Прокуратурата обвини Елена Йончева в пране на пари.http://clubz.bg/78564-prokuraturata_obvini_elena_joncheva_v_prane_na_pari

Какво ли ще се случи?

Скромната ми прогноза във връзка с прането е поетична.

“ Гащите съм си изпрала

снощи вечер на канала

хем са прани, хем са драни

хем ги нося разкопчани”

Прилагам оригинала в изпълнение на Данчо от 16 март 2008 г. ( от 0,58 секунда  на видеото нататък) https://www.youtube.com/watch?v=nvYSMuJx7N8

Share on Facebook

Реанимираната след дисекция на трупа на свободното слово у нас секция на “Свободна Европа” съобщи ( преразказвам по смисъл есенцията): близък до Путин руски олигарх е бил лишен от българско гражданство.http://clubz.bg/78570-ruski_miliarder_ostana_bez_bylgarsko_grajdanstvo_zaradi_prisyda_v_sasht

Да сте чували нещо подобно, което се е случило преди доста месеци? Няма как.

БНТ, без да се позовава на “Свободна Европа”, съобщи в 20.20 ч. , на 20-та минута от своята централна за денонощието информационна емисия,  с едно изречение:, което четецът на новините докладва “ днес стана известно…”. Нито дума по същество за скандала и за източника на информацията.

Изводът е: твърденията за някакво американско влияние върху властта, която била предопределила  пропагандния дискурс в най-важната си медия, са силно преувеличени. Точно както в случая с некролога на Марк Твен.

  До българските медии новините за подобна катастрофа по трасето на дружбата с Москва не достигат. Руските приоритети не позволяват да бъдат съобщавани подобни истини. А и на кого да се доверят партньорските служби, на които без съмнение се дължи разкритието на българската държавна тайна за законната процедура по лишаването на един руски измамник от българско гражданство?

Да се отнеме българското гражданство на близък до Путин руски милиардер е нещо повече от това да се прогони някое руско ченге с дипломатически паспорт.

Властта в София не е посмяла да оповести този успех в рамките на евроатлантическата ни евразийска (дез)интерграция. Това е истинската новина със задна дата. 

Тя доказва докъде сме се докарали. Трябваше да се възстанови “Свободна Европа”, за да се намери медия, на която да се доверят партньорските служи, прескачайки партньорската цензура на русофилската повсеместна цензура в България. 

Едва на втория ден от своето завръщане в българската публичност “Свободна Европа” хвърли първия си камък в блатото на руско-българската течна дружба ( очаквайте голямо крякане срещу този факт в блатото на медийния жабурняк). 

Право в десетката  (и не по БТВ ). 

Използвам метафората с камъка, за да избегна думата “бомба”, характерна за бомбастичните заглавия на онези, на които фитилът във връзката им с властта и с Москва е толкова къс, че непрекъснато гърмят с отвличащи вниманието измислени “бомби” в своите медии в Болгария. 

В ivo.bg коментарите са свещени. Стига да има факти за коментиране и да са   поднесени от партньорски ( по подразбиране) медии, на които може да се вярва. https://www.svobodnaevropa.bg/a/29709390.html

Забележка: Редакцията на ivo.bg носи отговорност за коментарите. Авторът им не е разговарял никога с когото и да било относно възстановяването на “Свободна Европа” в България. Позицията на автора е изцяло лична. 

Share on Facebook

Британското Общество на авторите (The Society of Authors) изисква онлайн платформата Internet Archive’s Open Library да спре да заема „неправомерно“ книги в Обединеното кралство с аргумента, че американската практика за контролиран достъп до дигитални ресурси е в разрез с авторското право, съобщава Bookseller. В отворено писмо търговската организация настоява базираната в Сан Франциско дигитална библиотека Internet Archive незабавно да преустанови практиката си за...

Заместник-президентът по информационната политика на Руската академия за ракетни и артилерийски науки (РАРАН) доктор на военните науки Константин Сивков заяви, че комплексът за автоматично управление на масирани ответни ядрени удари “Периметър”, известен още като “Мъртва ръка”, не може гарантирано да осигури нанасяне на ответен удар по позиции на военните на САЩ, пише Russia Beyond. https://www.faktor.bg/bg/articles/ruski-voenen-martva-raka-mozhe-da-udari-po-rusnatsite-pri-yadren-udar-na-sasht

Горният цитат на пръв поглед е интересен като вид самопризнание за превъзходството на американските врагове. Подобно изтичане на информация в обсебената от манията за секретност руска публичност обаче е не само типичен начин на военните да си просят още средства от държавния бюджет, но е само прелюдия към към друго “предположение” на този генерал, което много повече си заслужава вниманието

Типично за руските традиции милитаристите там приписват собствения си начин на мислене на враговете си. Защото не могат да си представят нещо друго, живеейки в своя затворен свят, пропит от вековната традиция на незачитане на човешкия живот.

