Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE / RL) обявява плановете си да стартира новинарски услуги в България и Румъния в опит да обогати медийния пейзаж  в двете страни.

И в двата случая става дума за завръщане на RFE / RL: предаванията  за България приключиха през 2004 г., а в Румъния през 2008 г.

“Надяваме се по-специално, че нашето покритие, осъществено от местни журналисти, ще помогне за развитието на свободната преса, ще насърчи демократичните ценности и институции и ще информира за дискусиите в двете страни за тяхното място в НАТО, ЕС и други организации. Очакваме с нетърпение да си сътрудничим с местните независими медии и гражданското общество. ”

Програмите на Свободна Европа бяха шестчасови, в останалото време на същите честоти се излъчваше Класик ФМ.  Програмата  получи лицензия веднага, щом започна процес на лицензиране след приемането на Закона за радиото и телевизията. Преди това в годините на демокрацията радиото е работило с разрешенията, издавани от държавата.

През 2003 г. Американският конгрeс решава да прекрати финансирането на  езиковите редакции на държавите, които ще бъдат приети в НАТО. От 2004 г. Радио  Свободна Европа  прекратява излъчване на български език, а на УКВ честотите в България стартира Радио  Нова Европа  – после Зи-Рок –   и така се стига до днешните два Зи- Рок-а, или поне единият от двата.

По повод днешното съобщение доста хора си спомниха, че още през 2004 г. прекратяването на дейността на Свободна Европа изглеждаше прибързано, а овладяването на честотите  и трансформацията Свободна Европа – Нова Европа – Зи Рок е учебникарска история за българския преход и царското време, когато медиите “били най-свободни” – но най-свободни привидно –  защото резултатите стават ясни с известно закъснение във времето (като спирането на лицензирането, триковете с честотите и издаването на временни бележки за излъчване – та до днес и до двата Зи-Рок-а).

Решението за възстановяване на новинарските емисии на РСЕ на български  език не ми се струва да е повод за радост. Възстановените новинарски емисии на Радио Свободна Европа  са  симптоматика за проблем.

От 11 години България е държава от ЕС, обвързана от договорите, в които са обявени ценностите на Съюза –

Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.

Но къде са ценностите  и върховенството на правото в превзетата държава – и наистина ли  сме  общество, неспособно самостоятелно да гарантира  независими и безпристрастни медии.  Това е проблемът.

Възстановените новинарски емисии могат да имат положителна роля, ако – както очакваме – утвърждават стандартите на качествената журналистика – но те не решават проблема.

На 19 февруари 2018 г.  от сайта на Нова телевизия научихме следното:

MTG подписа споразумение за продажбата на своя дял от 95% в Нова Броудкастинг Груп в България на PPF Group – чешко инвестиционно дружество, собственост на Петр Келнер. Сделката оценява 100% от бизнеса при стойност на дружеството в размер на 185 млн. евро и е част от продължаващата стратегическа трансформация на MTG от традиционен национален ефирен ТВ оператор в глобална дигитална развлекателна група.

Нова Броудкастинг Груп (NBG) e най-голямата мултиплатформена медийна и технологична компания на българския пазар  и се състои от 7 ТВ канала и 19 онлайн бизнеса. Продажбата [..] трябва да бъде одобрена от регулаторни органи, като се очаква да бъде приключена през първата половина на 2018 година.

Превърнахме Нова Броудкастинг Груп във водещата комерсиална медийна група в България с дял от активната зрителска аудитория в размер на 33% и собственик на едни от водещите дигитални брандове в страната.

Келнер купува 95 на сто от MTG и 5 на сто от Щосел.

На 22 май антимонополният регулатор най-накрая образува производство, но само три дни по-късно реши да започне задълбочено проучване на намерението на PPF да придобие “Нова” и “Нетинфо” – със смущаващи аргументи (значителният опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения), писа Капитал.

Решението на КЗК относно продажбата на Нова телевизия  стана известно днес.

Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването на контрол от страна на ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия върху дейността на „Нова Броудкастинг Груп” АД, и индиректно върху нейните дъщерни дружества „Нет Инфо“ АД и „Агенция Ева“ ООД.

При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.

Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж.

Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.

По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори.

С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.

• тя става известна заедно със забраната за придобиването на ЧЕЗ и
• тя става известна малко преди ЕК да оповести решението си за придобиването на Теленор-България  от същия кандидат-купувач.

MTG е изненадана от решението и ще го разгледа допълнително, преди да реши какви следващи стъпки да бъдат предприети, се съобщава на сайта на Нова телевизия.

На 19 февруари 2018 г.  от сайта на Нова телевизия научихме следното:

MTG подписа споразумение за продажбата на своя дял от 95% в Нова Броудкастинг Груп в България на PPF Group – чешко инвестиционно дружество, собственост на Петр Келнер. Сделката оценява 100% от бизнеса при стойност на дружеството в размер на 185 млн. евро и е част от продължаващата стратегическа трансформация на MTG от традиционен национален ефирен ТВ оператор в глобална дигитална развлекателна група.

