Само преди броени дни Борисов се провикна ( театрално), че нарежда на своите сервитьори да хранят европейските лидери, пристигнали в София, само с храни, купени от български магазини. Това беше един от най – най -  популистките му изблици, чиято цел беше да покаже, че е готов да накаже ( с туземна българска храна) вероломните европейци, които си позволяват да имат по-високи критерии за качеството на храните в техните държави, докато на нас ни пробутват ядене по по-ниски стандарти. 

Основната идея на Борисов беше да натрие носа на конкуренцията си в състезанието по популизъм от БСП, която, начело с произведената в омбудсман от самия него Мая Манолова, превърна в своя важна политическа тема въпросът за двойните стандарти по отношение на качеството на храните в ЕС, според които ние тук се мъчим с по-малко качествени продукти. 

И ето, че настъпи моментът Борисов да инквизира с ниско качество ( спрямо други страни в ЕС) своите знатни еврогости. 

Но ето как той ги нагости, според меродавния за кухнята на властта сайт ПИК. Явно Борисов се е смилил и се е отказал да мъчи своите благодетели. 

Четем от извора на посветените в кухнята на властта, които гребат с пълни черпаци от казана й информационните дреболийки и щедро ни ги поднасят, за да се възхищаваме на разхищаването. Само ще вметна по отношение на трюфелите, че тях ги откриват обикновено прасетата ( нищо лично спрямо агенция pig) . 

“ВИП ВЕЧЕРЯ! Четиристепенно меню за Срещата на върха в София – ето какво ще хапват евролидерите у насhttp://pik.bg/вип-вечеря-четиристепенно-меню-за-срещата-на-върха-в-софия—ето-какво-ще-хапват-евролидер-news750783.html

“радиционни българския ястия от био-продукти очакват ръководителите на 28-те държави членки на Срещата на върха в София тази седмица, въпреки заканата на премиера Бойко Борисов да ги посрещне с храни от хипермаркетите заради двойния стандарт, прилаган от Западна Европа.

Преди минути Лиляна Павлова посрещна в “София тех парк” премиерът Бойко Борисов. Очаква се двамата да посрещат заедно ВИП гостите за вечерята по-късно днес, която е закрита за медии.

Освен официален обяд, на 17-ти май за лидерите е подготвена и специална вечеря.

Традиционна българска кухня с модерен привкус. Четиристепенно меню, приготвено от 15 шеф готвачи, ще опитат европейските лидери. Три вида салати, телешки кюфтенца с различни видове лютеница, гарнирани с чипс от картофи, биволски стек с трюфели.

“Дълго време търсихме продукти, които да са биосертифицирани и примерно месото да е от добър сорт, плодовете, зеленчуците”, обясни Борислав Паунов, главен готвач за Срещата на върха.

Биволското бонфиле е от ферма в Стара планина. То ще бъде поднесено със сос от български черни и бели трюфели. Акцент към ястието са пюре от земна ябълка и пащърнак, гарнирани с бейби моркови. Тази вечеря е предизвикателство за Шеф Паунов. Той признава, че с вълнение ще запретне ръкави в кухнята за нея.

“Това са все пак хора, които обикалят целия свят и опитват всякакви неща и да ги изненадаме от наша страна трябва да сме се подготвили”, добави Борислав Паунов.

Изненада несъмнено ще бъде десертът – класически ореховки, но атрактивно поднесени – с кисело мляко и рози с мус от сезонни плодове. Над 900 журналисти ще отразяват срещата на върха в София. “

Не че завиждаме на заслужилите да хапнят изискани храни европейски лидери, но пък научаваме отново що е то е да си слуга на статуквото: те плюскат, ние пляскаме. 

НА СНИМКАТА: Илюстрация към темата от меродовния източник, цитиран по-горе

Share on Facebook

На този въпрос ще ни помогне да си отговорим актуална инфографика, направена и публикувана от руската информационна агенция РИАНОВОСТИ, на която се виждат размерите на инвестициите на Китай в страните от ЕС, от 2000-та до 2016-та години,...

Въпросът за Косово изглежда трудно решим за президента на Сърбия Александър Вучич. Ето какво каза той часове преди срещата ЕС – Западни Балкани пред bTV.   – Какво очаквате от утрешната среща?

Индексът на настигането на Институт “Отворено общество” – София измерва и сравнява развитието на тридесет и пет европейски страни по четири категории: “икономика”, “демокрация”, “качество на живот” и “управление”.

Според методологията на изследването, изходните данни по индикатори се стандартизират в точки по скала от 0 до 100 – от най-нисък до най-висок резултат. Страните също така се класират според резултатите си – от 1 (най-висока) до 35 (последна) позиция.

Според новоизлезлия доклад България е на 29-то място.

Самата категория “демокрация” се измерва с редица индикатори, сред които и такива за свобода на медиите.

Известно е Заключението на Генералния адвокат по дело  C‑207/16 въз основа на преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Tarragona (съд на провинция Тарагона, Испания).

Запитването се отнася до тълкуването на понятието „тежки престъпления“ по смисъла на практиката на Съда, установена с решение Digital Rights Ireland и решение Tele2 Sverige и Watson  – в които това понятие се използва като критерий за преценка на законосъобразността и пропорционалността на намесата в правата по членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз  –  именно съответно правото на зачитане на личния и семейния живот, както и правото на защита на личните данни.

Запитване е направено в контекста на производство по жалба против съдебно решение, с което на полицейски органи е отказана възможността да им бъдат предадени   данни, притежавани от мобилни телефонни оператори, с цел идентифициране на лица за нуждите на наказателно разследване. Обжалваното решение е мотивирано по-специално със съображението, че деянията, предмет на това разследване, не съставляват тежко престъпление, в разрез с изискванията на приложимата испанска правна уредба.

Въпросите:

„1)      Може ли достатъчната тежест на престъплението като критерий, обосноваващ засягането на признатите в членове 7 и 8 от [Хартата] основни права, да се определи единствено с оглед на наказанието, което може да се наложи за разследваното престъпление, или е необходимо освен това да се установи, че с престъпното деяние се увреждат в особена степен индивидуални и/или колективни правни интереси?

2)      Евентуално, ако определянето на тежестта на престъплението с оглед единствено на наказанието, което може да се наложи, отговаря на конституционните принципи на Съюза, приложени от Съда на ЕС в решението му [Digital Rights] като критерии за строг контрол на Директивата[, обявена за невалидна с това решение], то какъв следва да е минималният праг за наказанието? Допустимо ли е по общ начин да се предвиди праг от три години лишаване от свобода?“.

Тоиз разговор е добре известен на българите от времето на прилагането на Директива 24/2006/ЕС за задържане на трафичните данни, обявена от Съда за невалидна. Тогава имаше разногласия по въпроса кое е тежко и кое е сериозно престъпление и как целта за защита на обществения интерес се съотнася с правото на защита на личния живот и личната кореспонденция. Генералният адвокат също прави препратка към Директива 24/2006/ЕС.

ГА по първия въпрос:

90.      Според мен следва да се внимава, за да не се възприеме твърде широко разбиране относно изискванията, поставени от Съда с тези две решения, за да не се препятства, или поне не прекомерно, възможността на държавите членки да дерогират установения от Директива 2002/58 режим, която им е предоставена с член 15, параграф 1 от същата, в случаите, в които разглежданите намеси в личния живот едновременно преследват законна цел и са с ограничен обхват, каквито е възможно да настъпят в случая в резултат от искането на разследващата полицейска служба. По-конкретно считам, че правото на Съюза допуска възможността за компетентните органи да имат достъп до държаните от доставчици на електронни съобщителни услуги данни за идентификация, позволяващи да се издирят предполагаемите извършители на престъпление, което не е тежко.

91.      С оглед на това препоръчвам на Съда да отговори на преформулирания преюдициален въпрос, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че мярка, която за целите на борбата с престъпленията дава на компетентните национални органи достъп до идентификационните данни на ползвателите на телефонни номера, активирани с определен мобилен телефон през ограничен период, при обстоятелства като разглежданите в главното производство води до намеса в гарантираните от споменатата директива и Хартата основни права, която не е толкова сериозна, че да налага такъв достъп да се предоставя само в случаите, в които съответното престъпление е тежко.

ГА по втория въпрос:

96.      Според мен право да определят какво представлява „тежко престъпление“ имат по принцип компетентните органи на държавите членки. Независимо от това, благодарение на преюдициалните запитвания, с които юрисдикциите на държавите членки могат да сезират Съда, същият е натоварен да следи за спазването на всички изисквания, произтичащи от правото на Съюза, и по-специално да осигури последователно прилагане на закрилата, предоставена от разпоредбите на Хартата.

107.  Ако понятието „тежко престъпление“ по смисъла на съдебната практика, установена с решения Digital Rights и Tele2, бъде прието от Съда за самостоятелно понятие на правото на Съюза, то би трябвало да се тълкува в смисъл, че тежестта на дадено престъпление, която може да оправдае достъпа на компетентните национални органи до лични данни съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, трябва да се измерва, като се вземат предвид не само наказанията, които е възможно да бъдат наложени, но и съвкупност от други обективни критерии за преценка като упоменатите по-горе.

121. В заключение считам, че ако Съдът постанови — в разрез с това, което препоръчвам — че за да се квалифицира престъплението като „тежко“ по смисъла на неговата практика, установена с решение Digital Rights, следва да се отчита единствено предвиденото наказание, на втория преюдициален въпрос би следвало да се отговори, че държавите членки са свободни да определят минималния размер на съответното наказание за целта, стига да спазват изискванията, произтичащи от правото на Съюза, и по-специално онези изисквания, съгласно които намесата в основните права, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, трябва да остане изключение и да бъде съобразена с принципа на пропорционалност.

Да напиша и името на този Генерален адвокат – Henrik Saugmandsgaard Øe от Дания. Успял да застане едновременно на най-разнообразни позиции, като един електрон.

Дебютният роман на Гейл Хъниман „Елинор Олифант си е супер“ (изд. „Обсидиан“) грабна приза за Книга на годината на Британските книжни награди (British Book Awards), съобщава The Bookseller. Журито отличи както стила на писане и литературната стойност на творбата, така и издателската кампания около публикуването й. HarperFiction, импринт на британското издателство Harper Collins, спечели правата за...

Стана известно решение на Съда за правата на човека по делото Benedik v Slovenia (62357/14).

Според ЕСПЧ словенските власти са нарушили Конвенцията, като са позволили на полицията без съдебно разпореждане да издирва дистрибутор на детска порнография в партньорска мрежа.

През 2006 г. полицията в Швейцария информира свои колеги в Словения за динамичен IP адрес, който се използва в мрежа за споделяне на файлове от тип “peer-to-peer”, която включва споделянето на снимки или видеоклипове с детска порнография.

Словенската полиция изисква  от местния доставчик на интернет услуги информация за потребителя, на когото е предоставен съответния  IP адрес.  Полицията прилага разпоредба от Наказателно-процесуалния закон, която  позволява да изискват информация от доставчик на електронни данни за потребители на определени средства за електронна комуникация.

IP адресът първоначално идентифицира бащата на Игор Бенедик като абонат на въпросната интернет услуга, но впоследствие става ясно, че извършителят е Игор Бенедик. Той отрича да е извършил престъпление, но   е осъден за престъпление, свързано с  производството, притежаването или разпространението на детска порнография.

Полицията действа без издаден съдебен акт. ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и изяснява изискването действията да бъдат  “в съответствие със закона”: първо,   мярката трябва да има някаква основа във вътрешното право. Второ, вътрешното право трябва да бъде достъпно за съответното лице. Трето, засегнатото лице трябва да е в състояние да предвиди последиците от вътрешното право за него и четвърто, вътрешното право трябва да бъде съвместимо с върховенството на правото. [122]

Съдът също така подчертава, че националните органи, и по-специално съдилищата, трябва да тълкуват и прилагат националното законодателство    в съответствие с принципите на Конвенцията, тълкувани в светлината на практиката на Съда. [123]  В конкретния случай, ако се приеме, че получаването от полицията на абонатна информация, свързана с въпросния динамичен IP адрес, има някаква база в националното право, Съдът трябва да провери дали този закон е достъпен, предвидим и съвместим с принципите на правовата държава.

Съвместимостта с принципите на правовата държава изисква вътрешното право да осигурява адекватна защита срещу произволна намеса в правата по член 8. Следователно Съдът трябва да се увери, че съществуват адекватни и ефективни гаранции срещу евентуални злоупотреби. Тази оценка зависи от всички обстоятелства по случая, като например естеството, обхвата и продължителността на евентуалните мерки, основанията, необходими за тяхното разпореждане, органите, компетентни да разрешават, извършват и контролират тях, както и вида на средствата за защита.

Съдът би искал да подчертае, че Конвенцията за киберпрестъпленията задължава държавите да предприемат мерки като събирането на данни за трафика в реално време. Съгласно член 15 от тази Конвенция обаче такива мерки “подлежат на условия и гаранции, предвидени в националното законодателство на [страните по договора]” и   inter alia , включват съдебен или друг независим надзор”.[126]  Член 37 от Конституцията изисква съдебно разпореждане за всяка намеса в личния живот, следователно  разкриването на абонатна информация, свързана с определен динамичен IP адрес, по принцип изисква съдебна заповед и не може да бъде получена с обикновена писмена молба от полицията.

ЕСПЧ констатира, че правната уредба не отговаря на стандарта на Конвенцията, не  е ясна, няма предвидени гаранции  срещу злоупотреби от страна на полицията и независим съдебен контрол. Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Watch video: How to make:

Обещахме ви през майската ни Седмица на романтичната литература да ви запознаем с най-актуалните имена в любовния жанр. Тези авторки ще ви разтопят със сладки емоции, ще ви разсмеят със сърцатите си герои и ще ви трогнат с драматичните истории, които разказват майсторски, с чувство за хумор и нежност. Представяме ви дванайсет наши любимки, които винаги успяват...

