Вече близо ЧЕТИРИ месеца политико-медийно-енерГЕПИйната мафия ни лъже, че реактор №2 за АЕЦ "Белене" е у нас, доставен и в добро състояние. За повече от 100 дни, обаче все още никой не го е виждал!!! Поради тази причина наистина обмислям...

Премиерът Борисов   се е изказал отново, че свободата на медиите зависи от собствениците и той няма общо със ситуацията:

Проблемът на свободата на словото е в собствениците на медиите. Ние на тях не им се месим. Какво можем да направим ние?

Това вече го слушаме вече девет години, каза го още  при Валерия Велева, 2009:

Между мен и медиите има коректен тон и нормални отношения. Моята любов с медиите не е платена. Давам на всички информация, но на никого не съм казал какво да пише. Докато любовта между тройната коалиция и медиите бе платена любов. Моята поне е без пари.

След като твърдението се повтаря – налага се и реакцията да се повтаря: не, не е без пари, платена е – дори ако не говорим за комуникационните бюджети по европейските програми – любовта на медиите към ГЕРБ  е платена щедро: с  уредено спокойствие на олигарсите над закона   –  това е цената.

Има изрично изказване на Вежди Рашидов за бартера:

Бойко се е предоверил, за да има едно спокойствие. Добре, получил е това спокойствие. Защото дайте да не се лъжем – всяка нормална партия иска да има някаква медийна подкрепа. Медиите са сила и няма защо да си затваряме очите. Медиите са страшна сила […]   Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

Пеевски “нямаше медии” въпреки изискванията на законите –  банкер казва за Пеевски следното  (преди сделките, с които той се легализира като собственик на медии):

Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон.  Ноторен факт е, че той е собственик на Булгартабак, пресгрупата и така нататък.

Красимир Гергов “нямаше медии” въпреки изискванията на законите:

относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви,  Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.

ГЕРБ не просто го остави – ГЕРБ отмени законова забрана  за вертикална интеграция, за да може Гергов да се легализира като собственик.

Цветан Василев “нямаше медии”, нито мултиплекси – министърът Московски дори не знаеше на кого са мултиплексите  (ще проверя и ще ви кажа в понеделник – понеделникът, който не настъпи)   – а в това време от средствата в банката  се е плащало за въпросната любов – 300 милиона за ТВ Седем и още:

„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”.

Докладът на Репортери без граници за 2018 г. казва именно това:  преплитане на власт, олигарси и медии – което е несвобода (колкото и Йордан Цонев да твърди, че свободата е, ако той говори, без да го цензурират) :

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова  българска медийна група.

Отделна тема са обществените медии, които били антиправителствени и били оставени на мира –  на мира?  с две промени на закона, ясно защо,  и след време със сглобяване на сегашното ръководство на БНТ (стил Митко, казах ти да не го питаш и Кошлуков с приятели).

И накрая – за чуденето на премиера  “Какво да направим, за да спрем Пеевски и Прокопиев да воюват?”  

Премиерът  от години обяснява системни последици от  липсата на върховенство на закона със сценария   двама братя се боричкат и Пеевски и Прокопиев воюват. Това не е махалата, едни младежи се закачат – това е държава. Върховенство на правото е средството, иначе законите  – и да ги има – ще продължават да не се отнасят до прословутото въплъщение и до обръчите на управляващите, както Доган вече ни обясни ясно.

(сн.24 часа)

(сн. БТА)

(сн:Пик)

В 14:05 на 5 май 2015 от базата Ванденберг , НАСА изстреля РН Altas-V401, която изведе в космоса автоматичната междупланетна станция InSight която трябва да изучава Марс.

Възмутен съм, господин премиер, от изказването Ви във Ваше интервю по Нова телевизия, в частта, касаеща свободата на словото.

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Земя и завет“ от Вигдис Йорт Издава: „Авиана“ Дата на публикуване: 30 април 2018 г. Редакция: Рая Христова Дизайн на...

За поредна година издателство „Парадокс“ прави специални акции за книгите си по случай Деня на Европа, честван на 9 май. Книгите на промоционални цени са посветени на Втората световна война. От издателството са твърдо убедени, че начинът определени периоди от историята да не се забравят, е да бъдат опознати внимателно, включително и през очите на литературата....

Призракът на една ( маргинална наистина на фона на “световната революция”) новина броди по света, но някак си избягва българските новинарски емисии. На Острова на свободата, както нашите другари, другарки и атакисти наричат превърнатата от десетилетия в ортодоксален комунистически концлагер Куба, се задава освобождение от хомофобията. Това е наистина рядък случай, когато свободата на един островите на тоталитарния прогрес прогрес, обект на руското освободително човеколюбие, не е наложена от Червената армия, а идва по автентичната воля на местните другари.

