Още преди да настъпи пролетта започнах да търся по-интересни рецепти с агнешко месо и се сетих за една британска класика. Тя не е толкова популярна като рибата с пържени картофи или чай със сандвичи в пет следобед, но е запомнящо се ястие от английска кухня. Разбира се с много вариации, но самото име подсказва, че се приготвя с агнешко месо. Това е пълнежът. Самият пай обаче, който по-често се асоциира с тестена ронлива кора, тук е завършен с картофено пюре. За моето семейство това е прекрасна гозба, а за мен може да бъде добър начин да използвам не толкова скъпи парчета агнешко месо или дори останалото месо от печенето на агнешка плешка или бут, както се споменава някъде в класическите варианти.

Беше отдавна, когато приготвих една по-различна версия на този пай, а тя включва говежда кайма, вместо агнешка. Докато начина на приготвяне се запазва, разликата в месото променя името на пая и от shepherd’s pie с агнешко той вече става cottage pie с говеждо (или друго месо). Не отдавна опитах една от версиите на Джейми Оливър за овчарски пай, който приготвих разбира се с агнешка кайма и включва грах към останалите обичайни зеленчуци. Това е любимия вариант на Даниел, просто защото той обича грах, но и като цяло придава по-свеж вкус на ястието.

След това опитах по-изчистен вариант на овчарския пай, който приготвих с агнешка кайма, но добавих панчета и завърших с картофено пюре, което овкусих с ароматизиран с розмарин зехтин. Беше също прекрасно, а от всичко си правя извод, че както и да се приготви това ястие, то винаги ще бъде толкова вкусно, колкото го направим ние самите. В някои случаи паят дори се поръсва с настъргано жълто сирене, но аз го предпочитам без тази добавка.

Сега ти предлагам изчистената версия на този пай. Така е по-лесно да се импровизира върху нея, когато сме в настроение за нещо по-различно. Просто добавяме един или два различни зеленчука; може да подсилим вкуса с малко пушен бекон; може да използваме подправки, които обичаме.

Това, с което трябва да се съобразим е вкусът на агнешкото месо и нека той бъде пътеводителя към нововъведенията. Всичко, което расте през пролетта ще бъде подходящо, макар и в този случай да избягаме от идеята за класически вариант. Но пък защо да ни е важно това?

Необходимо е да направим пая толкова вкусен, колкото ние си го представяме и да използваме онези продукти, които обичаме и са в сезона си.

Овчарски пай

Рецептата е адаптирана от jamieoliver.com със съвсем малки промени.

За 6 порции.

Продукти:

• 1 кг агнешко месо от плешка, едро смляно с месомелачка или в кухненски робот
• 2 супени лъжици брашно
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава червен лук, нарязан на ситно
• 2 стръка селъри, нарязан на кубчета
• 1 средно голям морков, нарязан на кубчета
• 2 скилидки чесън, нарязан на ситно
• 1-2 стръка розмарин, нарязан на ситно + допълнително за завършване
• 2 супени лъжици пресен джоджен или мента, нарязани на ситно
• 400 г домати от консерва или пресни, нарязани на кубчета
• 250 мл зеленчуков бульон или вода
• 1 кг картофи
• 200 мл прясно мляко, затоплено
• 50 г масло

Фурната се нагрява на 180ºC с опция горен и долен реотан. В тенджера се загрява зехтинът на умерен към силен котлон. Добавят се лукът, селърито, морковите и чесънът. Разбъркват се 5-6 минути докато омекнат. Тогава се добавя агнешката кайма и се запържва 3-4 минути докато промени цвета си. Добавя се брашното и се разбърква хубаво, така че месото и зеленчуците да се покрият с него. След това се добавят зелените подправки, доматите и бульона. Когато заври, сместа се прехвърля в подходяща тава (трябва да бъде по-дълбока) и се слага на средна скара в предварително нагрятата фурна. Пече се 1 час.

През това време се приготвя картофеното пюре. Картофите се обелват и нарязват на едри кубчета. Заливат се с вода и се добавя малко сол. Слагат се на силен котлон докато водата заври. След това котлонът се намалява до умерен и картофите се варят 20 минути или докато са напълно готови. Отцеждат се хубаво от водата и се намачкват с преса за картофи. Към тях по малко се добавя прясното мляко и накрая маслото. Опитват се и ако има нужда се посоляват със сол.

Картофите се разпределят в тавата върху агнешкото със зеленчуците. На няколко места се забождат стръкчета розмарин. Паят се връща във фурната и се запича вече на 200ºC за 20 минути или докато стане със златист цвят на повърхността. Сервира се топъл.

