Буквално преди минути в централната информационна емисия, програма Время, на главната руска държавна телевизия, 1-ви Канал, баха показани "редки кадри", на които се виждат двама офицери, носещи куфарчета (ДВА БРОЯ), в които се намира ядр...

Буквално преди минути в централната информационна емисия, програма Время, на главната руска държавна телевизия, 1-ви Канал, баха показани "редки кадри", на които се виждат двама офицери, носещи куфарчета (ДВА БРОЯ), в които се намира ядр...

Иън Макюън с Изкупление – шедьовър на шедьоврите, творчески връх на един забележително талантлив писател на днешния ден. Ако имах да прочета само един роман за тази година – бих избрала именно този.

Изумявам как стигам до този роман едва сега. Никой в приятелския ми кръг, сред четящите ми приятели, сред книжните блогъри, чиито съвети зачитам – никой не е подсказал за това съкровище! Като се поразрових не намерих повече от 1-2 ревюта на книгата на български … (тук намерих подходящо обяснение от Йордан Ефтимов: „Всеки, който е чел нещо от Макюън, може да предположи защо популяризирането му у нас закъснява толкова много. Въпреки криминалния характер на сюжетите му той е ужасно фин стилист за цървуланската българска публика. Не отхвърлям дори възможността езиковите му стратегии да се схванат погрешно като чиста проба старомодност.“)

Без да издавам подробности от сюжета (защото лично аз не го търся, когато чета ревюта за книги) ми се струва важно да споделя, че трите части, на които е разделен романът са силно контрастни и следват своеобразна динамика, която прави усещането от изчитането още по-приятно.

И ако кажа, че тук намерих вероятно най-човешката еротична сцена, плод на младежко влюбване, ще е така, но ще оставя силно грешно впечатление у вас за романа.

„Не само злото и коварствата правят хората нещастни, случват се също обърквания и недоразумения, а най-вече съществува неспособността да схванеш простата истина, че другите хора са толкова истински, колкото и ти.“

Нека подскажа, че втората част не ме остави за миг именно защото темата за Втората световна война ме вълнува силно, а толкова покъртително детайлно разказана от първо лице история съм срещала наистина в малко произведения. И сълзите напираха сами, докато четях. Личен детайл – има нещо символично, че именно на 9 май завършвам романа и пиша този пост. Има много, много силни и мъдри думи в този текст!

„Цял ден наблюдавахме взаимно престъпленията си. Не си убил никого днес? А колко остави да умрат?

Майстор е, голям майстор и истински класик на днешния ден е Иън Макюън.

Вероятно на Ангел Игов никак не му е било леко с превода. Но по скромното ми мнение се е справил блестящо.

Корицата е твърде скромна за това брилянтно произведение. Дори подвеждаща и суха. В първите страници е подробно, дори силно детайлното описание на фонтана и то е далеч, ама наистина далеч от това на корицата.

Не, не съм гледала филма, но ще го направя.

А Изкупление силно препоръчвам.

Писах още за книгиа Иън Макюън: Законът за детето и Черните кучета

Последните количества страната ни е изпратила към южната съседка в малките часове на 30-ти април. През последните десетина дни няма никакво движение по жиците, през границата на двете страни. Ето кога и как е станало спирането (за по-доб...

„Хотелът на ужасите“ (изд. „Фют“) дава старт на поредицата „Агенция „Призраци“ на италианския писател Пиердоменико Бакаларио. Той вече е познат на българската публика с фантастично-приключенската си серия за Юлисес Мур, а в новата отново има свръхестествен елемент. Може би се питате какво прави агенцията на сирака Уилард Мьогалей? Доставя ужасни, страховити и плашещи призраци по желание на клиента! В последните години бизнесът е...

Сериозният удар от решението на американския президент САЩ да излязат от споразумението за Иран е нанесен изключително върху Европа.

Изпрати имейл, за да подкрепиш организациите, борещи се за демокрация и граждански свободи

На днешния ден: начало  на   консултация за бъдещето на Европа, вижте 12-те въпроса онлайн.

Тази  консултация  – част от по-широкия дебат за бъдещето на Европа,  чието начало  е поставено с Бялата книга на Комисията на 1 март 2017 г. –   е подготвена от форум от 96 граждани от 27-те държави от EC, които се събраха, за да решат какви въпроси да поставят пред своите съграждани.

