Освобождаването от проруското статукво е обединителна национална кауза

Наскоро една американка от група туристи, дошли да се запознаят с България, пред които бях поканен да изнеса лекция като политически коментатор, ми зададе въпроса защо по фасадите на сградите в София има толкова много графити и какво означават те. Отговорих спонтанно, че като правило пишат младежи, които по дефиниция са против статуквото. Ето защо, в политическия смисъл на думата, могат да се видят предимно гневни послания, заклеймявайки това статукво – такова, каквото го разпознават в условията на медийната мъгла- като форма на младежки бунт.

Моите американски слушатели кимнаха с разбиране. След време се замислих и си дадох сметка, че не съм отговорил на първата част от въпроса: защо са толкова много графитите. А от графитите до графоманията има една крачка, както знаем от излиянията в интернет. Дали тази масовост не е реакция на факта, че нещо не е наред със средствата за масова комуникация, меко казано?

Днес ( почти) всеки “пише”. За щастие някои, които са малцинство, се изказват умно, според скромните ми критерий. Почти всеки пише, но далеч не всички четат. 

Моя милост чета умни коментари и – ако щете вярвайте – се съгласявам ако не с всички автори ( все пак чета избирателно, името на автора е определящо за мен), то с повечето им текстове. Например за пагубната липса на алтернатива на споменатото статукво, доколкото мнозина от нас, критиците на властта, не бихме искали точно най-дълго управлявалата партия в историята на България да се завърне на власт и да стане още по-зле. Или пък нейният сателит ДПС да се намърда пак на кормилото на държавата, особено след като там демонстративно победи проруската линия на Почетния председател.

Наясно съм с ироничното отношение към тезата, че българските демократи нямат общ враг и поради това някои си измисляме руския фактор. Тази тема агресивно се застъпва тъкмо от най-видните слуги на руското статукво у нас, но прозира и в нежеланието на съмишленици сред българските демократи да я подкрепят. Вижда им се примитивно, едностранчиво и преувеличено, макар вече целият свят да прогледна на какво е способна руската хибридна агресия. Къде по-възвишено е да се разсъждава за нюансите на либералния дискурс, настъплението на здравословния консерватизъм в нашия променящ се многополюсен свят и прочее наукоподобни парадигми.

Дали на някого му харесва или не, статуквото си е проруско. Такива са фактите. Имаме състезаващи се за вниманието на строгия бащица Путин президент и премиер, които се унижават пред него на аудиенциите си пред него. Единият от благодарност, че е издигнат за държавен глава в търбуха на троянския му кон, а другият от признателност, че още не е свален пак от него, както през 2013 г. 

Единственият дисидент в правителството, позволяващ си непристоен език спрямо това статукво, си отиде току-що от вицепремиерския пост заради …непристоен език. Българите, които преди това си казваха, че имат чрез неговата спорна личност свой говорител, способен да се изрепчи на Путин и неговият Гундяев, бяха принудени да замлъкнат сами поради невъзможността да подкрепят непристойния му език по адрес на майките и болните им деца.  Иначе казано, проруското статукво не само не отслабва, но и се консолидира до 100 процента на върха на властта. При това осиротелите противници на проруското статукво не могат да се възмутят на глас, защото не приемат злословието срещу майките и децата.

Може да звучи като хипербола, до докато българите не осъзнаят, че освобождението от натрапения като свършен факт руски вирус в българската власт е националноосвободителна кауза явно ще се останем разделени и демотивирани. Точно това цели Кремъл. И го постига.

Не е вярно, че ориентир за обединението за обща кауза на българските демократи може да бъде обединението от най-добрите години на СДС. Нужно ни е много повече от този спомен и в много по-широк контекст. Не само защото СДС е отдавна дискредитирана, бита карта, която няма как да бъде възкресена по познатия ни модел, разбиван систематично от чужди и свои от четвърт век насам. 

Има само едно “нещо”, което, колкото и да звучи аморфно, обединява българските демократи. Кукловодите на ГЕРБ бяха напипали вярно тази следа и я вградиха в названието на проекта с думата “европейско”. Тя омагьоса достатъчно много българи, за да се бетонира властта на един Бай Ганьо ( либерал с либералите в началото, и консерва с консервите в наши дни), обсебил “европейското” в България на принципа, че е по-добре да е той на върха, отколкото от отстраняването му да се възползват старите другари и другарки ( сякаш в ГЕРБ ги няма!). 

Това нещо българите възприемаха още по времето на комунизма като единното понятие “запад”. Не случайно тъкмо натам се устремиха всички, които се възползваха от свободата да се махнат, придобита след абдикацията на комунизма от функцията му на надзирател на собствения народ, по който се стреляше на месо при опит да избяга от комунистическия “рай”. Те от предстоящата демокрация ли се отвратиха или от опита си в условията на недемокрацията преди?

Една от най – тлъстите лъжи на антизападната пропаганда вече трето десетилетие е, че демокрацията била виновна за възникналата чрез бягството на българите на запад демографска криза. Истината е, че това преливане на българи щеше да е още по – масово, ако имаше начин да се случи с внезапно с отварянето на шлюзовете на НРБ. Но се състоя след това като реакция на дългото сдържане на човешкия поток, изкуствено отглеждан в язовира на “народната власт”, превърнал се в блато. 

Българите гледаха с четири очи на запад и дори на юг – в смисъл, че бяха драпаха да отидат в чужбина, пък дори и да ставаше дума за либийската диктатура и пустиня, където имаше привлекателни и недостъпни в НРБългария елементи на западния начин на живот.  Ето това обединяваше българите – включително и най-заклетите комунисти, които ламтяха за западни блага.

По “онова” време бяхме обединени по този въпрос както по никой друг. Западът беше единно понятие. И днес малцина правим разлика относно нюансите, по които западът се различава. За нас той си остава запад – “нещото”, което е по-развито и осигурява по-добър начин на живот. Символиката на това нещо хитро си присвоиха от ГЕРБ и няма сила в момента, която може да убеди неговите крепители, че трябва да си оттеглят подкрепата от фалшивия проект и да си връчат гласа на друг субект на западното влияние.

Няма ли? Или има? 

Ето на този въпрос трябва да си отговорят добронамерените търсачи на дясно, т.е. прозападно обединение в България. И като си отговорят, да спечелят за каузата вкопчените в Бай Ганьо прозападни българи. Един от начините да постигнат това е да разобличават прокремълското статукво, на върха на което управляват гражданите с проевропейската заявка върху фасадата на партията си.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител