фигури.

Предвид видяното, най-вероятно няма да го посетим, поне докато организаторите не „пораснат“. Засега ще се задоволим с Фестивала на пясъчните фигури в Бургас, който макар и да не е с мащабите на световните такива, е с история и опит. При него има идея, има обща насока, има мащаб, докато в Русе не забелязахме нищо такова.

След като предвидените поне 2 – 3 часа за разглеждане на Фестивала рязко се стопиха, за да не сме съвсем капо, използвахме времето си за разходна из красивия град и за посещение на някои от туристическите му атракции.

Сексагинта Приста е римска крепост,

чието име може да се преведе като „Пристанище на 60-те кораба“. Създадена е в средата на I век по време на император Веспасиан. Вероятно получава името си във връзка с Дакийските войни на император Домициан, когато при устието на река Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6 000 души. 60 кораба от типа „пристис“ са били необходими за тази акция. Открита е в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на разстоянията между крепостите, отбелязани в римските маршрутни карти. След направени разкопки са намерени артефакти от II – I век преди новата ера, доказващи съществуването на тракийско селище на същото място.

Една от проучените сгради от ІІ-ІІІ век е храм на Аполон, в която са открити четири цели и фрагменти от още няколко оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети. На мястото си е открит и жертвеник на Аполон с надпис. Преустановил функциите си в края на ІІІ век, върху него е изградена една от най-важните сгради в римския военен лагер – Принципията (или военният щаб) – при император Константин Велики, която е функционирала до първите десетилетия на V век. Находките от периода са малко – главно монети и фрагменти керамика.

Сексагинта Приста завършва съществуването си

след атаките на авари и славяни в края на VI-и, началото на VII-и век. По-късно, през IX – X век, върху нейните руини е изграден средновековният град Русе.

Поради стратегическото си местоположение

мястото винаги се е ползвало като военно укрепление

На територията му има дори подземен бункер.

Интересна история разказа служителят на музея,

който беше дежурен на крепостта този ден:

По социалистическо тук е имало военно поделение и бункерът е служил за лазарет. Всички са мислили, че е ново строителство. Веднъж, вече в настоящо време, дошла на посещение немска група и много възрастен германец поискал да покаже на внучката си мястото, където е служил през войната като фелдшер. Оказало се, че бункерът е строен от немците през 30-те години на миналия век, а на една от стените могат да се видят инициалите на немеца и годината – 1944

Крепост Сексагинта Приста

адрес: BG-7000 Русе, ул. „Цар Калоян“ 2А

GPS: 43.846730, 25.945997

Другото място, което посетихме в Русе, бе

Екомузея

Според служителите му, той е уникален с това, че не е просто природонаучен музей, а показва екосистемата край Дунава.

В подземното ниво се намира най-големият сладководен аквариум за диви риби в България – 65 тона вместимост. В него могат да се видят риби от Дунав и вливащите се в него реки. Е, в аквариума с надпис „щука“ имаше каракуди и служителката предположи, че става дума за един и същи вид, известен под различни имена. Не всеки може да бъде рибар – специалист или поне ихтиолог…

В екомузея в Русе „живее“ реалистичен мамут от вида „космат мамут“

Лично на мен много ми приличаше на „Мани“ от Дорково, но ми беше обяснено, че разликата между двата вида е огромна и е лаишко да се смесват. Наистина, Дорковският екземпляр прилича повече на съвременен слон, докато мамутът от Русе е вулгарно неепилиран.

Тук може да се види и единствената в света запазена кост от друг вид мамут – Mammuthus romanus.

Други зали са посветени на най-характерното местообитание по Дунава – влажните зони. В музея има също и диорами с грабливи птици, нощни и дневни, с горски бозайници.

Последният етаж бе преотстъпен на Етнографския музей, където бяха изложени предмети от бита на русенци през вековете. Интерес (и особена гордост за русенци) представлява информацията „За първи път”, а и „гъбата” със стари обяви, афиши, реклами.

На приземния етаж, до касите, има две машини за сувенири. От едната можете да си вземете сувенирен жетон от серията „Golden Bulgaria“, на другата да си „изковете“ сувенирна пластинка от жълти стотинки.

Екомузей

адрес: BG-7000 Русе, ул. „Етър“ 3

GPS: 43.843030, 25.944551

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Още снимки:

Belgium: Brugge (2006-04)

Belgium: Brugge (2007-09-01)

Belgium: Brugge (2008-06-22)

Belgium: Brugge (2008-06-22 Cacao Museum)

Belgium: Brugge (2008-08-15)

Belgium: Brugge (2009-01-02 Snow & Ice Sculpture Festival)

Belgium: Brugge (2009-11-02)

Belgium: Zeebrugge (2008-08-15)

Belgium: Zeebrugge (2008-08-29 Sand Figures Festival)

България: Русе (2017-12-17)

България: Бургас (2012-07-05 Фестивал „Пясъчни скулптури“)

България: Бургас (2015-09-04 Фестивал на пясъчните фигури)

В Русе можете да намерите много изгодни оферти за пренощуване:

Booking.com

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Ако не ви се ходи до Русе, нищо не пречи да идете до Белгия“

Booking.com

Турският президент Реджеп Ердоган завзе и последната крепост на независимите медии със сделката по продажбата на собствеността на „Доган холдинг“, а това даде повод на опозиционния в.

Съветът на Европа прие  Препоръка CM/Rec(2018) 2 за ролята и отговорността на интернет посредниците.  В препоръката има позоваване на Истанбулската конвенция – съответно спазването на конвенцията се оказва свързано и с отговорността за съдържанието онлайн.

Решението у нас (“Истанбулската конвенция няма да влиза в Народното събрание. Винаги съм се съобразявал с волята на хората, еле пък на църквата.” – Борисов пред бТВ)  влиза в колизия и с новоприетата препоръка.

Същевременно в 24 часа работят срещу Истанбулската конвенция ето така:

Но какво ни е приготвила Конвенцията? Ето какво – създава се GREVIO – орган, който получава невероятни привилегии и имунитети. […] Този орган ще ни коли, беси и изнасилва едновременно. Защото документите, които издава, ще са неприкосновени и няма да подлежат на контрол от българска юрисдикция! Което е грубо нарушаване на конституцията и по отношение на суверенитета, и по отношение на частта й за съдебната власт. Защото член 105 казва “Вътрешната политика се осъществява от правителството”. А член 117 постановява, че съдебната власт защитава правата и интересите  на гражданите.

Загубили ли сме ние суверенитета си, като сме членове на ЕС, в случая на Съвета на Европа?!? Не сме.

Защото член 1 на Конституцията няма нужда от тълкуване, а там пише, че цялата власт произтича от народа. Не от Брюксел.

Какъв Брюксел?

Страсбург, Брюксел, препоръки, конвенции – кой ти гледа, подробности: конвенцията не е  на Брюксел, но един залп по Брюксел никога няма да навреди.

Пропаганда по учебник.

Всеки път, когато пътувам през Софийското поле, благославям коренната промяна в гледката и в усещането за реабилитирането на природата и на здравия разум. За мен няма по-голям символ на положителната промяна в България от ликвидирането на газовите камери за масово унищожение на столичаните и  на още по-жалките нещастници от околните села, жертви на десетилетното отровителство от комините на съветския комбинат Кремиковци. Отървахме се мъчително бавно, но окончателно, от едно зло, “подарено” от империята на злото. ( НА СНИМКАТА на Надежда Чипева за “Капитал”)

 

 

 

 

 

Такива примери има в цялата страна, но гласовитите носталгици надвикват тишината, възцарила се сред замлъкналите “гиганти на българо-съветската дружба” с вопли, че България се била деиндустриализирала и се завърнала в пещерната епоха поради тази причина. Безсмислено е да се спори с хора, които не желаят да приемат съмването иначе, освен като време за лягане, защото нощта им е любмата част от живота. Още повече, че и без петел се съмва.

Сред кудкудякането при снасянето на фалшиви новини със задна дата за прекрасния строй, след който настъпила пълна разруха, желащите да не виждат преобразяването на България просто отказват да се огледат.В гнездата на щъркелите, свити върху замлъкналите дула на заводската химическа война срещу населението, реваншистите не виждат символиката на възродената нормалност.

Нормалността все пак победи зловещия социален експеримент чрез насилие над природата изобщо и над природата на човека той да бъде поставен в услуга на държавата като безмълвна “човекоединица” по волята на една паразитираща върхушка, чиито капризи не подлежаха на обсъждане. Когато положението в икономиката на НРБ стана неудържимо, самите управляващи започнаха да се оправдават с измислени за целта термини. Обявиха самокритично капризите на инеологическата диктатута над здравия разум за проява на “волунтаризъм” – нещо, за което в наказателния кодекс няма(ше) предвидино наказание. Самият диктатор Живков стигна до извода, че “социализъма е едно недоносче”.

Онази държава имаше претенцията да създава блага за всички по равно ( чрез валяка на принудата в разпределението, чрез закрепостяването по месторабота и местоживеене и прочее масови реприсии за простолюдието), но не беше в състояние да задоволи елементарни нужди на хората в диапазона от тоалетната хартия, до бебешката храна и детските колички. Същевременно се биеше в гърдите с постижения в производството на чугун на глава от населението ( за сглобяването на съветски бронирани машини, предназначени да убиват човеци и подарявани щедро на желащите да се възползват от тях “братски” режими в т.н. трети свят).

Апропо, част от създадения индустриален потенциал, въпреки злословието на “незрящите”, беше трансформирана все пак тъкмо в областта на непрежалимото военно производство. България в днешно време чупи собствените си рекорди по износ на оръжие и боеприпаси в своя строго специализирана ниша на стойност близо един милиард евро годишно, с което вбесява руските конкуренти.

И още нещо сме успели да запазим от онова отминало време, което никой не е определял като абсолютно зло, подлежащо на пълно претопяване ( както социализмът се опита да направи с пазарната икономика, смачквайки и последния занаятчия, за да не би да забогатее от труда си и да стане независим от държавата ). Това са високите стандарти в обучението по математика, наложени пак по идеологически съображения на времето ( когато за т.н.  строителство на социализма бяха нужни технически кадри), но донесли полза в наше време. На базата на тази традиция, доразвита в наше време, се обяснява необяснимият на пръв поглед феномен да имаме толкова много добри специалисти в IT сектора, търсени и по света.

Новите производства и развитието на българската икономика не се забелязват от километри, както комините, бълващите разноцветните си отрови. Но ги има. При това тенденцията е възходяща – само в тютюневите производста има спад през последните близо две десетилетия, се казва в в един икономически анализ.

Дори практикуваният у нас ялов държавен капитализъм, който напомня на руския по своята система на разпределение на държавните поръчки между приближени на управляващите бизнесмени ( както и по скандалното остъствие на независим правораздавателен арбитраж, типичен за руския модел), не може да спре положителната промяна на България.

В анализ на Института за пазарна икономика, цитиран от Faktor.bg, тази тенденция е обяснена ясно за всеки, пожелал да научи нещо повече от онова, което носът му показва, когато го завира в руините на социалистическата индустриализация.

В България се произвежда, при това все повече

Чували сте я тази фраза, нали? Било то от таксиметрови шофьори, инженери, продавачи, пенсионери и други граждани, които не следят отблизо икономическата статистика, но това не им пречи да имат формирано мнение по доста икономически въпроси.

Е, колкото и да е непонятно за някои, в България се произвежда, при това все повече. От години в икономиката протича траен процес на преструктуриране, при който едни отрасли се развиват бързо и увеличават дела си в икономиката, а други се свиват и намалят тежестта си. Сред растящите отрасли е индустрията, която от 2000 г. насам се развива с добри темпове и с изключение на кризисния период (2009-2010 г.) увеличава брутната си добавена стойност, т.е. произвежда все повече. Делът й в икономиката също се увеличава от началото на хилядолетието – от 21% в брутната добавена стойност през 2000 г., индустрията през 2017 г. вече отчита дял от 24%.

Освен промишлени стоки, икономиката на България произвежда и все повече услуги, които също често остават незабелязани. ИКТ секторът, аутсорсингът на бизнес услуги и финансовият сектор са сред все по-важните сектори на икономиката, ако съдим от техния принос към нея. ИКТ секторът вече има дял от 5,5% в брутната добавена стойност (спрямо 3,2% през 2000 г.), аутсорсингът (който де факто е основната част от “професионални дейности и научни изследвания, административни и спомагателни дейности”) – 6,1%, а финансите и застраховането – 7,5%. В същото време, секторът, който “губи почва” най-видимо в местната икономика последните 17 години, е селското стопанство – въпреки огромните субсидии за него по линия на Общата селскостопанска политика и националните доплащания. При обществените услуги (администрация, здравеопазване, образование и др.) и недвижимите имоти също има спад в дяловете, но доста по-малък.

А ето и какви стоки се произвеждат все повече в България. Подотраслите на преработващата промишленост, които се развиват най-силно от 2000 г. насам, са металните изделия, електрическите съоръжения, мебелите, каучуците и пластмасите, частите за коли, машините, съоръженията и оръжията, компютърната и комуникационната техника, колелата, хартията и картона, металите и др.

При споменатите производства нарастването на продукцията от началото на 2000 г. до януари 2018 г. е далеч над средното за преработващата промишленост и в някои случаи достига до 3-4 пъти (виж таблицата по-долу; маркираните подотрасли са с ръст над средния за преработващата промишленост). Причината за експанзията обикновено е висока конкурентност на външните пазари и значителен износ на продукцията, което се потвърждава и от данните за износа.

Единственият отрасъл със спад на производството от 2000 г. насам са тютюневите изделия – заради здравните политики, покачването на цените заради ръста на акцизите, нелегалния пазар и като цяло – свиването на потреблението на такива продукти в цяла Европа и развитите страни. Сред подсекторите с относително слабо представяне (т.е. ръст под средния за целия сектор) пък са кожите, текстилът, обувките, дървения материал, напитките, храните и др. Всички те традиционно се числят към стоките с относително ниска степен на преработка и съответно – относително ниска добавена стойност. За разлика от тях, повечето от секторите, които растат бурно от 2000 г. насам, са такива, приети за сектори с висока добавена стойност – машините, електрическите съоръжения, компютърната и комуникационната техника, компонентите за коли, велосипедите и др.

Това преструктуриране на производството към сектори с по-висока добавена стойност се вижда и в данните за външната търговия и по-конкретно – в тези за износа. Видно е, че големият “печеливш” от преструктурирането на икономиката, промишлеността и износа са именно инвестиционните стоки, които се числят към стоките с висока добавена стойност. Те увеличават своя дял в износа повече от двойно от 2000 г. насам – от 11 на близо 26%. Към тях се числят машините, уредите и апаратите, електрическите машини, транспортните средства, частите за тях и други инвестиционни стоки. Забележителното е, че всички подсектори на инвестиционните стоки без изключение увеличават дела си в износа на страната. Това преструктуриране към стоки с по-висока добавена стойност се случва за сметка на всички останали големи продуктови групи – енергийни ресурси, потребителски стоки, суровини и материали. Това не означава, че техният износ намалява, напротив – просто неговият ръст е относително по-бавен спрямо този на инвестиционните стоки.

Все пак е важно да се отбележи, че в споменатите три групи, чийто дял общо в износа се свива, има продукти, които се радват на увеличаваща се тежест във външните продажби. Така например, в потребителските стоки делът на храните нараства; същото се отнася и за суровините за производство на храни, които също са с чувствително по-голям дял през 2017 г.

Като цяло, данните за БВП, промишленото производство и за износа показват следното:

1. българската индустрия се развива добре от 2000 г. насам и увеличава своята тежест в икономиката, като това се дължи основно на експанзията на преработващата промишленост;

2. в преработващата промишленост се наблюдава трайна тенденция на преструктуриране към по-голям дял на подотрасли с висока добавена стойност за сметка на такива с по-ниска степен на преработка;

3. този процес на преструктуриране се диктува основно от външните пазари и отразява конкурентоспособността на българските производители на стоки с относително висока добавена стойност.

Share on Facebook

Share on Facebook

Миналата година прочетох „Без милост“ – първият роман от трилогията за семейство Лолес, който съживи приспания ми от изтъркани сюжети глад за романтични четива. Книгата ми хареса толкова много, че вече бързах да наредя Лекси Блейк сред любимите ми авторки на любовна литература. В ума ми нямаше и капка съмнение, че следващата част от поредицата...

Продължаваме из Румъния с мотора на Емо. Започнахме с прохода Трансалпина в Карпатите, бяхме в Сибиу, после тръгнахме в посока Бран и замъка на Дракула. Началото на четвъртия ден прекарахем в Бран и замъка на Дракула, както и крепостта в Ръшнов, а ще продължим в Брашов.

Приятно четене:

Брашов

част пета на

Румъния с мотор

Ден четвърти – продължение

Брашов

Брашоливуд