Не мога да се сдържа да не ви покажа класически пост във Фейсбук, от световно (не)известния анал(л)изатор и "мъдрец" Евгений Дайнов, от преди около 24 часа (за по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху снимката на поста):

Южнокорейката Хан Канг и полякинята Олга Токарчук намериха място в краткия списък за международната награда „Ман Букър“ 2018. Имената на номинираните бяха обявени на специална церемония в Somerset House в Лондон в четвъртък. От дългия списък с тринайсет заглавия за финалния етап от надпреварата журито подбра следните шест: 1. Vernon Subutex 1 от Виржини Депант (Франция), преводач Франк Уайн 2. The White Book от Хан...

След като от 1-ви февруари 2018-та вдигнахме ПРЕпродажната цена на тока за бизнеса и вече ТРЕТИ месец им го ПРЕпродаваме с над 100% далавера, при 100% подкрепа от страна на политико-медийно-енерГЕПИйната мафия, защо от 1-ви юли да не нап...

Освен забавление и отговори на въпросите книгите предлагат и лесен достъп до света на науката и изкуствата. Нехудожествените заглавия, които излизат на пазара, вече не са само енциклопедии по история, география и природни науки – сред тях ще откриете прекрасни източници на вдъхновение в областта на рисуването, програмирането, театъра и филмите, както и „златни билети“ към...

Константин-Кирил Иванов, познат с псевдонима Разказвачът На Приказки, и Мол „Марково тепе“ организират поредица представяния на детски книги от български автори, които ще се провеждат всяка неделя в Пловдив от 11:00 до 12:30 ч. на ниво 1 до магазин „Бъни“. Медиен партнор е сайтът „Аз чета“, а входът ще бъде свободен. Основната идея на организаторите е...

Класация на Ozone.bg – 2-8 април 2018 г. 1. „Малка каменна топка“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ 2. „Девети ноември“, Колийн Хувър, „Ибис“ 3. „Междупанелни войни/Дневник от панелните блокове“, Никола Крумов, „Пощенска кутия за приказки“ 4. „Мамка му“, Димитър Калбуров, „Пощенска кутия за приказки“ 5. „1 кило риалити“, Димитър Калбуров, „Пощенска кутия за приказки“ Класация на книжарници...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-loshiya-svyat-dobrata-rusiya-i-gorkata-balgariya

1. Този лош, лош свят!

Той пак е погнал горката Русия и я обвинява за какво ли не – химическа атака в Сирия, химическа атака в Англия, заливане на всички с фейк новини или направо с откровени лъжи, словесни заплахи и дрънкане на оръжие спрямо мирни близки и далечни страни, поддържане на терористични режими, опити за организиране на преврат в непослушни столици, изкуствено нагнетяване на военно напрежение там, където то не съществува, целенасочено препятстване усилията на международната общност да се справи с този или онзи проблем…..

И това са обвиненията само от последните дни и седмици.

Колко престъпления може да сътвори престъпният московски режим, никой не знае – твърдят наблюдатели.

Глупости, аз знам колко – николко. Нула. Нито едно. Кремъл е чист и неопетнен като девица, а всички останали лъжат и го нападат.

Правилни и мъдри думи с такова съдържание каза онзи ден пред позорно изгонените от цял свят руски дипломати корифеят на международната политика Сергей Лавров: „Експулсирането по напълно измислени причини на 150 руски дипломати от почти 30 страни е безпрецедентна провокация, която няма нищо общо с насърчаването на международното сътрудничество”.

Тук всичко си е точно по чичко Гьобелс.

Наглата руска химическа атака в Солсбъри и последвалите от руска страна медийни и дипломатически маневри са „напълно измислени причини”. Масовото гонене на руски шпиони е „безпрецедентна провокация”. Но най-любимо ми е внушението накрая – един вид, Русия насърчава международното сътрудничество, а Западът пречи.

Чудя се обаче едно – как толкова години мръсният заговор срещу Русия не се пропука.  Как от замесените в него огромно количество хора нито един не излезе да каже – с тоя и тоя се събрахме еди къде си, еди кога си, скроихме еди какъв си зловещ план срещу Кремъл, но сега съвестта ми заговори и искам да кажа истината.

