- Господин Харалампиев, през миналата седмица бе излъчен материал, в който се разказваше за няколко случая на българи, чиито деца са отнети, както и за наши сънародници, които напускат Норвегия, притеснени от голямата власт на социалните служби.

„Държавата я няма”, това бяха думите на кмета на Варна, Иван Портних, когато на 19 юни през 2014 година при подобен пороен дъжд в „Аспарухово”  загинаха 13 души. Днес – тишина.

За ТРЕТИ ПЪТ от началото на юни страната ни е №1 в Европа по най-ниска борсова цена на електроенергията, показва актуалното сравнение между деветте страни, по резултатите от днешните сесии, за количествата и цените за утре:

Преди дни АЕЦ-а публикува на сайта си Годишен отчет за 2017-та г. Само ТРИ ЧИСЛА от него ни позволяват да разплетем фундамантален грабеж, основан на търговията с електроенергия, която се вихреше на тъмно там, до края на 2017-та г. И в на...

Коментатор, който се подписва като  инкасоргеносен , реагира по следния начин в ivo.bg по повод поредния опит за зарибяване на гьола АЕЦ “Белене” с шраните, готови да гълтат кьоспето на руската пропаганда:

“Преди малко в бТВ беше поканен дългият инкасатор да “коментира” АЕЦ-белеНЕ!

По-нагли хибридни лъжи и демагогия за беленският гьол едва ли някой е слушал скоро.

И като се има предвид ,че именно дългият инкасатор е един от “съветниците” на “вождь” винету по въпросите на беленският гьол , то никак не чудно че винету иска да го рестартира, след като е слушкал само тъпотиите на лобисткият дълъг инкасатор.

А и вероятно дългият инкасатор, като “представител” на НРБ в Лукойл-Бургас, е един от “организаторите” на вчерашната среща между Путлер и неговият васал – винету. И за това винету никога няма да махне дългият си инкасатор от борда на Лукойл-Бургас.

И така, първата хибридна глупост на дългият инкасатор, която каза в предаването по бТВ е, че беленският гьол щял да струва “само” 4-5 милиарда евро, което е около 10 милиарда лева?!?!? И това явно е най-голямата тъпня, защото всички ядрени централи по света се оскъпяват с най-бързи темпове, а за разлика от тях ВЕИ-тата поевтиняват с няколко пъти , и вече са десет пъти по-евтини от ядрените централи.

Което предполага ,че АЕЦ-белеНЕ ще струва поне 15 милиарда евро (30 милиарда лева!) докато я построят евентуално след 10 години. А като прибавим и лихвите по заемите за строежа на централата , ще поскъпне поне ДВОЙНО – 60 милиарда лева , докато се изплати, евентуално след 30-40 години.

Но към това трябва да се прибави и свързването към мрежата на НРБ, и ежегодните експлоатационни разходи, за гориво, ремонти и т.н., поне още 1-2 милиарда ,годишно.

И като ги прибавим , и тях , към разходите за строеж и заемите , се получават над 100 милиарда, сегашни лева, за първите 30-40 години!!!

Което показва, че само за да се изплати АЕЦ-белеНЕ, трябва да има повече от 2,5-3 милиарда приходи ежегодно, за първите 30-40 години!!! Без никаква печалба, и разходи за заплати , и съхраняване на ядрените отпадъци, извозването на оръжейният плутоний към путлеристкият бандитустан и т.н..

Втората глупост на дългият инкасатор е ,че електроенергията от АЕЦ-белеНЕ щяла да е “по-евтина” от тази на АЕЦ-Козлодуй???????

Но при условие ,че не се отчитат капиталовите разходи за строителството и заемите за строителството, а се вземат предвид САМО ежегодните експлоатационни разходи за гориво, труд,ремонти и т.н..

Сякаш според дългият инкасатор някой ще “подари” и построи БЕЗплатна , готова ядрена централа, без пари за строежа , и без лихвите по заемите за строежа????? 