Публикуван е пореден 5-ти доклад Състояние на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона на генералния секретар на Съвета на Европа.

Както и при предишните доклади, петте глави са посветени на основни елементи на демокрацията: ефективни, безпристрастни и независими съдебни системи; свобода на изразяване; свобода на събранията и свобода на сдружаване; демократични институции; социално включване.

Оценките във втората глава потвърждават оценките в индексите за състоянието на медиите, публикувани  досега.

Когато видях кадрите от откриването на руския мост над Кирченския провлак, в които Путин се прави на Гагарин с фразата “ да тръгваме”, сякаш излита в космоса, веднаха забелязах иронията “космическият кораб” в случая да бъде именно камион с марката “Камаз”. Защото заводите “Камаз” бяха построени на гола поляна от американците по време на т.н. разведряване при управлението на Брежнев.

Тази символика за пореден път илюстрира циничното подхърляне на Ленин, според когото Западът не разбира, че продава на Русия въжете, с която да бъде обесен. Обсебеният от главното си шовиничсично завоевание “Кимнаш” Путин в този смисъл може да бъде доволен като продължител на заветите на Ленин.

Недоволни са всички останали, които демонстрацията с построяването на това незаконно от международно-правна гледна точка съоръжение поставя в положение на безгласни наблюдатели на кремълското нахалство. Да не говорим за самите украинци, които на практика попадат от вътрешната страна на моста в нещо като руски капан, тъй като сега от пропускателната способност на точно определено място под моста ще зависи силно ограниченото корабоплаване към украинския бряг на Азовско море.

Този мост не е първият руски проект с привидно икономическо обосноваване, който цели налагане на руската политика по стратегическите параметри на Кремъл. “Южен поток” беше замислен да зарибява лакоми европейци с още руски газ, но всъщност основната му идея беше да заобоколи украинската територия и да лиши страната от транизитната й роля във финансово и стратегическо отношение. 

На международна конференция на 14 ноември 2014 г. в София поставих въпроса за истинската цел на “Южен поток” като бедило за Украйна на присъстващия президент на Унгария Янош Адер. Попитах го дали смята за редно в днешно време Унгария и други държави от ЕС да предадат Украйна заради егоистичните си интереси ( във връзка със споменатия в речта на Адер факт, че Западът е оставил СССР да се саморазправи с унгарската революция през 1956 г.).  Унгарският гост се опита да се измъкне с отговор, че …няма време за отговор.

С приказки за икономически изгоди в момента и българските власти правят опити да реанимират проекта АЕЦ “Белене”. Той би увеличил и увековечил руското влияние у нас и в региона, което и без това е прекомерно в нашата постколониална икономика. Само че явно няма кой да им зададе въпроса защо така настървено обслужват руската стратегия на проникравенето и окопаването в същоте тази Балкани, които натовският ни премиер толкова вдъхновено иска да помирява, вкарвайки вълка в кошата. Кой да пита Борисов в парламента- “опозицията” БСП ли, която аплодира бурно всеки негов реверанс към Мжосква ли?

Да рече човек, че американци и европейци доминират в енергийния ни сектор, че да има нужда малко за баланс да бъде вкаран руски ресурс в енергетиката ни, но е точно обратното: прекалената ни зависимост от Русия се предлага да бъде лекувана с още по-голяма обвързаност с руските ядрени технологии – при това в сеизмично опасен район, за чиято непригодност за подобен проект са се произнесили самите руски учени в началотото на 90-те години на миналия век.

Можем само да си представим какви “мостове” още би хвърлил Путин към стратегически апетитната за него България, ако не бяхме подслонени в ЕС и НАТО. Но дори и от тази защитена позиция българското общество трябва да бъде нащрек с рушителя на международните мостове към Русия Владимир Путин, който гази с “Камаз” международното право.

Share on Facebook

Загадките за нашето здраве не висят единствно на пантите на ДНК. Всички живи същества дълбоко в себе си имат по един превключвател и той ни вкарва или в режим на здраве, или в режим на болест. Това каза в предаването на bTV „Преди обед“ клиничният онколог проф. д-р Дейвид Ейгъс, автор на книгата „Краят на болестите“...

Най-новата авторка в каталога на издателство „Софтпрес“ се казва Либи Пейдж. Запомнете това име. Нейната звезда на световния литературен небосвод изгря в началото на 2018 г. с романа „Басейнът„. Либи е симпатична млада англичанка, завършила модна журналистика. Работила е за престижния национален вестник The Guardian. От малка мечтае да стане писателка, а когато е на...