Блогосфера (13.05.2018)

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

https://nellyo.wordpress.com/2018/05/13/fee_psm/

През март 2018 г. Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Върховен административен съд на Рейнланд-Пфалц – OVG Rheinland-Pfalz) решава, че таксата за радио и телевизия в Германия е съвместима с правото на ЕС (дело № 7 A 11938/17) . Съдът отхвърля тезата, че таксата е несъвместима с правото на ЕС, тъй като предоставя на обществените радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги несправедливо предимство пред техните частни конкуренти.

Съдът посочва, че през 2016 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд – BVerwG) вече е установил съответствието на таксата – в новата й форма, въведена през 2013 г. – с правото на ЕС (решение от 18 март 2016 г., BVerwG 6 С 6.15). Съгласно това решение въвеждането на таксата не изисква съгласието на Европейската комисия и е с съвместимо с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Обществените и частните радио- и телевизионни оператори неизбежно ще бъдат финансирани по различни начини. Това обаче не означава непременно, че обществените радио- и телевизионни оператори са получили несправедливо предимство, тъй като за разлика от частните радио- и телевизионни оператори те са подложени на много по-ограничителни правила за рекламиране и следователно са финансово зависими от таксата.

Междувременно Landgericht Tübingen (Районен съд в Тюбинген, решение от 3 август 2017 г., дело № 5 T 246/17 и др.) е постановил, че таксата нарушава правото на ЕС – и в резултат има подадено преюдициално запитване до Съда на ЕС – дело С-492/17.

Преюдициални въпроси:

Несъвместим ли е с правото на Съюза националният Gesetz vom 18.10.2011 zur Geltung des Rundfunkbeitragsstaatsvertrags (RdFunkBeitrStVtrBW) vom 17 Dezember 2010 (Закон от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., наричан по-нататък „RdFunkBeitrStVtrBW“) на провинция Баден-Вюртемберг, последно изменен с член 4 от Neunzehnter Rundfunkänderungsstaatsvertrag (Деветнадесети държавен договор за изменение на Държавните договори за радио- и телевизионно разпространение) от 3 декември 2015 г. (Закон от 23 февруари 2016 г., GBl. стр. 126, 129), поради това че вноската, събирана от 1 януари 2013 г. съгласно този закон безусловно по принцип от всяко живеещо в германската федерална провинция Баден-Вюртемберг пълнолетно лице в полза на радио- и телевизионните оператори SWR и ZDF, представлява помощ, която противоречи на правото на Съюза и предоставя по-благоприятно третиране само в полза на тези обществени радио- и телевизионни оператори спрямо частни радио- и телевизионни оператори? Трябва ли членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение е трябвало да се получи разрешението на Комисията и поради липсата на разрешение той е невалиден?

Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада правна уредба, установена в националния закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, която предвижда, че по принцип от всяко живеещо в Баден-Вюртемберг пълнолетно лице безусловно се събира вноска в полза само на държавни/обществени радио- и телевизионни оператори, поради това че тази вноска съдържа противоречаща на правото на Съюза и предоставяща по-благоприятно третиране помощ с цел изключването по технически причини на оператори от държави от Европейския съюз, доколкото вноските са предназначени да се използват за създаването на конкурентен начин на пренос (монопол върху DVB-T2), без да е предвидено той да се използва от чуждестранни оператори? Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат не само преки субсидии, но и други релевантни от икономическа гледна точка привилегии (право на издаване на изпълнителен лист, правомощия за предприемане на действия както в качеството на стопанско предприятие, така и в качеството на орган, поставяне в по-благоприятно положение при изчисляването на дълговете)?

Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и със забраната за предоставящи привилегии помощи положение, при което на основание национален закон на провинция Баден-Вюртемберг германски телевизионен оператор, който се урежда от нормите на публичното право и има предоставени правомощия на орган, но същевременно се конкурира с частни радио- и телевизионни оператори на рекламния пазар, е привилегирован в сравнение с тези оператори поради това че не трябва като частните конкуренти да иска по общия съдебен ред да му бъде издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу зрителите, преди да може да пристъпи към принудително изпълнение, а самият той има право, без участието на съд, да издаде титул, който същевременно му дава право на принудително изпълнение?

Съвместимо ли е с член 10 от ЕКПЧ /член [11] от Хартата на основните права (свобода на информация) положение, при което държава членка предвижда в национален закон на провинция Баден-Вюртемберг, че телевизионен оператор, на който са предоставени правомощия на орган, има право да изисква плащането на вноска от всяко живеещо в зоната на радио- и телевизионното излъчване пълнолетно лице за целите на финансирането на точно този оператор, при неплащането на която е предвидена глоба, независимо дали това лице въобще разполага с приемник или само използва услугите на други, а именно чуждестранни или други, частни оператори?

Съвместим ли националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, за нуждаещите се от второ жилище лица по свързана с работата причина е двойно по-голяма, отколкото за други работници?

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация и със свободата на установяване, ако вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, е уредена по такъв начин, че при еднаква възможност за приемане на радио- и телевизионно разпространение непосредствено преди границата със съседна държава от ЕС германски гражданин дължи вноската само поради мястото си на пребиваване, докато германският гражданин, живущ непосредствено от другата страна на границата, не дължи вноската, също както гражданинът на друга държава — членка на ЕС, който по свързани с работата причини трябва да се установи непосредствено от другата страна на вътрешна граница на ЕС, понася тежестта на вноската, но не и гражданинът на ЕС, живущ непосредствено преди границата, дори и никой от двамата да не се интересува от приемането на излъчванията на германския оператор?

Коментар по въпрос №4: допуснат е въпрос за съвместимост с чл.10 от Конвенцията за правата на човека. Съдът за правата на човека вече се е произнасял, има съображения за недопустимост по сходно дело отпреди десетина години – ето тук съм писала – вж Faccio v Italy – но нека да се произнесе и Съдът на ЕС.

И – отново за характера на таксата: ако плащат и хората без приемник, това очевидно не е такса в смисъл цена за услуга, а данъчно вземане, по мое мнение това е тенденцията.

Чакаме решението на Съда на ЕС. Нека да се развива и множи практиката.

Прочети цялата новина

Бойко Борисов: Ще мачкам матряла до последния!

http://gikotev.blog.bg/drugi/2018/05/13/boiko-borisov-shte-machkam-matriala-do-posledniia.1608289

След няколко часа закъснение, но не фатално, научавам, че вчера мутрата-премиер е заявил буквално следното: "До седмици правителството ще внесе в парламента предложение проектът за втората атомна да бъде размразен, съобщи премиерът Бойко...

Прочети цялата новина

ЕСПЧ: Турция ограничава свободата на политическите дебати

https://nellyo.wordpress.com/2018/05/13/echr_10-3/

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие две важни решения по дела, заведени от двама видни журналисти, задържани в Турция след опита за държавен преврат от 15 юли 2016 г. И в двата случая – Mehmet Hasan Altan v. Turkey и Şahin Alpay v. Turkey – съдът установява нарушение на правото на свободно изразяване на мнение (чл.10 ЕКПЧ).

Мехмет Хасан Алтан и Шахин Алпай са известни с критичните си виждания за политиката на правителството. Двамата журналисти са арестувани от лятото на 2016 г. и са обвинени въз основа на писани от тях статии и публични изявления, в опит за промяна на конституционния ред от името на терористична организация. Мехмет Хасан Алтан е осъден на доживотен затвор.

ЕСПЧ пояснява, че съществуването на извънредна ситуация не може да служи като претекст за ограничаване на свободата на политическите дебати, която е в основата на концепцията за демократично общество. Дори в извънредно положение държавите – страни по Конвенцията трябва да положат всички усилия за опазване на ценностите на едно демократично общество като плурализъм, толерантност и свобода на изразяване.

Задържането и наказателното преследване на журналистите неизбежно имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване чрез сплашване на гражданското общество и заглушаване на несъгласните гласове в Турция.

Според ЕСПЧ изразените мнения, които не представляват подбуждане към насилие, не са свързани с извършването на терористични актове и не насърчават насилието, не трябва да бъдат ограничавани.

ЕСПЧ смята, че една от основните характеристики на демокрацията е възможността за решаване на проблеми чрез публични дебати и че демокрацията изисква свобода на изразяване. Критиките към правителството и публикуването на информация, разглеждана от лидерите на дадена държава като застрашаваща националните интереси, не бива да са основание за наказателни обвинения в тероризъм или разпространение на терористична пропаганда.

Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Прочети цялата новина

Гнусна песен

http://ivo.bg/2018/05/13/%d0%b3%d0%bd%d1%83%d1%81%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b5%d1%81%d0%b5%d0%bd/

(Почти) нямам право на глас. Не гледам излъчваните от БНТ конкурси за най – добра песен в Европа. Ето защо няма да коментирам коментара на компетентния гледач Недялко Недялков, собственик на т.н. агенция ПИК.

Ще си позволя само да му направя комплимента, че мнението му би направило чест на всеки днешен ( и вчерашен) кремълски антисемит, хомофоб, русофил и човекомразец:

“Евровизия” е художествена еманация на “обединена” Европа – меки китки, либерасти, бюрокрация, решения на тъмно, номенклатурно задкулисие, сговор на конюнктурата.

Тази година, съвсем в духа на “прогресивното” време, лишиха Русия от участие във финала – сигурно заради Скрипал.

Снощи спечели една от най-гнусните песни, които съм слушал в живота си. Еврейски ерзац на Бьорк, виещо Маугли от неясен пол, което едва ли е захранило телесата си само с кашерни манджи.

