Европейската комисия представи проектобюджета на ЕС за 2012-2027 г. Германия ще плаща повече, а Полша и Унгария могат да бъдат наказани със съкращаване на плащанията. Борбата за финанси обещава да бъде жестока.

Та-даа! Време за пролетен десерт. За разлика от предходните, по които обикновено мисля дълго, рисувам скици и правя проби, този тук се роди спонтанно. Докато вече си мислех, че тази пролет няма да има какво ново да предложа, защото нямах никаква завършена идея, едни пресни стръкове ревен направиха обрат, промениха неделните ми планове и предрешиха тазгодишния пролетен десерт.

И ако някой пак ме попита какво ме вдъхновява, аз отново и отново ще казвам, че сезонът е ключов. И то не само за ежедневното меню, но и за шедьоври.

Ако попадаш в този блог за първи път и не знаеш за какво точно говоря, сега обяснявам. От няколко години създадох тенденция да приготвям и предлагам на читателите ми десерт вдъхновен от пролетта – от първите ягоди, от цветистите аромати, от слънчевата топлина, от зелената трева. Тези десерти са преднамерени и обикновено дълго обмисляни. Целта им е да донесат пролетно усещане, да предам нова заучена техника и да изразя моето пролетното настроение чрез храната.

Не съм художник, но като ученичка рисувах често, рисувах мои си неща, когато бях в настроение за това, но не го развих. Обаче мога да кажа, че също като в художественото изкуство и при създаването на храна ти трябва муза, трябва повод за да започнеш да се изразяваш с цветове върху платното. В тази връзка намерих своите цветове в едни стръкове ревен и ги разпръснах подредих върху платното.  Твърде емоционално и лирично, ще кажеш, а аз няма как да не се съглася. Но това е моята пролет сега! Рязка, драматична и романтична. Ако и на теб ти харесва, нарисувай я върху своето платно!

Тарталети с крем от ревен и ягоди и цвете от меренг

Тази идея е резултат от няколко предишни опита през годините с десерти с ревен, един от които е и този сладкиш с готина подредба на ревена върху тях – много свеж и приятен за първите по-топли дни на пролетта, а бадемите и техниката на приготвяне са просто незаменими! За моите тарталети взаимствах рецепти и идеи още от bakingthegoods.com и thekiwicook.com, и вероятно някоя от многото кулинарни книги, които имам, просто вече не смогвам да запомням всичките ми източници, но ще ми простите, надявам се.

Стръковете ревен са с изразена киселинност, която се откроява след печене или варене. Има тревист вкус и леко жилава текстура, затова ягодите го допълват с плодов аромат и смекчават киселинността. Малко повече захар и към двете уравновесява вкуса и засилва ароматите. Затова реших да приготвя тарталети, чиято основа е бисквитено тесто и да ги запълня с крем от ревен и ягоди, който става свеж и достатъчно плътен, че да запази ронливостта на тестото и да се задържи за по-дълго. Дотук тарталетите са умерено сладки с хрупкава основа и плътен крем с отличителна свежест. Това, което им трябва още за да бъдат завършени докрай е екстремната сладост от един добре приготвен меренг.

Основите (тесто + изпичане) за тарталетите може да бъдат приготвени до седмица предварително и да се съхранят покрити на стайна температура.

Кремът от ревен и ягоди се приготвя непосредствено преди запълване на основите, а те могат да бъдат запълнени до три дни предварително. Съхраняват се покрити плътно със стреч фолио в хладилник.

Меренгът се приготвя непосредствено преди оформяне на цветята върху крема от ревен и ягоди. Приготвянето на меренга и оформянето на цветята може да се стане до три дни предварително или в деня на сервиране. Във втория случай отделените белтъци се съхраняват покрити в хладилник и се изваждат на стайна температура поне 30 минути преди приготвяне на меренга.

Напълно сглобените тарталети могат да издържат в прекрасен вид до три дни след приготвянето, като се съхраняват в хладилник (включва и меренгът върху тях). Декорират се с пресни ягоди, мента и цветя преди сервиране.

За 12 броя

За тестото:

• 250 г брашно
• 100 г пудра захар
• 1/4 чаена лъжица сол
• 125 г меко масло
• 1 яйце

За крема от ревен и ягоди:

• 400 г стръкове ревен, почистени и нарязани на парчета с дължина 3-4 см
• 300 г ягоди, почистени от дръжките
• 200 г захар за плодовете
• 30 мл плодов ликьор
• 4 жълтъка
• 50 г захар за жълтъците
• 25 г царевично нишесте

За меренга:

• 4 белтъка
• 1 чаена лъжица крем тартар или лимонов сок
• 240 г фина кристална захар

За завършване:

• пресни ягоди, мента, цветя

Приготвяне на тестото и оформяне на тарталетите

В кухненски робот: В купата на робота се смесват брашното, пудрата захар и солта. Добавя се маслото и се разбива няколко секунди, докато се образуват трохи. Добавя се яйцето и се разбива докато се образува тесто. Тестото се оформя на диск, увива се в стреч фолио и се охлажда минимум 1 час в хладилник.