Според генерал Сивков “горещите глави” в САЩ могат да извършат  успешни контрасилови маневри чрез превантивен ядрен удар по Русия в критична обстановка. И тук генералът предупреждава от една страна, че така американският елит ще получи неоспоримо световно господство, а едновременно с това  “ще съкрати броя на излишните членове на собственото си население”.

Да оставим американците да решат как се отговаря на подобна хипотеза, според която една демократична държава крои планове как да избие с ръцете на врага “излишните членове на своето общество”. Вярвам обаче, че Сивков и компания искрено си вярват, че американците са точно такива злодеи, както и руските генерали. И дори като някои обожествяваните руски поети. Александър Блок декламира през януари 1918 г. декларативно в поемата си “Дванадесетте” ( в превод от Гео Милев):

“Ний за скръб на буржоата

ще запалиме земята “

Историята на руското военно дело гъмжи от примери за това, как с руска кръв командването дави противника. Виновници за прилагането на тази тактика не само само Жуков и останалите съветски командири, които имат особени заслуги за факта, че на един германски войник се падат по 10 съветски жертви в боевете по фронтовете на Втората световна война. Жуков просто е най-известният садист между тях, прочул се особено с това, че подгонил хиляди червеноармейци да минат през минните полета край Берлин, за да ги разминират с телата си и да открият пътя на танковете. Той дори се похвалил на колегата си Айзенхайер с този свой “гениален ход”, от което на американеца му притъмняло пред очите, както самият той споменава в мемоарите си.  

В най-новата си книга “Спецназ” Виктор Суворов описва подробно заповедта на Сталин да бъдат обезлюдявани огромни части от европейската част на СССР с цел да се затрудни германското настъпление през лятото на 1941. Чекистите и самата Червена армия, както и отряди от съветски диверсанти с боен опит от Монголия, Финландия, Испания и Полша , прототип на спецназ, са били мобилизирани за изпълнение на тази задача, заличавайки от лицето на земята десетки съветски селища. 

Озлоблението на обреченото на нищета и гладна смърт пред предстоящата зима население срещу предписваното им масово самоунищожение  е било толкова голямо, че местни жители започват да ловят съветските диверсанти и да ги предават на германците. Такъв е бил например случаят с невръстната Зоя Космодемянская, превърната в икона на съветската пропаганда като мъченик на съпротивата срещу германските нашественици.  

Но вождът от Кремъл не е разчитал прекалено на съгласието на своите поданици да се самоубиват масово. Ето защо в секретно приложение към пропагандната си акция е наредил следното:

“ С цел унищожаване на населените пунктове в посочения радиус на действие  ( обхващащ по изчисления на Суворов територия с големината на една България) незабавно да се използва авиацията, широко да се прилага артилерийски и минохвъргачен огън, команди разузнавачи, скиори и партизански диверсионни групи, снабдени с бутилки със запалителна смес, гранати и други взривни вещества” (Виктор Суворов,  “Спецназ”, изд. Факел експрес, София, преводач Иван Тотоманов, стр. 54)

Някой от онези нашенци, които обичат да стоварват лично на Сталин отговорността за най-шокиращите страни на болшевишката диктатура могат да кажат, че др. Сталин е бил безмилостен към всички ( та нали отказал да размени пленения от германците свой роден син , имал е какво да даде в замяна) в името на оцеляването на Родината, но че тези жестоки времена са отдавна отминали. Така ли? А кой нареди да се стовари огромна огнева мощ по въздух и земя върху чеченската столица Грозни по време на т.н. втора чеченска война без оглед на хилядите цивилни жертви, включително етнически руснаци, ако не Владимир Путин, за да се издигне по този начин в очите на възторжените от тази проява на безкомпромисност и жестокост сънародници?

Кой нареди, ако не отново той, военни операции срещу терористите в училището в Беслан и срещу московския театър, при което обезвреждането на шепа терористи беше платено с живота на стотици руски заложници, включително жени и деца?

Горните примери от Грозни, Беслан и Москва ( а има и още от северен Кавказ) обаче не са изключение, а следствие от възхода на Путин, последвал взривовете в жилищни блокове с десетки руски жертви. Приписани бяха на чеченски терористи, за да се отприщи споменатата втора чеченска война под командването на изгряващата звезда Путин. 

За своето твърдение, че тъкмо руските служби  са виновниците за този държавно спонсориран тероризъм погнусеният беглец от руското разузнаване на запад Александър Литвиненко плати с живота си по особено мъчителен начин като беше отровен с полоний през 2006 г. в Англия.

Целият свят знаеше, че при опит да бъде взривена жилищна сграда в Рязан случайна милицонерска рутинна проява на бдителност предотвратяват поредната трагедия. Откритият в основите на сградата взив бива обявен в пристъп на чувство за чер(в)ен хумор за “чували със захар”.  Изразът “рязанска захар” се превърна в саркастично нарицателно за наглостта на официалната пропаганда, която лъже хората в очите. 

Беглецът Литвиненко посвещава в книгата си “ Взриваването на Русия ( в съавторство с Юрий Фелштински) отделна глава , която нарича “ ФСБ срещу Русия народ”. В нея той припомня пророческото ( от днешна гледна точка) предупреждение на Борис Немцов, че Нова телевизия е пред закриване заради предаването  “Рязянската захар – учение на тайните служби или осуетен атентат”. Нефициално генерали от ФСБ са цитирани от авторите на книгата да потвърждават, че собственикът на телевизията Гусински  ( както и други медийни собственици) ще бъдат прогонени от Русия. така и става още на първия ден след победоносните за Путин избори от 26 март 2001 г. 

Първа грижа на президента Путин е да затвори критичните усти в медиите. Не бива да се чудим, че днес промиването на мозъците на руската телевизионна аудитория с постоянно вменяване на вина на лошия запад дава отровни плодове, отгледани по вкуса на началствто, което няма проблем да жертва живота на своите поданици за користни властови цели. Спомнете си цинизма на Путин в погледа му, кога с насмешка отговор и с една дума на въпрос на СиЕнЕн какво е станало с подводницата “Курск” : “потъна”, изгаври се той с усмивка с паметта на загиналите руски моряци. 

Масово се шири например убеждението в Русия, че американците са дали само някакви си няколкостотин жертви в последната световна война от едната  пресметливост ( наричана от Хитлер презрително “бакалска”) -  но не като израз на загриженост за собствените си мъже и жени в униформа, а в резултат на подлата надежда германците да избият колкото се може повече доблестни съветски граждани. Тази пропагандна теза марширува днес в изказванията на руски политици, военни и коментатори в Русия, в която насаждането на омраза към запада върви ръка за ръка с приписването на собствените грозни черти на образа на врага.  

Днешна Русия явно не е загърбила старите си мании и самовнушения. Ако питате “руския елит” и поданиците му, продукт на неговите кампании по промиване на мозъци, целият свят не просто желае злото на добродушната Матушка, а е готов в името на злодейските си намерения спрямо нея да си унищожи собственото “излишно население”. 

Руското криво огледало, рециклирано от режима на Путин, продължава да ражда демони. Сред тях стърчи доминиращо фигурата на самия баща на СССР Владимир Улянов Ленин, прокламирал, че не е жалко да загинат 90 на сто от жителите на страната на съветите, ако това ще позволи на останалите 10 процента от тях да живеят при комунизма. Не случайно в центъра на Москва в подножието на Кремъл се отдава почит на мумията му – за да напомня на всички да не забравят заветите му. И да се примирят със съдбата си. 

Share on Facebook

Ново издание на „Часовете“ – книгата на Майкъл Кънингам, превърнала се в съвременна класика и спечелила му „Пулицър“ – излезе под знака на „Intense“ и в прекрасния превод на Иглика Василева. Възможно е заглавието да ви е познато от едноименния филм на Стивън Долдри от 2002 г. с Никол Кидман, Мерил Стрийп, Джулиан Мур и...

Ново издание на „Часовете“ – книгата на Майкъл Кънингам, превърнала се в съвременна класика и спечелила му „Пулицър“ – излезе под знака на „Intense“ и в прекрасния превод на Иглика Василева. Възможно е заглавието да ви е познато от едноименния филм на Стивън Долдри от 2002 г. с Никол Кидман, Мерил Стрийп, Джулиан Мур и...

В известния роман на Рей Бредбъри от 1953 г. „451 градуса по Фаренхайт“ книгите са забранени. Нещо повече – те са изгаряни от пожарникари по заповед на тоталитарната власт, която контролира всяко документирано описание на живота отпреди режима. Френската организация Open Culture измисля креативен начин да ни припомни идеите на знаменитото произведение, съобщава Nerdist. Тя наема...

Watch video: printable template:  how to make: see more:  

Изт: Стефан Савов @ Банкеръ 

От една страна, сме ги стигнали:

Имаме кредитни карти. Пътуваме в цял свят. Е, не всички. Повечето жители на САЩ никога не са напускали родния си щат, да не говорим за гигантската си родина. Париж и Барселона са мечтани дестинации за тях. За много българи те вече са банални… Стигнали сме ги и по други показатели: живеем назаем, харчим повече, отколкото получаваме, живеем под наем, имаме ипотеки, микровълнови печки, цветни телевизори с 300 канала, миялни машини и айфони.

От друга, сме ги и задминали, дори:

Ползваме 5 пъти по-бърз интернет на 5 пъти по-ниска цена. Създаваме софтуер. Асемблираме джаджи. Имаме достъп до здравни услуги денонощно, при това напълно безплатно, даже и без осигуровка – скоро пратих японец, който си счупи ръката, в „Бърза помощ“. Върна се гипсиран и каза, че обича България, защото не са му поискали дори един лев и са го обслужили моментално, при това – на перфектен английски…

Българинът вече може да се почувства като американец в собствената си страна.

Може да си купи долари отвсякъде и да се нахрани в кей-еф-си / макдоналдс / бъргър кинг даже без да му трябват долари. Лично аз предпочитам американския бърбън и го считам за едно от най-великите постижения на през-океанската нация, с изключение на един-двама автори. Имам и отлежала домашна ракия.

Не искам да ги стигам американците.

Искам един месец платен отпуск, а не една седмица. Искам нормирано работно време, а не дедлайн. Искам крепости на хиляда години и отлежало вино, и предпочитам Peugeot пред Tesla. Харесва ми, че като бял, хетеросексуален мъж, не съм лошият в рекламите за мъжки самобръсначки. Харесвам жена си в кецове и на високи токчета, защото не съм я избирал по външен вид, а и всички български момичета са хубави, освен това знаят как да си пазят фигурата и как да се обличат добре. Не желая да ги стигам американците, не разбирам концепцията им за бургер и безалкохолно като „гурме“, което си поръчваш в ресторант. Обичам засуканите манджи, а не сандвичите.

Родил съм се европеец и винаги ще си остана европеец.

Скоро разговарях с журналист от Евронюз по повод „Европейската столица на културата“. Попита ме „Чувствам ли се като европеец?“. Преразказах му сцена от един американски филм, в която „грингото“ пита един мексиканец дали има приятели от Америка. Мексиканецът му отговори, че всичките му приятели са от Америка, „просто вие си присвоихте името“. Човекът е американец по произход. Аз съм европеец по произход.

Завръщането от всеки континент е глътка свеж въздух и въздишка с облекчение за мен. Не, че съм бил на много континенти, но имам наистина добри приятели в столицата на Египет, където ходих на сватба. Три седмици кафе на пясък, черен чай „Липтън“ и безбожно скъп, незаконен алкохол, плюс 50 градусови жеги и много, много скука, заради строгите порядки, които съществуват в общуването между двата пола. Най-готиното, което може да ти се случи, е да пушиш хашиш в коч-компания. Полетът ни на връщане минаваше през Прага. Ах, облекчение! Димящо еспресо. Звън на камбани и мокри павета. Прохладен въздух. Русокоси хубавици с безкрайни бедра върху седалките на велосипеди. Бирата се лее като водопад. Нямаш нужда от връзки, за да си купиш уиски. Нито от цяло състояние…

„Бяхме европейци осемстотин години преди вие да се осъзнаете като нация“, казах на журналиста от Евронюз, „И наистина ми беше обидно да чакам километрични опашки пред посолствата ви за шенгенска виза, докато бях студент. Радвам се, че това приключи!“

„Значи българите са евро-оптимисти, така ли?“ – попита ме журналистът.

„Не знам за българите, аз мога да говоря само за себе си. Българите са европейци и винаги са били такива. Просто европейци, които не си поплюват. Тук никой няма да ви се усмихне, ако не сте му наистина близък. Ако ви почувства близък, ще си отреже лявата ръка, за да ви нахрани. Ще ви даде меката си постеля. Ще ви предложи красивата си дъщеря за съпруга, плюс щедра зестра. Но не бива да докосвате колата или жената му, защото тогава ще загубите дясната си ръка.“

Дано да не прекалих, но мисля, че журналистът беше интелигентен човек и разбра извратеното ми чувство за хумор.

Пък и да не го е разбрал, ще използвам една американска поговорка, която си сглобих (почти) сам:

Do I look like I give a shit?

No?

That’s because I DON’T give a shit!

Тихомир Димитров