В държавата на Охранителя охранителите на съветското окупационно наследство изпълниха заръката на своите началници в Кремъл, настояващи ( по изричното указание на Путин на срещата му с премиера Борисов в Москва на 31 май тази година ) българските власти да пазят съветските светини от посегателства. 

В резултат на това изпълнителите на волята на Путин са арестували и тикнали за три дни в ареста български младеж, който “осквернил” на 15 ноември Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София. Заплашват го със затвор, но са пазели в тайна своя полицейски “подвиг”. https://stolica.bg/intsidenti-i-kriminalni/22-godishen-e-zadarzhan-sled-kato-izrisuva-pametnika-na-savetskata-armiya/?fbclid=IwAR2UINePlptobp6s-BUUIXipOMwI4_7CBwQlULNxtax4hiXVtegB3qOz5TY

Подарените от руското посолство на техните  местни копои камери засекли “осквернителя”. Гордите със слугуването си охранители на окупационния монумент публикуваха за доказателство снимка. Въпреки способностите на скъпия руски видеоподарък на снимката не може да се установи кой е храбрецът. 

Предстои да разберем. Снимката му заслужава да бъде разпространена от свободолюбивите българи. 

Share on Facebook

За сведение на българското ядрено лоби, неговото правителство и прочее придатъци към постсъветската икономика: още една развита държава се присъединява към клуба на страните, които се отказват от ядрената енергетика. Това е Испания.

След стряскащата ( не и руско-българската ядрена мафия) авария във Фукушима през март 2011 г., самата Япония преразгледа и практически спря програмата си за производство за електричество чрез ядрена енергия. Последва я не друг, а Германия.

В развития свят пионери в това отношение са Австрия и Италия, където строителството на ядрени централи е забранено със закон. Италия препотвърди това статукво чрез нов референдум след Фукушима.

Във Франция, която е водеща по производство на ядрен ток в западния свят, се водят разгорещени спорове около опасностите, произтичащи от тази свръхнаситеност с ядрени централи. Както прогнозира българският специалист по ядрена енергетика Георги Котев, омразен на ядреното лоби тук ( и не само), именно Франция е потенциално застрашена от вероятна ядрена авария  по логиката на факта, че има най-голям брой подобни централи, много от които са сред най-старите в света. 

Сега към изтрезнелите от от ядреното опиянение нации се нарежда Испания. Нейното правителство обяви чрез секретаря по енергетиката Хосе Домингес, че властите няма да подновят лицензите на съществуващите ядрени централи в страната при изтичане на експлоатационния им срок от 40 години. Това означава, че и тази европейска демокрация ще се отърве от цъкащите ядрени бомби в близките 10 години.

Къде сме ние? 

България е на ядрения пангар, изнасилена наскоро от Русия да плати огромна за страната неустойка за това, че на матушката не й се случи досега ядреният проект в Белене. Вместо да се разстроят от изнасилването, стопаните на страната решиха да подновят офертите към евентуални инвеститори, които да възкресят руския проект. С други думи, България е в крак с Узбекистан, където през октомври Путин подписа договор с правителството на бившата съветска република за строеж на руска ядрена централа.

Докато развитите държави една по една се отказват от ядрената енергетика, тук ни дават за пример турските ядрени мераци, заиграващи също с Русия, както и нови “играчи” на ядрения терен, като Узбекистан. Защото в Булгаристан имаме опозиционно-властово статукво, отворено за нови руски изнасилвания.

Share on Facebook

Четвъртият Базар на професиите, организиран от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН с медийната подкрепа на „Аз чета“, си поставя за цел да помагне на децата и младежите да вземат решение за професионалната си реализация. Той ще се проведе на 23 и 24 ноември в зала „Джон Атанасов“ в София Тех Парк, където гостите на събитието ще се...

Watch video: How to make:

Върховният съд на САЩ обяви, че ще обсъди  какво е  публичен форум  по делото Manhattan Community Access Corp. v. Halleck. 

Търси се решението на съда по важен и неуреден повтарящ се въпрос :   може ли частноправен субект да бъде считан за субект, отговорен по  Първата поправка на Конституцията на САЩ, която според досегашната доктрина и практика се отнася до държавната власт и не се отнася до частните компании.

Възможно ли е Първата поправка да се прилага по отношение на частноправни  субекти като Google, Facebook и Twitter, както и по отношение на другите големи технологични компании?

Представляват ли  социалните медийни платформи  публичени форуми? Може ли публичен форум да бъде основан на частна собственост?

Макар конкретният случай да се отнася до кабелна телевизия, от отговора могат да произтекат съществени последици за интернет индустриите и за медиите като цяло. Компании като Facebook u YouTube вече модерират съдържанието  и  поемат функции, досега характерни за държавата.

Лили Джеймс и Арми Хамър ще влязат в главните роли в нова екранизация на емблематичния роман „Ребека“ от Дафни дю Морие, научаваме от The Guardian. Едноименната адаптация на Алфред Хичкок от 1940 г. е първият му холивудски филм и е отличен с награда „Оскар“. Историята протича от гледната точка на безименната главна героиня, която разказва за брака си със...

Три нови формата се очакват на тазгодишното издание на „Софийски международен литературен фестивал“.  Мащабното културно събитие ще се проведе в периода 11-16 декември, а сайтът „Аз чета“ е медиен партньор. Допълнението в програмата включва „Бързи литературни срещи“, „Софийски международен литературен фестивал представя“ и „Тайно поетическо четене“. Алек Попов, Елена Алексиева, Виргиния Захариева, Иван Ланджев и...

Ако приемем твърде условното сравнение, според което Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕН) е нещо като азиатски вариант на Европейския съюз, то вчерашният инцидент с руския президент Владимир Путин в Сингапур показва колко фундаментално Кремъл си е правил погрешно сметката, залагайки на конфронтацията с ЕС за сметка на азиатските си връзки като противотежест на запада. Защото на изток с него наистина не се церемонят, докато европейците са склонни да се държат с него уважително дори, когато упрекват “господин Путин” за агресивната му политика.

Никой никога в Европа и на запад изобщо не е поставял Путин в положението, в което го принизиха вчера на годишната лидерска среща на АСЕАН в Сингапур. Путин беше принуден да премине през стандартни мерки за сигурност, а ключови членове на неговата делегация, като външния му министър Сергей Лавров, направо не бяха допуснати от охраната да присъстват в залата за преговори.

Но и това е нищо в сравнение със звучния шамар, който премиерът на Сингапур Ли Сян Лун удари на руския самодържец, който има надменния навик да закъснява на международни срещи и да кара всички да го чакат. След като Путин се опита да приложи този номер ( любим на Сталин, впрочем)  и закъсня за уговорената среща с премиер на Сингапур, правителственият ръководител на малката държава отмени ангажимента си с него. Путин трябваше да задоволи с ръкостискане пред камерите с президента Халима Яку. Остана му утешителната награда веднъж и той да се снима с чужд ръководител, който е значително по-нисък от него, както се вижда от снимката със забулената с мюсюлманка Якуб.

Тази случка нямаше да представлява кой знае какъв интерес за българския читател, ако не се налагаше едно сравнение с обратното българско поведение. Както и да унижават в Москва ( или в Сочи, какъвто случай също имаше) пратениците на българската държава, те неизменно клатят с благодарност глава, ако изобщо бъдат приети. Защото имаше случай, при който премиерът Станишев беше накаран да чака 3 часа за аудиенция пред кабинета на Путин в любимата му лятна резиденция в Сочи. Това обаче не му попречи на следващата година да го посети отново в Москва и този път да бъде принуден да се съгласи аудиенцията му да бъде отложена с цяло денонощие. След което българският премиер с усмивка обясни пред български репортери, че това му позволило да обикаля московските книжарници. 

Ако ставаше дума за някаква особеност, свързана с личността на Станишев ( и неговото минало на съветски гражданин), въпросът нямаше да е толкова болезнен за българите, които са таксувани от Путин като слуги. Защото подобно поведение демонстрираха тази година също президентът Радев в Сочи и премиерът Борисов седмица по-късно в Москва. И двамата се оправдаваха пред Путин, че България му дава поводи да бъде недоволен от България. 

Оправданието за тази сервилност в България обикновено е свързано с разликата в мащаба: Русия е огромна и важна, а ние, нищожно малките, трябва да се съобразяваме с този факт, заявяват ампутираните откъм чувството за лично и национално достойнство русофили у нас. Но от примера на Сингапур се видя, че не размерът на страната е определящ, а политическата воля на упълномощените да я управляват. Тя у нас явно е наистина нищожно малка колчем стане дума за руската мечка.

Създадената от пет държави ( Индонезия, Сингапур, Тайланд, Филипините и Малайзия) през 1967 година на антикомунистическа основа АСЕН отдавна се е превърнала в пример за икономическо подражание за останалите пет нови страни ( Бруней, Виетнам, Лаос, Камбоджа и Минмар), членуващи в нея, възприели пазарното поведение след десетилетия на авторитаризъм и комунизъм.  В това отношение АСЕАН наистина напомня на ЕС. Но Путин явно си е правил илюзии, ако си е въобразявал, че с евразийските си номера може да разиграва азиатците. За разлика от европейците, те му показаха, че няма да му позволят това. 

Забележитела е в същото време голямата историческа разлика между Европа и Югоизточна Азия. Тя се състои във факта, че Европа винаги е била по-просперираща от Русия, докато в случая с АСЕН става дума за бивши бедни, много бедни държави. Днес те са обединени в съюз с общо население от над 600 милиона жители. АСЕН има съвкупен БВП от 3 трилиона долара, т.е. в повече два пъти повече от Русия, нареждайки се като единен икономически субект ( ако той може да да се измерва по този начин) на 6 място в света по икономическа тежест.

“Ухажорът” Путин , който отчаяно се нуждае от капка международно признание и излаз на нови пазари за изоставащата руската икономика, явно е загазил здраво като просител, за да се съгласи да бъде третиран по начина, по който се отнесоха с него в Сингапур. “Възпитаните” европейци имат какво да научат от азиатците, които иначе в рамките на АСЕАН са постигнали отношения, далеч от централизацията на ЕС, характеризиращи се с голяма свобода на действие на държавите от организацията в рамките на тяхната икономическа политика. 

Share on Facebook

Екатерина Антонова е родена в София през 1982 г. Понеже носи трите имена на баба си (а нейните също са изписани върху корици – учебници по френски), иска да си има свое име. Ето защо се подписва с Катя Антонова. Пише, откакто се помни, и все с това се е издържала. Работила е в творческите...

Тази седмица премиера-слънце предсрочно обяви раздаването на Коледните надбавки към пенсиите. При това дебело натърти, че това се дължало на успешната борба на организираната престъпност, владееща територията с контрабандата и работата н...

Сигрид Нюнез е тазгодишната носителка на Националната литературна награда на САЩ за романа си The Friend („Приятелят“), научаваме от Books + Publishing. Книгата разказва за жена, която неочаквано е обремена с грижите за немски дог, докато скърби за загубата на най-добрия си приятел и наставник. В речта си при получаването на отличието Нюнез сподели: Станах писателка не...