На ръка: В купа се смесват брашното, пудрата захар и солта. Добавя се маслото и се претрива със сухите съставки с помощта на вилица. Добавя се яйцето и всичко се разбърква с вилицата докато съставките се слепят и започне да се образува тесто. Тогава с ръце се оформя тесто, което ще бъде меко и леко лепкаво. Тестото се оформя на диск, увива се в стреч фолио и се охлажда минимум 1 час в хладилник.

Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност с дебелина 3 мм. Изрязват се кръгове с диаметър 8-9 см. Кръговете се поставят във форми за тарталети, чието дъно е 7 см. Тестото се притиска леко по дъното и стените на формите. Излишното тесто по края се изрязва с нож. Изрезките от кръговете и ръба на тарталетите се измесва за кратко, разточва се отново и се изрязват още кръгове, докато се оформят 12 тарталети. Ако в помещението е топло, хубаво е оформените тарталети да се охладят в хладилник 15-20 минути преди печенето.

Фурната се нагрява на 180ºC с опция топъл въздух или на 200ºC със загряване на горен и долен реотан. Дъното на тарталетите се надупчва на няколко места с вилица. Слагат се в тава, която се поставя на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Пекат се 12-14 минути или докато придобият златисто-кафяв цвят. Ако по време на печенето тестото се надигне от дъното на формите, то се набожда с вилица още веднъж на няколко места. Готовите тарталети се охлаждат на стайна температура във формите и тогава се освобождават от тях. Могат да се приготвят до седмица предварително и да се съхранят покрити на стайна температура.

Приготвяне на крема от ревен и ягоди

Ревенът, ягодите, захарта и плодовия ликьор се смесват в тенджера и се слагат на умерен котлон. Разбъркват се периодично докато заврат. Варят се 10-12 минути или докато плодовете омекнат и се образува малко сок. Охлаждат се леко и се пасират с пасатор или в блендер. Връщат се в тенджерата.

Жълтъците и захарта се разбиват с миксер докато се сгъстят и изсветлеят. Добавя се царевичното нишесте и се разбърква за кратко, колкото да се смеси с жълтъчната смес.

Сместа с жълтъците се добавя към сместа с плодовете. Разбъркват се хубаво с телена бъркалка и се слагат на умерен котлон. Сместа се разбърква непрекъснато с телената бъркалка докато заври и започне да се сгъстява. Отстранява се от котлона и се оставя да се охлади леко, но не се оставя да стегне.

Запълване на тарталетите с крема

Тарталетите се подреждат в тава или подходящ поднос. Запълват се с все още топлия крем. Кремът се оставя да изстине и стегне в тях, преди да се постави меренга. Тази стъпка може да се направи до 3 дни предварително. Тарталетите с крема се покриват плътно със стреч фолио и се съхраняват в хладилник. В деня на сервиране се приготвя меренга и тарталетите се завършват.

Приготвяне на меренга

Белтъците се поставят в чиста метална или стъклена купа. Към тях се добавя крем тартар или лимонов сок. Разбиват се на средна скорост с миксера докато започне да се образува по-плътна пяна. Тогава към белтъците започва да се добавя по малко от захарта (по една супена лъжица) и силата на миксера се усилва. Разбиването на силна скорост и добавянето на захарта продължават докато се добави всичката захар. Белтъците продължават да се разбиват още около минута – трябва да бъдат стегнати и лъскави. Тогава скоростта на миксера се намалява до умерена към слаба и белтъците се разбиват известно време докато кристалите захар в тях се разтворят напълно. Понякога това може да отнеме малко време, затова е важно тук да се използва фина кристална захар и е удобно да се работи със статичен миксер. За да се провери дали захарните кристали са се разтворили в меренга се взима от него между палеца и показалеца и двата пръста се претриват един в друг. Ако се усещат гранули, разбиването на ниска скорост продължава. Ако сместа е гладка, меренгът е готов.

Оформяне на цветята от меренг върху тарталетите

За да се направи тази декорация е необходима тази приставка за пош, която се използва за Saint Honore и известна с това име.

Меренгът се поставя в сладкарски пош с този накрайник. За оформянето на цветята, пошът се поставя вертикално в средата на тарталетата. Първото листо се шпрцова от средата към периферията на тарталетата, като се прави леко завъртане надясно. По средата на шприцоването натиска на ръката към поша се намалява и меренгът, който излиза от приставката се оставя да се оформи свободно, с остатъчното количество меренг, което излиза от приставката. Така основата на листото е дебела, а към края си то изтънява.

По същия начин се оформят останалите листа, като е необходимо да се придържаш към средата на тарталетата като начало на шпроцоването и да извърташ самата тарталета леко наляво, за да се оформи листото с дъга надясно.