По същата логика, ако се вземат предвид само експлоатационните разходи за ВЕИ-тата, без да се броят разходите за построяването им, то тогава енергията от ВЕИ-тата ще е практически БЕЗплатна, защото НЯМА нужда от никакво гориво ,или скъпи ежегодни ремонти, а още по-малко за съхраняването на особено опасните ядрени отпадъци , които трябва да се съхраняват няколко милиарда години?!?!?

И все пак ,по фройдистки, дългият инкасатор каза точно ,колко РЕАЛНО ще струва електроенергията от АЕЦ-белеНЕ, като се включат ВСИЧКИ разходи ,за първите 30-40 години……. дългият инкасатор каза ,че цената на електроенергията от беленският гьол ще е….. 20-23евроцента за кВтч, или 40-45 стотинки за кВтч. Т.е. реалната цена от белеНЕ, според дългият инкасатор, ще е по-висока дори от преференциалите цени на енергията от ВЕИ-тата ,които си построиха с еврофондовете порционните обръчи около винету и тройната коалиция , преди 5-10 години. По-високи,и то според дългият инкасатор!

И ,трето, дългият инкасатор каза как ще се “изплати” беленският гьол. Той директно и цинично каза ,че трябва да се закрият повечето ТЕЦ-ве, и така да се създаде изкуствен дефицит на енергия. А заедно с това и да се намалят ВЕИ-тата. Ето така дългият инкасатор иска да се хвърлят над 100 милиарда ,за следващите 30-40 години, и след това да се закрият другите централи, за да може да се продава СВРЪХскъпият ток от беленският гьол, на цени от 40-45 стотинки за кВтч.

При положение че няма да има повишаване на търсенето на енергия , през тези години, заради повишаването на енергийната ефективност. Също както пропагандираха , че към 2010г. щяло да има недостиг(!) на енергия, а сега има излишък!

Ето това каза дългият инкасатор – 40-45 стотинки от белеНЕ, и закриване на повечето централи, за да може НРБ да има ядрен монополист на енергия, с дял 80-90% от енергопотреблението, пряко зависим от ядрени доставки и отработено гориво от Путлер и неговите енергийни бандити, …. без ВЕИ-та, без миньори, без ТЕЦ-ве…..и т.н..

То и сега 10 милиарда отиват от задунайската колония НРБ за путлеристкият бандистан ,всяка година. А сега дългият инкасатор иска да ги увеличи поне двойно…

Почти същите тъпотии каза дългият инкасатор и за газовите доставки , Турски поток и хъба балкан…

Не случайно казват ,че дългият инкасатор е толкова енергиен “експерт” , а още повече е чист партиен секретар и доживотен номерклатурчик. Партията “любима” тях ги “води”….и както в античността – всичките “партийни” пътища ги водят към – мАсква…”

Към горната реплика се присъедини и Irot, друг коментатор с очевидно експе,тно познаване проблемите на енегретиката:

“Всички пишман-енергетици крият истинските предимства на газовите турбинни централи, които компании като Сименс и Соларни турбини произвеждат и монтират за по-малко от месец. 

Предимството на тези централи е, че те консумират гориво само в момента на запалване на турбината, а след това тя гори предимно нагнетен с компресор ВЪЗДУХ с кислород, с използване на минимално количество гориво. Една такава 50-100 или повече Мегаватова централа може да бъде инсталирана за няколко седмици, променя мощността си според натоварването на мрежата и гори предимно ВЪЗДУХ и няма никакви вредни отпадъчни продукти, и най-важното е ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОДУКТ НА ЗАПАДА, а не зависимост към ОТНОВНИТЕ ТЕНЕКЕТА НА РЕТРОГРАДНИЯ РЕЖИМ НА КРЕМЪЛ. 

Това може би знае ВЕЛИКИЯТ КАРДИНАЛ ОВЧАРОВ и затова бързат сега да НАТРЕСАТ РУСКОТО АТОМНО л-но на България, докато още не са се усетили хората”.

 

Share on Facebook

Share on Facebook

"Те си имат собствено товарно пристанище, хиляди паметници и дори държавен глава, който цял живот е летял с руски изтребители.

Десетокласничката Валерия Германова е една от седемте български ученици от шест града в страната, които спечелиха престижната награда на Харвардския университет "Book Award 2018".

Чували ли сте за българската тийн фентъзи трилогия „Проклятието на Воронина“? Тази седмица посрещаме в рубриката ни „Как четеш“ авторката, която стои зад нея – Цветелина Владимирова. Тя е на 29 години, от София е и е запалена читателка, а извън книжната сфера се занимава с маркетинг мениджмънт. Попадне ли на хубаво заглавие, започва да говори...

Всеизвестен е фактът, че четенето е на почит в скандинавските държави и по-точно във Финландия. Държавната политика на страната подкрепя образованието и културата по съвременен и адекватен начин и резултатите са налице. През 2016 г. ООН обяви финландците за най-грамотната нация с най-ентусиазираните посетители на обществени библиотеки – население от 5,5 млн души заема близо...

Следейки криволиците на Бойко Борисов в политиката може да изпуснем от погледа си на кого всъщност подражава той по своята всеядна “прагматичност”, демонстрирана от години и довела до голям успех по внедряването му във властта. Това е Красимир Какарачанов. Участвал е в толкова политически комбинации и конфигурации, че в сравнение с него Борисов игзглежда направо като праволинеен фундаменталист на “дясното” ( говорене). Защото за Каракачанов отдавна “няма ляво, няма дясно”. Има само нагаждане към обстановката и усилване на народното мърморене в посока, която носи дивиденти под формата на все по-голяма чуваемост сред избирателите. Борисов изглежда в това отношение негов младши партньор в коалицията на популистите. 

Дано да не прозвучи като комплимент, защото не е похвала. Въпреки успешната хибридност на зиг-загите му. Каракачанов, когото дълго не взимахме насериозно, изкласи до вицепремиер и министър на отбраната на България ( от собствените й съюзници, изглежда, щом не признава Русия за заплаха). Постигна го от позицията на популиста, който спечели най-много от крясъците срещу несъществуващата мигрантска заплаха срещу България. До степен, че мереше рейтинг с основните двама претенденти за държавен глава на последните президентски избори. Почти като Сидеров през 2006 г. за малко да стигне до балотаж.

Поводът да припомня този възход на политика, за когото няма каузи, недостойни за обслужване, ако носят рейтинг и одобрение от московската пета колона у нас , е днешната му поредна медийна изява на вълната на добре напипания пулс на изнервения от дебнещата го европейска демокрация българин. Този път на българина му посягат на нещо рално и наистина застрашено да пострада, като превозваческия бизнес, развит в България по времето, когато държавата беше превърнала международния транспорт в най-голямото предприятие от този род в Европа, макар и с двойно шпионско дъно, свързано с контрабандни канали.

Каракачанов не е единственият, който яха вълната на страха от вкарването на превозваческия бизнес в коловоза на високите европейски изисквания и заплашва основния коз на българските превозвачи: по-ниските разходи за нощувки , командировки и заплати, с които се славим в борбата с луксозната европейска конкуренция. 

Всяка успешна пропаганда се базира върху истини, па макар и частични. И този случай не прави изключение, дори никак. Защото шофьорите на кабимиони в българските фирми  действително могат да загубят основното си предимство, а именно да живеят закотвени седмици наред в кабините на камионите си, съгласявайки се при това на по-ниски заплати и командировъчни, за да може фирмата им да извърши услуги на неустоими за поръчителя цени. В резултат на което техните работодатели могат да фалират.

Оставям на лично засеганите да си признаят безмълвно, дали виковете за  побощ обслужват работодателите им или лично техния “пролетарски” интерес да бъдат наети от победоносната конкуренция, която да им плати повече и да ги принуди да работят при несравнимо по-добри условия. Да, има истина и изтъкнатото от Каракачанов обстоятелство, че шофорите ще се присъдинят към българите, обърнали се за по-висок жизнен стандарт към по-богатите европейски държави и това не е добре за българската държава. А дали е зле за самите шофьори и с  какво те се различават по правото си да потърсят по-добър живот от медицинските сестри?

Апропо, паричните преводи в България от работещите в чужбина България са най-големият финонсов поток към към България. Той надхвърля по обем европейските траншове. При това говорим само за преводите по банков път. Какво пристига у нас “на ръка”, не знаем. Знаем само, че българската енергетика, водещата индустрия в страната, е тотално зависима в суровинно отношение от руското снабдяване и това измуква от България милиарди евро в полза на руския бюджет, но подобни писъци срещу този постколониален грабеж на руските монополи няма да чуете от Каракачанов и компания. 

Всъщност на принципа на евтината рпаботна ръка е построена цялата привлекателност за чужди инвестиции у нас, доколкото изобщо ги има. Защо обаче се оказа, че евентуалната промяна в правилата в превозаваческия бизнес за страните от ЕС предизвика толкова остра реакция, че министърът на отбраната напусна любимите си окопи на приказването за възстановяване на наборната служба, сътрудничеството с Русия в поддържането на авицията и пр., за да се заеме с “цивилните” камиони?

Как защо? Защото в тази тема има голям политически келепир. Спор няма.Трудно някой ще повярва на Брюксел, че не става дума за лобистки натиск срещу конкуренцията ( като българската) от страна на бизнеса в Европа, който не желае да гледа повече безучастно как бедните съседи му подбиват цената. В резултат на това у нас настана политичска надпревара кой да яхне по – категорично вълната от евроскептицизъм. Точно както при надвикването срещу мнимата мигрантска заплаха, от което Каракачанов спечели най-видимо.

Ето че Каракачанов се опитва да оседлае тази вълна с призиви да “излезнем от приспивната песен” ( да “излезнем” – само илюзията на този етап, а не още да излизаме от самия ЕС) за европейското доброжелателство към нас и да ударим по масата като втвърдим тона към Европа- същата, благодарение на която той е във властта като коалиционен партньор в правителство, генерирало своята легитимност в съюз с партията, която дефинитивно се определя като проевропейска. Без нея Каракачанов щеше да си стои в кресливия миманс на търсачите на силни усещания в търсене на слабите страни на демокрацията ни за силова употреба от страна на русофилската му организация.

Страничен продукт на това търсачество на баланси и противовеси стана и днешната част от изявата на Каракачанов, който май за пръв път се самоопредели в прав текст, заявявайки, че не бил русофил. Просто искал да развиваме отношенията си с Русия и бил против това авиацията ни да се приземи само заради това, че има на въоръжение руски самолети. 

В същия контекст обаче Каракачанов не посмя да посочи поименно Русия и да я свърже с нашата история, когато заяви следното:

“Световната история не познава случай голяма и силна държава да се е трогнала от воплите и от интересите на по-малка държава, освен ако няма интерес за нещо друго”.

Който не е чел истинската история на България едва ли си дава сметка за бездушното отношение на Русия  към българските вопли в продължение на пет века. В нито една от безкрайните й войни с османците Русия нито веднъж не поставя въпроса за правата на българското население – нито в договора от Одрин през 1829 г., когато Турция е капитулирала и е готова на всичко, за да спре руското настъпление, нито дори в договора от Ункяр Искелеси от 1833 г., когато благодарният султан Мамуд II, спасен от руското оръжие от разбунтувалия се негов египетски васал Мехмед Али, сбъдва мечтата на Петър Първи да превърне Черно море в руско езеро ( за цели 7 години, преди европейските сили да отхвърлят  в Лондон тази евразийска двустранна спогодба за руската екслузивност в преминаването през Проливите .