Хомофобията, впрочем, отдавна беше заклеймена официално в Куба, но сега вече там ще се разрешават еднополовите бракове. Инициатор на законодателната инициатива е не друг, а племенницата на Фидел Кастро Мануела Кастро, гореща привърженичка на хомосвободата.

Според световните агенции, Кастро има подкрепата на новия партиен лидер Мигел Диас – Канел, който току-що смени на поста баща й Раул Кастро и с това прекъсна утвърденита комунистическа династическа традиция. 

В същото време другарката консерваторка  Корнелия Нинова отново свърза снощи в нихната “Панорама” по БНТ Истанбулската конвенция с измисления в лабораториите за фалшиви новини на московската пета колона “трети пол”. Излъга с широка усмивка на уста. В БСП и присъдружните й патриотарски организации във властта толкова много си харесват лъжите, че направо вярват, че са истина.

Можем да се досетим, че ако някой се “досети” да й зададе въпрос защо в “братска Куба” узаконяват еднополовите бракове, тя ще отвърне троснато, че това си е вътрешната работа на кубинските другари. Какво друго да каже? Че е виновна Гейропа с нейните соросоиди и прочее нечовешка сган, която заслужава заради да бъде възстановен за нея Белене ( не само като руска ядрена база за увковечаване на руското господство в бългаската енергетика)?

Много им идва напоследък на нашите консервирани другари и другарки. Не стига, че севернокорейските другари се предадоха пред световния империализъм, венецуелските другари увеличават заплатите на трудещите се дотолкова, че вече достигат 1,5 долара, ами сега и кубинските другари отстъпват на американския рубеж на борбата срещу западните нрави. 

Остава само Путин наистина да смени курса и да изяви желание да спре конфронтацията със Запада , каквито индикации имало по данни на “Файненшъл тймс” , за да гледаме поредният нагаждачески позор на нашите другарки и другари, за които е характерен 99 годишния промосковитет откакто българските социалисти през 1919 г. приемат безрезервно руския болшевизъм и заклеймяват предишната партийна линя на Дядо Благоев за русофилството като пагубно суеверия за България. 

НА СНИМКАТА: Кубински другари в очакване на окончателното освобождение от хомофобията и на нова делегация български атакисти

Share on Facebook

Тази година традиционният Пролетен панаир на книгата няма да се състои в Националния дворец на културата, а извън него. Изложението се пренася в парка на НДК и ще продължи от 29 май до 3 юни. Организаторите от Асоциация „Българска книга“ потвърдиха тази информация пред „Аз чета“ и допълниха: Все още съществува, надяваме се минимален, риск да се появят административни пречки,...

Днес Оги ще ни разкажа за планирането на Великденоското у пътешествие из половин Европа и Израел. Приятно четене:

Великденска епопея – идея, планиране, маршрут

или как не успях да посетя Чернобилската АЕЦ

Едно необичайно пътешествие от София към Тел Авив с еднодневка до Йерусалим, придвижване към Киев с преход към Чернобилска област и Прибирск за еднодневен тур в зоната на ограничен достъп до Чернобилската АЕЦ, последван от трите прибалтийски репубилки Литва, Латвия, Естония – техните столици и поглед към Русия за посещебие на Санкт Петербург и Ермитажа, Мурманск и далечния север със завършек в Москва и нейните грандиозни дадености. Предвиденият багаж бе само ръчен.

Три седмична обиколка с няколко полета и автобусни трансфера, за някои – тематично несвързани дестинации – за мен всичко си има причина и няма случайни неща.

Цялото планиране започна от

идеята да посетя Чернобилската АЕЦ

и ограничената зона за достъп около нея, родила се още при първото ми пътуване в Киев, Украйна през 2007. Последвах мечтите си, особено след като се докоснах до разказа на Vilian и неговото посещение в зоната, вече бях започнал да подреждам програмата.

Проучих възможностите за двудневен тур, допитах се до различни мнения и опит от познати, които са били там. Целта ми бе да използвам дните около Великден и празниците, за да ги комбинирам с отпуска – да имам пролетни гледки (тук се подведох) и времето да е по-меко.

Ориентирах се в предлагащите тур организации, огледах графика им и избрах двудневен такъв в първата седмица на април – сряда и четвъртък. Офертатата беше около 300$ с вкл. трансфер от/до Киев с храна, спане в хотел в Чернобил, Гайгер-Мюлеров брояч и англоговорящ гид.

Започнах да очертавам възможностите около направленията. Оглеждах нискобюджетните полети и връзки от/до Киев с директна връзка помежду.

Първото направление от София бе Тел Авив, Израел.

Полетът от София бе под 50 лева с ранно пристигане в събота. В последствие разбрах, че в събота няма работещ градски транспорт и влак преди 19 часа. Единствената възможност бе такси (~40$) на което аз не се зарадвах и имах намерение да ходя или на стоп (в последствие се намери добър домакин от CouchSurfing, който ме посрещна на летището и ме свали до хостела в центъра на града)

В последствие свързах Тел Авив с Киев.

Полет с ЕлАл (Израелските авиолинии).

От Киев се появи хубава възможност за полет

до Вилнюс, Литва

с WizzAir. Така се роди идеята да посетя Прибалтийските държави за сефте. Предвид близките разстояния избрах пътуване с автобусите на LuxExpress – 5€ до Рига, Латвия, после пак за 5€ до Талин, Естония.

От сайта на LuxExpress видях връзка

от Талин до Санкт Петербург, Русия

за 10€ и резервирах без да се замисля – чувал съм за Ермитажа много и ето, че времето му дойде. Чак после се досетих, че за Русия е необходима виза.

Дойде въпросът

накъде след Санкт Петербург

– бях на кръстопът. Огледах директните връзки – връзка с Исландия през Лондон или Тенерифе, Испания или Мадейра, Португалия. В последствие си дадох сметка, че като вадя Руска виза (120 лева) би било рационално да се задържа в Русия за по-дълго.

Мурманск ми хвана окото

– харесвам далечния север (макар този да е по-близък от Далечния).

От Мурманск възможностите бяха да се върна в Санкт Петербург

или да отида до Москва

Развълнувах се от мисълта, че ще мога да стъпя на Червения площад, да видя Кремъл и да …follow the Moskva, down to Gorky Park, listening to the wind of change…

Дните отпуска се подредиха точно и от Москва се прибирам директно в София.

Не всеки ден е Великден

Оформих свръзките между всички дестинации –

общата сметка за полети и автобуси

без визата се завъртя около 888 лева. Пет нови държави плюс Украйна – един часови пояс между 31 и 69 градус северна ширина.

Добрата новина дойде с обаждане от Vladi с желание да се включи по трасето след участието си на маратона в Рим. Това идваше точно на 11 април – деня на моето пристигане в Талин, Естония. От там се движим на пакет до края.

Междувременно в началото на март в Берлин се провеждаше голямо туристическо изложение, на което избраната от мен организация за тур в Чернобил участваше със свой щанд. Бързо се свързах с тях и поисках отстъпка от пакета с идея за взаимно сътрудничество в бъдеще. След успешни преговори договорих 20% отбив от цената и бързо предплатих посещението си.

Седмица преди уговорката за тура получих телефонно обаждане, с което бях информиран, че поради военно обучение, насрочено за 5 април (вторият ден от двудневният тур) няма да може да се реализира по план. Всички полети вече бяха потвърдени и нямаше как да правя промяна в плановете си. Така турът се промени в еднодневен и се премести в петък.

Всяко зло за добро – спестих някой лев (200$) и си дадох възможност с вратичка за бъдещо по-дълго посещение в зоната около Чернобил

Автор: Огнян Ковачев

Снимки: авторът

Ако все пак решите да спите близо до Чернобил – и такива оферти има:

Booking.com

Други разкази свързани със Европа – общо– на картата:

Ако не държите да спите в Чернобил и района, винаги можете да си направите резервация за острпов Мавриций:

Booking.com

„Трябва да има нещо отвъд стената“ „Човек се учи да обича нещата, които смята за трудни“ из „Да докоснеш небесата“ „Криле… Като дете получих прекрасен подарък.“ Началото на „Да докоснеш небесата“ (изд. „Вакон“) от Майк Хорн. След него знаех, че няма да оставя книгата, докато не стигна края й. Името Майк Хорн до този момент...

Май накрая ще доживеем и това – да се съглася с либералите, когато казват „Няма ляво, няма дясно!“. Точно така: няма ляво и дясно, няма либерали и консерватори, няма русофили и русофоби, няма федералисти и скептици, няма националисти и глобалисти, няма кейнсианци и либертарианци. Няма. Но политиците все пак трябва се делят на нещо и те се делят на властимащи и властжелаещи.

Когато една партия е властимаща, тя гледа повече да си трае. Когато обаче същата партия стане властжелаеща, тогава се превръща във фонтан от съвест, справедливост, борбеност и революционност. Властжелаещите денонощно искат оставка на кабинета, предсрочни избори и вотове на недоверие. Те рисуват такива апокалиптични картини, в сравнение с които св. Йоан Богослов със своето „Откровение“ изглежда като рехав читалищен самодеец.

В момента българските социалисти са партия от властжелаещ тип. Вчера, по случай 1 май, поведоха протест „Срещу мизерията и грабежа!“. По традиция те не празнуват труда и солидарността между трудещите се по цял свят (не го правят, защото това е интернационализъм в чист вид, а пък нашите социалисти напоследък го дават леко националисти, защото така е модерно), а разобличават правителството и искат оставката му. Ключовата дума е „бедност“. Тя е ключова не само за социалистите, но и за абсолютно всеки друг властжелаещ, който иска бърз електорален резултат – властжелаещите се стремят да са като онези шарени картончета, дето младо и старо денонощно ги търка с надеждата, че от утре животът вече няма да е същият.

Но пък точно социалистите да се правят на борци с бедността е донейде сензационно. Та те са по-скоро ангели на бедността! Всеки знае, че капиталистите (колкото и да са неприятни понякога) са тези, които правят обществата богати, социалистите харчат спечеленото от капиталистите. Има ли някой, който да се съмнява в това? Има ли някой, който да не помни, че бедността, с която социалистите искат да се борят днес, беше натрупана през половинвековното им управление от 1944 до 1989 и скрепена за вечни времена с откраднатия държавен дълг и пенсионни фондове? Има ли някой, който е забравил как при управлението на Луканов липсваха елементарни храни и как хората ставаха в четири сутринта, за да отидат и да се наредят за хляб и мляко? Има ли някой, който не помни как заплатите при Жан Виденов бяха стигнали до 3 (три) долара? А режимите на тока? Режимите на водата? Купонната система в мирно време?

„1,5 млн. живеят под прага на бедност, но имаме за 1 година 61 нови милионери“ – пресмятат с болка социалистите. Но, струва ми се, болката не е, че са се появили по принцип 61 нови милионери в тази катастрофално обедняваща страна, а че тези милионери не са от „нашите“, не сме ние. А можеше да бъдем, ако вместо властжелаещи бяхме властимащи. Въпреки че, както разбираме от Георги Гергов, и в качеството си на властжелаещи социалистите не са останали без милионери: „Може да изброявам милионерите в БСП с часове“ – казва той пред „24 часа“.

Но това са подробности. Приели сме, че богатството е велико благо и искаме от своите политици да ни го осигурят. Ако примерно беше ценно да сме лилави, а пък ние сме оранжеви, то властжелаещите непременно щяха да тръгнат на поход срещу оранжевостта, бичувайки лилавостта и корупционните пътища за нейното постигане. Все едно е, въпрос на конюнктура.

Какво означава да си беден? Според мен има два вида бедност – абсолютна и относителна. Абсолютната бедност означава да си лишен от средства за физическото си оцеляване (това лесно се определя) и от средства за адекватното си присъствие в обществото (това се определя малко по-трудно, защото за един университетски преподавател, например, включва възможността да си купува книги и да ходи по конференции, което за другиго не е от значение).

Относителната бедност обаче не е нищо друго, освен сравняване с някакъв образец. В сравнение с лъва слонът е голям, обаче в сравнение с кита е малък. Денонощно ни набиват в главата, че сме най-бедната и изпърдяна (с извинение) европейска държава и така ни го набиват, че сън не ни хваща от угризения. Всъщност, според изследване на „Алианц“ от миналата година, България е на 38 място в света по нетни финансови активи на глава от населението (абсолютно богатство) при 194 международно признати суверенни държави. Тоест, държавите, по-бедни от България, са 4 пъти и отгоре повече от по-богатите от нея. Аз на това не му викам бедност, за вас не знам… Просто е въпрос на това в чия паничка ще надничаме, с кого ще се сравняваме.

И още. Бедните и богатите не са различни породи. Те са едни и същи хора, на които просто са се случили различни неща в живота. Богатите не са някакви сребролюбци, които обичат парите, и бедните не са някакви аскети, които ги презират. Бедните страстно искат да са богати, готови са на всичко, за да станат богати. Готови са на изстъпления, низости, предателства и революции. Властжелаещите партии не правят друго, освен да сочат на (относително) бедните с пръст (относително) богатите и да им шепнат в ухото: „Виж! Той има това, което се полага на теб! Ти го заслужаваш не по-малко от него! Дай ми власт и аз ще отнема неговото и ще го дам на теб, а него ще вкарам в затвора, за да можеш да злорадстваш!“.