Необходима е малко практика, за да се направи листото на цветето добре и още малко практика, за да се оформи цялото цвете. Ако нямаш търпение за това или не разполагаш с необходимата приставка, меренгът може да се оформи своеволно върху тарталетата с друга приставка като звезда, например или да се нанесе свободно и оформи вълнообразно просто с лъжица.

Завършване на тарталетите

Меренгът върху тарталетите се обгаря с газова горелка. Ако ме питаш дали това може да стане във фурната – не бих препоръчала, но ако нямаш друг избор, може да опиташ на грила за няколко секунди като поставиш таратлетите на най-високото ниво във фурната и включиш опция грил (горен реотан на най-висока степен).

Декорират се с пресни ягоди, пресни листа мента и цветя.

Още рецепти с ягоди

• Горски плодове с крем забайон
• SOS – Кайзершмарн или бъркани палачинки
• Чийзкейк с ягоди и великденска декорация
• Шоколадово кексче с течен център
• Ягодов пай с мента и меренг
• Ягоди и жасмин в пролетна декорация
• Ефирен десерт с шамфъстък, ягоди и рози + съобщение
• Млякото с ориз, което не познаваш
• Ягодови петифури с маточина
• Йоана на Земята – Дамски каприз
• Мини галетини с шамфъстък и червени плодове
• Шоколадова тапиока с бадеми и ягодов кулис с лайм
• SOS – Ягодов трифъл
• Kак да си направя бриош + видео
• Заедно с Никоела – За храната интимно
• Сладолед с ягоди и хибискус
• Ягодово смути
• СладоЛедено Мохито
• Йогурт клафути с ягоди и череши
• Ягодови мъфини с овесени ядки и глазура от крем сирене със зелен чай матча

Други рецепти за тарт и тарталети

• Тарт с кестеново-орехов франджипан и сливи
• Мини коледни пайове
• Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини
• Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос
• Ябълкови тарти с карамелен сос с кардамон и канела
• Тарт с малини и боровинки
• Мини галетини с шамфъстък и червени плодове
• Хрупкав тарт с шамфъстък, бадеми и череши
• Тарталети с розово сладко и шамфъстък
• Лимонено жълто
• Ново, винено, есенно и сладко
• SOS – 3 сурови веган десерта
• SOS – Тарт Татен
• Разни случки, шишенце с нектар от агаве и бурканче с червени боровинки
• Шоколадови тарталети с дулсе де лече и крем маршмелоу
• Тортите
• Бадемови тарталети с домашно сладко от боровинки
• Тарталети с ванилов крем, пресни ягоди и мащерка
• Валентинки с розов аромат
• Кокосови тарталети

Тарталети с крем от ревен и ягоди и цвете от меренг е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За първи път Германия произвежда толкова ток от слънце, в рамките на календарния месец април. Количеството му се равнява на повече от 150% от произведения в България от всички източници. Но преди да видите доказателството се насладете на...

Най-невъзможните срещи понякога са най-необходими в живота на хората и се случват въпреки обстоятелствата, или точно заради тях. Така е и при момчетата Оливър Полот и Мориц Фарбер от романа „Защото никога няма да се срещнем“ (изд. „Enthusiast“) на Лия Томас. Оливър страда от опасна за живота алергия към електричеството, която не му позволява да излиза от ясно...

Вторият сезон на „Американски богове“ по култовия роман на Нийл Геймън ще бъде излъчен през 2019 г., съобщава Entertainment Weekly. Каналът Starz обяви новината с видео, публикувано на 30 април, в което можем да видим как част от каста на фентъзи продукцията се подготвя за снимки. Геймън споделя: „Американски богове“ се завръща с нов сезон, тъкмо стартирахме...

Публикуван е доклад Правата на човека в България 2017, изготвен от Българския Хелзинкски комитет.

Докладът има част (77-89), посветена на свободата на изразяване, която започва така:

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега  е оповестен Доклад 301 за 2018 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

За миналата година 11 държави са в  т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна,   и 23 – в  Watch List, между тях България. Тази година България е извадена от Watch List – с обяснението на стр. 28, че България през март 2018 г. е приела изменения на закона за авторското право,  участвала е в операция  ЕВРОПОЛ  срещу голяма пиратска мрежа в региона,  отделила е  допълнителни ресурси на звеното за разследване на онлайн пиратството, а Главна прокуратура се е ангажирала да предприеме допълнителни стъпки за подобряване на прилагането. Според доклада проблемите, свързани с прилагането на законодателството, продължават да се отнасят до високите нива на онлайн пиратството, недостатъчното съдебно преследване, недостатъчно възспиращото действие на наказателните санкции.

Министерството на външните работи е отбелязало новия доклад 301 с отделно съобщение, в което се казва, че “в резултат на дългогодишните усилия на посолството на Република България във Вашингтон и българските институции  страната ни вече е изключена от т.нар. „черен списък“ за защита на интелектуалната собственост на САЩ.”

Няма съмнение, че напускането на Watch List  е изисквало усилия. Все пак съобщението е можело да бъде по-прецизно по отношение на т.нар. в съобщението черен списък, защото – както се вижда, има черен, има и по-черен. 

Критично отношение към доклада изразява EFF:  “Някои доклади и публикации от американските правителствени агенции имат репутация на задълбочени, актуални и основани на факти[…] Специален доклад  301, чието последно годишно издание е публикуванo миналата седмица, не е такъв.” Според EFF докладът разкрива законите, политиките и практиките, които не осигуряват адекватна и ефективна защита на интелектуалната собственост, но  няма последователна методология за оценка  кое  е  адекватно и ефективно.

Неотдавна ЕК обяви обществена консултация относно евентуално наблюдение на защитата на интелектуалната собственост по света.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-idva-li-samata-chervena-armiya-oblechena-kato-uchtivo-zeleno-choveche

Предлагам да започнем с един словесен тест, чиято цел е да познаем за кой политик се отнасят следните думи: „Това е човек, участвал във фашисткия преврат в Украйна, по време на който бяха убивани и горени живи хора. Това бе сторено от онези, които именно този човек поддържаше. Поради тази причина аз мога да го нарека фашист. Такава персона трябва да бъде изгонена от страната ни и да не бъде допускана отново. Сегашните управляващи не могат да действат по този начин поради факта, че нямат нужния кураж.”

Не, бе, не са за Волен Сидеров тез горещи слова, макар толкова много да му подхождат, че чак ме е яд, дето не са за него.

Обратно, това са думи на самия Волен Сидеров, с които той се опитва картинно да опише Ханс ван Баален, президент на АЛДЕ /Алианс на либералите и демократите в Европа/, формация, наричана още „либерален интернационал”.

Ето къде е границата, граждани, която в никакъв случай не бива да допускаме да бъде прекрачена!

Говоря за онази неописана, но добре известна на всички граница, при която тъмните, антидемократични сили съзнателно и целенасочено започват да използват принципите на демокрацията за разрушаване на същата тази демокрация.

Руският национал-социалист Волен вопие срещу либералния европейски фашизъм и руши силата на българското и европейското демократично право, като го призовава на своя страна. Жив да не бях, както се казва…..

Ето, тази граница всъщност трябва наистина строго да пазим ние с вас като гражданско общество и да не даваме пиле да прехвръкне през нея. За целта трябва психологически обаче да се справим първо със самите себе си, със съществуването на собствените си слабости под формата на…..да ги наречем „демократични предразсъдъци”, с готовността си да уважаваме правото на другия докрай – дори когато въпросното „докрай” бележи края на самите нас и на нашето толерантно общество.

Не, това не е призив да минем откъм тъмната страна!

Просто държа да напомня обаче, че чак такова право не съществува нито в българското, нито в международното законодателство, нито в политиката, нито в природата. Че чак такава толерантност няма и не би трябвало да има в никое общество, защото тогава нейното име би било „глупост”. Още – че ако не вземем мерки навреме, когато вече се усетим и вземем мерки, ще бъде късно. И за да възстановим баланса тогава, ще трябва да минем през доста повече „кръв, пот и сълзи”, отколкото ако защитим границата сега, навреме.

Какво е необходимо за целта ли? В конкретния случай – необходимо е въпросният Волен, както и редица други като него, най-после да бъдат поставени на подходящото за тях място. Но да напомня на онези от вас, които не се сещат, граждани – мястото им не е в Парламента, нито в правителството, нито в президентството…..Да напомня също на онези институции, които по принцип би трябвало да имат отношение по въпроса, но засега нямат – мястото им не е в Парламента, нито в правителството, нито в президентството…..

Чета онзи ден, че президентът Радев май бил изпратил приветствено писмо до някакви болни мозъци, събрали се да честват 75-годишнината от създаването на тъй наречената НОВА /Народоосвободителна въстаническа армия/. За който не знае, така гръмко – армия, комунистите наричат организираното от тях през 1943 г. централно командване на просталинските терористични банди, които тормозят България, преди после, с помощта на самите сталински пълчища, да я грабнат задълго в лапите си и да я оглозгат до кокал.

Та, доколкото се разбира, съществува някаква тайнственост и изкуствено поддържана неяснота по въпроса  пратил ли е Радев поздравителен адрес до жалките останки от тези комунистически зомбита, които упорито продължават да честват загробването на собствената си страна, или не е пратил.

Какво да ви кажа, граждани – щом изобщо се задава такъв въпрос, значи отговорът е ясен! Още повече, че Румен Радев е намесен в него…..

Самият президент онзи ден стана повод за една от най-комичните прогнози не само на последната седмица, но може би и на последната политическа година. Кристиан Вигенин, който някога по грешка беше български външен министър, а сега поради друга грешка е евродепутат, заяви онзи ден, че при предстоящото си посещението в Москва, президентът Румен Радев ще придаде авторитет на България.

Радев – авторитет – България! Запомнете тази поредица от думи, знам, че е трудно, но пък е наистина смешно.

„Като личност и достойнство нямам съмнение, че Радев ще придаде авторитет на България в Москва. И като един генерал съм сигурен, че отношението към него ще е по-различно от това към предишния президент” – избръщолеви въпросният Вигенин по някакъв телевизор.

Да оставим настрани изящния му словесен слог, от който май излиза, че самият Вигенин има нещо, което няма – личност и достойнство, а не, както иска да ни внуши – че Румен Радев ги има. И също – че самият Вигенин е „един генерал”, а не Радев. Както знаем, в България начинът на изразяване обикновено се приема за формална дреболия, доколкото всички се изразяват погрешно и затова прекрасно се разбират един друг.

В случая обаче е важно друго – начинът, по който Кристиан Вигенин прави своето  пропагандно внушение, като използва чистата си вяра като някакъв солиден аргумент.

Той например не казва откъде и кога според него Румен Радев се е сдобил с личност и достойнство, след като всичките му досегашни президентски изяви показват точно обратното, тяхната пълна липса. И дума не обелва Вигенин също по темата защо уж е евродепутат, пък си позволява да дискриминира хората. Така, де, как иначе до оценим твърдението му за по-висшата генералска същност на Радев, освен като внушение, че всички останали хора, които не сме генерали, сме по-нисши същества от генералите по принцип и Радев в частност.

Вигени-и-и-ин, Вигенин! В едно демократично общество не бива частните мокри сънища за строги началници в бленуваната казарма да се представят пред обществото като политически аргументи с международна тежест.

Но в случая всъщност думата ми е не толкова за Кристиан Вигенин, колкото за Румен Радев. И покрай него – за факта, руският му политически ментор, генералът от КГБ Леонид Решетников, беше на кратко, но съдържателно посещение в Русе, където присъства на някакво уж българско русофилско сборище.

Много ми е интересно в качеството му на какъв са го поканили организаторите – та нали Решетников е вече само един обикновен съветски, пардон, руски, пенсионер. При това, по време на службата си, е известен като човек, който забърква най-вече каши и скандали, свързани както с България, така и с Балканите изобщо – Радев, Нинова, превратът в Черна гора и ред други – а не с принос в развитието на нормални отношения.

Още повече, някаква реципрочност трябва да има – а досега, поне аз, никога не съм чувал някой обикновен български пенсионер да е поканен в Москва, за да развива отношенията между двата наши братски народа, като там, на място, дава указания как точно да стане това. Ма може аз просто да съм невежа по темата и такива български пенсионери да са ходили – ако не те да дават акъл, то поне на тях да им дават.

Ето как, граждани, отново се връщаме към въпроса, че демокрацията трябва да се защитава чрез думи и действия от думите и действията на разни антидемократични навлеци – и че не въпросните навлеци ще ни учат как да прилагаме демократичните средства, за да се защитим от тях. Иначе ни е спукана работата.

Тук дори изобщо няма да споменавам прочутата последна декларация на фамозното Национално движение „Русофили”, с която се иска България най-после да се намеси твърдо в европейските дела и да принуди Брюксел да свали гадните санкции срещу Кремъл. Щото явно на Кремъл вече му писна от онази уж русофилска България, на която плаща, за да е руски Троянски кон в ЕС, но която не изпълнява пълноценно ангажиментите си и яде руската народна пара бадева. С едната уста, докато с другата яде европейската народна пара, естествено.

Нито ще споменавам, че същият нереализиран мерак по сваляне на санкциите явно мъчи и трезвия човек Румен Петков, за когото трезвото мислене започва от сутринта. От вчера сутринта най-често – но без лигавщините да се спира за сън през нощта.

Не знам, бе, хора. Ако тия санкции бяха гащички на млади девойки, можех да разбера защо някой ще е чак толкова настървен да ги сваля. Ама те са само забрана за някои руски бандити, крадци и политически престъпници да влизат на европейска територия, защо е цялата дунанма?

В същото време няма дори да намекна и за друго – за смайващата гордост, с която европейският министър Ангелакова онзи ден информира българския Парламент, че над 400 000 руснаци са си купили второ жилище в България. Това не е повод за радост, а за тревожна камбана. То означава целенасочена инвазия от руска страна, която ще бъде последвана първо от претенции и капризи като обслужване на руски в магазините и кметствата, а после – от евентуалното създаване на малка, половинмилионна, руска партия в България, способна да защити интересите си със или без подкрепата на българските русофили. Или на самата Червена армия, облечена като учтиво зелено човече.

Предупредени сте, граждани – защитавайте се! Европа и демокрацията не са на баницата мекото, а позиция и отговорност.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Painted African Houses created by the kids from Kids’ Architecture Workshop and their teacher Magdalina Rajeva. See more>>>  see more:

За пета поредна година Асоциация за култура и книжовност организира книжното изложение „Литера Експо“, което се провежда в Благоевград. От 15 до 19 май площад „България“ пред Ларго МОЛ ще приюти на открито 20 издателства. Те ще разположат новите си издания на книжни щандове в общо 7 шатри. Юбилейното издание на изложението през 2018 г. ще посрещне като...

