(Из)родната политико-медийно-енерГЕПИйна мафия от години се опитва да изкара бившия енерГЕПИен министър Трайков светец, но всяко едно отваряне на устата му го изобличава в престъпления за милиарди и като безмилостен българомразец. Послед...

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Типично: неразказаната история“ от  Филип Стоянов и Димитър Кирязов Издава: „Егмонт“ Дата на публикуване: 19 май 2018 г. Редакция: Иванка...

Понеже историята се пише от победителите, както знаем от болезнен опит, би трябвало да се запитаме дали и за кого приключилата среща ЕС-Западни Балкани изобщо е победа. Защото нещо не се забелязват победни нотки нито в европейската, нито в западнобалканската медийна реакция. Има ги само у нас, където медийната среда трудно скрива възторга си от властта дори тогава, когато няма основания да бъде хвалена.

С тази констатация не оспорвам безспорното: че да си здрав, богат и умен е по-добре от обратното. Очевидно е, че беше добре да има такава среща. Факт. Но както винаги, трябва да внимаваме със суперлативите. Дали изобщо приличаме ( в очите на когото и да било извън България) на победители, които пишат историята?

Уви, еднозначният отговор е отрицателен. Мъчително е да се приземяваме като се поставяме в контекста на “голяма картина”, колкото и да бяхме за известно време “голяма работа”. Но е отрезвяващо. За да не затъваме в блатото на фалшивите новини за самите нас.

Ако някой ми посочи поне едно авторитетно мнение в медиите по света чрез авторски коментар или интервю с влиятелен политик извън нашите български предели, което да определя събитието в София като “историческо”, ще се съглася, че съм на грешен път в преценката си. Но преди това продължавам да твърдя: “не си правете фалшиви кумири”. И фалшиви новини.

“Исторически”, с всички скептични забележки към това определение, ще да е бил много повече същият по формат форум в Солун преди 15 години, състоял се нестинарски по още горщите следи от войната, предизвикана в Западните Балкани от социалистическия националист Милошевич. Защото форумът беше първи по рода си и обещаваше безкрайно повече на западнобалканските парии.

В София обещанията клюмнаха като слънчоглед без слънчев ориентир. Замениха ги мъглявите формулировки. И защо? Много просто: нагазихме в епохата на залеза на либерализма в облака на национализма, обгрижван на партийно – пропагандно ниво от Кремъл, който потрива косматите си лапи над огъня на европейското благоденстващо разцепление.

Франция и Германия не горят от ентусиазъм да възпроизведат модела с присъединяването на неподготвените България и Румъния. А за “черната овца” Великобритания, която напуска евростадато, да не говорим.

Нито срещата между Хашим Тачи и Александър Вучич е първата между лидерите на жестоко скараните Косово и Сърбия, нито пък въпросът за евентуалния пробив в спора между Атина и Скопие по темата за името на Македония е плод на личната среща между Ципрас и Заев в нашата гостоприемна столица.

Хубаво е да си вярваме, че новините в тази посока, свързани географски със София, имат нещо общо с нас, но е по-добре да не се лъжем. Дори и Борисов, който изживява върховна радост от домакинската си роля, сметна за необходимо да благодари на Меркел за факта, че срещата се е състояла. Можем само да се досещаме как германският локомотив е изтелил изоставащите вагони от балканската “трета глуха” на периферния софийски коловоз.

Положителният факт, че не беше допуснат провал на форума, наистина е успех, но той изглежда като потупване по рамото на намиращите се в европейската чакалня, в предверието на която на Борисов беше отределена ролята на портиера, по израза на “Ханделсблат”. Нали всички знаем, че става дума за медията, която отразява настоенията на германския бизнес? Питам, за да не каже някой, че български завистници на големия успех на Борисовса са платили на германското издание, за да дискредитира своя съперник Борисов.

Иначе Корнелия Нинова май преписа от … моя скромна милост ( шегувам се, само така ми се струва). Защото в навечерието на срещата публикувах менюто за предстоящата гала вечеря, в което определено липсваше палмовото масло. Днес тя иронизира буквално същото.

Чувството да си голям и важен е опияняващо – особено, когато не си. Но чувството за здрав разум диктува да знаем, че домакинската ни роля е по-скоро обслужваща. Други плащат сметката. Скептицизмът на големите държави, основателки на ЕС, спрямо по-нататъшното разширяване, е изцяло базиран върху вътрешните процеси в техните общества. Те са загубили апетит да канят на трапезата си нови бедняци. Не бива да ги обвиняваме в егоизъм, защото трябва да се срамуваме от собствения си такъв, когато става дума да приютим бедни, гонени и слаби пришълци.

Като в приказка с неочакван край ще трябва да си пожелаем да има някакви сериозни причини процесът на обединението на Западните Балкани да получи тласък извън пожеланията той все някога да се случи ( каквито в резюме на практика са констатациите в декралацията от Софийския форум).

Лошата нова е, че това може да се случи в близко бъдеще само при лоши новини: в случай, че намесата на Русия в региона стане нетърпима за “добрата стара Европа” и се наложи да й се проводейства , както в случая с приемането в НАТО на Черна Гора, исторически най-любимото дете на Русия на Балканите, решило да порасне и да напусне обсебващите ласки на своята Матушка в търсене на собствения интерес в евроатлантическата общност.

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-kolko-istoricheska-e-pobedata-ni-na-foruma-v-sofia/

Share on Facebook

Когато в съботната сутрин отворите вестника си, ще са се навършили точно 37 години и 60 дни откакто българският народ официално се чуди трябва ли му, аджеба, втора атомна електроцентрала или не му трябва. През цялото време ту замразяваме, ту размразяваме „гьола“; ту питаме избирателите, ту не ги питаме. АЕЦ „Белене“ стана задължителна глава във всяка предизборна програма и ключова тема в речите на поколения политици.

Ето че миналата седмица, след няколко години затишие, отново беше даден „Пълен напред!“ и всичко започна отначало. Излязоха старите експерти със старите аргументи и извикаха за живот старите спорове като в някакво безкрайно дежа вю.

„Хайде да си я направим! – казаха управляващите. – Грехота е! Вижте: вече сме вложили три милиарда, оборудването е купено и доставено, площадката е лицензирана, имаме нотификация от Европейската комисия… Баш сега ли да се откажем? На вятъра ли да хвърлим всичко?“.

И спестовната душа на българина се свива: мигар ще допуснем да стане тоя зян!

Много пъти съм се мъчил да намеря отговор за самия себе си – трябва ли ни „Белене“? – и все не съм успявал. Може би защото не разполагам с всички необходими данни, а пък онези, с които разполагам, изглежда съм неспособен да интерпретирам правилно. И което е по-обезсърчаващо, не намирам специалист, който да ми обясни. Нито в медиите, нито в лични разговори. Всеки много убедително защитава определена гледна точка, но никой не успява да очертае цялата картина.

Да вземем икономическата част, защото е най-лесна. Там разглеждаш инвестиция: ако приходите са повече от разходите, ако печалбата е по-голяма от вложението, значи си заслужава. Така ли е с „Белене“? Защитниците твърдят, че е така. Но има един много досаден въпрос: „Кога?“. Някои инвестиции са толкова далекоперспективни, че дивидента от тях ще инкасира чак следващото поколение. Или даже по-следващото. Съгласно ли е инвестиращото поколение с това, при положение че със сигурност съществуват възможности същите пари да се вложат в нещо друго, което ще се рентира след няколко години, в рамките на живота на вложителя? А и знае ли някой колко години ще се изплаща инвестицията? Знае ли някой колко ще струва токът след 10 години, та да си направи сметката? Знае ли някой какви мощности ще построят през това време съседните държави? Знае ли някой какви ще са нуждите на икономиката? Знае ли дали ще има търсене на пазарите за износ?…

„Е-е-е, не е толкова просто! – ще пустосат специалистите. – Това да не ти е махленска бакалница! Това е държава, тук нещата са по-комплицирани“. Така е. Ако никой не можеше да си направи сметката, то и никой нямаше да строи такива централи, а пък тях по света ги има в големи количества. Има много съображения в подкрепа на централата. Най-напред това са нуждите на собствената икономика. Ако искаме тя непрекъснато да расте (както обещават всички партии преди избори), то логично е да очакваме, че ще се нуждае и от повече енергия и то не от въглеводородни източници (които привършвали, казват), а от нещо друго – изобилно, евтино и екологично.

– Ама чакай! – ще ни прекъсне гласец от залата. – Цената на тока от АЕЦ устойчиво расте, докато цената от ВЕИ устойчиво намалява!

– Не ни прекъсвай! – ще му се заканим с пръст и ще продължим: – Токът от атомните централи е евтин сам по себе си и това е важно за икономиката, от която се очаква да произведе конкурентоспособна продукция, важно е за гражданите, които искат да плащат по-малки сметки, важно е и за износа на електроенергия, от който влизат чисти пари в хазната. Освен това, да имаме АЕЦ е добре и за сигурността, защото всички ще ни пазят, начело с инвеститорите. Да не говорим за социалните измерения, работните места и т.н.

– Да, ама ако заради „Белене“ – ще се обади пак оня гласец – затворят Мариците, ще разгонят фамилията на цялата Старозагорска и Хасковска област. Егати социалния ефект! Да не говорим, че Мариците работят с българска суровина, а за АЕЦ-а ще трябва да внасяме…

– Ако се обадиш още веднъж, ще те изхвърлим! – ще приковем с леден поглед гласеца и ще се аргументираме: – Изобщо не е задължително да внасяме. Имаме си уран, ще започнем пак да си го копаем.

– Ами Стара Загора и Хасково?

Тук вече чашата на търпението ни ще прелее, ще хванем гласеца за яката и дъното на гащите и ще го изхвърлим на улицата. Но у нас ще се затвърди убеждението, че прогнозирането на стопанските измерения на проекта АЕЦ „Белене“ си остава практически невъзможно – не може да се изчисли в какви допълнителни разходи ще влезем (инфраструктура, складиране на отпадъци и т.н.), не може да знаем как ще се развива българската икономика и демография през следващите десетилетия, не можем да знаем и какви ще бъдат международните енергийни пазари в по-далечното бъдеще, когато очакваме инвестицията ни да се възвърне.

И така, усетил се неспособен да се справи с икономическите измерения на проблема, обикновеният човек ще ги сведе до едно единствено изречение, но пък с него мигновено ще превърне икономическия дискурс в политически:

„След като нямаме доказана нужда от повече електрически ток, всичко друго ли свършихме, та опряхме до втора АЕЦ – направени ли са всички спешни инвестиции в инфраструктура, образование и здравеопазване; финансирани ли са всички належащи реформи, за които се разправяме от десетилетия; всичко ли Мара втаса, та ще си строи АЕЦ, толкова ли я бият парите по главата“?

От политическа гледна точка наистина трябва да има много тежки икономически аргументи (каквито видяхме, че няма), защото иначе застъпниците за „Белене“, които не са един и двама, могат да бъдат атакувани по много неприятен начин. Разбира се, най-неприятно ще е за ГЕРБ, не защото са автентични идеолози на „Белене“, а защото са управляващи.

Първото, в което ще ги обвинят, е корупция. Възможностите са разнообразни и варират от комисионни, минават през злоупотреби с клаузите на договорите в полза на бъдещия частен собственик и оператор, та чак до обръчите от фирми, заинтересовани от изпълнението на задачи, сравнително дребни, за да попаднат във фокуса на вниманието ­– строеж на пътища и друга инфраструктура, сгради, хранилища за отпадъци и какво ли още не. Проект като „Белене“ е потенциално способен да храни стотици по-дребни подизпълнители в продължение на поколения, без обществото да забележи.

Второто, в което ще ги обвинят, е външнополитически конформизъм. Ние няма как да знаем, но и няма как да не подозираме, че се оказва денонощен натиск от страна на всевъзможни фактори в една или друга посока. За Русия е апетитно да има своя ядрена централа на територията на Европейския съюз. За Китай – също, още повече че политика на Китай напоследък е да осъществява износ именно по този начин, като заедно с прекия износ на енергия постига и реализация на собствените си сравнително млади, но пък иначе агресивни технологии. За Русия също така е важно да подкрепя и бизнес интересите на родните си компании зад граница и често го прави с политически средства. Най-накрая влиянието на Русия на Балканите традиционно минава през енергийната зависимост на България. Ето защо не е изключено правителството на ГЕРБ да е било притиснато за „Белене“ с чисто политически аргументи. А правителството на ГЕРБ се старае да бъде предпазливо и внимателно с всички, в което може би няма нищо лошо.

Третото, в което ще ги обвинят, е вътрешнополитическа безпринципност. Вижте само „плаващото“ мнозинство в подкрепа на „Белене“ – ГЕРБ, БСП и ВМРО. Резил! Съюзиха се , за да крадат! Това отвсякъде прилича на картел с користна цел и дори да не е, много усилия ще са необходими да бъде убедена обществеността. От цялата тази работа най-щастливи са извънпарламентарните политически субекти, които не спират да търсят формула за влизане в следващото народно събрание. Сега на тях от небето им пада силен коз. Сега те ще могат да сочат с пръст и да говорят: „Ето ги! Ето ги мафиотите, ето ги олигарсите, ето ги продажниците, на които властта им трябва само за лично и корпоративно облагодетелстване! Ето ги тях, които превърнаха държавата в частно ООД, а пък ето ни и нас, които ще я върнем на гражданите и т.н.“

Не знам какви са съображенията на правителството и няма как да знам, но от това, което виждат непосветените, мога да кажа, че цялата тая работа с реанимирането на „Белене“  е груба политическа грешка. Грешка, която ако не се поправи бързо, ще се превърне в политически провал.

Ето защо си мисля, че е още твърде рано да си правим заключения. По мое скромно мнение нещата ще се развият като с Истанбулската конвенция – кабинетът ще покаже добра воля нещо да се случи, за да удовлетвори настояващите за него, но после ще свие рамене и ще каже: „Какво да направя, общественото мнение казва друго. Не можем да вървим срещу волята на избирателите си!“. Така за всичко ще е виновна коварната Съдба и никой никого няма да е обидил. Само БСП за пореден път разочаровано ще свият рамене и примирено ще запеят под нос: „Ален мак, самотен скръбен, сред буйна нива е цъфнàл…“ С две думи: АЕЦ „Белене“ и този път няма да го бъде. А пък ако не позная, с удоволствие ще се извиня публично и ще си посипя главата с пепел. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet