Последните дни северната ни съседка се отдалечава от абсолютния лидер в Европа България по показател дневна борсова цена на електроенергията, показват актуалните сравнения. Основната причина за това можете да видите по-долу, след сравнен...

Стоян Радев е една от емблематичните културни фигури на първо място за родната си Варна, но няма да е пресилено да кажем, че същото важи и за България. Той е роден на 21 юли 1969 г. в морската ни столица. В периода 1994-1998 г. учи актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф....

Една читателка реши да излъже в коментарната част на ivo.bg с типичния за русофилите плам. Благодари на руското правителство за райското кътче на Камчия, което се било съхранило благодарение тъкмо на руското правителство.

  Не правителството на Русия, а мафиотският кмет на Москва Лужков корумпира всички по веригата – от правителството на България, през местната и съдебната власт, за да промени статута на резервата rда бъдат излети там огромни количества бетон. Само пътеката покрай комплекса през някога девствената гора е погълнала бетон, с който можеte да се поправи напълно инфраструктурата на околните села, например на село Близнаци.

Две седмици след откриването на комплекса в присъствието на премиера Бойко Борисов на 9 септември 2009 г., московския кмет Юрий Лужков беше брутално отстранен от поста си от президента Медведев и премиера Путин. Изритаха го типично по руски: в нарушение на собствената конституция му прекратиха избираемия мандат с аргумента, че е криминално проявен.

Но делото му в България не само не беше преразгледано, а продължава да обраства с нови гигантомански апендикси.Там строяха и в разгара на курортния сезон, изливайки бетон с бетоновози на самата крайбрежна ивица, газейки демонстративно закона, забраняващ да се строи по това време на годината. Но какво значи това за руската мафия, поверила на др. Станка Шопова, назначена да надзирава интересите й! ( на снимката като шеф на комсомола, издигната лично на поста от Тодор Живков)

Руската част от комплекса е все по-пустеещ  бетониран рай за руснаци, каквито все по-малко се виждат. Огромният покрит стадион, съответните по размери ледена пързалка, лекоатлетическа писта, многобройни игрища и отделни хасиенди ( уж комплексът беше построен за московски деца, да си почиват…) стоят неизползвани през по-голямата част на годината, включително и през лятото.

Провали се и идеята на руснаците да се направят на американци с техен колеж край Камчия по подобие на американския край София. Българите, които се излъгаха да си платят таксата за целогодишно обучение на децата си от повече от 10 000 лева в този руски “колеж” тихомълком започнаха да си ги изтеглят.

В комплекса вече пускат и дори приканват българите да резервират места за почивка. Иначе си стоят надписите с предупреждение към “външни лица” да не влизат. Нацвъкани са навсякъде по километричната ( наистина, много километрична)  ограда . 

Закъсали са го с руските групи и това се вижда от всеки, който всяка година посещава района. А само преди няколко години нахално отказваха на българи резервация в хотелите наоколо, изкупени пак от руснаци…

В резултат на руската господарска инвазия и сговора с местните власти, които вдигнаха цените за наемателите на търговски обекти, комплекса “Камчия” се превърна от “Къмпинг Рай” ( както гласи вехтият надпис пред българската част от комплекса), в най-запуснатия български курорт на Черноморието. Някога в него имаше многобройни магазинчета, механи, стотици бунгала и дори няколко дискотеки. Сега е джунгла с разрушени постройки, каквато няма никъде другаде но крайбрежието на България. 

Контрастът на туземната българска част с мегаломанщината на руския комплекс е не само поразителен, но и унизителен ( за хора, които са все пак повече българи, отколкото чуждопоклонници на тяхната си матушка).

Колониалните ни владетели си отхапаха къс от български райски резерват. Днес тяхната инвестиция на стойност 300 милиона евро пустее като зарязан паметник на краткия петродоларен бум в Русия. 

Руснаците изкупиха де що имаше прилични постройки, но сега и те кънтят на кухо сред унищожения комплекс. Само посадените от редки дървета продължават да се развиват, а върху тях ( например пред хотел “Лонгоз”) презрително са написали единствено на руски език названията на вносните видове. Нищо останало не вирее – туризмът мъждука с жалки сергии и няколко примитивни кръчмички покрай реката.

От времето на наглото им “величие” на самия бряг са останали надписите на руски, но вече я няма забраната за Българи да се къпят на техните душове нито указателната табела, че тук е място сама за руски групи. И на продавачките им махнаха надписите от гърдите “продавщица” ( сякаш са имали двойно предназначние и за руснаците е било нужно да се уточнява). Ето актуални снимки от този сезон от плажа, известен като “руски”.

А ето и премахнатата вече табела, но която през 2003 г. се декларираше, че плажът е само за руснаци.

Новият “принос” на руските нашественици в района е чисто пропаганден. “Нощните вълци” са си заболи вимпел край паметника на съветските диверсанти, на който българският надпис е порусначен.

Над всичко това, скрит дълбоко в комплекса от външни погледи, стърчи арогантно паметник на маршал Толбухин, предводителя на окупационната червена армия, заробила България за цели 45 години. В София и другаде неговите бюстове бяха основателно премахнати, но на територията, която са си купили корупционно от български предатели, руснаците го реабилитират на пук на заявената вече българската воля. 

Share on Facebook

Безпрецедентно и стремително потъване в океана на световните интернет рейтинги се наблюдава през последните месеци за любимите (дез)информационни инструменти на фондацията от заглавието. Но нека веднага видим безпристрастните числа и гра...

Певецът, актьор, а вече и писател Джъстин Тимбърлейк обяви в Instagram, че първата му книга Hindsight & All the Things I Can’t See in Front of Me ще излезе на книжния пазар на 30 октомври. Според уебсайта на книгата тя ще даде възможност на читателите да надникнат в креативния свят на Тимбърлейк чрез интимна колекция...

-20%

Е-книга

“Измамата “Сан Стефано”, която месец след появата си продължава да бъде сред най-търсените книги в книжарниците у нас, направи своя електронен дебют. Вече може да се купи и в електронен вариант, което ще е направи достъпна и за любителите на електронния прочит, особено в отдалечени от България места по света.

Дали точно книгата е привлякла интереса на една руска телевизия към автора ( на тези редове също)?

Отказах на ( още една) руска телевизия интервю по наистина обективни причини – просто не съм в София в деня, в който ми предложиха да направят записа. Не е кой знае каква тема, за да й посвещавам отделен текст ( след като вече обясних “казуса” кратко в свой коментар в ivo.bg). Но междувременно разбирам, че и други съмишленици от инициативата за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия  ( МОЧА) са били “изкушавани” с предложение за подобно интервю, реших да обясня защо не бих се снимал за телевизионния канал “Култура”, дори и да бях в столицата на съответната дата.

Колкото пъти съм отказвал подобни предложения на руски медии, толкова пъти след това съм се убеждавал от “готовия продукт”, че съм постъпил правилно. Защото съм избегнал грешката да сътруднича със сценарий, върху който нямам контрол.

В обаждането си по телефона руската журналистка даде всичко от себе си да ме мотивира да участвам в нейния филм, но постигна обратния ефект. Това, че съм ( едва ли не) единственият на различно мнение от всички, с които тя е говорила за МОЧА, само илюстрира обстоятелството що за контакти има в България. Настоявайки да си говорим на руски ( защото знаела, че го владея отлично), тя се оказа напълно адекватна да разбере всичко, което й казах на български. 

На чист български й обясних, че не искам да я свързвам с никого да коментира темата – щом има българския ми телефон ( и се обажда от български номер) значи сама може да потърси “другата гледна точка”. Което тя е направила, както разбирам от разменена поща с мои съмишленици. Написала им е, че иска мнението им по въпроса за “разрушаването” на съветските паметници в България, т.е. за нещо, което ние никога не сме формулирали като “разрушаване” и не случайно държим на формулировката ДЕМОНТИРАНЕ. Пък и точно руснаци да ни се карат за някакво разрушаване на паметници от позицията на една традиция на разрушаването на хиляди църкви и символи на “стария режим”, а след това и на режима на Сталин…”Малко” е нахално, нали.

От краткото представяне на идеята на документалния филм, което рускинята направи в разговора с мен, разбрах, че става дума за мащабна, направо руска по своя размах  идея да се обобщи темата за съветското монументално ( т.е. колониално) наследство в Европа. Екипи на въпросната телевизия обикалят континента с тази цел. 

Кой ли би могъл да финансира такава скъпа телевизионна екскурзия, освен руската държава и с каква ли друга цел, освен със заявената от Путин по време на аудиенцията му с Бойко Борисов в края на май, когато властелинът на Кремъл размаха пръст по въпроса за съветското монументално наследство, споменато в руското комюнике изрично като тези от срещата им в Кремъл? 

Представяте ли си какъв ще бъде резултатът от сравненията за това как в Германия пазят съветските паметници  ( без те да доминират градската среда, както е у нас в София, Пловдив, Бургас и т.н.), докато “неблагодарните българи” ги “цапат”. Нищо, че в Германия тези монументи са издигнати буквално месеци след края на войната по нейните кървави следи, докато в България са монтирани 10 години по-късно по следите на кървавите изстъпления на насилствено съветизираната ни страна, която не само не е воювала срещу СССР, но и не е причинила смъртта на нито един червеноармеец, поддържайки през цялата война дипломатически отношения в Москва.

Тези “подробности”, както знаем, не интересуват вперените в тяхната си “истина” съветски, пардон- руски защитници на “правото” на СССР да окупира България с претенцията, че я освобождава.

Да се участва като “пълнеж” в подобен замисъл е по презумпция съучастие в поредното пропагандно изкривяване на фактите, дори и някои от тях да бъдат споменати. 

Ако някой съмишленик се интересува от мнението ми, препоръчвам едно: участие само в преки предавания на руски телевизии, макар и там да има риск от асиметричността на представяните мнения в полза на тяхната пропаганда, но поне човек може да се изкаже без да вадят думите му от контекста. 

Апропо, не изключвам след серията от примитивни и злобни нападки с обобщения  за “европейското иго”, под което пъшкала България днес, руските пропагандатори да са получили инструкция за по-рафиниран подход със споменаването на “другата  гледна точка”. Тя напълно отсъстваше дори като намек в отвратителния документален буламач на Дария Асламова “България умира тихо” и на Юрий Мамонтов “Българската чушка”.

Може би в Москва са стигнали до прозрението, че с с пълното изкривяване на действителността, компилирайки екстракт от всичко негативно по адрес на европейска България ( фъфлещи беззъби бедняци ровят по кофите, но отговарят на руски пред руските камери; циганчета човъркат бунище и прочее картинки ) води до обратния ефект. 

Пък и руските граждани, притежатели на близо половин милион имота в България, както и стотиците хиляди туристи от Русия, няма как да потвърдят подобни “впечатления” като типични за България.

А и дали самите руски телевизионни зрители все още вярват на негативната пропаганда срещу Запада ( част от която за ужас на Кремъл е и България) в момент, когато социологическите  агенция отчитат умора от подстрекаването към конфронтация с целия свят сред руското население?

Share on Facebook

Младият пловдивски фантаст Николай Пеев ще представи дебютния си роман „Денят на инвикта“ във Варна. След успешни премиери в Пловдив и София авторът ще се срещне и с варненските читатели, а събитието е на 14 август, вторник, от 18:30 ч. в книжна борса „Николови Ритейл“ на ул. „Кракра“ №24. Годината е 3367, а човечеството достига невиждан възход. Силиан...