Че са гейове понякога си признават, мръсниците. Че са крали пари или че са щипали невинни девойки на работното си място, се случва да се разкаят публично. Но за заговора си срещу Русия – никога.

Докога ще има толкова безсъвестни хора, бе, Господи!

2. Чайка се изцвъка международно

Щях да умра от смях, граждани, като прочетох великия ултиматум, който Юрий Чайка, великият главен прокурор на великата Русия, постави онзи ден на Великобритания. Светлата идея на този титан на международната юридическа мисъл е следната – Лондон да си задържи руските престъпници, които щъкат из британската територия, но да върне на Кремъл едни 500 милиарда рубли, които те са откраднали от Матушката и свободно си харчат в свободния свят.

Прелест!

Това не са малко пари, нищо, че според някои рублата става само за тапети. Или за подпалки. Но не, както при всички нормални пари, и при нея голямото количество си означава добро качество.

За ориентация, по днешния курс, парите, която проси Чайка, са към 13 милиарда 850 милиона лева или около 6 милиарда и 200 милиона паунда.

Виж ти каква прилична сумичка им се приискало да лапнат нашите кремълски другари. При това очакват ей така, от небето да им падне всичко право в широко зиналата им уста – без да се потрудят да заловят и обуздаят своите собствени престъпници, без да плащат за издръжката им в затвора, без да обезщетят другите народи за това, че от Русия към тях текат само гадости.

Имам идея, която препоръчвам на вниманието на правителството. С искането си Чайка създава международен прецедент. Така че Русия трябва да ни разбере и удовлетвори, ако България случайно вземе, та си поиска всички пари, които от джоба и от името на българския данъкоплатец, разни български престъпници са платили досега на руските престъпници в Кремъл със или без договори за големи енергийни шлемове, газови тръби, братска любов и вековна признателност.

Много ще се зарадвам също, ако Кремъл си прибере тъй наречените русофили от тук. Те така зверски ненавиждат България и така неистово обичат Русия, че заслужават да прекарат остатъка от живота си в каквото сами са си надробили.

Но не ми се вярва това да стане, де. Все пак, дори руснаците са наясно, че на тях българските русофили им трябват в България, а не в Русия. Там те са им само напълно безполезен човешки отпадък.

3. Русия въоръжава и защитава Сърбия

Изобщо не съм сигурен, че е добра идея България или която и да било друга европейска страна да продължава да поддържа сръбската кандидатура за членство в ЕС. Нещо повече, смятам, че тази кандидатура трябва изобщо да бъде извадена от дневния ред на разширяването и сложена на много високи трупчета. Поне засега.

Повод за това са последните информации за възходящо развитие на сръбско-руското „сътрудничество” във военната сфера.

Неотдавна руският президент Владимир Путин определи Сърбия като „най-важния руски партньор и съюзник в Европа” и увери колегата си Александър Вучич, че за да запази своите интереси в Косово, Сърбия може да разчита на сериозна руска военна помощ. Което означава директно – вие се сбийте, ние ще се включим веднага.

Както се разбра, тази руска помощ включва изпращането на бойни самолети  и специални части, подарени самолети МИГ-29 и други оръжия, плюс евентуално разполагане в Южна Сърбия на ракетни системи „Искандер”, които могат да носят ядрени бойни глави.

И цялата тази сръбско-руска любов се разиграва точно сега, когато България като председател на ЕС си скъсва задника да организира балканска среща на върха в София, в която да се включат водещите фигури от Европа, когато София се опитва да превърне Западните Балкани в истински европейски приоритет, когато все повече страни от полуострова си дават сметка, че могат да съществуват хем мирно, хем заедно – не разделени от допотопните си исторически предразсъдъци, а обединени от духа на европейската общност и мисълта за общия европейски просперитет.

Заради прекалено топлите си връзки с Русия, Сърбия отдавна се прави на разсеяна и се държи, сякаш не знае, че членството в ЕС, особено за страните от Източна Европа, задължително се предхожда от членство в НАТО. Няма друга опция.

Не може ти да си вечно най-хитър и да обираш на баницата мекото, като получиш всички предимства на европейското членство, без обаче да поемеш и съответните отговорности, като се включиш в единствената работеща и ефективна система за европейска колективна отбрана. Няма такъв филм, а и занапред няма да се снима – Белград трябва да е наясно с това.