Русия също така не подкрепя нито едно българско въстание. Нито с пари, нито с дипломация, нито с оръжия, нито с поощрение дори. Тъкмо напротив, тя прави възможното да препъня в зародиш всяка българска самоосвободителна инициатива чрез интриги, подкупи и заплахи към българските революционери – не случайно обесването на непримиримия с тезата за “външната помощ” Левски е било посрещнато с одобрително мълчание от Русия. Тя решава да действа сама и да дари българите със свобода по руски образец, но само след воплите, достигнали до Европа от пожарищата на Априлското въстание, след което видният московски славянофил Иван Аксаков възкликва: “сега вече ще си вземем Проливите”. Дори по-късното му възклицаи във вестника му “Рус” , “всяко тържество за България е смърт за Русия”, е издайническо със задна дата за истинските мотиви на руските “освободители” да водят поредна война с Турция. 

Не може да се очаква от Каракачанов, макар и историк по образование, да разкаже тази истина. Но очакванията, че ще услужи отново на руските интереси, макар и декларирайки дистанцираност от русофилството на думи, на практика се сбъдват. Защото основната цел на руската политика не е да окупира натовска България, както постъпи с Крим. На Путин му трябва ако не български таран, то поне български антиевропейски вирус за целите на европейското разединение. Така че Каракачанов предписа днес антидот срещу “европейската зараза”, инжекция с бавно действаща руска отрова в съзнанието на българите. А уж не бил русофил…

На това разграничаване от нищо незначещата на точно този кантар дума “русофил” може да повярва само дебил. 

НА СНИМКАТА: Вярвате ли, че Каракачанов казва на руския посланик Макаров “аз не съм русофил”?

Share on Facebook

Share on Facebook

Последните приключения на прочутия руски детектив Ераст Фандорин излязоха едва преди няколко дни, а вече трупат завиден читателски интерес. Снощи приключих „Не се сбогувам“ (изд. „Еднорог“) от Борис Акунин и тя породи толкова много емоции в мен, че самата аз се изненадах. Първо, докато я четях на публично място, възклихнах високо: „Ооо! Това не го...

Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, продължи по улиците на Латинския квартал, Марé и Операта, разходка из Монмартър и с корабче по Сена. Така също обиколихме църквите в Париж, а днес сме из музеите.
Приятно четене:

Назад към Париж

част шеста

Музеите на Париж

Музеите на Париж

Наивност е да смятате, че можете да посетите повечето. Като се има предвид, че само в града те са около 150, а и като се прибави и многообразието на колекциите във всеки един, става ясно, че няма да стъпите нито в голяма, нито в не толкова голяма част от тях – винаги ще трябва да избирате едно за сметка на друго. Ние постигнахме известен компромис и успяхме да влезем в най-главните. Но не и да видим всичко.

Тактиката ни беше половин ден в музей, другата половина по улиците и градините на Париж. Музеите са, разбира се, с вход, но в повечето важат и журналистически карти. Има и най-различни намаления. Към билета вървят всякакви дипляни на всякакви езици, някъде има големи картони с обяснения за историята на залата, а другаде на входа можете да си вземете аудиогид със записани обяснения, които в подходящ момент се включват в слушалките. Не е зле да не забравяте да го върнете на излизане. За съжаление, не винаги надписите на експонатите са преведени, а това затруднява, особено при по-специфичните експозиции.

И така – да вървим!

Най-големият, най-старият, най-посещаваният… името му е синоним на Музей. И странно ли ще е, ако ви кажа, че 20-те разположени спираловидно райони (арондисмани) на Париж започват именно от тук, от

Лувър

Добре дошли!

