В сезона на агнешкото месо, отново изпробвам рецепти от всички краища на света, но това, което ще остане за мен винаги любимо е печенето на голямо парче месо с кокал. Този път настроението ми е за съвсем семпло овкусено месо – само със сол, черен пипер и зехтин. Чесънът и розмаринът, които по подразбиране му се полагат, добавям чрез гарнитурата към този печен агнешки бут – смачкани сварени картофи, които се запичат с чесън, билки и зехтин, докато не станат златисти и хрупкави. Вкусни сами по себе си и идеално допълващи деликатното агнешко месо.

Дългото задушаване на месо във вино и бульон му дава възможност месото толкова да се сготви, че да пада само от кокала. Несъмнено това е любимо за много хора и е показател за напълно готово месо. Аз предпочитам варианта с изпичане на месото, при което то се готви без течности или с минимално количество такива, както е в случая и с тази рецепта.

Месото се сготвя добре, остава с розов цвят във вътрешността и лично за мен то е по-вкусно и крехко. Желанието ми този път да не добавям билки, чесън и други подправки освен сол и черен пипер, е за да усещам нежния вкус на агнешкото месо. На Даниел също много му харесва.

Харесва му и да намачква картофите, които споделям като гарнитура към агнешкото. Те могат да се приготвят самостоятелно или да се предложат като гарнитура към друго ястие, но точно тук ги смятам за най-подходящи, тъй като допълват чистия вкус на месото.

Самите картофи първо се сваряват, а след това се запичат от двете страни в силна фурна, така че повърхността им да стане хрупкава и златиста, докато вътрешността е все още мека.

Докато се готвят, картофите попиват ароматите на зехтина, чесъна и билките, а кората им, която умишлено не се обелва дава още по-интензивен вкус. Накрая се завършват с пармезан, чиито солен умами вкус е още по-хубавото допълнение към семпло изпечения агнешки бут.

Единственото нещо, което липсва на снимките към това хубаво месо и прекрасни картофи е голяма купа със зелена салата.  Сигурна съм, че ще се справиш с това и без рецепта. И не забравяй, винаги може да погледнеш тук за още идеи за Великден.

Светли великденски празници и до скоро с нови пролетни рецепти!

Печен агнешки бут и хрупкави билкови картофи

Идеята за агнешкия бут е от книгата Cooking to Share. Рецептата за хрупкавите билкови картофи е по идея от natashaskitchen.com и cafedelites.com.

Ако искаш да приготвиш само агнешкото бутче и имаш друга идея за гарнитура, чувствай се свободно да го направиш. Ако предпочиташ, може да приготвяш само картофите като предложение за вечеря през седмицата. А ако решиш да приготвиш и двете, може да ги съчетаеш така, че да се сервират топли едновременно. Инструкции за това прочети в самата рецепта.

За 4-6 порции.

За агнешкия бут:

• 1 агнешки бут, около 2 кг
• зехтин
• сол и прясно смлян черен пипер
• 200 мл сухо бяло вино

За хрупкавите билкови картофи:

• 1 кг дребни картофи
• 1 супена лъжица нарязана прясна мащерка
• 1 супена лъжица нарязан пресен розмарин
• 3-4 скилидки чесън, пресовани
• 4 супени лъжици зехтин
• сол и прясно смлян черен пипер
• 30 г настърган пармезан
• нарязан пресен копър или магданоз

Приготвяне на агнешкия бут

Фурната се нагрява на 170ºC. Агнешкият бут се почиства от ципи и излишна мазнина. Измива се под студена течаща вода и се подсушава хубаво.

Поставя се в тавата, в която ще се пече и се намазва обилно със зехтин от всички страни. Зехтинът се втрива в месото заедно със сол и прясно смлян черен пипер. Тавата с бутчето се покрива с алуминиево фолио и се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Пече се 1 1/2 часа. След това фурната се усилва на 190ºC, фолиото се отстранява и в тавата се сипва виното. Бутчето се пече още един час, докато повърхността му стане златиста. Месото във вътрешността трябва да бъде стегнато, розово и при пробождане с дървено шишче да излизат чисти сокове. Докато бутчето се пече, се подготвят картофите като се сваряват. Виж в инструкциите за приготвяне на хрупкавите билкови картофи.

Когато е готово, бутчето се изважда от фурната, покрива се хлабаво с алуминиево фолио и се оставя да отлежи 30 минути преди да се нареже. През това време се запичат картофите.

Приготвяне на хрупкавите билкови картофи

Картофите се измиват хубаво, без да се белят. Сваряват се в леко подсолена вода за 20-30 минути, в зависимост от големината им. Трябва да бъдат сварени напълно, но да останат цели и стегнати. Отцеждат се хубаво и се подреждат в тава (може да се използва хартия за печене). Докато са топли се притискат с преса за картофи, така че да останат с дебелина около 1,5 см.

В купа се смесват мащерката, розмаринът, чесънът и зехтинът. Картофите се посоляват със сол и прясно смлян черен пипер. Върху всеки се разпределя по малко от зехтина с билките и чесъна. Картофите може да се подготвят до този етап, докато се пече агнешкия бут. След като агнешкото се извади от фурната, тя се нагрява на 230ºC. Картофите се слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се запичат 15 минути. Внимателно се обръщат с шпатула и се запичат от другата страна още 10-15 минути докато станат златисти и хрупкави по краищата. Накрая се обръщат още един път, така че билките с чесъна да бъдат отгоре и се поръсват с настърган пармезан. Запичат се с включен вентилатор на фурната или под грила за 2 минути докато пармезанът се запече леко. Изваждат се от фурната и се поръсват с пресен копър или магданоз. Сервират се веднага, докато са хрупкави.

Още рецепти с агнешко

• Печен агнешки бут и оризов пилаф
• Агнешко бутче с рози и шафран, печени пресни картофи и аспержи, майонеза със сусамов тахан и сумак
• Царевични пити с квас, агнешко със сумак и млечен сос с маточина
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран
• Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък
• Мини пайове с агнешко месо
• Гергьовден на село
• Агнешко с ароматна коричка запечено с картофи и моркови

Други предложения с картофи

• Пица с картофи и лук
• Грилована цикория с прошуто, сушени домати и бешамел с гауда и намачкани картофи с мед
• Салата с пушена скумрия и лилави картофи
• Картофени ньоки с гъби и рукола
• Пълнени есенни картофи
• Риболита
• Пресни картофи със салвия и песто от левурда
• Една вариация на „Изкушението на Янсон“
• Крем супа от земна ябълка и чеснови крутони с мащерка
• Салата от печени пресни картофи и репички с билково песто
• Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран
• Супа от праз с ръжено-овесени бисквити
• Печени пресни картофи и майонеза с розмарин, шалот и вода от портокалови цветове
• Спаначена крем супа
• SOS – Нисоаз – още една спорна салата
• Виенски шницел с два вида салата + видео
• Йоана на Земята – Зеленчукова пита за Бъдни вечер
• Къри супа с тиква и картофи
• Печени кореноплоди със сладка джинджифилова глазура
• Задушено свинско месо със зеленчуци

Печен агнешки бут и хрупкави билкови картофи е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Стартира днес със сесията на енергийната борса, за утрешните цени и количества търгувана електроенергия. На нея за 33-ти път от 62 възможни, страната ни зае място №1 по най-евтин ток в Европа, от както на 1-ви февруари фирмите-посредничк...

Watch video: How to make:  see more:

Христо Раянов е на 30 години, роден в град Русе. Завършва журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, магистър по творческо писане в СУ. В момента е докторант в СУ със специалност „Литература, кино, сценарий“. Има две издадени книги. С дебюта си „Трудният начин“ става лауреат на наградата „Южна пролет 2014“ в категория „Проза“. Втората му...

Вторият сезон на кампанията „Стани младши книжар в Orange за един ден“ стартира на Международния ден на детската книга 2 април с медийното партньорство на „Аз чета“. В рамките на три последователни седмици в един ден от уикенда във всяка една от книжарници Orange в цялата страна ще има по двама младши книжари, които не само...

Сондата 'Акацуки' е открила възможни следи от съществуване на микрогъби в гъстите серни облаци във високоте слоеве на атмсоферата на Венера , където има максимално благоприятни условия за съществуване на живот, по информация от статия публиквуана в списание Astrobiology.

Страшен майтап! Българинът е суеверен и това вече е доказано посредством социологическа метода. Поредната дъвка в социалните мрежи през седмицата беше проучването на „Тренд“, което установи важни (казвам „важни“ без абсолютно никаква ирония) неща, като например това, че много хора не само вярват, че има извънземни, но са убедени, че те се разхождат между нас. Или пък това, че около половината българи са убедени, че върху природата може да се въздейства чрез магии, че има свръхестествени лечители и може да се гледа в бъдещето. А пък цели ¾ от запитаните не поставят под съмнение, че Ванга е пророк.

Популярно е схващането, че светът се управлява от тайно общество, което изкуствено създава болести и ги разпространява чрез двигателите на самолетите, за да печели от продажбата на нови лекарства. Същото това общество е открило начин да влияе и върху климата.

Вярващите са по-малко (но все пак внушително количество) от невярващите по темата има ли прераждане и има ли рай и ад, макар че тези две хипотези взаимно се изключват и не разбирам защо въпросът за рая и ада е включен в парадигмата на останалите мании и суеверия. Но учèните вероятно знаят и могат да обяснят.

И разбира се, най-големият майтап – майтапът, който оправи настроението във Фейсбук за няколко дни наред, – е узнаването, че 73% от българите чукат на дърво! Егати тъпаците!

Всъщност, изводът, който трябва да си направим, е че много хора са, най-общо казано, суеверни: вярват в недоказани и даже ирационални неща и споделят наивни убеждения за естеството на взаимодействието между човека и света. И ако си направим този извод, редно е да се разтревожим, защото наистина вярата в прераждането, световния заговор и пророческите способности на Ванга говори за тежка заблуда, ако не и за по-сериозни медицински състояния.

Но защо хората са такива? Дали защото са прости? Дали защото са луди или защото са масово изтрещели? Знам, че ще се намерят интелектуалци, които да кажат, че той „булгар“ си е такъв и няма какво да му се чудим (ние, дето не сме „булгар“). Но това е прекалено лесно и мързеливо обяснение. За мен причината е другаде.

Човекът е адекватен бозайник и затова е на върха на хранителната верига (доколкото веригите имат върхове). Неговата преди всичко ментална адекватност го кара да подозира, че светът далеч не е само това, което се възприема чрез сетивата, че има още много, което чака да бъде опознато по някакъв несетивен, нерационален и нелогичен начин. Накратко, адекватният бозайник е убеден (вярва), че светът бива както видим, така и невидим, както триизмерен, така и повечеизмерен, че освен познатото време има и друго време, които наричаме „вечност“ или както там ще се договорим, и че в него причинно-следствените процеси текат различно.

През дългата си история на осъзнат бозайник човекът е постигнал много в опознаването на невидимия свят. Има даже цяла наука, наречена теология, която за разлика от другите видове науки не преоткрива топлата вода на всеки стотина години, не прави революционни открития, но за сметка на това стои на твърди и неизменни теоретични позиции в продължение на хилядолетия. За философията казват, че е наука на науките, но също така казват, че е слугиня на теологията.

За съжаление, днес религията е приравнена към останалите суеверия (което личи и в цитираното социологическо проучване) или в най-добрия случай се разглежда като колоритна културно-историческа особеност на народите. Но независимо от това дали и доколко ще бъде омаловажена, у човека остава нуждата да опознава невидимия свят, защото с природата си знае, че го има. И така, оставен без систематично познание, човекът изпада във всички тези заблуди, които регистрират социолозите, за да могат интелектуалците великодушно да им се присмиват. Ако човек е минал в детството си дори най-елементарен курс по вероучение, той ще знае, че магьосници няма, че в бъдещето не може да се гледа, какво точно представляват „извънземните“ и откъде идват проблемите на Ванга. Такъв човек няма да си дава парите на екстрасенси, ходжи и врачки. Той няма да се крие от прелитащите самолети от страх да не го наръсят с някоя нова болест и да препрограмират съзнанието му.

За да се види колко плачевно е състоянието на човешките представи за невидимия свят, може да се организира и още едно социологическо проучване с въпроси, да речем, от този род:

1. Светът с разумна цел ли е сътворен или е възникнал случайно?
2. Човекът само от материя ли се състои или има и „още нещо“?
3. Вярвате ли, че у вас има безсмъртна част?
4. Вярвате ли, че след смъртта ви тази безсмъртна част ще пребивава във вечността или заедно със своя Творец, или без него (което ще помогне при отговора на въпроса за рая и ада)?
5. Вярвате ли, че вашият разум е най-великото нещо на света и че вашата воля е несломим инструмент за постигане на всичко?
6. Времето има ли начало и край?
7. Щастието право ли е или привилегия?

И така нататък. Мистичният опит на човека е като всеки друг опит – ако го оставиш без грижа, буренясва. Дивашките суеверия са именно бурените в занемарените градини на нашите души. Те ни карат да се доближаваме до положението на просяка (от „Принцът и просякът“), който, попаднал случайно в двореца на мястото на престолонаследника, чупи орехи с държавния печат на Англия, не защото е глупав, не защото е лош, а просто защото не знае. Така че, вместо да се присмиваме, вместо да злорадстваме пред резултатите от проучването, нека се замислим какво знаем и какво не знаем за себе си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Детайл от постера на филма „Вангелия“

Tweet

Красимир Каракачанов пак се изяви телевизионно днес. Обясни, че правителството не е пожелало да гони руски дипомати не само поради липса на доказателства за вината на Русия, но и поради факта, че сме в европейския, а не в евразийския съюз. Никой не ни натискал за това решение, т.е. слагаме се на Путин доброволно, по собствено желание. Дали е по-любов или по сметка, платена от Кремъл на онези, кито взимат изгодни за него решения в България, тази подборност около мотивацията за консумираната руска връзка Каракачанов не обясни. 