Това е моторът на всички революции. Революциите не се правят, за да няма вече привилегировани и непривилегировани, а просто същите тези да си разменят местата. И какво, питам, ще се промени в обществото, когато това се случи? Нищо. Освен това, че след всеки следващ опит ще са познати и позволени все по-брутални средства.

Има и елемент на непочтеност. Когато властжелаещите партии отидат при избирателите, които предварително са обработени да мислят колко бедни и окаяни, колко ограбени и прецакани са всъщност, казват им, че ще се хвърлят заедно в боя и след победата заедно ще берат плодовете. Там е работата обаче, че след евентуалната победа, властжелаещите, станали най-сетне властимащи, берат любениците, а за бедните остават в най-добрия случай дренките. Чиновниците на предишните властимащи са изметени от администрацията. Фирмите на предишните властимащи са отстранени от обществените поръчки (с изключение на вездесъщите олигарси, които са на хранилката независимо от това кой е властимащ и кой – властжелаещ, и, разбира се, на дежурните медии, които с готовност осигуряват комфорт на всеки властжелаещ, новопревърнал се във властимащ). И какво? Пресича ли се корупцията? Слага ли се край на далаверите и шуробаджанащината? Разбира се, че не! Напротив! Довчерашните властжелаещи имат да наваксват. Те имат партиен апарат, имат верни „свои хора“ по места, които вече са поизгладнели и нервничат да бъдат настанени на някоя хранилка. Когато станат властимащи, те издигат корупцията до нови висоти. Това, срещу което довчера пламенно са агитирали, става техен начин на живот. Предишните вдъхновени улични оратори, вече са тежки министри. Бодрите активисти, които раздаваха книжни шапки и плакати, сега са свъсени администратори. Лидерите, които целуваха сбръчканите ръце на бабички от народа, сега презрително отговарят от трибуната на абсолютно безполезните въпроси на опозицията в дните за парламентарен контрол. А какво остана за масите, за бедните и онеправданите, за онези, които тръгнаха заедно с властжелаещите да се борят с бедността и несправедливостта, с мизерията и корупцията, какво остана за тях? Корабче в окото. Като всеки път.

Нищо, вече има нови властжелаещи, които ще отидат при отрудените и ще ги призоват на бой последен с бедността и несправедливостта, с мизерията и корупцията. И масите отново ще тръгнат, отново ще се надигнат, мърморейки обнадеждено – ето, появи се най-сетне някой, който да ни поведе в името на правдата!

Звучи песимистично, нали? Сякаш сме хванати в капан и няма никакъв шанс един ден да живеем охолно или поне да се чувстваме щастливи, защото, както знаем, усещането за щастие е твърде субективно и се поражда от какви ли не неща. Но как няма да е така, моля ви се, след като подходът е тотално сбъркан! За какво мечтаем ние, за какво се борим, към какво се стремим?

Ето, професионалните пропагандатори, особено онези на заплата при властжелаещите, изразходват огромен ресурс от идеи и пари, за да ни убедят колко сме жалки, колко сме бедни, колко сме прецакани, как ни яхат всевъзможни престъпници, как ни се подиграва целият свят. Когато вече сме съвсем узрели, идват и ни казват: „Искате ли това да се промени?“. Искаме, как да не искаме! „Добре – казват, – гласувайте за нас!“. Гласуваме. Естествено, нищо не се променя, защото няма как да се промени. Нашето бедствено положение не е другаде, а в главите ни. Сътвореното от една пропаганда, може да се промени само от друга пропаганда. Но досегашните пропагандатори вече не се интересуват от това, те са заети да се радват на властта. Вместо тях идват другите пропагандатори, но не за да ни кажат, че сме едни нормални хора с хубав и осигурен живот, а наново да започнат да ни втълпяват колко сме жалки, колко сме бедни и т.н.

Поправимо ли е това? Поправимо е, макар и след няколко поколения, ако започнем сега. Просто трябва да преосмислим понятията си за богатство и бедност и  да си отговорим дали богатството и бедността са най-важното. Ако го направим, пропагандаторите на властжелаещите ще трябва да се потрудят много по-сериозно, за да ни извадят от равновесие и да ни накарат да повярваме, че живеем посред някаква апокалиптична катастрофа, от която само властжелаещите са в състояние да ни отърват. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet