По-малко от месец беше нужно за това. Истината изплува от вчерашна публикация на американската агенция Блумбърг (Bloomberg), която разказва и показва, как администрацията на президента Доналд Тръмп готви кацата с мед за изхвърлените от п...

Класация на Ozone.bg – 8-14 октомври септември 2018 г. 1. „Живот в скалите“, Мария Лалева, „Книгомания“ 2. „Антирак“, Давид Серван-Шрайбер, „Изток-Запад“ 3. „Потребителското поведение“, Майкъл Соломон, „Изток-Запад“ 4. „Дедпул избива вселената на Марвел“, Далибор Талаич, Кълън Бън, „Студио Артлайн“ 5. „Мечти и кошмари“, Иван Манчев, „Кактус“ Класация на книжарници „Хермес“ – 8-14 октомври 2018 г....

Има един класификатор на икономическите дейности, съкратено КИД. Всяка фирма си има код по този класификатор, чрез него заявява пред света с какво се занимава, какъв е нейният предмет на дейност и пак чрез него се явява на конкурси за поръчки и финансово подпомагане.

Колко хубаво щеше да бъде, ако се направи и един класификатор на политическите дейности, съкратено КПД. Дори самото съвпадение със съкращението за „коефициент на полезно действие“ показва, че според този класификатор ще можем да се ориентираме за идеологическата насоченост на всяка партия, за организационния ѝ капацитет и за ползата от нея. Например код 01 – лява партия. Тук имаме кодове 01.1. – социалистическа; 01.2. – комунистическа; 01.3. – анархистична; 01.4. – ляволиберална; 01.5. – олигархическа и т.н. Удобно. Поучително. Внасящо успокоителна яснота.

Защото в момента яснота няма. От няколко месеца, гледайки ремонтите по софийските улици, се питам: няма ли в България истинска десница – автентична или не, – която да защити десетките фалиращи дребни предприемачи с магазинчета зад тарабите на строежите? Гледката е тъжна. Има заграждения, които стоят вече с години и вътре в тях са пораснали дървета с дебелината на детско краче. Магазините покрай тях са опразнени и запустели, но съм сигурен, че техните собственици не спират да плащат местни данъци и такси за имотите си. Тези предприемачи, тези търговци, които не само че не висят в тежест на социалната система, защото със смелостта и трудолюбието си успяват да изхранват сами себе си и своите семейства, но заедно с това създават по някое друго работно място, за да освободят социалната система от още няколко гърла, плащат десетки такси и лицензи, а на всичкото отгоре формират печалба, която мълниеносно бива облагана с всякакви данъци. Не са ли те социалната база на десните политици?

Ето например, една от партиите с най-големи претенции за автентична дясност – ДСБ – вместо да защитава дребните и средни предприемачи в София, вместо да се бори за интересите на автентичните столични капиталисти, води апаратна игра за референдум против завода за отпадъци – проект, който ако отпадне, ще лиши града от големи суми европейско финансиране. Води битка рамо да рамо със социалистите, ПП Зелените, Глас народен и Движение 21 на Татяна Дончева. Къде тук е дясното? Къде е автентичното?

Къде беше автентичното, когато българската десница се вдигна даже на европейско ниво в защита на екологичните и зелени НПО в Пирин срещу предприемачите, инвеститорите и капиталистите?

Къде остана автентичното, когато една от иконите на „дясното“ – Иван Костов – се изправи в мощна защита на прогресивния данък? И го направи не къде да е, а на „научна“ конференция на профсъюзите. Експозето му така вдъхнови радикалната левица, че с популяризирането му се зае самият сайт „Барикада“. Къде е тук дясното?

Тъжната истина е тази, че борци за идеи и радетели за социално-икономически концепции вече няма. Великите политици са тези, които инвестират в политика, а не онези, които се препитават от нея. Днес политикът, включително и автентично десният, е професионалист като водопроводчика, учителя, шофьора и инженера – тоест, наемник както в лошия, така и в добрия смисъл. Той владее своята професия и търси да прилага уменията си срещу заплащане. Ако не се цани в една партия, ще се цани в друга или пък ще основе „нов проект“; ако не му стигнат сили да политиканства сам, ще търси някого да се коалира. Ако днес е модерно да се вика за свободна конкуренция и свободен пазар – ще вика. Ако утре стане модерно да се защитават права на малцинства – ще защитава. Ако конюнктурата налага да е глобалист и интернационалист – ще бъде. Когато палачинката се обърне и стане модерно да си патриот и националист – и такъв ще се пише. Даже най-старата партия – социалистическата – не може да избегне това изкушение. Вижте ги: днес те претендират за място в консервативното пространство, патриоти са, Нинова тръгна с носия. А не беше ли интернационализмът един от базовите идеологически постулати на социализма? БКП, част от славната история на БСП, не беше сред учредителките на Коминтерна? Нашите социалисти националисти ли са в крайна сметка или интернационалисти? Защото, ако са националисти, не могат да са социалисти, както ако са социалисти, не могат да са националисти. Да изберат едно от двете, защото прекомерното изнасилване на думите отвращава.

Но социалистите не ме интересуват. Моето отношение към тях е най-лесно и съм го определил отдавна – не ме интересуват, стига да не управляват. Защо ли? По лични и морални причини: защото в детството ми направиха опит (слава Богу, неуспешен) да ме възпитават в християнски морал без Христос. А това е антихристовски морал.

При десните е друго. Те все още ме интересуват, защото и аз, може би на инат, продължавам да определям себе си като десен човек – винаги съм давал, не съм искал; не съм получавал заплата, но съм плащал заплати; винаги съм бил влюбен в свободата, истината и справедливостта, но за това май не е непременно нужно да си десен. Мъчно ми е, че десницата, за която съм гласувал и която съм подкрепял повече от 20 години, вече не е десница – или престана да бъде, превръщайки се в нещо друго, или никога не е била.

Знам че за много хора като мен е така, не съм уникален. Но съм решил да не измъчвам повече безсмъртната си душа. Бъдете каквито щете в преследване на власт и лична кариера, скъпи български автентични десни; кичете се с каквито имена желаете и се обличайте във всяка кауза, до която успеете да се докопате, за да ви ръкопляскат във фейсбук. Вижте само, ако ви остане време, разбира се, дали може да се направи нещо за бедните търговци зад тарабите. За тях ми е молбата, защото и те са хора честни и десни. И дайте най-накрая да направим един Класификатор на политическите дейности (КПД), та поне да знаем кой кой е, за какво се бори и за какво има очи да претендира. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

В огромния си труд „Императорът на всички болести“ онкологът Сидхарт Мукхърджи споделя, че ракът е болестта, белязала нашето време. Някога това негово твърдение се запечата дълбоко в ума ми и близо две години по-късно отново ме навести, докато четях „Думата с „Р“ (изд. „Enthusiast“) на Лиса Линч.  Замислих се как всяка епоха действително си има своята знакова гнет – например...

Корнелия Нинова започна кариерата си на партиен лидер с демонстрация на вярност към символа на партията Тодор Живков, на чиито паметник в Правец заведе на поклонение своето ново обкръжение. 

На някои от щастливо усмихнати за снимката другари, като Михаил Миков, Атанас Мерджанов, Янаки Стоилов и Румен Гечев, днес вече не им е смешно. Но не защото внезапно са разлюбили Живков, а поради фактическия им развод с Нинова, за която явно се бяха оженили по сметка. Тя обаче им излезе крива. Както и нейната спрямо девствената преданост на “харема” й.

Чудно “семейство Адамс” живее на Позитано 20. И не е вярно, че това си е негова работа, поради което не трябва да се занимаваме с него. Защото то ни занимава със себе си и (не) можем да си представим какво би станало, ако се домогне до властта отново. Орелът, ракът и щуката ще ни се видят като триединството на светия дух в сравнение с “отбора на Нинова”.

Моята коментаторска работилница не работи със слухове, но изтичането на информация към медиите от партийната централа на БСП не може да бъде окачествено като слух. Това е част от вътрешновидовата война и военните коментатори имат всички основания да я вземат насериозно. Например по отношение на заявката някои мастити другари да бъдат прогонени от партията, а не просто от постовете си.

Запълването на”дупката” в центъра на Варна от др. мултимилионер Георги Гергов с държавни пари на стойност 43 и нещичко отгоре милиона лева, стана поредната ябълка на раздора между враждуващите фракции в БСП. Въпросът от политико – технологична гледна точка е, може ли един отделен пирон да запълни дупка – в смисъл, това да се превърне в последния пирон в ковчега на политическото ръководство на “Позитано” и лично на Нинова. 

Ако питате всяка мафия, 43 милиона са достатъчно много пари за свалянето на правителства, какво остава за някаква си партийна водачка, която мнозина в партията смятат за Иван Сусанин в рокля, подобно на легендарния руския селянин , завел полските завоеватели в блатото, с което станал национален герой.

Вярно е, че “селянката” Нинова страшно много се старае да не заведе партията в някакво антируско тресавище, но й е трудно да се мери в това отношение с почетния консул на Русия в Пловдив Георги Гергов. На кого от тях ще заложи Кремъл? 

Това е въпросът, чийто отговор не знаем, ако трябва да сме честни. Защото Москва играе в България с много пешки, коне и офицери, за да държи в шах българския си противник. По формален признак България е точно това, защото е член на ЕС и НАТО, разглеждани като врагове от Кремъл. 

Така че трябва да очакваме някакъв ход с троянския кон, обаче по кой точно фланг ще избере да направи това ръката на Москва ще научим както за отстраняването на Живкова от кръга на приближените му в Политбюро- след свършения факт, осъществен по нареждане от днешния Горбачов в Кремъл.

Ако Нинова се окаже повалена на тази шахматна дъска, за нея остава утешителната награда да отиде на поклонение на живия Орбан. Той вече е погнал и бездомниците в своята страна, но би приютил бездомната Нинова в Будапеща стига да не се е обидила и отказала от любовта си към Путин.

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-damskiat-gambit-na-kremal-v-bsp/

Share on Facebook