А ако не е наясно, някой трябва да му го каже така, че да го разбере. Ще ми се това да бъде София, но знам, че няма да го бъде.

А защо точно София да си бута гагата и да си разваля отношенията със своя западен съсед – закономерно ще попита някой.

Ами просто е. Първо, защото милитаризацията на Сърбия представлява открита и недвусмислена заплаха за мира на Балканите, включително пряко за България. И второ – защото руското военно присъствие и изграждането на руски военни бази насред полуострова, особено с ядрено оръжие, е пряка и сериозна заплаха за цялата система на евро-атлантическата сигурност. Което пак значи – включително пряко за България.

Но в този случай имам не само отговори, а и няколко въпроса специално към нашите смели русофили.

Абе, пичове, колко самолета МИГ-29 е подарила досега любимата ви Русия на България? Колко руски бойни самолети ще пуснем да минат през наша територия, та да воюват и избиват нашите балкански съседи и приятели? Колко ракети „Искандер” смятате, че е добре да се насочат към София, за да ви се стори достатъчно силна руската подкрепа за вашата антибългарска и антиевропейска кауза?

Резултатът от този малък тест за русофили е следният: Ако не можете да отговорите и на трите въпроса, значи сте толкова тъпи, колкото и ако можете да им отговорите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

В неделя, на връх Великден, се поддадох на съблазънта да надзърна какво пише във Фейсбук. Дори се опитах да съставя неангажираща класификация на изявяващите се. Установих, че в общи линии те са три вида, обединени от порива да впечатлят публикта:

1. Набожни. Тук е представена цяла палитра, като започнеш от грамотни хора, които доказват по езиковедски път как е правилно да поздравяваш и да отговаряш (дали „воистину“ е една дума или са две и какво по дяволите е това „у“ накрая!), та чак до трогателни картички с пиленца, яйчица, зайчета и агънца. Говори се предимно за доброта и щастие, нерядко за здраве и късмет, а от време на време дори и за покаяние, изкупление и вечен живот.
2. Весели хедонисти. Те още от Разпети петък, когато пиле не пее и гнездо не вие, започнаха да снимат по кръчмите чинии с пържоли и шкембе чорба и да ги публикуват на стените си, за да видят всички това чудо невиждано – наденица с картофи в чиния! Ти да видиш! На Велика събота, докато Христос ломеше портите адови и разкъсваше оковите на отвека свързаните в ада праведници, те продължиха да снимат и публикуват тави, гювечи, купи и кастрони, мръвки и филии, супи и чорби в очакване на неделния ден, когато да заразпращат на приятели лични съобщения с разпятия, яйца и „Христос воскресе!“.
3. Жлъчни атеисти. Те дълбоко в себе си нямаха нищо против четирите почивни дни, които ги накараха да се почувстват празнично. Но още по-празнично им стана, когато взеха да демонстрират пред почитатели своята духовитост и разкрепостеност. Ако кажеш на такъв „Христос воскресе!“, той ще ти отговори: „Докладваха ми вече“. След това ще добави, че БПЦ е филиал на КГБ и ще се зачуди „кога ще престанем да се халосваме с този т.нар. „благодатен огън!!!“, който очевидно се крие в купола на църквата, защото никой не го е видял да слиза от небето. Защо този „огин“ не спохожда католиците и протестантите и „Джизъс, Баща му и Светия Дух не са ли едни за всички?“. „Къде остана духът на Иларион Макариополски! Готви ли Св. Синод ново национално предателство?“ (тези хора много обичат да ангажират вселенскостта на Църквата с политическите нужди на националната държава).

За най-духовити минават двусмислиците и намеците около яйцата. С такова дръзновение споделят шеги за великденски яйца в смисъл на тестиси, сякаш тази прилика е нещо, което могат да открият само най-изтънчените умове и да го споделят с по-простите. При това остроумията са илюстрирани не само с човешки, но и със свински боядисани тестиси. Ето, един казва: „Най-бързо се боядисват яйца с китайски боксерки“, друг за да не остане назад, добавя: „Най-добрата боя за яйца си е червилото“, трети го надвиква: „В четвъртък жената боядиса яйцата и вече трети ден не мога да си изпера гащите“ и веднага след това добавя: „Абе, у Банкя не’къф одел със кръст и викал, че е Господ, а след него тичали 4 гавази и викали „Шефе, чекай да ти манеме пироните!“. И останалите веднага се включват: „Започва голямото чукане, чеда мои!“; „Библията ни учи да обичаме ближния, Кама сутра ни учи как точно (което го има във вариант: „Казано е „Обичай ближния!“, а не „Ближи обичния!“). Накрая обобщават: „Някакъв вирус бил воскресъл“…

Какво е това: войнстващ атеизъм или обикновена простотия (доколкото първото не е частен случай на второто)?

За мен атеистите винаги са били много интересни, по-интересни даже от веганите (които на Великден били боядисвали кокосови орехи – пропуснах да споделя по-горе тази шега). Понякога се питам кое е по-правилно да се каже за атеистите: не вярват, че има Бог, или вярват, че няма Бог? Като се замислите, ще видите, че това са две съвсем различни твърдения. Но и в двата случая, даже и за тях – атеистите – нещата опират до вяра.

Всъщност, войнстващите и присмехулни атеисти не са атеисти изобщо, а само антихристияни. Те нямат нищо против забулените мюсюлманки пред готическите катедрали, нито похотливите пощипвания на бекярчетата, с които те уважават европейските жени. Те нямат нищо против исляма и не съм чул да се подиграват по време на Рамазан с това как Аллах чрез ангела Джибрил е диктувал в продължение на 23 години Корана на Мохамед.

Те нямат нищо против и оранжевите шествия на кришнарите и не им е смешно, че Кришна е осмият аватар на Вишну, слязъл на земята да воюва на страната на братовчедите си и да решава техните любовни и семейни дела. Не се възмущават от това, то не им се струва мракобесно и примитивно, напротив ­– с широко отворени мултикултурни очи попиват екзотиката.

Много често самите модерни атеисти са йоги или окултисти. Вярват в прераждането и кармата, енергезират се с нарочни кристали и са наясно в най-тънки подробности със зодиите си и с хороскопите на своите близки. Носят талисмани, имат си щастливо число и т.н.

Да, има и такива атеисти, които отричат абсолютно всичко, изредено по-горе, защото са толкова интелигентни, толкова културни и толкова образовани, че не могат да си представят нищо по-съвършено от собствения си разум и нищо по-морално от собствената си личност. Именно те са най-религиозни от всички, защото обожествяват себе си.

Ако дойде атеистът Иван Петров и ми каже „аз не вярвам в Бог“, ще му отговоря: „Напротив, ти вярваш точно толкова, колкото и аз, но аз наричам Бог Исус Христос, а ти го наричаш Иван Петров. С всичко, произтичащо от това, разбира се“.

И друго. Модерният атеист обича да се изявява авторитетно в области, които не познава, в които е абсолютен профан. Ето, аз например си признавам, че не разбирам струнната теория и никога, и с никого не я обсъждам. Камо ли пък да я осъждам и да ѝ се присмивам. При атеиста не е така – той се присмива и осъжда, дори когато разбира от неща като Боговъплъщание, Възкресение, тринитарен догмат (учение за трите ипостаси в една природа и за двете природи в една ипостас), време и вечност, сътворение и пресътворяване, промисъл и свободна воля, точно толкова, колкото аз разбирам от струни…

Пробвай някой ден, о атеисте, и малко смирение. Пробвай го като екзотично блюдо, каквото досега не си опитвал, пък ако можеш – снимай го с телефона и го качи във Фейсбук. Ще видиш колко леко ще стане на душата ти (ти имаш душа, нали знаеш?) и как ще усетиш истинската свобода на интелигентно същество, осъзнало принадлежността си към един по-голям замисъл.

Христос воскресе! А Картаген трябва да бъде разрушен. Амин.

Tweet

Бестселъровите янг адълт поредици на американската писателка Сара Дж. Маас – „Стъкленият трон“ и „Двор на рози и бодли“ (изд. „Егмонт“), ще се сдобият с адаптации за киното и телевизията, съобщава Bookstr. „Стъкленият трон“ ще се излъчва по Hulu – платформата, позната ни от хитовия сериал „Разказът на прислужницата“ по антиутопичния роман на Маргарет Атууд. Сюжетът проследява премеждията на 18-годишната...

Мерителите на нивото на демокрацията от “Фрийдъм хаус” установяват продължаващо влошаване на медийната свобода в България и констатират, че по този показател и по отношение на корупцията страната ни е сред “оставачите” в зоната на бившите социалистически държави.

Тези данни едва ли изненадват някого у нас и в чужбина, което е най-лошата характеристика за статуквото в България. То просто не вълнува ни най-малко властта и не е достатъчно значим дразнител за т.н. опозиция, достатъчно гузна за своята колаборация с управляващите по тези и по други теми ( като ласкавото отношение към отровната политика на Путин).

България, заедно с Румъния, Унгария, Сърбия и Хърватия, е определена за “полуконсолидирана демокрация” (с индекс от 3 до 3,99). Това са страни, в които се спазват сравнително високи стандарти при провеждането на избори, но срещат трудности в гарантирането на гражданските свободи и политическите права на гражданите си, се обобщава в доклада, цитиран от Клуб Z.

Идилията, която цари в самооценките на управляващите насред българското председателство на ЕС, ни най-малко не страда от някакво си продължаващо влошаване на медийната свобода, а за корупцията се говори по-зле, отколкото за умрял. Нали за умрелия се говори или добро, или нищо. За корупцията у нас просто няма разговор, макар ни най-малко да не е мъртва. 

Липсата на загриженост по двата най-болни въпроса на българската демокрация се компенсира от жизнерадостната ни власт с все по-голям ентусиазъм на външнополитическия фронт. Борисов така се е развихрил в ролята на балканска совалка, че не му остава време да спасява лично някой закъсал в планината турист и едва смогва да подхвърли остроумна реплика за това колко нормално е чужди мигранти да прескачат любимата му ограда по границата на сравнителна основа с историческите факти, според които няма непроодолими огради нийде по света. 

Както се вижда, дефицитът на демокрация у нас не пречи на търговския пътник Борисов да претендира, че можем да изнасяме такава под формата на стабилност, генерирана в поверената му държава на базата на утложилата се апатия в примиреното с неговото управление гражданско общество. Медиите му се отплащат подобаващо – не само го следят безкритично в новото му аплоа на балкански посредник, но и започнаха да организират анкети сред гражданите, от които се очаква да го похвалят в отговор на въпроса “добър дипломат ли е Бойко Борисов”.

Как да не е! Направо е супер! Други държавни глави търсят с кого да се сбият в чужбина по класическата формула за консолидиране на нацията, докато нашият премиер е заложил на миролюбието. Не че има друг избор с армия, зависима от моралното и материалното наследство на покойния съветски колониализъм. Какво друго му остава, освен да се бори за мир и да гледа да нахрани руската мечка с нови договори за военно сътрудничество, за да не я гневи. Така постига ефекта на “ и мечката сита, и властта цяла”, пък и т.н. опозиция ръкопляска.

Всички са доволни. Освен някакви “либералчета” в България “Фрийъм хаус” в чужбина, май. 

Share on Facebook

Един от авторите, чиито творения съм склонна да чета винаги и по всяко време, е Дж. Р. Р. Мартин. Не пропускам нито една негова книга. „В дома на червея“ (изд. „Ciela“) е доста по-кратичка от обичайния за Мартин обем, с който сме свикнали. Новелата е с чудесно оформление и твърди корици, но каква ли е поредната...

Космическият кораб VSS Unity е направил първи полет с включени ракетни двигатели и е преодолял звуковата бариера, по информация от Virgin Galactic. Корабът е бил пилотиран от пилотите Марк Стаки и Дейв Макай.

На 12 април 1961 е реализиран успено първият в историята полет на човек в космоса . От космодрума Байконур излита ракета носител с корабът 'Восток' . Корабът извършва една обиколка на Земята за 108 мин .

Годишнинината от полета в космоса на Юрий Гагарин ще бъде отбелязана с над 180 мероприятия в 48 срани по света в рамките на така наречената 'Юриева нощ'