В Официален вестник на Европейския съюз – Съобщение на Комисията с важно значение за конкуренцията на единния цифров пазар:

Насоки за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила съгласно регулаторната рамка на ЕС за мрежите за електронни съобщения и услугите

Комисията прие насоки  за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила   в съответствие с член 15, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО  след провеждане на обществена консултация, резултатите от която бяха надлежно отчетени. Насоките за ЗПС се придружават от обяснителна бележка и трябва да бъдат четени в контекста на допълнителната информация, посочена в нея.

Когато е подходящо, Комисията ще замени Насоките, като взема предвид натрупаната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, икономическите модели и действителния пазарен опит с цел да гарантира, че те ще бъдат винаги подходящи в условията на бързо развиващите се пазари.

Съгласно член 14, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО се приема, че предприятие притежава значително влияние на пазара, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, т.е. положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в осезаема степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка — потребителите.

Следните неизчерпателни критерии са от значение за измерването на пазарната сила на дадено предприятие да действа в значителна степен независимо от конкурентите, клиентите и потребителите:

• бариери за навлизане на пазара,
• бариери пред разрастването,
• абсолютен и относителен размер на предприятието,
• технологични и икономически предимства или превъзходство,
• липса на или слаба компенсираща покупателна способност,
• лесен или привилегирован достъп до капиталовите пазари/финансови ресурси,
• диверсификация на продуктите/услугите (например пакетни продукти или услуги),
• икономии от мащаба,
• икономии от обхвата,
• добре развита мрежа за разпространение и продажби,
• сключването на дългосрочни и устойчиви споразумения за достъп,
• встъпване в договорни отношения с други пазарни участници, което би могло да доведе до затваряне на пазара.

Ако бъдат взети поотделно, горепосочените критерии няма непременно да бъдат от решаващо значение за констатирането на ЗПС. Такова констатиране трябва да бъде основано на съчетание от фактори.

Писателката и издателка Божана Апостолова беше отличена с награда „Константин Константинов“ 2018 за цялостния си принос към детското книгоиздаване. Това е вторият приз на основателката на „Жанет 45“ и създателка на детската поредица „Малката Божана“. През 2013 г. Апостолова отново печели голямата награда в същата категория. Призът в категория „Автор“ грабна Асен Сираков за „Приказка за една...

Задава се второто издание на международния детско-юношески литературен фестивал „Варна Лит“ 2018, който обединява писатели, журналисти, художници, музиканти, театрали и общественици. То ще се проведе в Морската столица от 3о май до 2 юни с медийното партньорство на „Аз чета„. Тазгодишният слоган е „Разказвачът в мен“ (The Storyteller in Me), а фокусът ще падне върху разнообразните аспекти на...

Watch video: How to make:  see more:  

Изт: girls-with-game.com

Outcome Independence. Най-добрият начин за постигане на всякаква цел.

Без значение дали преговаряте с клиент, от който зависи целия ви бизнес, кандидатствате за кредитиране или искате да се харесате на човек от противоположния пол, винаги ще получите това, което желаете.

Стига да сте независими от резултата.

Ако още при първоначалния контакт с въпросния човек от противоположния пол демонстрирате, че сте отчаяни за неговото или нейното внимание или, още по-лошо, че копнеете за всякакъв вид нежност от другата половина на човечеството, то този човек ще се възползва от вас. Или ще получите отказ.

Ако клиентът ви разбере, че без неговата поръчка с бизнеса ви е свършено, ще се възползва максимално от този факт. Или ще получите отказ.

Ако кредиторът осъзнае, че не можете да получите по-добри условия другаде, ще предложи най-лошите, на които е способен. Или ще получите отказ.

Въпросът е да не стигате до там.

Последното се реализира чрез съзнание за изобилие.

На Земята живеят три милиарда и половина мъже и още толкова жени. Дали наистина този човек е по-специален от всички останали? Сигурно е много специален, ама бас хващам, че можете без него. Както сте можели ден, месец, седмица, година, десетилетие преди да се запознаете. Сигурно е и, че има много по-специални. Много повече, отколкото можете да си представите…

Един-единствен клиент няма да спаси „кораба от потъване”, даже парите, които ще вземете от него да са достатъчни, за да закърпите положението (временно). Може просто да реши, че няма да ви плати нито лев след капарото. Или, че ще ви даде по-малко. Или, че ще ви бави колкото си пожелае. Той отлично знае, че нямате средства да го съдите, след като сте инвестирали всичко, за да му служите.

И така нататък…

Outcome Independence Mentality или Съзнанието за изобилие изизсква малко повече доверие в заобикалящата среда. Някои го наричат вяра.

Аз го наричам убеденост във факта, че светът не е беден. Той е преизобилен! Има от всичко по много и за всеки каквото му трябва, стига да знае как да си го намери.

Съмненията в този факт могат лесно да бъдат проверени на практика.

Както и съмненията в обратното. „Който търси намира“.

Съзнанието за изобилие означава да се съмняваш в провала.

Някои хора предпочитат да се съмняват в успеха, затова получават различни резултати. Няма никаква магия. Всичко е в главата. Или поне започва от там.

Ала вярата никне само в сърцата.

Тихомир Димитров 

Защо в България се налага руската новост да се дефилира със снимки на загинали в една война руски близки и роднини, а няма нищо подобно за десетките хиляди българи, паднали в същата война под командването на същата Червена армия за същата тази антинацистка международна кауза?

Отговорът е очевиден: защото както в случая с пълното подчинение на окупираната от СССР България, така и в днешната ни постколониална действителност Русия не само дава тон и посока за историческите интерпретации и аналогии, но направо командва парада у нас. Чисто руският парад със съответните знамена и портрети на чужденци, чиято кончина заслужава почитта на онези, в името на чиято свобода са загинали, но е превърната в заместител на заслужената почит към българските жертви под командването на окупационна спрямо България армия.

Това би трябвало да бъде  малко объркващо за мислещите българи и повод за размисъл, ако не за нещо повече – като проява на достойнство, например. 

Русия се възползва от българското раболепие и продължава да командва парада на премълчаването на истината за българските жертви, за които дори няма паметник, на който да се сложат цветя. Вместо това тук се полагат венци на признателонст към съветските окупатори, които не са дали нито една жертва при окупирането на България.  

И защо да не се разпорежда Русия у нас, след като на българските власти не им идва на ум да обявят за неуместно да се благодари на окупационната червена армия, която е дала жертви навсякъде другаде, но не и в България, превърната в нейна жертва без нито един изстрел на съпротива?

В своето безсилие да обяснят защо българите трябва да копират руснаците, днешните русофили се опитват да се обосноват с косвени аргументи: червеноармейците са загинали за българската свобода някъде другаде в Европа, казват те. 

Ако приемем това за основание да се тачат от нас специално руските жертви в същата тази война, пита се тогава къде е почитта към българските, американските, британските, индийските, полските, френските, автралийските и прочее убити мъже и жени, воювали срещу нацистката военна машина в същата война? Вместо това се съгласяваме с московската претенция за изключителност само в онази част от истината, която изнася на кремълската пропаганда по простата причина, че тя има своята пета колона у нас и я употребява за целите на своето влияние. 

Порусначването на историческата истина вече е подразнило дори най-близкия съюзник на Москва Лукашенко, който забрани тази година похода на “Безсмъртния полк” в Минск. Това се случва в Беларус, най-пострадалата по броя на жертвите на глава от населението отделно взета република в Европа през Втората световна война. Дори на белорусите им идва в повече руското узурпиране на историята за съвременните цели на руския шовинизъм.

Не и в България. В София имаме кметска управа, оглавявана от откровена русофилска персона, участник в русофилски “мероприятия” , каквато е Йорданка Фандъкова. Начело на държавата са също двама русофили – прононсиран, като президентът Румен Радев и такъв, на когото “душата е в Русия” ( според един американски дипломатически доклад), какъвто е Бойко Борисов. В Народното събрание кипи истинска надпревара между русофилите да се харесат на Путин, гордо съставящи най-голяма група  за приятелство с чужда държава, каквато е групата за дружба с Русия, оглавявана съвместно от съперниците за шефския пост от БСП Антон Кутев и от ГЕРБ Красимир Велчев. 

Капитулацията на фронта на националното достойнство пред руските приоритети у нас днес е пълна. Дефилирането в чест на чуждите жертви, придружена с поклонение под символите на чуждата окупация, показва още веднъж, че Русия продължава да държи България да има статут на победена държава, съгласна с всичко, което й диктуват от Москва.

В деня на Европа тази демонстрация е особено тъжна илюстрация за националната шизофрения в нашата държава. Тя и без това има за национален празник руска дата, която не е свързана с българско участие или инициатива, но се кълне във вярност на богатата Европа от кревата, в който е вкарана насила от Черената армия като булка, която отдавна е престанала да се дърпа и едновременно с това смята, че европейците са длъжни да плащат за извратеното шоу, доставящо кеф на Кремъл.