Още рецепти с агнешко

• Печен агнешки бут и хрупкави билкови картофи
• Печен агнешки бут и оризов пилаф
• Агнешко бутче с рози и шафран, печени пресни картофи и аспержи, майонеза със сусамов тахан и сумак
• Царевични пити с квас, агнешко със сумак и млечен сос с маточина
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран
• Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък
• Мини пайове с агнешко месо
• Гергьовден на село
• Агнешко с ароматна коричка запечено с картофи и моркови

Други рецепти за пайове

• Мини коледни пайове
• Пай с тиква
• Лавандулов грис и къпини в хрупкави кори
• Ягодов пай с мента и меренг
• Пай с дюли
• SOS – Холандски ябълков пай и ванилов сладолед
• Банофи пай, но без пай и рецепта за грахам крекери
• Милопита – гръцки ябълков пай
• Пай с праскови
• В очакване на лятната ваканция
• Лимонов пай
• Черешов пай
• Ягодови тарталети и Мини пайове с ябълки

Овчарски пай е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Георги Котев

Никога не е късно за bookstagram. Неделната ни рубрика е тук, за да ви накара да надникнете в специалната ни галерия от най-красивите снимки, които засякохме в bookstagram фийда ни тази седмица. Двойната неделя малко ни обърка, но нищо – дори козунаците и яйцата – не могат да ни разсеят достатъчно, че да не надничаме...

Докато Башар Асад ръководи Сирия, в страната няма да има мир. Това заяви пред Нова бившият външен министър Соломон Паси.

Русофилстващата пропагадна у нас никога не е преставала да става за смях, но тя прави нови и нови опити да надмине себе си. Този път тя се опитва да помирява Путин и Ердоган след руско-турския разрив по въпроса за западните ракетен удар срещу военни обекти на сирийския режим.

Още преди ракетните удари в отношенията между Москва и Анкара прескочи искра. Тя осветли помрачавенето на дружбата им, демонстрирана буквално дни по-рано в зачеването на рускията ядрена централа “Аккую” на турския морски бряг в присъствието на двамата побратимени автократи. Ядреният обект, който е в процес на зачеване вече четвърт век и в това отношение е по-жалка илюстрация на дружбатата от случая с изнасилването по казуса с АЕЦ “Белене” у нас, със сигурност няма да пребъде – особено като се знае, че на практика това стратегическо настаняване на Русия предвижда само тя да продава евентуално произвеждания ток за цели 60 години напред. Няма как да се случи, помнете ми думата…

Неочаквано след тази демонстрация на близост, която напомни как Путин и Ердоган откриха в Москва заедно най-голямата джамия в Европа ( малко преди да се скарат люто по повод валения руски руски самолет) Москва направи в същото време забележка на Анкара да отспъпи завзетите позиции в серевния сирийски град Африн ( станало възможно благодарание на отстъплението на руското военно присъствие там през януари в началото  на турската операция “Маслинова клонка”).  Ердоган отговори не в някакво недостъпно за публиката преразказано говорене по телефона с Путин, а в директно остро публично обръщение към Кремъл да не й се меси в точно тази работа. Ние знаем на кого и кога да предадем властта в Африн, сопна се турския президент.

Позицията на Турция, която одобри ударите на западните сили срещу обекти на сирийския режим, надгради впечатлението за пореден отлив в отношенията й с Русия. И в този труден за двете евразийски държави момент на помощ дойде българската русофилска пропаганда, петимна да помири евразийците. 

Съобщението на Ройтерс, ча двамата са разговаряли по телефона, се изтъква в заглавие в нашенски тиражен проруски сайт като “стискане на ръцете”. За лековерните читатели е приложена и снимка на Путин и Ердоган с демонстративно стиснати за пред камерите ръце ( и зъби). Не че по телефона може да си стиснат каквото и да било, но карай да върви…

Изкушавам се да цитирам по този повод оценката на Симеон Радев  за българското русофилство, каквато многократно съм давал без претенция за откривателство на очевидното. Авторът на “Строители на съвремнна България” е констатирал натегачеството и невежеството на българското русофилство преди повече от век.

“За забелязване е, че когато се касае за руския престиж в България, нашите русофили са много по-непримирими, нежели самото руско правителство. Това се дължи , разбира се, главно на факта, че те са тук , в България паразити на руския престиж , с който тъй много злоупотребиха за свои користни цели, щото отвратиха самата Русия. Но често пъти тяхната цинична защита на руските интереси се дължи на невежество”. (Симеон Радев, “Русия в началото на 20 век”, изд. “Свети Климент Охридски”, София, 2010 г., стр. 233, 234)

Ердоган и Путин си “стиснаха ръцете” за Сирия Дамаск, Сирия 15 Апр. 2018, 07:44
https://www.blitz.bg/svyat/erdogan-i-putin-si-stisnakha-rtsete-za-siriya_news593508.html

Share on Facebook

Когато умишлено решиш да изчакаш малко повече за второ дете, не си даваш сметка, че колкото по-дълго отлагаш, толкова по-голяма вероятност има да си забравила част от бебешките предизвикателства. Отглеждането на второ дете донякъде е като карането на колело, но не съвсем, особено когато си оставила пет-шест години разлика между първото и новото бебе вкъщи....