На пук на абсолютно всички световни тенденции за ускорено поевтиняване на електроенергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ - основно слънце и вятър) днес ще ви покажа, как (из)родната политико-медийно-енерГЕПИйна мафия прави вси...

Добрите новини идват …трудно. Поне в този блог, който не си поставя за цел да рекламира каквото и да било. Особено в политическо отношение. Но не поради авторска липса на политическо пристрастие, анатемосано в днешна България като ерес за публицистиката, скрита зад “равнопоставеността на мненията” с цел да не обиди някой автократ и антидемократ, а поради простата причина, че за целите на политическата реклама си има политангажирани специалисти по публична реклама , т.н. пиари.

И все пак, всяко правило си има изключения и в ivo.bg. Обратното би било проява на фанатизъм от рода на евразийския, с който в този блог се борим според силите си. 

Ето ви две добри новини.

1. Утре, на 8 май 2018 г., пред Народния театър в София, ще се състои кратко, но забележително забелязване на факта, че 9 май е Ден на Европа. Гражданите, които се чувстват европейци, са поканени да изпеем заедно европейския химн. Написал го е Бетовен и поради тази причина ще прозвучи на немски език.

Поканени са и са потвърдили участието си европейски музиканти с …гайди. Не е шега.

Сред пеещите на микрофона ще бъде Росица Павлова.

Четири години преди да стане Инджева тя изпя акапелно в присъствието на президента Клинтън химните на България и САЩ на онзи митинг на 22 ноември 1999 г., предаван пряко от София от глобални телевизионни мрежи, като СиЕнЕн, ЕйБиСи, БиБиСи и т.н. ( руските “глобализатори “ в областта на телевизионната пропаганда още не бяха създадени от режима на Путин).

Поканени са всички желащи да участват в този миг на демонстрация на българската привързаност към западната цивилизация, противовес на бруталното настъпление у нас на евразийската. 

2. Български деца от Горна Оряховица  са изтъкали европейското знаме. 

Share on Facebook

Поезията на Виктор Самуилов вероятно е наслада за детските уши и кошмар за възрастните, които забравят, че са били деца. Неговите стихове смело разкриват лицемерните нравоучения на порасналите, убедени, че децата не забелязват и не разбират грешките, които всички ние допускаме. Писателят понякога показва тъжното, понякога – смешното в злободневните ситуации. Често представя гледната точка на социално слабите...

Скандалите през първата година от мандата на кабинета „Борисов” 3 бяха много и избухваха често. Прави впечатление, че премиерът се научи някак си да се измъква.

Даяна Ханджиева, или Дая, както я наричат приятелите й, е доказателство, че мечтите се сбъдват и че понякога човек трябва да се върне чак от студентска бригада в Щатите, за да преобърне живота си в положителен смисъл и да поеме ролята, която ще го направи известен. В нейния случай това е образът на красивата и умна...

https://newizv.ru/news/society/03-05-2018/opyat-dvoyka-na-plakatah-ko-dnyu-pobedy-ne-nashi-soldaty 

Днес Путин официално продължава президенския си маратон начело на Русия, която се гордее с най-голямата територия на света, 64 на сто вечно замръзнала и обитаема само в най-южната си полоса, минаваща от Европа през средата на Азия до Владивосток на Тихия океан.

Само за последните 10 години на “възход” в Русия са загубени вътрешно, т.е. “подивели” са територии с обработваема земя, равна на заювания междувременно полуострм Крим, умножен по 36. Да, загубата на територия по времето на Путин, годна за обитаване, напусната от хората и запустяла с гори, блата и непроходими гъсталаци, се равнява на 36 пъти “възстановения” в рамките на Руската Федарация кримски полуостров, чието анексиране е източник на шовинистично-невежествено умиление в държавата, управлявана по думите на един от най-цитираните по света руски коментатор Константин Егерт чрез контролираната от Москва телевизия. 

Русия обаче е огромна само на географската карта и това има единствено пропагандно значение за онази част от руската аудитория, която не ползва алтернативни източници на информация извън телевизионния силаж, формиращ нещо като “обща руска култура” ( пак по думите на бившия кореспондент на БиБиСи за Русия Константин Егерт, който още преди 7 години ми каза, че в Русия има реално две партии: на телевизора и на интернет).

На практика тази държава е джудже със своите една четириредесета част от световното население и една петдесета от световната икономика. Но това не пречи на руския шовинистичен елит да съизмерва империята си със страни като САЩ ( в които щатът Калифорния по най-нови данни е изпреварил Великобритания по БВП с цели 2,7 трилиона долара и вече е петата по големина икономика в света). 

Руският “колос” оцелява върху подвижнитие пясъци на лъжата и това се вижда особено релефно от колажа със снимки на пропагандни плакати. В три от четирите случая руската пропаганда буквално копира американски плакати от Втората световна война и ги “порусначва” за целите на възвеличаване на собствената страна. А в четвъртия, още по-скандално, руските пропагандисти са изкопирали нацистска снимка с германски пилоти , обявени за руски герои. 

Малка компенсация за голямото нещастие да си поданик на Империята лъжата е чувството за хумор на осъзнатите руснаци. Иронизиарайки “великата” победа на Путин в Сирия, чред която той се опитва да компенсира изоставането на Русия от модерния свят, руски шегаджии илюстрират неадекватността на сирийския приоритет на Путин със снимка на руска старица , която но фона на очевидно мизерния й бит въздъхва: “Ех, синко, добре живея, но само едно ме тревожи – да не свалят Асад”.

Share on Facebook

Почнат ли да се затоплят дните, замирише ли ни на слънце, люляци и пролет, веднага се настройваме на романтична вълна. Денят на влюбените може и да е през февруари, но за нас в „Аз чета“ най-приятното време за романтика е сега. Ето защо решихме да посветим май именно на любовните романи. От 14 до 20...

Наскоро една млада илюстраторка привлече вниманието ни с работата си по жанровия сборник „Трансформации“. Кристина Стоянова е родена в София през един понеделнишки следобед в не толкова далечната 1989-та година, което я прави на 29 години без малко. Завършила е Художествената академия, първо бакалавър „Графика“, а след това магистратура „Графичен дизайн“. С рисуване се занимава откакто има...

Завършваме пътуване на Драган из Армения и Грузия. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, бяхме в Ереван и Ечмиадзин, после посетихме манастира Гегард и римското светилище Гарни, както манастиртите Хор Вирап, Нораванк и Татев. После помирисахме войната в Нагорни Карабах от близо, обиколихме Ереван, а посл влязохме в Грузия, за видим Тбилиси, Гори и Батуми. Днес поемаме пътя към дома.

Приятно четене:

Пътят към дома

През Черноморска Турция

част десета на

Армения и Грузия с Дачия

Събота (10.05) – станахме рано, много рано. Беше валяло цяла нощ. С изключително старание натоварихме багажа в Sandero-то така, че провизиите (разните плодове и зеленчуци, ядки и вода) да са точно зад малката падаща задна облегалка, за да можем хем да имаме лесен достъп до тях без да се налага да спираме, хем да не ни пречат в купето през

предстоящите над 1 800 км до София. Потеглихме от пред хотела точно в 5:55.

На излизане от Батуми

пак имаше RomPetrol или както се разбрахме რომპეტროლ. От предишния რომპეტროლ в Тбилиси бях изминал само 408 км и бяха изразходвани само 2 деления от резервоара, но предвид какво ни предстоеше, реших да сложа всичката останала (25%) отвара от Joro 01 и успях да наблъскам цели 24+ литра – много ме кефи колко се разтяга резервоара на Sandero-то. Въпреки, че уж е 50 литра, спокойно може да побере 62 – 63 литра. Разбира се, може и грузинците да ме лъжат с количеството. Всъщност, тук не бяха намесени само грузинци.

ОК, намирахме се в Грузия, ама по-точно Аджария

Бензиностанцията беше румънска, но надписите на колонката си бяха на чист български език, дори сумата се изписваше в лева. Горивото (efix diesel) не беше чак толкова евтино, колкото в Армения, но за тези 24,23 литра дадохме 44,51 лева или по 1,83 лв/литър. Платихме си с дебитната карта (Visa Electron) като пичове.

От Батуми до турската граница

има 20 километра покрай стръмното черноморско крайбрежие. Грузинците нямаше просто как да не изпъкнат с най-безумната граничарска сграда ever:

Опашка практически нямаше (много беше рано още), но успяхме да си купим малко закуски и да обменим 30 грузински лари за 33 турски лири, което са 25 лева (25 лева през 2017 са 63 лири – бел.Ст.) Направиха ни по една прощална снимка, никой не прояви интерес към багажа и ни изпратиха към турските си колеги.

Ееееей Боже, или по-точно –

Ееееей Аллах! Егати и заядливите турци!!!

Първо, всички пътници слизат от колите и преминават границата пеш, по отделен коридор – все едно не влизаш в светска държава, а в затвор да му се не знае. Колкото и нелогично да е, пешеходната опашка беше 5 пъти по-дълга и вървеше 50 пъти по-бързо, съответно Таня и родителите и минаха за 10 минути и след това се наложи да ме чакат един път 20 минути и след това още половин час. Защо ли?

Ами … подавам си аз с усмивка документите на Осман Бей (Първи), а той ме гледа лошо. Значи, колкото беше ведър турския граничар на влизане от Турция в Грузия преди една седмица, толкова този граничар беше, все едно съм му ял от купичката на закуска. Два пъти излиза от гишето и ме караше да му отварям багажника, ама така – не съвсем любезно. И двата пъти въобще не го погледна този багаж, само гимнастика си правихме.

След физзарядката ми искаше зелената карта – човек, аз в Нагорни Карабах влезнах без да ми искат зелената карта, ти тук в 6:30 сутринта ми се правиш на дръж ми феса.

Да не решите, че тук можеш да се оправиш на английски или руски, не – само турски. Моите познания по турски език са несъществуващи, така че от словесните указания на турския мустак, аз разбрах, че мога вече да си ходя да си прибирам пътниците, които ме чакаха от другата страна на бариерата.

Стигам аз до бариерата (на 1,40 м от Таня и родителите и) и между нас застава следващия Осман Бей (Втори). Пак ми обяснява нещо на неговия си език и ми сочи наобратно. Ръгам задна и се връщам при Осман Първи. Той ми се скара (това го разбрах) и пак ми сочи напред. Кво да правя, отивам при Осман Втори. Той се успокои малко и ми посочи ей тази сграда:

Паркирам аз отпред, чакам, чакам – няма никой. С риск за живота си чукам на вратата излиза Осман Трети. Сочи ми багажника – отварям. Погледа малко и се хвана за корема – викам си, край! Оказа се, че се опитва да ми каже или по-скоро да ми покаже нещо. Брех сигурно 3 – 4 минути си сочи корема, докато най-накрая не се сети да ми покаже тази табелка:

Е, в този миг ми просветна какво е искал и Осман Първи, и Осман Втори, че дори и стоящия пред мен Осман Трети.

Ще ми сканират колата с рентген

А соченето в корема е означавало да извадя от колата всичко, което е за ядене, за да не се облъчи от рентгена храната. Абе, малоумна работа. Язък за старателно подредения преди около час багаж. Извадих всичко на земята (добре, че беше спряло да вали), вкарах колата в гигантския рентген, излезнах, спусна се вратата и след две минути отново товарих багажа в Sandero-то. Явно ако искаш да прекараш наркотици през тази граница, трябва да ги сложиш просто в багажа си – него го проверяват най-малко.

Ще се повторя, ама – малоумна работа

Осман Трети ми даде някаква хартийка, дадох я на Осман Втори, той вдигна бариерата и отново бяхме в пълен състав. Поздравихме майките на тримата Османовци и поехме по остатъка от пътя към София, който съставляваше 1809км.

Първото положително нещо, което ми се случи този ден, беше да си сложа най-накрая любимата ни навигация iGo 8.3 – просто песен. Песен бяха и пътищата на Осман Бей – за това спор няма. Хем почти магистрала, хем красивичко покрай морето, хем и слънчице изгря. А хората бяха станали рано и беряха чай по склоновете:

Само на 40 километра от Батуми минахме покрай бензиностанцията PO, при която на идване се отбихме към Ардахан и Грузия, в посока Армения. От тук нататък пътят вече го бяхме минавали, но в обратната посока.

Хванах си за бушон едно старо BMW пред мен, което караше с 160 км/ч. Возих се като негова сянка в продължение на 300 км, когато бушонът ми, разбира се, не видя паркираното бяло Renault Clio, което му засече скоростта, а 1км по-надолу по пътя го спряха явно за превишена скорост. Мен не, мухахаха

Sword master: Darja Kisеleva

Found at: sanokchannal @ youtube

Тихомир Димитров