Още от края на 19 век русофилите разделят България със своето преклонение пред една чужда държава. Това кара Симеон Радев да напише в своя знаменит труд “Строители на съвременна България”, че българите се делят на русофили и националисти.

Днес е станало по-зле. И националистите са русофили.

Честит ден на Европа, лицемери, които смятате, че робуването на евразийството може да бъде част от европейския път на България!

Share on Facebook

• Разликите в доходите между старите и новите страни членки на ЕС намаляват устойчиво през последните две десетилетия, като дори тежки кризи само забавят тенденцията, но не я обръщат.

• Коефициентът на вариация на БВП на човек (по ППС) се е свил почни наполовина от около 45% в края на 90-те години до почти 25% през 2016 г. Разликата в БВП на човек между най-богатата и най-бедната страна в ЕС е спаднала също наполовина от 5.4 пъти през 2000 г. до 2.6 пъти през 2016 г.

• Причината за подобрението е поддържането на висок икономически растеж в новите страни членки. В 19 от последните 22 години новите страни в ЕС изпреварват старите страни по икономически растеж на човек от населението като средногодишно икономическият им растеж е около три пъти по-висок. Новите страни членки вече произвеждат БВП на стойност 1.3 трилиона евро годишно.

• Най-бедните страни в региона (България и Румъния) отчитат най-висок икономически растеж през последните години, което помага да се намалят различията в доходите между самите нови страни членки и потвърждава наличието на конвергенция в доходите.

• При запазване на настоящите темпове на растеж, за малко повече от две десетилетия всички нови страни членки ще надминат 90% от средния БВП (по ППС) на човек в ЕС. В този период те все още ще имат нужда от европейска подкрепа, вкл. финансова.

• За Западните Балкани, обаче, положението е доста по-негативно – при настоящите темпове на икономически растеж тези страни ще догонят по доходи средните нива в ЕС едва към края на века или дори в следващия век. Без европейска перспектива Западните Балкани едва ли ще могат скоро да настигнат страните от ЕС.

Цялото изследване е достъпно тук:

http://osi.bg/downloads/File/2018/convergence-final_May2018.pdf

The post Кога Източна Европа ще настигне Западна по доходи? appeared first on Блогът за икономика.

Случайността ме събра с тази книжка, а си нямате представа колко общо има тя (ако предпочитате, наричайте я просто „съдба“) със сюжета на „Твоята перфектна година“ (изд. „Емас“). Ако следвам знаците, пред които често си затварям очите, вероятно наистина е време да си съставя дневниче, в което сутрин и вечер да записвам по три неща, за...

Често съм укорявал сам себе си, когато съм говорил, че живеем в пиеса на хуморист-социопат. Казвал съм си, че това е хипербола, че светът не може да е толкова идиотски, че дори в него да се раждат малоумници, то тях не ги допускат да го управляват, разрешават им единствено да шумят безобидно из медиите и толкоз, нищо повече. Но дискусиите в Европейския парламент не са безобидна шумотевица на идиоти във Фейсбук.

Миналата седмица попаднах на телевизионно предаване, в което двама души (единият – мой добър познат, затова и попаднах) обсъждаха философско-правните измерение на идеята за предоставяне на човешки права на роботите. Участниците, както и водещият, бяха изключително задълбочени и сякаш се отнасяха съвсем сериозно към темата си. В един момент с удивление започнах да прозирам, че не става дума за пореден конгрес на фенове на „Стар Трек“, а за напълно сериозна инициатива, съизмерима по дълбочината си с правите краставици и политкоректните детски приказки.

Реших да се поинтересувам. От информационния сайт „Вести“, цитиращ ZDNet, научих, че действително „Европейският съюз обсъжда законова рамка, която да даде своеобразни „човешки права“ на роботите“, чрез които „да се гарантира сигурността на изкуствения интелект“. Правилата ще бъдат валидни за всички членове на ЕС и по този начин ще се „даде пример на останалия свят“. Грандиозната идея ще се осъществи като „се създаде нова агенция, която да е за роботика и да има правомощия да управлява и етичните въпроси по темата“. Тази администрация ще създаде (естествено!) и „подобаващи застраховки и регулации“. Ще се въведе „статут на „електронна персона“, която да има своите права“. Така пише.

И ако е така – логично: който каже „а“, рано или късно казва и „б“. Който разпознава над 30 пола, рано или късно ще даде права и на вещите, за да има кой да ги защитава и кой да бъде преследван. Нали си представяте какви инспектори ще плъзнат из всички заводи, които са внедрили роботизирани производствени линии? То ще има плач по нечовешките (пардон – нероботските) условия на експлоатация, то ще има хленч за лишените от свобода на личностна самоизява роботи… Сегашната трудова медицина, която ни глобява, ако не сме инструктирали писмено секретарката си как се работи с кафе машината, ще ни се види романтична ретро мелодия!

И ако продължим нататък, не виждам защо да мислим, че който е казал „б“, няма да каже и „в“. Съвсем скоро на роботите ще им организират синдикати, които да се борят за осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Ще поискат роботите да гласуват. Ще поискат да издигат свои кандидати в местната и законодателната власт. Ще поискат да създават семейства, след като сами свободно определят джендъра си – ако една сокоизстисквачка се чувства микровълнова печка, кой би ѝ попречил да се самоопредели!

Така стигаме до правата на всички електроуреди, включително и домашните. Защо роботите да са личности, а пък съдомиялните да не са? Нима те не са роботи? Нима не изпълняват програми? Нима не взимат решения, когато водата спре? За техните права няма ли някой да помисли?

Ами вибраторите? Вече виждам фондации и фондацийки, които скачат за техните права, щедро финансирани по някоя международна конвенция за еротичните играчки. Ах, вибраторите! Ах, тези сексуални роби, заключени в тъмни нощни шкафчета, откъдето ги вадят, само за да блудстват с тях! Вече чувам как потъпканите личности на вибраторите една по една надигат унизени глави и скандират: „Me too! Me too! Me too!“…

Какво, струва ви се прекалено ли? Струва ви се твърде гротескно? Струва ви се абсурдно вибраторът, сокоизстисквачката и съдомиялната да са личности? Но те са точно толкова личности, колкото и най-съвършения робот – тоест, николко. Предметите могат да бъдат персонифицирани (оличностени) единствено в литературата. Само там Терминатор има благородни чувства и само там оживява шоколадената къщичка на кокоши крака. Само там автомобилчетата и самолетчетата имат характери и само там танцуват нощем цветята на малката Ида.

За да ти мине през ума, че предмет или машина може да бъде личност като човека, та чак да му учредяваш и защитаваш права – значи безвъзвратно си забравил какво е „човек“ и какво е „личност“. Сега се мъчат да дефинират човекоподобността на роботите. Спорят дали могат да се самообучават. Спорят дали могат да взимат решения. Спорят даже дали могат да изпитват чувства, да се привързват към човека, да се разочароват от него…

Да, тази фантазия е вълнуваща и гъделичкаща, както е вълнуващо и гъделичкащо четенето на талантливите романи на Айзък Азимов. Но това са само романи, фикция. Ако тръгнем по този път, ще вкараме в затвора и вятърните мелници, за да осигурим справедливост (и равни права) за Дон Кихот.

Личността е по-висше качество на индивида и това не се отрича нито от материалисти, нито от идеалисти. Дали роботите се самообучават, дали взимат решения или имат някакво отношение по въпроса за изключването си от захранването (забравих да кажа, че това май се очертава първото право на роботите, за което ще се борят защитниците им – да не ги изключват от контакта) – това не ги прави личности, това са празни приказки. Дали могат роботите да мислят абстрактно – също. Някои твърдят, че сега не могат, но един ден ще могат и то до такава степен, че ще се научат да различават добро от зло. Но дори и тогава роботът няма да е човек, няма да е личност (προσοπων, υποστασις), защото природата, същността му (ουσύα) не е такава. Природата на човека е уникална, божествена. А който не е съгласен с това, свободен е да се самоопредели като тостер, има това неотменимо ПРАВО.

За да улесня спора за правата на роботите, предлагам следното: турете настрана всички признаци на природата „човечество“, които се мъчите да откриете у машините и предметите, и се концентрирайте само върху два –

безсмъртната душа и свободната воля.

Когато откриете у предметите и машините безсмъртна душа и свободна воля, тогава ги признайте за личности и излезте на бой за погазените им права. Дотогава е разумно да ги разглеждате като неодушевена материя и да спрете да се занимавате с глупости. Има толкова по-тревожни проблеми, които се правите, че не забелязвате.

„Роботи от цял свят – съединявайте се!“ – ще се провикне Жан-Клод Юнкер от гроба на Карл Маркс. Аз пък, подпрян на някоя плачеща върба наоколо, кисело ще промърморя: Картаген трябва да бъде разрушен…

Tweet