Сега ще ви покажа, както в табличен, така и в графичен вид, официалните планове на ръководството на АЕЦ "Козлодуй" за сумарното натоварване на двата работещи блока (5 и 6), за последнити ДВЕ седмици, които претърпяха (за сега) цели ТРИ в...

Rothko №17 Greens and Blue on Blue, 1957

Италианският вестник “Кориере дела сера” прави сравнение между  химическата атака срещу сирийския град Дума и клането в Батак през 1876 г.http://www.corriere.it/cultura/18_aprile_10/januarius-aloysius-macgahan-bulgaria-daily-news-reporter-21cc236e-3ce1-11e8-87b2-a646d975b0f5.shtml

Авторът Джан Антонио Стела припомня, че американският журналист Януариус МакГахан има историческа заслуга за разгласяването на ужасите от Батак. Информацията му води до прекрояването на картата на Балканите и до възникването на 4 държави, пише той.

Колко малко думи, а колко много казват! Защото е точно така.

Когато репортажите на МакГахан достигат страниците на “Дейли мейл”, светът научава за трагедията на българите след Априлското въстание, което предизвиква международен отзвук, довел в крайна сметка до верига от събития, вкл. стават повод за отдавна замисляния от Русия реванш срещу Османската империя за своето поражение в Кримската война ( 1853- 1856 г.).

Самата Русия, впрочем, която е направила всичко възможно да предотврати Априлското въстание ( предимно чрез своя топ шпионин на балканите полковник Иван Кишелски, поддържащ връзка с български революционери, но не само чрез него), научава за избухването и разгрома на Априлското въстание също от МакГахан. Както не веднъж съм отбелязвал, таченият у нас като голям приятел на България , водачът на московските славянофили Иван Аксаков, възкликва цинично: “Сега вече ще можем да си вземем Проливите”, понеже българите са създали с кръвта си търсения от Русия повод за война с Турция.

Малко известно е у нас също, за да не кажа – никак, че брошурата на МакГахан “Българските ужаси” е отпечатана в Англия в невиждан за времето си тираж от 100 000 броя и предизвиква огромен обществен отзвук на Острова, обхванат от масови демонстрации в защита на българите, което принуждава Лондон да поеме инициативата чрез циркулярно писмо да призове европейските Велики сили да се съберат на конференция и да поставят ултиматум на Султана да предостави права и свободи на угнетеното българско население.

Въпреки цинизма на Аксаков и зле прикритита радост от появилата се възможност за руска намеса по върховете на имперския Русия, в руското общество също възниква силно движение на солидарност с българските жертви. Като в Англия, макар и по-късно, то принуждава императорския двор да се съобрази с тези настроения. Така възниква, укрепва и се надига вълната в Русия, която облича 13-тата поредна Руско – турска война в освободителната реторика, използвана за мотивиране на руския боен дух, травмиран сериозно в Кримската война 20 години по-рано.

Друг е въпросът,, че при първите си неуспехи на балканския фронт руските военни започнали масово да обвиняват за това “българските подлеци”, които не им помагали достатъчно срещу подценения от руското командване османски противник. Но това е отделна голяма тема, укривана от българите съзнателно по русофилски съображения. 

Руският военен кореспондент Василий Немирович- Данченко ще напише по-късно по време на самата Руско-турска война, че натискът върху султана от страна на Англия и останалите държави от т.н. Европейски концерт е отслабил рязко хватката на обичайния  грабеж на прекупвачите при събирането на данъците от българите през 1876 г., което е довело до такъв голям икономически резултат в българските земи, че българските селяни са изхранвали без проблем близо година руския корпус от близо 200 000 души. Руските военни не са могли да се начудят колко заможни се оказали българите, според руските критерии. 

Освен всичко друго паралелът между клането в Батак и химическата атака в сирийското градче Дума, който прави един от най-влиятелните вестници в Италия, е знак за факта, че България и българската история не са толкова забравени от “европейския бог”, колкото сме склонни да твърдим самосъжалително. Напротив, европейската солидарност, при цялото й криволичене през войни конфликти, е жива – за сведение на нашето малодушно правителство, което не посмя да се солидаризира с европейския си съюзник Великобритания в труден за нея момент, когато веднъж и тя поиска от България да направи жест на солидарност. 

Евразйският избор на Борисов и компания няма да остане незабелязан и без последици, уви. 

Share on Facebook

Както съобщава The Guardian, британски и американски адвокати започват производство по колективен иск срещу Facebook, Cambridge Analytica,  SCL Group Limited и Global Science Research Limited (GSR)   за предполагаема злоупотреба с личните данни на повече от 71 милиона души. Седем индивидуални ищци, всички потребители на Facebook – пет американци и двама британци – са инициатори на процеса.

Според тях компаниите са получили лични данни на потребителите от социалната медийна мрежа, за да разработят пропагандни кампании  в Обединеното кралство и САЩ.  Александър Коган създава психологически тест, който изисква от хората да използват своите идентификационни данни за вход в Facebook, за да проведат теста. Приблизително 270 000 потребители на Facebook инсталират приложението и дават личната си информация на Коган и Cambridge Analytica. Дизайнът на приложението  позволява   да се събират личните данни на повече от 72 милиона потребители на Facebook, които са били приятели на първоначалните 270 000 потребители. Данните включват имена, телефонни номера, пощенски и имейл адреси, политически и религиозни връзки и други интереси. Те са използвани за психологически профили на гласоподавателите, които да повлияят на изборите в Обединеното кралство и САЩ. Може и да са повлияли, по някои оценки ролята на дезинформацията при кампаниите е достатъчно съществена.

Facebook  не реагира отговорно и навреме, за да защити данните.

Законодателството предвижда минимална глоба от 1000 щ.д. за всяко нарушение, установено от съда, което означава, че ако решението е против Facebook, компанията би могла да понесе щети над 70 милиарда долара.

Watch video: How to make:  see more:

Български хелзинкски комитет търси специалист “Кампании и комуникации”

За пръв път от началото на пряката си намеса в Сирия през есента на 2015 г. Путин изпадна в състояние на губещ без полезен ход, чрез който да създаде впечатление, че пак се е измъкнал или дори е победил. Случват се и невероятни неща в международното политика, но би било повече от неочаквано, ако очакваният американски военен удар срещу обекти на сирийския режим не се състои.

Веднъж заявил, че наказателен отговор на химическата атака срещу град Дума ще има без значение, дали някой някъде по света е против това, американският президент не може да направи друго, освен да изпълни заканата си. В противен случай би се “гръмнал в крака”, както казват самите американци. А Тръмп не е такъв човек, обича всеки милиметър от себе си.

Не знаем единствено параметрите на предизвестената новина с каква въздушна тояга Тръмп ще накаже “животното Асад”, както го нарече. И е излишно да гадаем в това отношение часове, преди да е изтекъл ултиматумът му. Но не пречи да си преговорим в какво отнвошение Путин настъпи американската мина този път.

Путин явно изтълкува погрешно посланието на стопанина на Белия дом, който в типичния си импулсивен стил заяви само броени дни преди химическия ужас в Дума, че на практика е загубил интерес към прякото участие на американски военни в сирийския конфликт и смята да ги отзове- колкото и да е ограничен този контингент ( ако използвам съветското пропагандно клише за “ограничения съветски контингент “ в Афганистан). 

Свикнал да се разпорежда според собствените си представи за употреба на сила, Путин няма как да не е дал зелена улица за опит на Асад да приключи с един удар висящата над главата му от години бунтовническа заплаха в покрайнините на Дамаск. Путин не само разбира, но и споделя този манталитет. Та нали самият той се разправи с чеченската столица Грозни по още по-ужасяващ начин с масирани обстрели и безогледни бомбардировки на жилищни райони, при което загинаха стотици, ако не и хиляди невинни хора, включително руски жители! Но това беше в “доброто старо време”, когато светът си затваряше очите за действията на унизената от собствената си слабост Русия, на която тихомълком й беше позволено да си възвърне самочувствието чрез употребата на асиметрична военна сила срещу джудже, като Чечня.

Путин междувременно се превърна в рецидивист, които се надява мекушавите западняци да не му се пречкат в преследването на целите си чрез брутални средства. Но дори и в случая да е бил подведен от горещата молба на Асад да го остави да извъши химическа атака, за да се отърве от дългогошното бунтовническо присъствие в близост до Дамаск, Путин не може да признае такава проява на непослушание без да изпадне в ситуацията да признае основателността на западната теза, че клиентът му не заслужава доверие и подкрепа.

Да приемем все пак почти невъзможното предположение, че Асад е действал на своя глава, надявайки се номерът му да мине, а от Москва да му се поскарат тайно като на непослушно дете, без това да доведе до разрив с руските му покровители. Дори и при така хипотеза лапите на руската мечка стърчат издайнически изпод маскировачното покривало. Защото Москва многократно е заявявала, че гарантира за унищожаването на химическите оръжия в лагера на сирийския режим .А сега се “оказа”, че сирийски самолет – вън от съмнение, според американските военни, е нанесъл въздушни удари с тъкмо такова оръжие. 

Някой вярва ли, че Тръмп играе толкова сложна “ориенталска” игра първо да заявява, че напуска сирийското бойно поле, а само дни след това да отправя ултиматум за военно ангажиране в същия този конфликт без да има сериони доказателства от разузнавателните служби? Видно е, че Тръмп е автентично вбесен и също като Путин няма ход назад, поставяйки Кремъл в отбранителна позиция да повтаря като сгафил хулиган, че нищо лошо не е направил – защото е видял как настъпения от него по мазола  предполагаем добряк се изправя заплашително в цял ръст и от гледката на дребничкия Путин му призлява. 

Приключва един етап от сирийския конфликт. Досега Русия и регионални играчи, като Иран, бяха оставени да се разпореждат в него заради ниската степен на заинтересованост на две поредни американски администрации. Путин разчиташе на този фактор, за да си гради авторитет на “силния човек”, отнел близкоизточната карта от американски ръце. Той обаче не е първият, който разбужда гнева на гиганта отвъд океана. 

Главнокомандващият японския флот адмирал Исороку Ямамото добре е познавал като бивше военно аташе на Япония във Вашингтон американския потенциал. Още преди японската атака срещу Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. той заявява:  „ Ако  получа заповед да започна война, ще се боря  без оглед на последиците с всички сили 6 месеца или 1 година, за да спечеля. Но ако войната продължи втора или трета година, не виждам добър изход“.

Пита се в задачата, дали покрай Путин има някой “Ямамото”, който да го предупреди с какво се захваща?

Share on Facebook

Проф. Николай Димитров ще представи „Владимир Зарев. Литературна анкета“ (изд. „Хермес“) в Стара Загора на 11 април (сряда) от 18:00 ч. в Къща музей „Гео Милев“ (ул. „Гео Милев“ №37).  Специално участие в събитието ще вземе и самият Владимир Зарев.  По думите на проф. Николай Димитров, интересът му към творчеството на Владимир Зарев възниква случайно...

Американската библиотечна асоциация публикува списък с книгите, които са били предложени за преразглеждане и забраняване през 2017 г., съобщава Book Riot. През миналата година Асоциацията е проследила 354 подадени жалби срещу съдържанието, достъпно в библиотеките, училищата и университетите. Когато става дума за публичните и училищните библиотеки, родители и други членове на общността могат да подадат молба някоя...

Историческите романи винаги са ми били слабост, до такава степен, че в един доста дълъг период от читателския ми живот залагах основно на тях. Преди няколко години като че ли им се пренаситих и те малко по малко отстъпиха място и на други жанрове – дори спрях да следя новите заглавия на пазара. За щастие, си...