Нова Броудкастинг Груп (NBG) e най-голямата мултиплатформена медийна и технологична компания на българския пазар  и се състои от 7 ТВ канала и 19 онлайн бизнеса. Продажбата [..] трябва да бъде одобрена от регулаторни органи, като се очаква да бъде приключена през първата половина на 2018 година.

Превърнахме Нова Броудкастинг Груп във водещата комерсиална медийна група в България с дял от активната зрителска аудитория в размер на 33% и собственик на едни от водещите дигитални брандове в страната.

Келнер купува 95 на сто от MTG и 5 на сто от Щосел.

На 22 май антимонополният регулатор най-накрая образува производство, но само три дни по-късно реши да започне задълбочено проучване на намерението на PPF да придобие “Нова” и “Нетинфо” – със смущаващи аргументи (значителният опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения), писа Капитал.

Решението на КЗК относно продажбата на Нова телевизия  стана известно днес.

Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването на контрол от страна на ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия върху дейността на „Нова Броудкастинг Груп” АД, и индиректно върху нейните дъщерни дружества „Нет Инфо“ АД и „Агенция Ева“ ООД.

При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.

Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж.

Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.

По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори.

С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.

• тя става известна заедно със забраната за придобиването на ЧЕЗ и
• тя става известна малко преди ЕК да оповести решението си за придобиването на Теленор-България  от същия кандидат-купувач.

MTG е изненадана от решението и ще го разгледа допълнително, преди да реши какви следващи стъпки да бъдат предприети, се съобщава на сайта на Нова телевизия.

Стана известно решението на Съда на Англия и Уелс по делото Клиф Ричард срещу БиБиСи и полицията на Южен Йоркшир (Richard v The British Broadcasting Corporation (BBC) & Anor [2018] EWHC 1837 (Ch) (18 July 2018). 

Сър Клиф е известен музикант в началото на 70-те. През 2014 г.   той става обект на разследване от страна на полицията във връзка с твърдения за  сексуално престъпление.  Би Би Си  разбира за разследването от поверителен източник и се обръща към SYP (полицията), от която разбира и за планирано претърсване на дома на сър Клиф.    BBC  отразява претърсването и разследването. През 2016 г. е обявено, че няма да има обвинения.

Сър Клиф твърди, че има незаконна намеса в личния му живот.

През май 2017 г. сър Клиф стига до споразумение с  полицията, която   се извинява и   заплаща на Сър Клиф обезщетение в размер на 400 000 паунда и разноски.

Би Би Си продължава да се противопоставя на твърдението, че има нарушение.

При тези обстоятелства съдът търси отговор на следните въпроси:

а) Сър Клиф има ли разумно очакване за неприкосновеност на личния живот във връзка с информацията, публикувана от Би Би Си ? Има ли нарушение на правата му по член 8 ЕКПЧ?

б) Ако е така,  как правата на член 10 на Би Би Си (свобода на изразяване)   трябва да бъдат балансирани спрямо правата на член 8 на Sir Cliff и по-специално има ли обществен интерес от публикуването на  съответната информация?

Балансът

Съдът се позовава на решението Campbell срещу MGN Ltd [2004] 2 AC 457, по-специално  че нито една от разпоредбите няма предимство пред другата,  трябва да се вземат под внимание основанията за намеса или ограничаване на всяко право и да се приложе тестът за пропорционалност.

Подчертава се “задължението” на пресата да докладва за въпроси от обществен интерес (решението Sunday Times срещу Великобритания (1979) 2 EHRR 245):

 Освен това макар средствата за масово осведомяване да не превишават границите, налагани в интерес на доброто правораздаване, те трябва да предоставят информация и идеи по въпроси  от обществен интерес. Не само медиите имат задачата да предават такава информация и идеи, обществеността  има право да ги получава.

Подобно е и решението на ЕСПЧ по дело Axel Springer в параграф 79:

 Съдът многократно е подчертавал съществената роля на пресата в демократичното общество, макар че пресата не трябва да превишава определени граници, особено по отношение на защитата на репутацията и на правата на другите, въпреки че задължението й е да даде – по начин, в съответствие с нейните задължения и отговорности – информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес. Не само пресата има задачата да предаде такава информация и идеи, но  и обществото има право да ги получи.

За оценка на баланса съдът прилага стриктно указанията на ЕСПЧ по решението  Axel Springer   – параграф 89  (под заглавието “Критерии, приложими за балансиращото упражнение”). Какво казва съдът за преобладаващия обществен интерес:

Няма общо определение за обществен интерес. Той включва, но не се ограничава до:

•  разкриване на престъпление;
• отразяване на  значимо антисоциално поведение;
• разкриване  на корупция или несправедливост;
• разкриване на значителна некомпетентност или небрежност;
• защита на  здравето и безопасността на хората;
• предотвратяване на  подвеждането на хората от   изявление или действие на отделно лице или организация;
• разкриване на информация, която помага на хората да разбират по-добре или да вземат решения по въпроси от обществено значение.

Колкото по-голяма е намесата в личната сфера, толкова по-голям е общественият интерес, необходим за оправдаването й.

Заключението

В заключение и след претегляне на аргументите съдът решава, че BBC носи отговорност пред сър Клиф Ричард за нарушаване на правата му на личен живот.   Би Би Си трябва да заплати общо  обезщетение  в размер на £ 210 000.

След решението Кембъл  това е второто много подробно британско решение, от което ще се извеждат стандарти за баланса на чл.8 и чл.10. За разлика от решението Кембъл тук вече много голяма роля имат критериите на ЕСПЧ.

След няколкодневно колебание и вчерашния рязък завой на северната ни съседка към безумно високите европейски борсови цени на електроенергията днес тя премисли и пак пое трудния, но славен път към истината. Ето как изглежда този феномен:

Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Решенията спрямо България към месец юли 2018 г.  са в следните области:

• Цифров единен пазар

Комисията реши днес да изпрати официални уведомителни писма до България и още 16 държави членки с цел осигуряване на пълното транспониране в националното право на първият законодателен акт на равнище ЕС в областта на киберсигурността. С Директивата за мрежова и информационна сигурност (Директива за МИС; Директива 2016/1148/ЕС) се цели да се постигне еднакво високо равнище на сигурност на мрежите и информационните системи в целия ЕС. Държавите членки трябваше да транспонират Директивата за МИС в националното си право до 9 май 2018 г.

• Околна среда

Комисията изпраща допълнително официално уведомително писмо на България във връзка със системни пропуски на страната при прилагането на законодателството на ЕС за опазване на природата. С Директивата на ЕС за птиците (Директива 2009/147/ЕО) и Директивата на ЕС за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО на Съвета) се установява мрежа на равнище ЕС от защитени зони „Натура 2000“. В България кумулативното въздействие от съществуващите и одобрените планове и проекти върху зоните по „Натура 2000“ систематично не е било вземано предвид и извършването на много промени, представляващи сериозна заплаха за постигането на природозащитните цели, е били разрешено независимо от наличието на такава заплаха.

• Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП

Комисията реши да изпрати официални уведомителни писма на 27 държави членки, сред които и България, във връзка със съответствието на националното им законодателство и практики с правилата на ЕС относно признаването на професионалните квалификации (Директива 2005/36/ЕО, изменена с Директива 2013/55/ЕС).

• Миграция, вътрешни работи и гражданство

Комисията реши да изпрати официални уведомителни писма на България и още 13 държави членки за това, че не са съобщили за приемането на национално законодателство за цялостното транспониране на Директивата за резервационните данни на пътниците (Директива 2016/681), която държавите членки трябваше да транспонират в националното си законодателство до 25 май 2018 г.

• Мобилност и транспорт

Комисията призова България и Полша да транспонират изцяло европейските правила относно инфраструктурата за алтернативни горива (Директива 2014/94/ЕС). Тези две държави членки трябваше да са транспонирали тази директива най-късно до 18 ноември 2016 г., но според службите на Комисията не са транспонирали някои от оперативните разпоредби преди посочената дата.

Стана известно заключението на Генералния адвокат Евгени Танчев по дело C‑216/18 по преюдициално запитване от Висш съд – Ирландия в рамките на дело PPU  Мinister for Justice and Equality срещу LM.

1.        Настоящото преюдициално запитване се вписва в контекста на развитието и реформите в полската съдебна система, които водят до приемането на 20 декември 2017 г. на мотивирано предложение от страна на Европейската комисия, с което тя приканва Съвета на Европейския съюз да констатира на основание на член 7, параграф 1 ДЕС наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Република Полша на една от общите ценности на държавите членки, посочени в член 2 ДЕС, а именно: на принципа на правовата държава(3) (наричано по-нататък „Мотивираното предложение на Комисията“).

2.        Ако предвидената в член 7 ДЕС процедура приключи, т.е. на Европейският съвет констатира тежко и продължаващо нарушение от страна на държава членка на ценностите, посочени в член 2 ДЕС, тази процедура позволява спирането на някои права, които съответната държава членка черпи от Договорите. Подобна процедура никога не е била започвана, а още по-малко приключвана. Мотивираното предложение на Комисията съставлява първият опит в този смисъл, но до настоящия момент Съветът не е приел решението, за което е бил приканен с това предложение.

3.        В рамките на настоящото дело по отношение на ответника в главното производство L. M. са издадени три заповеди за арест от страна на полските съдилища. Ответникът твърди, че   съществува риск да не бъде проведен справедлив съдебен процес в Полша, и поддържа, че този риск не допуска предаването му на полските съдебни органи.

4.        По силата на принципа на взаимно признаване обаче държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест.

5.        Въпреки това, в решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 98), Съдът приема, че когато изпълняващият съдебен орган установи, че по отношение на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, е налице реален риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), изпълнението на европейската заповед за арест се отлага.

9.        В рамките на настоящото дело основното право, на чието нарушение издирваното лице твърди, че е жертва в издаващата държава членка, не е забраната за нечовешко или унизително отношение, която се разглежда в посоченото решение Aranyosi и Căldăraru, а както видяхме по-горе: правото на справедлив съдебен процес.

До Съда е отправен въпросът дали за да може да възникне задължение за изпълняващия съдебен орган да отложи изпълнението на европейска заповед за арест, той трябва да установи, от една страна, че са налице недостатъци на полската съдебна система, съставляващи реален риск да бъде нарушено правото на справедлив съдебен процес, и от друга страна, че заинтересованото лице е изложено на подобен риск, или е достатъчно изпълняващият съдебен орган да установи съществуването на недостатъци на полската съдебна система, без да е нужно да проверява дали те могат да засегнат заинтересованото лице.

Заключението

По причини, изложени в текста, между които и фактът, че Европейският съд по правата на човека забранява на договарящите страни да експулсират дадено лице, когато в страната, в която се изпраща лицето, то ще бъде изложено на реален риск да бъде изложено не само на противоречащо на член 3 от ЕКПЧ третиране  или на смъртна присъда в нарушение на член 2 от ЕКПЧ и на член 1 от Протокол № 13 към ЕКПЧ, но също така и на флагрантен отказ от правосъдие в нарушение на член 6 от ЕКПЧ  – ГА приема, че  е възможно риск от нарушение на член 47, втора алинея от Хартата да породи задължение за отлагане на изпълнението на европейска заповед за арест.

 Трябва ли всяко нарушение на член 47, втора алинея от Хартата, независимо от неговата тежест да доведе до отлагане на изпълнението на европейската заповед за арест?

85.      Предлагам да се възприеме установеният от Европейския съд по правата на човека критерий и да се счита, че изпълнението на европейска заповед за арест се отлага единствено при наличие на реален риск от флагрантен отказ от правосъдие в издаващата държава членка.

Как се квалифицира липсата на независимост и безпристрастност?

93.      Все пак ще подчертая, че липсата на независимост и безпристрастност на даден съд може да се разглежда като съставляваща флагрантен отказ от правосъдие само ако е толкова съществена, че заличава изцяло справедливия характер на съдебния процес.

133. Предвид изложените съображения предлагам на поставените от High Court (Висш съд, Ирландия) въпроси Съдът да отговори следното:

1)      Член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган е длъжен да отложи изпълнението на европейска заповед за арест, когато установи не само че е налице реален риск от флагрантен отказ от правосъдие поради недостатъци на съдебната система на издаващата държава членка, но и че лицето, по отношение на което е издадена тази заповед, е изложено на подобен риск. За да може нарушение на правото на справедлив съдебен процес, установено в член 47, втора алинея от Хартата, да съставлява флагрантен отказ от правосъдие, е необходимо това нарушение да бъде толкова сериозно, че да заличава основното съдържание на правото, което тази разпоредба защитава. За да определи дали заинтересованото лице е изложено на разглеждания риск от флагрантен отказ от правосъдие, изпълняващият съдебен орган трябва да вземе предвид конкретните обстоятелства, които се отнасят както до това лице, така и до престъплението, във връзка с което се провежда наказателно преследване срещу него или за извършването на което лицето е осъдено.

2)      Когато изпълняващият съдебен орган установи наличието на реален риск от флагрантен отказ от правосъдие в издаващата държава членка, той е длъжен да поиска от издаващия съдебен орган на основание член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, необходимата допълнителна информация, що се отнася евентуално, от една страна, до законодателните промени, осъществени след датата на издаване на документите, с които изпълняващият съдебен орган разполага, за да установи съществуването на реален риск от флагрантен отказ от правосъдие, и от друга страна — до особеностите, свързани с лицето, по отношение на което е издадена европейската заповед за арест, или до естеството на престъплението, във връзка с което се провежда наказателно преследване срещу него или за извършването на което лицето е осъдено.

Юли е, някои от нас вече са нагазили (поне) до коленете в прекрасната лятна ваканция, а други все още тръпнат в очакване. А дали не ви се чете нещо леко, детско и морско за настроение? И по възможност да не е от задължителния списък? Ако е така, опитайте „Алеа Аквариус. Повикът на водата“ (изд. „Емас“) от немската...

Американската компания Blue Origin в сряда проведе поредното успено изпитание на своя суборбитален космически кораб New Shepard. По информация от съобщение в Твитер от Blue Origin.

Астрономи от САЩ са открили 12 нови спътника на Юпитер и по този начин , общото количество на известните досега спътници достигна 79.Откритието е направено от група астрономи под ръководството на Скот Шепард от Научния институт Карнеги

Из Съобщение на Европейската комисия за медиите от 19 юли 2018 г.:

От сайта на парламента –

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Както ще установите,  с пар. 25 и следващите се предлагат изменения в десетки други закони.  В голяма част от тях препратката към Закона за защита на личните данни се заменя с  „изискванията за тяхната защита“, но в някои закони има и по-обстойни промени.

Мотивите започват необичайно, с теоретична рамка – четвъртата индустриална революция

Всеобхватната дигитализация на света около нас, известна още като „4-та индустриална революция“, налага цялостно преосмисляне на подходите към защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Целите на проекта са описани така:

Целите на законопроекта са насочени към осигуряването на ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава – членка на ЕС, във връзка с въвеждане в националното законодателство на законодателен акт (директива) на ЕС, с който се определят особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.

Какво съдържа проектът:

С проекта на закон се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни.

и в частност:

Актуализиран понятиен апарат: Регламентът значително разширява досегашния понятиен апарат в областта на защитата на личните данни. С предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680.

Регистрация на администратори: от 25 май 2018 г. отпада задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни. Това обстоятелство е отчетено в проекта на законови изменения и допълнения, като е предложено отменяне на досегашните текстове, уреждащи задължителната регистрация като администратор на лични данни.

Особени ситуации на обработване на лични данни: законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения, като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване; обработване на лични данни в контекста на трудови/служебни правоотношения; законово регламентиране в специални закони на публичния достъп до ЕГН; изключване на данните на починали лица от кръга на личните данни.

Административни санкции на публични органи: не се предвижда разграничаване в санкционния режим при нарушение на правилата за защита на личните данни между публични и частни администратори.

Подзаконова уредба: с оглед на голямото разнообразие на материята, уредена с Общия регламент, съответно със ЗЗЛД, в предложените промени е предвидена законодателна делегация за приемане на подзаконови актове, като наредба в областта на сертифицирането, както и ненормативни документи, като например минималните изисквания при систематично мащабно видеонаблюдение на публично достъпни зони, както и по отношение на автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилиране.

Този роман си закупих от книжарница Хеликон на главната в Габрово. Тъкмо бях изчела Ние срещу всички, навън ръмеше и очаквах с любопитство какво ще намеря да захвана. Защо се спрях точно на тази книга ли? По три причини. Първата – корицата ме грабна. Не е типичната, стандартна, леко скучна корица, напротив. Провокативна е. Втората – български автор, когото не познавам, при това издаден от Жанет 45. Найс. И трето – човекът от книжарницата бе много мил, поразговорихме се и той ми я предложи. Рядко попадам на отзивчиви без да са досадни, пък и чели книжари.

М, да. Още една, четвърта причина – самата аз съм имала периоди на чудене за произхода, рода, семейството.

Да, в този блог споделям само за книгите, които искрено са ми харесали. За Моята кръв я изчетох от любопитство и с любопитство. Хареса ми историята. Но не знам дали бих я препрочела. Хубаво е, че я е написал Росен Сеновски. Искрена е. Но и малко маниерна ми идва, най-вече с историите вметнати за риболова, които явно авторът е искал много да са там, а за мен бяха излишни.

Основната част на романа е разделена на три – три времеви периода. За Кадирхан и Серафима, по турско време. Поне за мен тази част бе най-любопитна и откровена. Втората е за Мина в началото на 19-ти век. Третата е във времето на соц-а. И леко разочарование за края, поне при мен. Сякаш търсенето на корените остана недоразкрито, въпреки лъкатушещите истории.

Ще подаря романа на следващата библиотека, в която отида.

These airplanes have been made by children from The Group for Kid’s Theater “Camel”. The Group for Kid’s Theater “Camel” was established by a group of professionals who make performances with puppets and carry out projects to develop the imagination, creativity and art art skills for the kids between 7 and 90. They have conducted kids’ workshop for...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-sreshtata-tramp-putin-rusiya-e-dovolna-svobodniyat-svyat-e-v-tezhka-kriza

Денят 16 юли 2018 година, когато в Хелзинки американският президент Доналд Тръмп, чрез участие в една оперетна среща, легитимира пред света извършените престъпления и във вътрешен, и в международен план, на Владимир Путин и неговата шайка, може би ще остане в историята на модерния демократичен свят като Ден на Големия Позор.

Освен ако не остане като Ден на Голямата Простотия.

Аналогията с Мюнхен 1938, когато британецът Чембърлейн и французинът Даладие в името на мира отвързаха ръцете на Хитлер, сама се натрапва. Още повече се натрапва обаче тази с Пакта за ненападение Молотов – Рибентроп от 1939 и тайният протокол, който даде пряк старт на ужасната катастрофа, наречена Втора световна война.

Какво ни е приготвил сега чичко Путин – нормално би било да се запитат нормалните хора.

Да, не се заблуждавайте, тази работа с брилянтно преминалата среща Путин – Тръмп, както я оценяват в Русия, няма да ни се размине. Прекалено много се зарадваха както самият Путин, така и неговият пророк Сергей Лавров. А това е, защото не краят на световното по футбол, както смятаха някои, а именно политическият мач в Хелзинки развързва ръцете на кремълския император-самодържец за нови подвизи.

Какви ще бъдат те, ще видим съвсем скоро – ако не до няколко дни, то до няколко седмици. Защото, нали се сещате, подобна знакова победа на руската дипломация не може да не бъде затвърдена с някоя още по-знакова победа на руското оръжие. Иначе би било жалко за похарчения мисловен барут.

Някои казват – не може да се правят аналогии на ситуацията сега с тази в края на 30-те години на миналия век, Путин не е Хитлер, а и светът е различен.

Айде, бе! Путин си е точно Хитлер, макар в условията на различен свят. Инстинктите му са същите, наглостта му е същата, безумието му е същото; кремълската пропагандна машина владее руската тълпа дори по-добре, отколкото онази на Хитлер владееше немската; руснаците се чувстват сами срещу света, защото смятат, че са притиснати със санкции от него, точно както германците навремето се чувстваха сами и притиснати от Версайския договор.

Приликите са много, разликите – малко.

Да, на срещата в Хелзинки между Путин и Тръмп няма подписано споразумение, но това добре ли е или зле – след като никой не знае какво в действителност са се договорили тия двамата синковци.

На всичкото отгоре, Путин отдавна е доказал, че споразумение изобщо не му трябва, за да направи или да не направи нещо гадно. На него не му пука за каквито и да било хартийки, освен ако не са изцяло в негова полза. Но дори когато хартийките са изцяло в негова изгода, пак не му пука и ги нарушава, щом реши, че ползата му е друга.

Искате доказателства ли? Ами знаете ги – просто си ги припомнете. Договорът от 1994, Будапеща, според който Украйна предава ядрените си оръжия на Русия, в замяна на което Русия, заедно със САЩ и Великобритания, става официален гарант за украинския суверенитет и териториална цялост. Е, наистина, цели 20 години руснаците удържаха хищническите си щения, преди да окупират Крим и Донбас – направо живи да ги оплачеш за душевните мъки, преживени през това време…..
А какво да кажем за споразумения за химическите оръжия, по които Русия е страна. Газови атаки в Сирия, газови атаки в Лондон – и Кремъл все невинен, дълбоко учуден, с поглед, който пита „кой ми сра в гащите”. Но, въпреки тази вечна невинност, пак се намира някой да атакува някъде по света с газ, за да може хем да свърши добра работа в руска полза, хем после да я обвини лъжливо пред международната общност – а когато се докаже, че нищо такова не може да се докаже, Русия да излезе чиста…..

Впрочем, знаете ли, че още през 20-те години на миналия век Германия построява в Русия торови заводи, които произвеждат тонове химическо оръжие. Да, през 1923-та болшевиките молят Берлин за пари, с които да купят оръжия. Срещу това се наемат да построят заводи за производство и полигони за изпитание на забранени от Версайския договор оръжия на своя територия, включително химически. Договорът е подписан в Москва, а в инструкция към него Лео Троцки и Михаил Калинин отбелязват, че произведеното химическо оръжие ще се доставя по равно на руската и немската армия. Заводът, който произвежда хлорин и фосген, е построен край Самара, а за ръководител на проекта Фриц Хабер, водещият немски специалист в тази материя, препоръчва Дитрих Столценберг и той наистина оглавява програмата.

Та такива ми ти работи с химията на договорите и руската химическа невинност.

Но същото е и с договорите за неразпространение на ядреното оръжие. Поради факта, че, особено напоследък, руснаците твърде стриктно ги спазват, руските съюзници Северна Корея и Иран се изтрепаха да проявяват мъжество и сами да напредват в тази иначе непосилна за тях технология.

Отвъд това имаме и международните договори за въздухоплаването, поради спазването на които падат отстреляни от руснаците самолети, барабар с пътниците в тях; имаме безброй споразумения за борба с тероризма, но Русия пряко или косвено се оказва свързана с почти всеки значим терорист и терористично движение по света…..

Изобщо – договори за нарушаване да искаш.

Освен това отдавна е ясно, че Путин възприема като подкрепа за себе си и агресивната си политика всяка чужда стъпка или действие, които не го заклеймяват пряко за престъпленията му. Точно затова той и Лавров са толкова радостни след срещата в Хелзинки. Дори самото нейно провеждане беше вече победа за тях, а какво остава за начина, по който Тръмп публично повярва на Путин за ненамесата на Русия в американските избори и нападна собствените си хора, като ги обвини в „лов на вещици”.

В интерес на истината, колкото и да ми е неприятно да го кажа, на тази среща Тръмп се показа или като голям глупак, или наистина като вербуван от КГБ руски агент, който се среща с водещия си офицер, както писа малко по-рано Джонатан Чейт в „Ню Йорк магазин”. В първото не вярвам, във второто не ми се ще да вярвам – но трета опция не виждам.

Няма как твоето разузнаване да ти казва, че има руска намеса в изборите, а ти да твърдиш, че вярваш повече на Путин, който бил „изключително силен и мощен” в отричането. Ами той Путин „силно и мощно” отрича и анекса на Крим, твърди, че това е резултат на референдум, обаче кой в съвременния свят му вярва. Освен Тръмп, де.

А какво да кажем за предложението на Путин, определено от Тръмп като „невероятно” – специалният прокурор Робърт Милър да изпрати на руснаците заявка за разпит на хората, които подозира за намеса във вътрешните работи на САЩ, а самите руснаци ще ги разпитат и ще дадат своя отговор.

Луда работа – Тръмп се захласва по това идиотско предложение, сякаш не знае какво отговориха руснаците на такава заявка за разпит, изпратена от Великобритания след убийството на Литвиненко.

Ама може и наистина да не знае, човекът – като го гледам колко е сериозен в доверието си към кремълския император, имам чувството, че току ще се сгъне и коленичи пред него с благоговение. А насаме може и наистина да се е сгънал, кой да ти каже…..

В края на краищата, какво прави самият Тръмп като личност мен не ме интересува, интересува ме обаче фактът, че като президент на САЩ той е своеобразен лидер на свободния свят, а не се държи като такъв. И то изначално.

Вместо да отвърне ясно на желанието за среща, че такава не може да има, докато Кремъл продължава да нарушава международното законодателство, заради които е обект на международни санкции, Тръмп отива недобре подготвен на напълно безсмислена от американска гледна точка среща, с която само придава на Русия повече тежест, отколкото тя реално има.

Вместо да се вслуша в зумите на умния сенатор Джон Маккйен, който посъветва Тръмп от позицията на силата да обясни на Путин, че Русия ще плати висока цена за продължаващата агресия срещу САЩ и световните демокрации, Тръмп подви опашка и практически прехвърли вината за лошите отношения с Русия на нас, гражданите на свободния свят, които се страхуваме от Русия и искаме тя да бъде озаптена.

Вместо срещата поне да завърши с документ, в който Русия се задължава например да изведе незаконните си войски от Приднестровието, Украйна, Грузия и другаде, както поиска НАТО само няколко дни по-рано, Тръмп се лигави на Путин и го потупва приятелски, докато ругае своите собствени разузнавачи. Вместо…..
Но какво ли разбирам аз от международна политика – вероятно ако разбирах, щях да съм богат като Тръмп, а не беден като себе си. Виж, Путин явно разбира, щом е по-богат дори от самия Тръмп – видно от унизителното императорско снизхождение, което руският самодържец проявява към президента на United States of America.

След този 16 юли в Хелзинки, вече е ясно, че Свободният свят се намира наистина в тежка криза. И трябва да чакаме атаки, които да го подкопаят още.

Забележка:  

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Козата се превърна в патриотична кауза, както се вижда от опълчението на патриоти, бранещи козите на една възрастна жена като прохода на Шипка от европейските козеубийци. Този печален факт илюстрира ефекта от чумата, поразила българските медии тъкмо в периода, когато преходът уж трябваше да е приключил с прекрачването на България в ЕС и НАТО. Успокоени от приобщаването ни към развития богат свят, приспани от един фалшив цар, призовал към разоръжаване на гражданското общество ( и на медиите като негов съюзник – помните ли, че Сакскобургготски надменно отказваше интервюта на български журналисти?), българите повярваха в автоматичния полет на самолета ни към хоризонтите на просперитета и оставиха да си лети на автопилот – за радост на неговите манипулатори.

Днес берем отровните плодове на популизма, който с лекота успява да зарази широки слоеве от хората в България с измислици за джендъри и прочее караконджули, които хитро се опитват да ни пробутат педофилията с цел да унищожат българщината. С какво разказвачите на тази страшна приказка са по-различни по своята примитивна абсурдност от защитниците на козата? 

Задава се и патриотична битка в защита на българския лев от лошата европейска единна валута. Ако рекат, мегапатриотите ще си намерят достатъчно последователи и за въвеждане на китайския юан заради българските корени в древен Китай. 

Кой зарази българските медии с фалшив патриотизъм дотолкова, че мерителите на българското свободно слово от година на година отбелязват в разни чужди лаборатории, че то е все по-поразено до поразителните нива на неговото мъждукане по стандартите на някои африкански диктатури? 

