Масовите протести в Армения принудиха премиера Серж Саркисян да подаде оставка няма и седмица, след като беше избран на поста. За щастие смяната на властта се извърши по безкръвен път, посочва Дойче веле.

Ако вече си мислиш, че съм полудяла на тема агнешко, сигурно е така. Още преди да настъпи пролетта започнах с различни варианти на овчарски пай, няколко пъти пекох агнешки бут и през цялото време не ми излизаше мисълта за малки агнешки кюфтенца, подобни на тези, но да бъдат по-различно овкусени.

Миналата пролет бях във вихъра си с едни пармезанови тиквички, а съвсем наскоро научих как да си направя млечен дип с карамелизиран лук. Крайният резултат от всичко е в това дълго заглавие, което описва три основни рецепти, а те могат да се приготвят заедно (очевидно) или поотделно.

Агнешки кюфтенца

Да започнем с кюфтенцата. За тях разбира се е необходима кайма. За каймата използвам месо и малко мазнина от агнешка плешка. Парчетата месо смилам с месомелачка, но в кухненски робот също може да се получи добре. Кокалите запазвам за бульон, с който би могло да се приготви агнешка супа като гръцката магерица (а, да и това приготвях тази пролет) или ето тази турска супа с кисело мляко или да се използва за задушено агнешко с пресни картофи и моркови (струва ми се, че вече прекалявам, но да, и това опитах).

Кюфтенцата са много добре овкусени със запечени и стрити в хаванче семена кориандър и кимион. Използва се и сладък червен пипер, който ме изненадва и може би заради това се спрях на тази рецепта. А точно в този момент бях намерила сладък пипер на люспи и ми се стори много подходящо да използвам него. Не сложих люто, нито кориандър, само защото Даниел да може да вечеря с нас и не сбърках. Въпреки магданоза в тях, Даниел много харесва тези кюфтенца. Може би и заради размера им.

Хрупкави тиквички с пармезан

Хрупкавите тиквички с пармезан са ми любими, макар да отнемат малко повече време заради панировката. Но пък се пекат във фурната, което ми оставя ръцете свободни за вършене на други неща. За да останат хрупкави за по-дълго време, използвам средата на престоял хляб, която смилам в кухненски робот. Към него добавям настърган пармезан, който сам по себе си много добре овкусява тиквичките, но не пропускам все пак да посоля с малко сол и повече прясно смлян пипер меланж.

За да полепнат трохите и пармезанът за тиквичките използвам или цяло яйце, или само белтък, зависи дали не планувам да запазя жълтъци за майонеза, дресинг за Цезар или някакъв крем за десерт, но точно тук жълтъците отиват при кюфтенцата (или поне един от тях).

Млечен дип с карамелизиран лук

Съвсем наскоро научих за един прекрасен и приложим за всичко млечен дип. Приготвих го веднага, след като прочетох за него и тогава разбрах, че ако му добавя малко мента или джоджен, или поне магданоз, този сос ще бъде супер подходящ и за кюфтенцата и за тиквичките, които имах намерение все някога да споделя с теб.

Така се оформи това трио, чиито компоненти могат да се приготвят самостоятелно, но не с тази цел пиша това сега. Трябва да се опитат заедно.

Агнешки кюфтенца, хрупкави печени тиквички с пармезан и млечен сос с карамелизиран лук и мента

Вече стана ясно, че трите компонента могат да се приготвят и консумират поотделно с други предпочитани добавки, но аз ти предлагам да ги опиташ заедно. В този случай последователността на приготвяне е обратна на последователността на изписване в заглавието. Първо се приготвя сосът, който може да се сервира охладен или със стайна температура и дори може да се приготви от предния ден. След това се панират тиквичките, а докато се пекат се приготвят кюфтенцата и евентуално зелена салата или друга, която предпочиташ.

За 4 порции.

За млечния сос с карамелизиран лук и мента:

• 2 супени лъжици зехтин
• 5-6 глави шалот, нарязан на полумесеци (вместо шалот, може да се използват 3-4 средно големи глави жълт лук)
• сол и прясно смлян черен пипер
• 200 г заквасена сметана
• 200 г пълномаслено кисело мляко
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 1 скилидка чесън, пресована
• 1 супена лъжица нарязана прясна мента

За хрупкавите тиквички с пармезан:

• 3 дребни тиквички, около 600 г
• 60 г среда от престоял бял хляб
• 50 г настърган пармезан
• сол и прясно смлян пипер меланж
• 2 белтъка или 1 яйце
• 3 супени лъжици зехтин

За агнешките кюфтенца:

• 1/2 чаена лъжица семена кориандър
• 1 чаена лъжица семена кимион
• 1 малка глава шалот, нарязан на ситно (или 1/2 глава жълт лук)
• 1/2 връзка магданоз, нарязан на ситно
• 1 чаена лъжица сладък червен пипер на люспи (или едро смлени сухи червени чушки)
• 1 жълтък
• сол и прясно смлян черен пипер
• 600 г агнешка кайма
• 2-3 супени лъжици зехтин

Приготвяне на млечния сос с карамелизиран лук и мента

В широк тиган се нагрява зехтинът на умерен към силен котлон. Добавя се лукът и котлонът се намалява до умерен. Готви се с често разбъркване за около 30 минути или докато лукът омекне и стане с кехлибарен цвят. Лукът не трябва да се пържи, а да се готви бавно, затова силата на котлона се намалява, ако е необходимо. Когато лукът е готов се охлажда и се смесва с всички останали продукти. Сосът е готов за консумация. Може да се приготви до два дни предварително и да се съхрани в хладилник, като се изважда на стайна температура 30 минути преди сервиране.

Приготвяне на хрупкавите тиквички с пармезан

Фурната се нагрява на 200ºC с опция топъл въздух или на 220º с опция горен и долен реотан.

Тиквичките се измиват и почистват от краищата. Срязват се на две по дължина. Всяка половинка се срязва на три части по своята дължина, така че да се получат парчета с приблизителна дължина 5 см и дебелина 1,5 см.

Средата на хляба се смила в кухненски робот докато се получат трохи. Към тях се добавят настъргания пармезан, сол и прясно смлян пипер на вкус. Изсипват се в подходящ съд, където ще се панират тиквичките.

Белтъците (или цялото яйце) се поставят в купа и се разбиват с вилица.

Парчетата тиквички се овалват в белтъците (или яйцето), след това в хлебните трохи и се подреждат в тава върху хартия за печене намазана със зехтин. Отгоре също се поръсват със зехтин и се слагат на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Пекат се 15 минути или докато тиквичките омекнат, а повърхността им придобие златист цвят. Сервират се топли или със стайна температура в деня на приготвяне.

Приготвяне на агнешките кюфтенца

Семената кориандър и кимион се запичат в сух тиган за няколко секунди или докато отделят аромат. Прехвърлят се в хаванче и се стриват на прах. Добавят се към каймата заедно с всички останали продукти без зехтина и се омесват хубаво. Правят се топчета с големина на пинг понг. Получават се 24-26 броя. На този етап кюфтенцата може да се приготвят предварително от предния ден или по-рано на същия ден и да се съхранят покрити в хладилник.

Зехтинът се нагрява на умерен към силен котлон в широк тиган. Кюфтенцата се пържат на два пъти в тигана, като се разклащат и обръщат често, така че да се сготвят равномерно от всички страни – около 5 минути за една доза. Изваждат се с решетъчна лъжица и се поставят върху кухненска хартия да се отцедят от излишната мазнина. Сервират се топли.

Още рецепти с агнешко

• Овчарски пай
• Печен агнешки бут и хрупкави билкови картофи
• Печен агнешки бут и оризов пилаф
• Агнешко бутче с рози и шафран, печени пресни картофи и аспержи, майонеза със сусамов тахан и сумак
• Царевични пити с квас, агнешко със сумак и млечен сос с маточина
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Гъста агнешка супа с кисело мляко и шафран
• Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък
• Мини пайове с агнешко месо
• Гергьовден на село
• Агнешко с ароматна коричка запечено с картофи и моркови

Други рецепти с тиквички

• Печена риба в солена кора, сотирани зеленчуци и сос айоли
• Пица с лимонова рикота, босилек и тиквички
• Богата лятна салата с говежди стек аламинут и два вида дресинг
• Мъфини със зеленчуци и сирене и какви ги свърши Даниел през 2015
• Тиквички с мента и босилек
• Фритата с тиквички, аспержи и козе сирене
• Фалафел или кюфтенцe? А кимион обичаш ли?
• Пълнени тиквички с амарант
• Прясна паста с тиквички, пармезан и хрупкав босилек
• Брям – гръцки зеленчуков гювеч
• Пълнозърнеста фокача с ароматен зехтин и зеленчуци
• Кафяв ориз със зеленчуци по провансалски
• Баница с тиквички и сирене фета
• Запечени тиквички в доматен сос и сирене фета
• Задушени тиквички в доматен сос
• Телевизионно приключение – видео и рецепта
• Топла мароканска салата
• Пролетна салата с кълнове и сирене тофу
• Тортиля със зеленчуци и скариди
• Кюфтенца от тиквички, тофу и ядки