Експозициите са изложени в три крила (департамента) – Денон, Ришельо и Сюли. Указания има навсякъде. А ето едно и от мен: непременно си оставете багажа на гардероб – изморително е да мъкнете със себе си чанти, раници и дрехи. Ако сте разсеяни и забравите номера на шкафчето си, не се притеснявайте – има охрана, говореща всякакви езици, а вратите на боксовете са стъклени и все ще си познаете багажа. Но фотоапарата можете да задържите при себе си – в парижките музеи и галерии снимането на експонатите е позволено, но без светкавици. Ако искате да излезете, да подишате въздух и да си починете от изкуство, не се притеснявайте – билетът важи в рамките на един ден, а в сряда и петък работното време е до 22:00 часа.

Ние решихме да започнем почти от началото т.е. от

Египетската колекция

На път към залата минахме покрай основите на първоначалното укрепление, издигнато от Филип ІІ в началото на ХІІ век, за да защитава Париж от набезите на викингите. Смята се, че името Лувър произлиза от старофренската дума lauern, означаваща стражева кула, укрепление.

И после попадаме в древността…

В един момент разбрахме, че всичко започва да се слива, че губим представа къде е началото и къде е краят, и решихме да оставим за друг път, ако има време…

За изпроводяк минахме и през обърнатата пирамида. Без Дан Браун.

Музеят на армията в Дома на инвалидите

се простира в източните и западните крила около вътрешния двор на Дома и включва три основни отдела. Купува се един общ билет за всичко.

Античният „Оръжия и брони“ съдържа богата колекция доспехи, брони, ризници, оръжия – копия, мечове, арбалети, мускети от ХІІІ до ХІХ век. Тук са изложени рицарските доспехи на много от френските крале от детска до зряла възраст, а също и такива на пленени противници. Тази колекция е третата по големина в света. Модерният отдел обхваща периода от Луи ХІV до Наполеон ІІІ, т.е. от 1643 до 1870 г., а съвременният – от 1871 до 1945 г. като акцентът пада върху световните войни. В отделна зала е представена историята на живота на Шарл дьо Гол чрез образ и звук.

В бившата трапезария са събрани експонати от кралските колекции. По стените са изрисувани батални сцени от войните, водени от Луи ХІV.

Ако решите да излезете от Дома на инвалидите през централния вход и после през парка, стигате до Сена – пред вас е мостът „Александър ІІІ“. Тръгвате надясно по крайбрежната улица – това е прочутата „Ке д`Орсе“, Quai d’Orsay. Ще минете покрай Министерството на външните работи и скоро ще видите импозантната сграда на

Musée d’Orsay – музея Орсе,

където са изложени творби от 1848 до 1914 г. – картини, скулптури, мебели, декоративни предмети и фотографии.

Разположен е на левия бряг на река Сена и е открит на 1 декември 1986 г.

Сградата на музея, която сама по себе си е произведение на изкуството,

първоначално е била построена като гара за Орлеанската железопътна компания в навечерието на Световното изложение през 1900 г. В периода 1900 – 1939 г. тя е служела като крайна гара за линиите, обслужващи Югоизточна Франция

Експозицията на музея е подредена в хронологичен ред. Първият етаж е посветен на периода 1848 – 1870 г. Вторият етаж представя творби от края на ХІХ век, а най-горе са изложени произведения от периода на импресионизма, постимпресионизма и художниците от Понт-Авен.

От касите непременно си вземете брошура, защото повечето от уредниците или не са любезни, или знаят само френски, или не са запознати с разположението на залите. След известно лутане ни упъти белокос негър от охраната – и езици знаеше, и музея познаваше. За съжаление, в цялото бързане и умора пропуснах залата с Русо Митничаря, затова съвет – разгледайте внимателно дипляната, за да не прескочите някой любим художник.