Нанси Маккълдауни, посланик на САЩ в София, беше обяснила естеството на тази връзка в един доклад до Вашингтон, изтекъл в Уикилийкс. България е полегнала между Газпром и Лукойл, иронизираше тя в качеството на експерт по енергийните въпроси, изтеглена от Барак Обама в неговия екип след като спечели президентските изборите в САЩ.  

Трябва да се признае, че Каракачанов наистина постига нов връх в демагогията, овластена у нас. 

Кой е Каракачанов, че пак ни занимават с него, ще рече някой. Как кой – цял вицепремиер и министър на отбраната е и не само това. Това е политикът, който най – добре от всички свои подобия осребри търговията с хорските страхове от мигрантска вълна. Когато балонът с тази измама се спука, той остана да се рее във висините на политическите рейтинги като китайски фенер, който за разлика от китайския спътник, с чиито отломки обеща да се пребори, не пада лесно.

От тази висота Какарачанов днес се скара на евроатлантиците у нас, които си позволяват да са повече евроатлантици, отколкото русофили. Защото не са се съгласни с решението на правителството да приседини България към Сърбия, както на практика стана по въпроса за отношението към Русия във връзка с отравянето на Скрипал в Солсбъри. 

Сякаш самият той произхожда от някаква антикомунистическа съпротива, а не от съглашателското котило на конформизма с комунизма, военният министър се подигра на онези, които до неотдавна си връзвали гордо пионерските връзки, а сега се правели на големи атлантици. Типичен “аргумент” на БСП срещу всеки, който си позволява да не се гордее като продължител на традициите на БКП. По тази логика трябваше да си кротуваме и до днес в комунистическата пещера, щом сме избрали(?) да се родим в нея. Това ни предлагат говорителите на пещерния (пост)комунизъм.

Иска се голямо нахалство да обясниш обслужването на евразийския интерес с факта, че не си в евразийския съюз, възползвйки се от демократичната същност на членството в една международна организация, в която различните мнения са допустими. Това е сюжет, заимстван изцяло от вица за мъжа, който на призивите на жена си да излезне изпод кревата, за да го набие, отвърнал храбро: “няма да излезна, за да се знае кой е мъжът в тази къща”.

Нахалството на Каракачанов щеше да бъде част от обичайното хулиганско перчене на русофилите ( понеже батко им стои зад гърба), ако не беше подкрепено с реални действия в полза на евразийството. Защото Какарачанов го уважи официално с лобирането си за нов договор с Русия за поддръжка на съветските ни самолети. Ако беше толкова щастлив да е повече член на европейския, а не на евразийския съюз, защо тогава не взе решение в полза на евроатлантизма, а пак обслужи постколониалната политика на Кремъл, който и без това дере от България стотици милиони чрез монополни договори за снабдяване с енергийни източници, съдебни дела срещу България и прочее “братски” изнудвания?

Най-тривиалната част от поредната телевизионна проповед на Каракачанов обаче е най – показателна за банализирането на проблема в отношенията с Русия с цел заблуда на противника ( т.е. на българския народ). Чуете ли някой ( българин по паспорт) да обяснява, че Русия си има своите интереси и е естествено да си ги защитава, това е сигнал за безусловна капитулация пред Кремъл. Защото мечката може си има всякакви интереси, но да й се предложиш за закуска като заек, вцепенен от страх, щеше да бъде личен проблем на страхливците, ако не ставаше дума за колективната сигурност на българите.

Съждението, което би прилягало на български патриот, би трябвало да се позовава на българския интерес, а не на това какъв бил руският приоритет, към което трябва да се отнесем с разбиране. Какарачанов обаче, както и останалите по веригата ( на руските зависимости, с която са обвързани) изповядва заешкото правило на хипнотизирания от хищника трево(о)пасен: “ ела, мечко, изяж ме”.

Share on Facebook

За наша огромна радост, през последните години започнаха да излизат чудесни детски книги, написани от български автори. Освен с важни послания, те идват и с красиви илюстрации и изпипано оформление. Специално за Седмицата на детските книги подбрахме няколко от любимите ни писателки, посветили творчеството си на малките читатели. Списъкът, който ви представяме, далеч не е изчерпателен,...

В бр.27/2018 на Държавен вестник е обнародван новият Закон за мерките срещу изпиране на пари, приет на 14 март 2018 г., който въвежда Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма (” Директивата за борба с измамите”).

Работата по панаирите на книгата си има своите удовлетворяващи моменти, но неизменно поднася и някои разочарования. Лично за мен те се изразяват в реакциите на родителите, дошли на изложението заедно с децата си. Твърде често ми се е случвало да виждам как някой ококорен малчуган си харесва готина книжка, но възрастният й хвърля тежък, критичен...

Станцията 'Тянгун-1' се е разпаднала и е изгоряла над южната част на Тихия океан. Както са съобщили от ЦУП на Китай , основната част от парчетата не са достигнали до земната повърхност.