Утре, 5-ти април, е Велики четвъртък и ден за боядисване на празничните яйца. По този повод ви предлагам следните идеи за по-различен подход при боядисването им. Така може да получите по-голямо удовлетворение при последващото им неизбежн...

 Sinclair Broadcast Group е най-голяма тв група по брой медии и също така по покритие в САЩ. Известни са с  новинарско съдържание и предавания, които популяризират консервативни политически позиции  и са в подкрепа на Републиканската партия.

 Когато Тръмп каже следното –

So funny to watch Fake News Networks, among the most dishonest groups of people I have ever dealt with, criticize Sinclair Broadcasting for being biased. Sinclair is far superior to CNN and even more Fake NBC, which is a total joke.

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) April 2, 2018

– ето какво следва в медиите на Синклер  – каскада от еднотипни изпълнения по сценарий, както се вижда във видеото:

“Някои  медии  използват своите платформи, за да наложат своето лично пристрастие. Това е изключително опасно за нашата демокрация.”

Видеото е публикувано и в NYT:

How America’s largest local TV owner turned its news anchors into soldiers in Trump’s war on the media: https://t.co/iLVtKRQycLpic.twitter.com/dMdSGellH3

— Deadspin (@Deadspin) March 31, 2018

Показва ефектите  на медийната консолидация за правото на информация.  А също показва и как това управление означава критиката като fake.

В Държавен  вестник,  бр.30 от 3 април 2018 г. са обнародвани измененията в Закона за развитие на академичния състав в РБ.

Ето актуалният текст на закона.

За отбелязване е новият чл.2б – в който има препратка към правилник за прилагане на закона и още една – към правилниците на висшите училища, които могат да определят и допълнителни изисквания.

На днешния ден американската писателка и поетеса Мая Анджелоу щеше да навърши 90 години. Маргарит Джонсън (истинското ѝ име) е една от най-награждаваните жени автори от афро-американски произход през ХХ век. Тя е автор на над 30 книги и е носител на повече от 50 отличия в областта на литературата. Известна е и с активистката...

При вчерашното посрещане на руския президент в Анкара той поздрави почетната рота на родния им език. Преди години същото стори и Бойко Борисов, но за това той едва не беше обрязан и линчуван. Сега никой не е забелязал "предателството" на...

Руската и русофилската пропаганда непрекъснато ни навират в очите своята историчска аргументация с проекции за днешни събития, които нямат нищо общо с предишните векове. Ето защо налага реципрочно на този опит за шантаж да бъде отвърнато отново с припомняне на някои историчски истини за евразийската дружба между Русия и Турция за българска сметка

Миналата година се опитах да преброя срещите между Путин и Ердоган. Стигнах до 7 и се отказах от това счетоводство. В резултат на това не мога да кажа коя поред за тази година е текущата проява на дружбата между двамата – този път на турска тертория. 

За да стане възможно сегашното посещение на Путин в Анкара двете страни трябваше да проявят добра воля по отношение на това кой къде в Сирия има право да избива цивилни под предлог, че се бори с тероризма. Турция щеше да се окаже във война с приятелска Русия, ако тя беше изтеглила своите униформени “съветници” от района на Африн в северна Сирия, където турските войски нахлуха през януари с танкове, артилерия и “маслинова клонка”. 

С други думи, турската открита война на сирийска територия, която сирийската клиентела на Путин посрещна с няколко празни приказки и пробладаващо мълчание ( кой ли е убедил Асад да си наляга парцалите и да преглътне турското унижение?) стана възможно с любезното съдействие на руснаците. Москва на практика предаде бившите си съюзници в района на милостта на султан Ердоган. 

Нещо подобно много пъти е ставало в историята, когато разни “братушки” са се пречкали на двете империи: както в случаите с предадения от руския генерал Дибич на турците през 1829 г. капитан Мамарчев ;  предадения  на турските власти от руския консул в Браила Г.С.Раковски; осъдения по заръка на руските съуправляващи с Турция на 3 месеца затвор във влашкия град Фокшани Христо Ботев или както при казуса с обесения като криминален престъпник Левски, за което самият руски посланик Н.П. Игнатиев докладва с гордост като успех на Русия на своите началници в имперската столица.

Връх в руско-турската дружба постигат жандармът на Европа Николай I и неговият събрат по мракобесие султан Махмуд II. Руският цар му изпратил на помощ целия си черморски флот плюс 30 000 руска войска срещу разбунтувалия се турски васал в Египет Мемед Али, чийто син напредвал успешно към Констатнопол, превземайки преди това обширни територии в днешна ( остатъчна) Сирия. Причината? Първо, жандармът на Европа ненавиждал всяка проява на свободомислие, а египтският бунтовник минавал за проевропейски политик. Но преди всичко Русия видяла шанс да постигне завета на Петър Първи да превърне Черно море в свое езеро и наистина го постигнала с последвалия договор от Ункяр Искелеси, който забранил преминаването пред Порливите на други кораби, освен на руските. 

Договорът , в която отковено се говори за дружба между двете империи, просъществал по-малко от десетилетие и бил ревизиран на международни преговори в Лондон през 1841 г. Лондонското споразмение върнало възможностите за международно ползване на Проливите и руското царуване в черноморското “езеро” приключило. Но споменът за дружбата останал в Турция не само със съответния паметник в Ункяр Искелеси край Истанбул, който може да бъде видян и днес, но и със сътрудничеството между евразийците в съвместния тормоз над българското насление. То било изправено пред избора да търпи вековния османски гнет или да се преселва в руските степи, което десетки хиляди българи били принудни да направят. http://ivo.bg/2017/09/28/путин-и-ердоган-по-стъпките-на-султан-м/

Дружбата си е дружба но приятелите пак се сбили само 12 години по-късно  - отново по руска инициатива и по много глупав повод ( заради обидата на Николай I, че сутанът предпочел в рамките на ротацията на християнските деноминаци да даде ключовете от църквата в Божи гроб в Ерусалим на католиците). Този път Турция се съюзила с Англия и Франция и победила Русия в Кримската война ( 1853 – 1856 г.). Победените руснаци обаче пак се спазарили с османците за българска сметка. Нови кервани с десетки хиляди българи били прокудени да облагородяват от нулата руската пустош. В китните български земи Русия изпроводила в замяна десетки хиляди диви черкезки номади от Крим, препитаващи се грабеж, които принудили българите да грабнат оръжие и да се защитават с хайдушки чети.

Историята на отношенията между двете евразийски империи само на пръв поглед ( и само за незапознатите с истинската история) изглежда като поредица от войни. Общо 12 на брой според повечето историци, преди на Русия да й хрумне да освобождава “братушките” на Балкните, за които пет пари не е давала векове наред, нищо, че  иначе се е провъзгласила за “закрилник” на православните и славяните на Балканите още по времето на Екатерина Велика близо два века по-рано . Изразът “ Русия пет пари не дава за България…целта за нас са Проливите”, не е мой. Той принадлежи на руския посланик в Лондон граф Шувалов, цитиран в писмо на британския премиер Дизраели в навечерието на Руско-турската война.

Руско – турските отношения са белязани от приливи и отливи на дружбата.Тази дума също не е моя измислица. За дружбата със Султана ( лично и символично от името на Русия) пише гордо в записките си същият Н.П.Игнатиев, на когото у нас за благодарност, че не е успял в неистовите си усилия да предотврати войната с Турция, са кръстени не само улици в българските градове, но и цяло селище. По ирония на съдбата там днес е разположена натовска военновъздушна база. Ако Игнатиев можеше да види това, щеше да изригне с цялата си неприязън срещу разпространяването на западното влияние на полуострова, срещу което се е борил с маниакална страст, подчертавайки, че за Русия няма никакъв смисъл да воюва с Турция, ако в резултат на това сред българите пуснат корени омразните му западни свободолюби нрави – както вече е станало към онова време в Сърбия, Гърция и Румъния. 

Отлична илюстрация на това как придворните на Путин славят днес поредния прилив на дружбата между Русия и Турция е кратка реплика на руския блогър Николай Руденски. Той съпоставя какво е писал един от кремълските придворни политолози Сергей Марков след краткия ледников период между евразийците в Москва и Анкара от края на 2015 г. и какви възторжени думи на прослава на дружбата между Путин и Ердоган пише тези дни, прогнозирайки съюз ( нерушимы?) между Турция и Русия. През 2015 г. Сергей Марков страстно цитира думите на Путин, че няма да прости предателството на Турция ( изразяващо се в свалянето на руския самолет над Сирия) и че на Турция няма да й се размине само с доматите ( чийто внос Русия наказателно спря, наказвайки като “съпътстваща жертва” собственото си население). Политологът доразвива заканите на самодържеца с предположение, че Путин ще направи “чистка” на криминалния бизнес на сина на Ердоган ( с Русия!) и ще унищожи протурските въоръжени фракции в Сирия. А пък някои колеги на Марков смятали, че Русия ще накже Турция допълнително, като започне да помага на кюрдите, издава доверително политологът.

Само последната точка от това “порочество” се сбъдна- например в район на Африн, където Русия предаде след това кюрдските си временни съюзници. Иначе вместо “чистка” на криминалния бизнес на семейство Ердоган, вчера станахме свидетели как лично Путин открива строителството на ядрената централа в Аккую под бизнесръководството на зетя на Ердоган. 

Същият резоньор на кремълския гняв срещу Турция от края на 2015 г. Сергей Марков сега се прехласва пред факта, че двете страни имат “най-тясно партньорство” и предрича, че то ще прерасне в съюз. 

До следващата “кримска война”, може би?

И между тези хищници, които редуват любовта и омразата помежду си, България трябвало да посредничи? Това е идея, която може да вдъхновява само прекалили с водката посетители на евразийския зоопарк, осенени от идеята да погалят мечката, за да установят, че това не е плюшеното мече от детските приказки. Но едва, когато са платили за пиянското си самочувствие с откъснатата си ръка.

Nikolai Rudensky

2 hrs  ·

Sergey Markov : “Турция. Сейчас начинается визит Путина в Турцию. Путин и Эрдоган откроют строительство каскада атомных станций в Аккую, обсудят развитие экономики. Заслушают доклады от министров обороны и от сопредседателей Российско-турецкого гражданского форума. Россия и Турция – это теснейшее партнерство. А в будущем Россия и Турция могут стать союзниками. Это будет парадокс, когда одна из ведущих стран НАТО, антироссийского альянса, будет при этом союзником России. Но так  будет”.

В 2015 году маститый политолог оценивал перспективы российско-турецких отношений несколько иначе: “Что касается Эрдогана, было сказано жестко: предательства мы не простим. И помидорами Турция не отделается. Думаю, что за словами последуют и действия. Какие именно – Путин не сказал, но сказал, что они будут. Думаю, действия будут такими: во-первых, зачистка криминального бизнеса сына Эрдогана; во-вторых, уничтожение протурецких вооруженных формирований в Сирии. Некоторые коллеги полагают, что будет и еще одно последствие, а именно работа с курдами, помощь им”.

https://www.facebook.com/nikolai.rudensky/posts/1902682279744881

https://www.dp.ru/a/2015/12/03/Blogi_DP_Politolog_Ser/

В средата на миналия век Тристранният пакт Рим, Берлин и Токио се опита да прекрои по свой вкус света. Днес тройният пакт Москва ( Третият Рим), Анкара и Техеран намират допирни точки за съюз, който оправдава агресивнтата политика на всяка една от съюзенит столици на сирийски терен. Снимката на прзидентите Путин, Ердоган и рохани не се нуждае е допълнителен коментар за дружбата между режимите, които преледват различни свои цели в Сирия, но са се оженили по сметка. За щастие този път България е извън тройния съюз и е на правилната страна в международната политика.

Това ли иска да промени Борисов с напъните си за “посредничество”, за каквото не е покакен в клетката на хищниците, но продължава да се натиска??

Share on Facebook

В „Забранете тази книга“ от Алън Грац авторът Дав Пилки – реално съществуващ писател, посещава основно училище „Шелбърн“. През 2014 г. Пилки публикува статията, която ще прочетете по-долу, в онлайн изданието Huffington Post. През 2012 и 2013 година поредицата ми „Приключенията на Капитан Гащи“ се нареди на първото място в списъка на Американската библиотечна асоциация за най-често забранявани...

Вече можете да се включите във второто издание на конкурса за авторски детски приказки на издателство „Дъбови листа“, което търси златните пера на България. В него могат да участват всички деца и младежи на възраст до 18 г. Няма жанрови ограничения – задължителни са само добрата писмена култура и богатото въображение. И тази година основната идея...

Няма да е пресилено, ако кажа, че Симон дьо Бовоар е една от любимите ми писателки изобщо. Ето защо новината за нейна нова книга на български ме накара да проглуша ушите на всички. „Недоразумение в Москва“ (изд. „Colibri“) е неиздавана у нас новела, която Бовоар до последно мисли да включи в сборника си „Сломената жена“, но в...