Вчера вицепремиерът Каракачанов, сякаш пада от небето самият той и не познава причинно-следствената връзка от личен опит на приносител на информационни зарази, се разгневи, че фалшификатори на информацията му мътят управленската вода с твърдения за тайни кацания в България на военни самолети с мигранти на борда. Нека не се чуди и гневи, трябва първо себе си да види в медийното огледало.

Някой написал в интернет, че мигранти заразяват родните кози със злодейски подхвърлена минерална вода и тази глупост цъфва в заглавия на в. “Труд”. В случая обаче на патриотите не им изнася да им се вменява, че допускат мигранти въпреки оградите и дори тайно заговорничат със Запада да бъдем снабдявани по въздуха с окаяни (не)човешки същества като преносители на чума по дребния добитък. 

Защо толкова много българи вярват на подобни измислици? Как защо, защото е възможно политици, като Каракачанов, да си построят възхода изцяло върху лъжата за апокалиптичната мигрантска вълна, която всеки момент щяла да ни залее. Той и подобията му пренесоха тази информационна чума с такъв успех, че премиерът Борисов, възприемчив за всякакви фантасмагории, стига да му носят популярност, реши да блесне в навечерието на миналите парламентарни избори с приказки за опасност от 10 милиона мигранти, готови всеки момент да ни прегазят.

Трагедията на обърканото българско стадо е в това, че неговите лъжливи овчарчета  не само не биват разпознати като преносители на информационната чума, но и са възнаграждавани с високи рейтинги и електорални победи над всеки глас на здравия разум. Така бацилът на внушенията за всякакви небивалици се възпроизвежда. Уж големи подигравки паднаха за една българска трансгранична крава, заплашена от умъртвяване заради страх от пренасяне на болести, но тази податливост към патриотични интерпретации спрямо кравата Пенка вече се пренесе с кравешки възторг и върху каузата с козата ( на баба Дора).

Недоверието на домораслите ни “традиционалисти” към Европа и новостите, идващи от нея, не е от вчера. Прабаба ми, европейка по манталитет ( родена в Прага, потомка на баба и дядо французи по нейните думи) разказваше със смях, че нашенците веднага обявили за “обратни” италианските войници, които видели да се разхождат в София след Първата световна война с “гривни”, те. с ръчни часовници. С други думи убедеността ни, че нашите потури са свещена крепост на българщината, е база, върху която паразитира и днешният “консерватизъм” на състезателите по ( антиевропейски) популизъм в българската политика. 

Какво може да се направи срещу това? Ето една новина, дано да не се окаже фалшива. https://pressroom.rferl.org/a/rferl-expands-to-romania-bulgaria/29374397.html

“Радио “Свободна Европа” се завръща в България след 14-годишно отсъствие. В официално съобщение президентът на медията Томас Кент анонсира, че възнамерява да помогне за ръста на свободната преса, да промотира демократичните ценности и да поощри информираната дискусия за мястото на България в НАТО, Европейския съюз и други западни организации. “Очакваме да си сътрудничим с местни независими медии и с гражданското общество”, добавя Кент.

Българската редакция на “Свободна Европа” съществува до 2004 г., когато е закрита заедно с отделите в Естония, Литва, Латвия, Словакия.

Миналата година 7 български журналисти предприеха инициатива за връщането на радиото у нас. За целта Асен Йорданов, Люба Кулезич, Огнян Стефанов, Петър Стаматов, Мирослав Иванов, Весислава Танчева и Петър Пенчев изпратиха писмо до Конгреса на САЩ.

Заедно с българската редакция радио “Свободна Европа” възстановява и офиса си в Румъния. 

Медията вече има ангажименти на Балканите със свои бюра в Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна Гора и Сърбия. Освен това има и програма на румънски език за Молдова”. https://dnes.dir.bg/obshtestvo/radio-svobodna-evropa-se-zavrashta-v-balgariya

Share on Facebook

Книгите са живот и могат да носят живот. Това послание стои и зад предстоящото тази вечер представяне на книгата „Лекарство срещу рак“ на габровската поетеса Елена Христова в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ от 18 ч. Изданието съдържа нейните писма до приятелката й Яна Максимова, починала от рак. Всички пари от прадажбата на книгата днес...

Дълго отлагах срещата си с Иън Макюън и неговия шедьовър „Изкупление“ (изд. „Colibri“), но прочетох книгата сякаш за няколко мига. [Поемам си дъх и ставам свидетел на] един безкраен горещ ден в английската провинция през лятото на 1935 година. Кръстопътен ден, в който е концентрирана цяла палитра от човешки емоции. Сесилия Талис не може да търпи приятеля си...

Божества,

Защо ме хвърлихте

На този камък сред звездите

Без да ми оставите

Дори следа

От своето величие?

Тихомир Димитров