Прав е Каракачанов да се кара днес от екрана на Нова телевизия на Нинова, че критикува властта. В тази навалица от русофили на власт и в опозиция трябва да има някакъв ред. А сега на него му е ред да бъде началник и другите русофили трябва да бъдат така добри да се съобразяват с този (не)естествен подбор в глутницата, в която по-малкият на вид се оказва отгоре. Тя и мършоядната хиена е по-малка от от лъва, но има по-яки челюсти от него- ако ме разбирате правилно ( защото в случая е малко объркващо, като се знае, че при хиените женските са доминиращи в прайда). 

Нинова и Каракачанов вече бяха конкуренти на президентските избори. Той – чрез личната си кандидатура, а тя- чрез посочения от руските началници натовски русофил Румен Радев. Тя спечели тогава, но той не загуби после. Защото изкласи до вицепремиер и министър на зависимата от руското лоби отбрана, ключов пост за продължаващо обслужване на руските апетити с нови и нови договори за подържане на руското статукво в постколониалната ни, русифицирана от десетилетия армия.

Иначе казано, спорът между Нинова и Каракачанов кой да служи по-удачно ( т.е. успешно, казано на български), се касае ( т.е. се отнася, казано на български) до това кой какъв рубеж ( т.н. граница, казано на български) има в актуалната политика, планирана в Москва. 

Само наивните русофили, страдащи по миналото, вярват, че БСП служи по-добре на Матушката. Грешка. Може да е по-голяма и видима в тази роля през последните десетилетия като горд приемник на ликвидаторите на България в руска по(л)за, но БСП отдавна се е амортизирала спрямо съвременните претенции на Кремъл да разбива ЕС и лабилните му сегменти, клатени отвътре. БСП става за таран, но за подмолно въздействие е прекалено изобличена. 

Казвал го е в свои интервюта по неговия си начин началникът на петата колона у нас ген. Решетников, посочвайки “Атака” като по – добър руски инструмент от БСП в България. И ето, че Атака” ( както и Румен Радев, посочен пак от него) е във властта. Заедно с Каракачанов. 

По повод скандала, сътворен на 5 март в София от Гундяев, колегата на Решетников от времето на общото им минало в КГБ, по-старшият от тях , т.е. Решетников, обясни на 18 март т.г. в свое обръщение във фейсбук към българите следното:

“Не виждаме голяма разлика между ГЕРБ и БСП. Социалистите обичат много да обещават, но и като герберите не правят нищо реално за развитие на българско-руското сътрудничество… 

“Псевдо приятелите са по-лоши от откритите врагове”, откровеничи Решетников, като благодари на Волен Сидеров, Николай Малинов и Боян Чуков. https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/03/13/3145340_reshetnikov_v_bulgariia_imame_mnogo_priiateli_v/

Твърдението на бившия шеф на Руския център за стратегически изследвания ( РИСИ) Леонид Решетников ( пренасочен вече в ролята на изпълнителен директор на основаното миналата година Общество за развитие на руското историческо просвещение “Двуглав орел”, финансирано официално от приближения до Путин  т.нар. православен олигарх Константин Малофеев ) е преувеличение. Защото и БСП, и ГЕРБ много се стараят да угодят на Москва – едните с митинги и опозиционно развяване на руски знамена, другите чрез слагане на спирачки на евроатлантическата солидарност от властови позиции под прикритието на Борисовото “миролюбие”. 

Но е факт, че други, като Каракачанов, са по-ефективно оръжие в руските ръце  на български терен. Образно казано, на символично ниво БСП е нещо като изхабения съветски 9 септември, а Каракачанов и компания помпат руско влияние чрез руския 3 март, по-стара и вече доказано по-устойчива опорна точка на руското влияние у нас. 

На Путин му трябва троянски кон, шпионин в ЕС и НАТО, а не троянска цепеница с пирографирани върху нея сърп и чук. Такава по същество е недодяланата политика на БСП в услуга на Москва. От нея за Кремъл настъпват повече вреди, отколкото ползи.

Както всички хищници, русофилите са териториални политически животни. Обичат да се знае кой какви ловни полета си и заградил и препикават пропагандно съответната територия за тази цел. Какарачанов се е окопал в отбраната и сигурността. Със сигурност ще си ги отбранява, навирайки в очите на конкуренцията, че е издействал увеличение на заплатите на работещите в този сектор, както направи днес в поредния си телевизионен монолог но Нова. 

Караниците между русофилите обаче не бива да се схващат като “война на унищожение”. Ръмженето им не е резултат от битка на живот и смърт при подялбата на плячката. Доказано е, че в България има достатъчно лапачка за всички туземни лакомници и пак остават милиарди за плащания по руски глоби и надписвания по сметките ( поемани безропотно от българските домакинства) при постколониалното ни снабдяване  с руски енергоизточници. 

Всичко това води до така желаната ( от Москва) стабилност ( на нейното влияние) в България. Щеше ли иначе България да бъде толкова стабилна на дъното на европейските класации като неизменно най-бедната държава в евросъюза без разлика от това кой от всичките русофили я управлява и кой се прави на опозиция, точейки лиги да измести от властовата трапеза русофилската си конкуренция? 

Share on Facebook

Born a Crime е автобиографията на комика Тревър Ноа. Той е роден в Южна Африка по време на апартейда и в момента е водещ на популярното американско комедийно шоу за политическа сатира The Daily Show. В своя книжен дебют Ноа разказва за живота си, но заедно с израстването му читателят проследява и промяната в държавата във всичките й аспекти – от...

02На днешната годишнина от Априлското въстание, ще отидем до града, дал първия изстрел в най-кървавия и ефективен български бунт – Копривщица. Наш водач ще бъде Нели. Приятно четене:

Копривщица

Копривщица е едно от любимите ми места в България

– това е град с интересна история и хора, красива природа, дух и едно особено очарование, което можеш само тук да усетиш. Има магия в този град и колкото повече го опознаваш, толкова повече разбираш, че това е едно много, много специално място.

Ние пристигнахме в Копривщица по обяд и веднага се настанихме в

Хаджи Иванчовата къща,

която се намира близо до центъра на града. В къщата е запазена автентичната атмосфера, но има и всички удобства, от които се нуждае съвременния човек.

Хаджи Иванчовата къща

Таванът на хотелската ни стая

Хаджи Иванчо бил родом от Копривщица,

търгувал в Близкия изток и Африка, човек видял и преживял много. Натрупал богатство и решил да си построи къща в Копривщица. След като къщата била построена, човекът решил да я украси подобаващо и я изрисувал отвън с красиви разголени жени-русалки, каквито може би е видял при своите пътешествия в странство. Местното общество обаче било възмутено от тези своеволия, а хаджи Иванчо се ядосал на тяхната реакция и заличил рисунките, като боядисал цялата къща в черно. Сега разбира се, къщата не е черна, просторна, красива и удобна е.

Черешово топче в двора на Хаджи Иванчовата къща

След като се настанихме и пихме кафенце се отправихме към центъра на града. Купихме си общ билет за всички музеи в града, който бе придружен с карта и тръгнахме по калдъръмените улички. Първо посетихме Лютовата къща.

Магазин/купчийница, тук си купихме билети за музеите

Лютовата къща

Лютовата къща

Петко Лютов бил богат търговец и търгувал чак в Александрия – даже в рисунките по тавана на голямото помещение на втория етаж могат да се забележат стените на екзотичен град, иззад които надничат камили. В Лютовата къща можете да видите плъстените килими и постелки, изработени от овча вълна, която не се тъче, а се разстила равномерно, залива се с топла вода, навива се на руло и се удря с тояги. Плъстените килими са се използвали за сватби като сватбена постеля. Всяка мома трябвало да има в чеиза си поне една такава, на която младоженците започвали да спят от първата брачна нощ.

След Лютовата къща се разходихме по тесните улички, изкачихме един хълм и се озовахме пред

църквата „Успение на пресвета Богородица“,

построена с дарение от Хаджи Ненчо Палавеев. После се отправихме към Каблешковата къща, която е изключително красива. Толкова ме впечатли, че в два поредни дни влизах в нея: стоях притихнала в стаите, седях в двора, любувах се на гледките, които се откриват от тук.

Църквата „Успение на пресвета Богородица“

Каблешковата къща

Каблешковата къща

Каблешковата къща е строена по еталон на пловдивските къщи от Лулчо Каблешков, бащата на Тодор Каблешков. Още с влизането в къщата си личи, че това е бил богат дом. Качвайки се по дървените стълби на втория етаж попадаш в просторен красиво остъклен салон с изящно дърворезбовани тавани, долапи и врати.

Каблешковата къща, втори етаж

В Каблешковата къща

Самият Каблешков е бил изключително образован за времето си – посещавал освен пловдивското и копривщенското класно училище и Цариградския френски лицей. Владеел е три езика, притежавал богати познания и култура и доста млад става началник на жп гарата в Белово. През 1876 год. той е избран за председател на местния революционен комитет и дава началото на събитията около Априлското въстание. Каблешков е авторът на знаменитото „Кърваво писмо” и слага край на живота си, когато е само на 25 г. веднага след залавянето си.

Ослековата къща

Ослековата къща

Ослековата къща е строена по време на Кримската война през 1856 г. за богатия абаджия Ненчо Ослеков. Много красиви са външните колони, изработени от твърдо кедрово дърво, докарано чак от Ливан специално за строежа на къщата, които държат изрисувания със стенописи кьошк. Тук освен предмети от ежедневието са показани и копривщенски женски накити и прекрасна колекция от плетени чорапи и кенета.

Дантела кене

Кенето е вид фина дантела, изработвана върху основа от конски косми, които заздравяват дантелата, а освен това конският косъм задържа дантелата да не се огъва и да стои винаги опъната. Ненчо Ослеков бил човек със завидно материално и обществено положение, но и родолюбив българин. Участвал в подготовката на Априлкото въстание – в неговата къща са изработени дрехи и наметала за копривщенските въстаници и заради тази своя дейност след разгрома на въстанието е заловен и обесен.

От прозореца на Ослековата къща

Палавеевата къща

Палавеевата къща

Хаджи Ненчо Палавеев

Хаджи Ненчо Палавеев е най-крупният дарител на града,

на практика всички важни обществени сгради в Копривщица са издигнати с негови средства: църква, училище, оздравителен пансион , читалище, чешми, мостове и др. Той е бил търговец от международна величина, живял дълги години в Египет и Близкия изток. Роден е през 1859 година в Копривщица и още малък е изпратен в Цариград да се учи за абаджия. Овладява обаче и търговията и още като младеж основава самостоятелно дружество, поддържащо търговски връзки с Англия. Магазинът му за английски стоки бил нечувано за времето си събитие. Като далновиден човек той разбира, че най-важен е личния контакт с търговските партньори и затова говори английски, немски, руски, арабски, индийски и езиците на балканските ни съседи. Живее в Египет, където строи палат, участва с акции в строежа на Суецкия канал, купува ценни книжа. „Благодетелят на Копривщица“, така е изписано името му върху входната порта на родната му къща.

На излизане от тази къща се чувствах наистина замаяна, като че ли излизах от някакъв друг свят, от една невероятна история за уникален българин. Копривщенци не са го забравили, кръщават на него централния си булевард, но не са много българите (и аз също), които въобще са чували името на Ненчо Палавеев, който може би е най-богатият и благороден българин за всички времена. Още за историята на този уникален човек можете да прочете тук.

Къщата на Димчо Дебелянов

Къщата на Димчо Дебелянов

Срещу Палавеевата къща е къщата на друг именит българин –

Димчо Дебелянов

Къщата е била „къща близнак”, където са живеели семействата на бащата и чичото на поета. Още с влизането през дървената порта попадаш в красив двор с вековни борове, цветя и статуя на вечно чакащата майка, приседнала на прага, в която е вдълбан стих: „И в кротък унес чака тя, да дойде нейното дете“. В къщата са подредени детската люлка на Дебелянов, куфарчето му, ръкописи, снимки и писма. Тук те обзема едно лирично настроение, за което допринася и озвучителната уредба, по която върви запис на важни факти от живота на поета и негови стихове, които познаваме от учебниците по литература.

Статуя на чакащата майка

Къщата на Георги Бенковски

Къщата на Георги Бенковски

Георги Бенковски

В тази къща през 1843 г. се ражда Гаврил Хлътев (Георги Бенковски) – не знаех, че това не е неговото истинско име. Когато е на пет години, баща му умира и майка му трябва сама да изхранва семейството. За да й помогне, момчето напуска училище и започва работа като чирак. На двадесет и три години той вече се е превърнал в известен търговец, който търгува в цялата Османска империя. И докато си изкарва хляба с търговия, той обмисля начини за освобождаването на българския народ. По време на Априлското въстание Бенковски сформира легендарната Хвърковата чета. След неуспеха на въстанието той попада на турска засада и при р. Костина в Тетевенския Балкан намира своята смърт – в местността Костина ежегодно се прави възстановка на това събитие.

Тук е подредена експозиция за живота и дейността на Георги Бенковски, както и личната му пушка, с която е стрелял срещу турците. Къщата се намира в подножието на един стръмен хълм, на който е построен

паметник на Бенковски

Поредица от стълби водят до паметника, а от там се открива наистина прекрасна гледка към целия град.

Копривщица

Къщата на братя Каравелови

Това е едно от последните места, които посетихме – намира се в центъра на града, край реката. Дворът на къщата на братята Любен и Петко Каравелови е доста голям – тук се намира даже круша, която лично Любен Каравелов е засадил през 1854 г. Има три постройки: зимна къща, селскостопанска постройка и лятна къща. Тук може да се види печатарската машина, на която Любен Каравелов е печатал своите вестници, както и негови лични вещи. В друга част на къщата е подреден кът на Петко Каравелов (по-малкия брат на Любен Каравелов), който е бил три пъти министър-председател на България, министър на финансите и един от строителите на съвременна България. Неговата дъщеря Лора е съпруга на Пейо Яворов.

Класното училище

Класното училище

В класното училище

В края на нашата обиколка в този чуден град заваля кротък дъждец. В такова мрачно и дъждовно време посетихме първото класно училище в Копривщица, което се намира също в центъра на града и станахме свидетели на сватба пред сградата на общината. Обаче магията на Копривщица така ме хвана, че връщайки се назад към това пътешествие не спирам да се удивявам на славните му жители. По-добър урок по история и родолюбие никога не съм имала.

Автор: Нели Митева

Снимки: авторът

Изгодни нощувки в Копривщица можете да резервирате тук:

Booking.com

Други разкази свързани с Копривщица – на картата:

Копривщица

Още много места за посещения в милата ни татковина:

Booking.com