Ръкостисканията с доскорошния враг : от Сталин и Рибентроп, през Хитлер и Петен, Никсън и Мао, до Тръмп и Ким

06/12/18 09:19
(http://ivo.bg/)

Ръкостисканията с доскорошния враг : от Сталин и Рибентроп, през Хитлер и Петен, Никсън и Мао, до Тръмп и Ким

Както не веднъж съм се ангажирал в прогнозите си, ядрена война с корейски произход няма да има. Да му мислят ( с какво отново да плашат публиката, за да блеснат със своята “осведоменост” и “загриженост” за мира) любителите на зловещите предсказания за обратното. Сред тях през април се открои и нашият премиер Борисов, който така се вживя в ролята на балкански миротворец, че взе да вещае страхотии- не на Балканите само, а на земното кълбо. “ Не отива на добре света”, клатеше той мрачно глава за пред камерите.

Особено много се нароиха коментаторските врачки у нас в разгара на серевнокорейските ракетно – ядрени провокации миналата есен, които бълваха апокалиптични видения за надвисналия Армагедон. От Иво Христов, до Михаил Константинов. Професор до професора, според които Третата световна война вече се води ( любима теза на Путинските пропагандатори в самата Русия) , обаче ние, лапачите на мухи, не сме разбрали този факт.

Ето че Тръмп и Ким си стиснаха ръцете днес в Сингапур. Не е за вярване, като знаем историята на корейската война и десетилетната криза в двустранните отношения между комунистическата част на Корея и САЩ. Но не е и прецедент.

Ръкостикания между дебнещи се врагове, които могат да се определят като исторически, водещи до пълен обрат в отношенията между тях, винаги е имало в историята. Включително в онази част от нея, която е достатъчно съвременна, за да бъде запечатана на снимки.

Сталин и райхсминитрът по външната политика на Герамания, която на практика току що е воювала в Испания със СССР чрез съответната местна клиентела, усмихнато си стискат ръцете в Кремъл на 23 август 1939 г. Снимката е не просто историческа. Направо е фатална по своята символика. Тя веща процес, станал известен като Втората световна война.

Колегата на Рибентроп от съветска страна Вячеслав Молотов ще бъде изпратен през ноември 1940 година до доразвие в Берлин бурната дружба с нацистите в разпределянето на европейската плячка и ще поиска от името на своя господар България – апетитът на болшевишкия диктатор е нараснал с яденето. Но за разлика от случая с исканията на Сталин за Прибалтика, Финландия, Бесарабия и половин Полша, Хитлер премълчава.

Дали да не му вдигнем паметник за този освободителен жест- нали си падаме да коленичим пред освободителите? Шегичка, бе, спокойно, нека “доброжелателите” да не бързат да се раздавт, че съм се издал като последовател на Хитлер.

За разлика от руснаците, които нито тогава, нито днес имат нещо против ръкостискането с Хитлер, франзуците никога не прощават на своя маршал Петен за ръкостискането с Хиттлер. Героят от Вердюн бъркал Хитлер с Бисмарк, смятайки, че един ден Хитлер просто ще си тръгне от Франция, ако го помоли, както станало с молбата на един друг Адолф – президента Адолф Тиер към Бисмарк, след което прусаците си тръгнали от ( почти цяла) Франция, разгромена от тях във войната от 1871 г.

Шеметен е жестът, скрепен с ръкостискане, на американския президент Ричард Никсън, прелетял океана ( от враждебност) , за да си стисне ръката с най-кървавия диктатор в историята на света Мао Дзе Дун през февруари 1972 г. В рамките на т.н. пингпонгова демокрация, при която първият контакт бил установен чрез състезание по пинг – понг, избраният с най-много гласове в историята на американската демокрация президентът изигра “карамбол”, засягаш до такава степен СССР, че месеци по-късно Москва се съгласи да започне преговори за разоръжаване на стратегическите ядрени оръжия.

По – малко известно е, че не друг, а именно САЩ спасяват Китай от съветски ядрен удар през есента на 1969 г. ( както, впрочем САЩ заплашват Англия и Франция с военна намеса на страната на Египет по време на тяхната инвазия в района на Суец през 1956 г.). Москва уведомява Вашингтон за своите намерения да подчини авантюриста Мао, с когото е в идеологически и граничен спор, чрез ядрени бомбардировки. В Пекин също знаят и панически се готвят с публична кампания на самозащита при ядрена атака. САЩ обаче заплашват, че в такъв случай ще нанесат подобни удари по 130 съветски селища. Кремъл моментално се отказва от намерението си.

На кой какво му е стискало, не знаем, но че се стигна до ръкостикането на Никсън с Мао, е достоверен факт.

Въпреки огромната асиметрия в мащабите и възможностите на комунистическа Корея, несравними с американските параметри във вяско отношение, снимката на ръкостискането между Тръмп и Ким има основание също да бъде наречена историческа. А до какво ще доведе тя като отражение в душата на Путин, ревния конкурент на Тръмп в тяхното боричкане за титлата “най-влиятелен на света”, предстои да видим и то скоро.

Може би двамата ще на(д)градят това ръкостискане в Сингапур с прегръдка във Виена, която в Русия да си тълкуват като узаконяване на “Крим наш” срещу “Ким ваш”?