Не мога да повярвам, че хората са изтрещели дотам, че да гласуват за някакво уродливо полусъщество, вдъхновяващо се – представете си!, от любимото ми движение на изкукали лесбийки и недо.бани стари моми “Me Too”.

Нормален не би гласувал за израелската “песен”, ясно е. Тук пак има много политика и целесъобразност…” http://pik.bg/евровизия-е-ален-мак-за-джендъри-equinox—лудогорец-но-без-милионите-на-домусчиев-време-е-news749899.html

П.С. Моля, коментаторите на отказа ми да коментирам по същество качеството на еврейската песен да не (ми) обясняват колко тъпа е била. Защото не това е темата на горната реплика.

И още нещо: когато врещиш срещу “телесата” на някоя жена, не е лошо да се погледнеш в огледалото.

НА СНИМКИТЕ : Недялко Недялков в червено

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Националната библиотечна седмица ще протече под надслова „Достойно бъдеще за нашите библиотеки!“

http://azcheta.com/natsionalna-bibliotechna-sedmitsa-14-18-maj-2018-g-dostojno-badeshte-za-nashite-biblioteki/

За тринайсета поредна година Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) организира кампанията „Национална библиотечна седмица“. Тя ще се проведе от 14 до 18 май 2018 г. с медийното партньорство на „Аз чета“ и „Детски книги“ под наслов „Достойно бъдеще за нашите библиотеки!“. Официалното й откриване ще се състои на 15 май (вторник) от 14.00 ч. в зала „Средец“ на „София...

Прочети цялата новина

Борисов се закани да оправи и медиите – изнасилвачите са в пълна готовност

http://ivo.bg/2018/05/13/%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d1%81%d0%b5-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5/

На партиен форум в Стара Загора премиерът Борисов анимира още един виц от времето на СССР – онзи за чукчата, който не четял книги, защото не бил читател, а само пишел книги и поради това се имал за писател.

И Борисов така: не четял новини, а само им се ядосва защото ( вкупом явно) са фалшиви. В качеството си нечитател на новини обаче Борисов има план как да ги вкара в правия път: никакви държавни субсидии и\ или да бъдат разпределени чрез томбола, т.е. на който каквото му се падне от държавната трапеза ( а не както е сега да се дават средства от еврофондовете за реклама на европейски проекти само на послушните от тях – как да се оправи държавата с тази селекция, като всички слушкат, за да папкат!).

Без да споменава Пеевски като монополист в разпространението на вестници ( доколкото изобщо са останали такива на пазара), Борисов предложил рецепта как да се оправи и този проблем: като държавата се намеси и започне да разпространява печатните издания чрез пощите.

Изобщо трите препоръчани от Борисов мерки за справяне с медийната ситуация напомнят на вица за Бай Ганьо, който обясил, че е постигнал феноменалния ефект със своето куче – шампион, което излапало конкурецията на един конкурс, чрез “бой, стриганье, глад”. Така от лъв го направил куче.

Проскубаните и без това български медии вече не нашега са обект на височайшето внимание на човека, който отговаря за успехите в тази държава от 10 години насам, но е яростно убеден, че няма нищо с неуспехите. За тях, например в журналистиката, са си виновни журналистите, според него. Каза го миналата седмица. Сега повтаря и безадресните обвинения към някакви неясни ( само за него) собственици, с които имитира управленска битка от години,. Най – смешната от всички беше комедийният сюжет с онази негова седянка с издатели точно преди 8 години ( на 13 май 2010 г.), на която те го помолиха да им каже истината за медийната собственост в България. https://arhiv.marica.bg/среща-на-бойко-борисов-с-издатели-news24666.html

Добрта новина за него е, че фалшивите герои”в борбата за истински медии в България отдавна са се заели да му помагат. Маститият депутат Пеевски, чието име Борисов дори не смее да спомене, готви медиен проект в парламента, а комисията, която ще го одобрява, се води от най-културниятприятел на премиера, скулпторът Вежди Рашидов, любител на попържните по адрес на журналистите.

Картинката е като във филм на ужаса, в които родителите наемат за бавачка най-известния в квартала изнасилвач. Най – добре е човек изобщо да не го гледа, но проблемът е там, че не всеки е Борисов и не всеки може да избяга от реалността, за да претендира след това да я формира по свой вкус. В този филм участваме всички и дори да си затворим очите пред изнасилвачите това ни най-малко не им пречи да продължат с изнасилването.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

В „Едно незнайно място“ кръвта бушува разнегевено

http://azcheta.com/fred-vargas-edno-neznaino-myasto/

След прочита на „Едно незнайно място“ на неостаряващата Фред Варгас (изд. „Colibri“) затвърдих мнението си, че френската криминална литература умее да шокира консервативния читател по подобие на непознаващата граници френска любов. Романът е толкова претъпкан с откачалки и нестандартни персонажи, че по него могат да се направят поне дузина успешни телевизионни сериала с различни главни...

Прочети цялата новина