Други рецепти с карамелизиран-лук

• Салата от печен карфиол, нахут с пушен пипер и таханов дресинг
• Тарт или тарталети с карамелизиран лук, дюли и сирене кефалогравиера
• Писаладиер – провансалски тънък хляб с карамелизиран лук, аншоа и маслини
• Печено бри с карамелизиран лук и гъби в кора от многолистно тесто и вариации със сладък вкус
• Печени патладжани с карамелизиран лук и козе сирене
• Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри
• Нахутът в таверна „Никуляс“
• Салата с печена земна ябълка
• Лучен гратен
• Салата с тиква, карамелизиран лук и горгонзола
• Зелена соя с карамелизиран лук, сушени домати и нигела
• В духа на шпецле
• Топла салата с киноа
• Пица по индийски или как накарах Вальо да направи онази физиономия
• Задушени патладжани и нахут с карамелизиран лук и бял ориз
• Пълнозърнеста фокача с ароматен зехтин и зеленчуци
• Пармезанови тарталети с карамелизиран лук и чери домати

Агнешки кюфтенца, хрупкави печени тиквички с пармезан, млечен сос с карамелизиран лук и мента е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Втори ден поред (из)родната енерГЕПИйна мафия сътворява, каквото трябва, за да овладее позиция №1 в Европа, по най-висока борсова цена на електроенергията. По този повод ще ви покажа не едно, а няколко сравнения на борсовите цени, между ...

Най-често шумният арест е индикация за натиск, за показност, за демонстративност, за паралелни цели. По този начин адв.

Колкото по-шумен е един арест, толкова повече грешки се допускат и адвокатите ги използват. Това каза в предаването „Лице в лице” ген.

Водещият доставчик на услуги в сферата на BPO и ITO – TELUS International Europe, стартира конкурс за есе или история в снимки, написани на френски, немски или турски език. Конкурсът TELUS Adventure 2018 се провежда за втора поредна година и е насочен към младежи на възраст между 18 и 30 години, чиито интереси са свързани...

Изглежда няма надежда за отпушването на износа на електроенергия към съседите? Това показват данните за първите 16 седмици на годината, според ежеседмичните справки на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за енергийния баланс на ст...

Случвало ми се е да прекалявам с отразяването на неотразимия ни премиер, прекаляващ с медийните си изяви. Но напоследък имаше опасност да изпаднем в абстиненция ( abstinence) от неговото отсъствие (  absence ). Покрай извънредните си усилия да оправи Западните Балкани, отношенията с югоизточната ни съседка и раздорите по разлома Изток – Запад водещият на политическото шоу у нас взе да ни липсва, май.

Празнината запълни сайтът dir.bg, който от два дни насам му дава думата. Претеплена манджа, ще кажете, защото Борисов разказва в пусканите на порции кратки интервюта отколешни и добре известни лакардии. Като тази, че влезнал политиката защото бил ядосан ( та да се чуди човек при какви обстоятелства ще излезне и дали се успокиил за цели 10 години в нея). Ако не го били уволнили от МВР като главен секретар, сигурно още щял да “марширува по плаца” ( но се ядосал и насила станал политик, за да раздава стправедливост, а си носим последиците). https://dnes.dir.bg/politika/borisov-pred-dir-bg-ne-byah-naiven-a-yadosan-kogato-vlyazoh-v-politikata

В новата порция излияния Борисов забавлява аудиторията и с някои пикантерии, извадени от куфара на спомените му от среща с Ердоган в Анкара, където домакинът го накарал едва ли не насила да участва в откриването на мост, за да му се порадват тълпите – сякаш и там знаят, че откриването на мостове ( в буквалния и преносния смисъл) е тясната специалност на комшията. 

Поводът за репликата ми обаче е друг.

Борисов, сякаш е прочел и разбрал наопаки по смисъл моите няколко статии, в които припомням липсата на позиция на България относно ролята на Хизбуллах в атентата в Сарафово по аналогия с бягствното от солидарност с Великобритания по случая с отравянето на Скрипал. Правил съм този паралел многократно защото става дума за едно и също: докато още в първите часове и дни след 18 юли 2012 г. в САЩ, Израел и Великобритания обявиха обоснованите си подозрения за ролята на Хизбуллах в атентата, то Борисов и  цялата му държава покрай него у нас упорито отказваха да приемат това за вярно.

Едва половин година по-късно, когато в Брюксел напреднаха достатъчно във възприемането на становищата на споменатите три държави ( базирано очевидно на разузнавателни данни, прекалено секретни, за да бъдат споделени точно с приказливия Борисов), няколко високопоставени политици и администратори в България заявиха с половин уста, че и ние имаме доказателства за същото, т.е. за съпричастност на военно крило на Хизбуллах към убийството на петима израелци и един български гражданин на българска територия.

Това българско половинчато присъединяване ( половинчато, защото не беше придружено с полагаемата за такъв случай институционална декларативност) се случи в началото на 2013 г.. След което темата беше “посипана с пепел”. Докато не се наложи да бъде разровена от прокуратурата у нас 5 години по-късно, когато тя на практика ревизира присъединяването на българското становище към общоевропейското обвинение срещу Хизбуллах със становището, че  (вече?!) няма данни тази организация да е извършител на престъплението. На учудването в чужбина ( моя милост отново беше потърсен за коментар от в. “Джерузалем пост”) беше оставена да отговаря Екатерина Захариева с лаконичното заявление, че българската прокуратура била независима. Не последва никаква обида от страна на изпълнителната власт, направена за смях от прокуратурата със задна дата. 

Сега Борисов, който никога не се е произнасял с обвинение срещу Хизбуллах, а възложи на дясната си ръка Цветанов да се съгласи най-после през януари 2013 г. да уличи  за терористичния акт военното крило на ливанската шиитска организация, изведнъж твърди днес именно в контекста на въпроса защо не е подкрепил Великобритания чрез прогонване на руски дипломат в знак на солидарност с акцията на Лондон, че не друг, а България  навремето била сама в посочването на ролята на военното крило на Хизбуллах в бургаския атентат.

“Още когато обявихме военното крило на “Хизбула” за терористична организация, още тогава бяхме първите в света. Не сме чакали да го направим след атентата в “Сарафово”, никой друг не го направи. Така че и Тереза Мей, и всички останали знаят, че теста за лоялност отдавна сме го минали”. http://clubz.bg/67041-borisov_todor_jivkov_i_carq_sa_mi_kato_dva_universiteta_video

Отгоре на всичко на 7 август 2012 г.,  по-малко от месец след терористичния акт на бургарското летище, Борисов посети Лонодон и чу лично от премиера Камерън британското обвинение срещу Хизбуллах, към което публично отказа да се присъедини поради липса да доказателства. Дейвид не му ги дал, оплака се тогава той.  

БТВ, 7 август 2012 г.:

“При посещение на Бойко Борисов в Лондон, британският премиер Дейвид Камерън поднесе съболезнованията си за атаката в Бургас. Камерън се присъединява към тезата на Израел, че зад атаката стои шиитската организация Хизбулла.Премиерът Бойко Борисов обаче каза, че българските служби не разполагат с такава информация”. https://btvnovinite.bg/bulgaria/i-deivid-kamern-obvini-hizbulla-za-atakata-v-burgas.html

Аналогията със случая Скрипал, която многократно съм изтъквал, е 100 процентова. И е още по – “интересна” с факта, че Хизбуллах междувременно се “оказа” екипен играч с Москва в Сирия, където проиранската милиция изпълнява ключова роля на терен в защитата на режима на Башар Асад, рамо до рамо с руските наемници. 

През 2012 г. Хизбуллах вече е била в съответните отношения с братята си по оръжие от Русия – три години преди Путин да се намеси пряко в сирийския конфликт. И въпреки индикациите на най-меродавните западни разузнавания за ръката на Хизбуллах в най – кървавия терористичен акт в България от десетилетия, проправителствената телевизия ТВ 7 изпрати от София свой екип в прегръдките на сирийския режим и на самата Хизбуллах. 

Екипът на ТВ 7, придружаван навсякъде в Сирия и Ливан от натурализиран в България палестинец, излъчваше репортажи от студиото на забранената да оперира в страни от ЕС телевизия “Ал Манар” на Хизбуллах, базирана в покрайнините на Бейрут. Върховното доказателство за доверието на крайно недоверчивата до параноичност организация ( авторът на тези редове има личен опит, беше разпитван от бойци на Хизбуллах и заплашван от тях с оръжие в собственото му жилище на кореспондент в Бейрут през 80-те години на миналия век) беше фактът, че тя покани ТВ 7 да снима нейни обекти и да ги покаже в хвалебствен репортаж от Ливан. Пропагандата в полза на Хизбуллах беше обявена в България като голям, направо уникален журналистически пробив.

Това беше периодът, когато ТВ 7 и лично шефът й Николай Бареков, бяха най – изявените пропагандатори на властта сред обслужващия медиен персонал на Борисов. И ако дори някакъв си блогър, като моя скромна милост, беше чувал, че зад пропагандната акция в полза на руския клиент Башар Асад и ливанските му преториански телохранители стоят допуснати да си разиграват коня в България араби ( с руска протекция), то какво ли е “чувал” самият премиер Борисов?

Понеже моя милост подкрепи от първия ден в блога си становището на Израел, който от своите безбройни врагове в Близкия изток избра моментално, конкретно и категорично да посочи тъкмо Хизбуллах за извършител на атентата, от самотната ми позиция ( продиктувана именно от разбирането, че без достатъчна причина Израел не би поел риска да се произнесе толкова светкавично и ясно) се заинтересува в. “Джерузалем пост”. Тъй че “за протокола” тази история може да се проследи и по международни източници, а не само в този блог тук. 

Защо му е на Борисов да лъже толкова явно и сам да споменава нещо, за което би трябвало да се срамува като своя позиция? Или ни смята за безпаметни? А може би живее в някакъв собствен свят и си вярва на измислиците, обратни на действителността? Или принудата да обслужи руския интерес е толкова голяма, че е готов на всичко заради нея? 

Изберете сами. Тук, освен с припомнянето на истината, не мога да помогна с нищо повече.

Share on Facebook

Продължваме с околосветско пътешествие с Бале. Започнахме с Калифорния и остров Viti Levu, по-известен като Фиджи, а днес сме в Хонконг и Токио.

Приятно четене:

Хонконг и Токио

част втора на

Мини околосветското пътешествие на Бале

Тоя полет не беше 12 часа, а 13. Направо ми изтръпна задникът. А в Хонконг бях 2011-та за 15 дена и го знам наизуст. Там пиех по цяла нощ на тротоара на Моди Роуд, с кенийската проститутка Мария. Какво ли прави тая жена сега?!

Хонконг

В Хонконг ме изненада, че вече не бият входен печат в паспорта, а само го поглеждат и минаваш. Вън беше мъгливо и много азиатско. Всичко си спомнях от предишния път и направо се почувствах като вкъщи.

Взех си рейс до Чунгкинг меншънс, намерих там обменното бюро „Пасифик” , където дават най-добрия курс, а в бюрото си беше същият брадат джихадист, когото си спомням съвсем ясно от 2011 – та. След това ядох красноселски кренвиршки в баничарницата до парка, купих си Octopus card и отидох до

квартал Mong Kok. Супер е тоя квартал!

Ето какво пише за него в Интернет: „The bustling Hong Kong district of Mong Kok – which means ‘busy corner’ in Cantonese – is the most densely populated place on Earth. The area has an average of 130,000 people packed inside each square kilometre. That dwarfs the around 8,000 people held in each square kilometre of Australia’s most densely populated area – central Sydney.”

Настаних в любимия ми Каулуун, в Монгкок. Там висях вечер обикновено на стълбичките пред един мол, където пиех бира и слушах музика. Охраната не ми се караше, а имаше и свободен интернет. Много ме изкефиха младите китайци. баси, колко са отворени.

А и са големи хубавици китайките

Веднага отидох на Моди Роуд и там се запознах с Ибрахим от Нигер. Нямал паспорт и спял на улицата. Много готин и ерудиран тъжен човек. С хубав, заразителен смях.

Ибрахим от Нигер

Взех си квартира тука, в тоя чудовищен мравуняк, баш на главната улица – Nathan Road.

––––––

Около моя хотел беше пълно с долнопробни китайски бардаци

и една вечер, в нетрезво състояние, влязох в един. Посрещна ме сводник, който беше целия татуиран и мускулест, пушеше цигара и приличаше на Брус Ли. Доведе ми някаква изрусена мангалка, сякаш от Централна гара. На всичкото отгоре се оказа, и че не ми стигат парите. Цената в ценоразписа била без ДДС… хаха. Тогава мангалката и Брус Ли се разяриха и ме изпъдиха от бардака, с крясъци и обиди на китайски. Аахахаха… велико беше.

Вал Макдърмид е издавана у нас с логото на издателство „Еднорог“. Романите й са многобройни, но въпреки това – качествени, за радост на всички нейни почитатели. Те също не са никак малко. Големите фенове и критици на криминалната литература я наричат „Кралицата на трилъра“, а наградите, които е заслужила през годините, потвърждават прозвището й. Шотландката...