И тъй като повечето от посетителите се интересуват предимно от живописта – залите на Гоген и Ван Гог са на втория етаж,

а на петия са импресионистите и постимпресионистите – Мане, Реноар, Моне, Сисле, Писаро, Дега…

На петия етаж е и прочутият часовник, и кафенето, и магазините с чудесни репродукции.

За съжаление, с изключение на четвъртък, музеят затваря в 18:00 ч.

––––––

В Париж имах късмет да сбъдна отдавнашна своя мечта – да видя картини на Рьоне Магрит „на живо“

Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду“, Centre national d’art et de culture Georges-Pompidou,

известен като „Център Помпиду“, „Бобур център“ или, разговорно, „Бобур“ се намира в района Маре и е културна институция, изцяло посветена на създаването на модерно и съвременно изкуство. Когато гледам прочутата сграда, се подсещам за една фраза на Помпиду, която не знам вече къде прочетох: „Добрата стара Франция – хубава кухня, „Фоли Бержер“, веселия нощен Париж, високата мода! Всичко това свърши. Франция започна и вече провежда индустриална революция!“ Но с времето всички свикнаха и Бобур е винаги пълен.

Нагоре, нагоре… към петия етаж. Указателните табели с чадъра на Магрит ни сочат пътя.

Изложбата, представяща над сто картини, рисунки и документи (както известни шедьоври, така и други по-малко познати творби), бе разделена на пет теми – огънят, сянката, завесите, думите и тялото.

Тук видях любими неща:

Може да се каже, че вървяхме през изкуствата „хронологично“ – древност… модерност.

8 Avenue du Mahatma Gandhi, 75116 Paris, Франция

За финал стигнахме и до

музея на фондация „Луи Вюитон“, Fondation Louis Vuitton,

намиращ се на „ръба“ на Булонския лес в 16-ти арондисман на Париж.

Наричат го още „Кораба“, тъй като отдалеч прилича на кораб с развети платна. Нямах възможност да го снимам от удобна гледна точка, затова използвам фотос на фондацията.

Сградата е проектирана от арх. Франк Гери и включва галерии с различни размери, покривни тераси за събития и арт инсталации, библиотека, концертна зала. Открита е през 2014 г. Стъклени платна с различни цветове обвиват „кораба“ и сякаш са опънати от вятъра.

За съжаление, попаднахме на ден без изложби, което не намали цената на билета, но самата разходка из сградата си струва.

.

Стъкла, огледала, пречупващи светлината…

Музеят е финансиран от фондация

и носи името и логото на водещата марка Louis Vuitton, но след 55 години сградата ще премине в ръцете на Париж. Май французите знаят как се сключват договори и как да се грижат за града си.

А в Париж има още толкова много музеи –

на Роден… на Пикасо… на Делакроа… музеят „Мармотан Моне“… Музеят Оранжери, представящ импресионистите… музеят Art Nouveau „Collection 1900“… Музеят Carnavalet за историята на Париж… музеят на Средновековието, наричан още Музей Клюни… Пти Пале… Гран Пале… музеи на виното, на куклите, на парфюмите, на кристала, на модата, на фалшификатите, на пушенето, на канализацията, та даже и на магията… Как да ги обиколиш всичките!

Но няма да си тръгнем без Версай

Очаквайте продължението

Автор: Павлина Д.

Снимки: авторът

КНощувки близо до Музея на фондация Луи Вюитон:

Booking.com

и около центъра Помпиду:


Booking.com

Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:

Париж и Павлина Д.

Цяла Франция ви очаква!

Booking.com

Японската космическа сонда 'Хаябуса-2' ('Сокол-2') излезе на финшната права от своя полет към астероида Рюгу, на който трябва да кацне и да вземе образци. Това обявиха в понеделник от JAXA.

Астрономи от НАСА са открили през миналите почивни дни , малък околозмен астероид 2018 LA, няколко часа преди да изгори в атмосферата на Земята като се взриви над Африка, по информация от Лабораторията по реактивно движение на НАСА.