У много народи по света са запазени древни традиции, между които провеждане на ежегодни или периодични карнавали. Един от най-впечатляващите е празникът в град Венеция, чието начало е поставено още през ХI век. Както всички карнавали, той представлява своеобразен пъстроцветен музей на открито, в който участват млади и стари - от градове и села, от цялата народностна палитра.

Защо карнавалът се превръща във всенароден празник?

Защото той не е само място за развлечение, но и за събиране и общуване на много хора. Карнавалът представлява "изпускателна клапа за колективна лудост", необходима за нормалното функциониране на обществото. През тези дни много неща са разрешени: мъже да изпълняват ролята на жени, деца на възрастни и маскирани популярни герои, провеждане на бал с маски и вечери с костюми от минали векове и много други разнообразни прояви. Във всеки от карнавалите, провеждани във Венеция, Ница, Дюнкерк... участват от 700 хиляди до 1 милион и повече участници. С какво се обяснява успехът на такива "сборища" в днешния индивидуалистичен свят? Поддържането и разрастването на карнавалите е силна реакция против индивидуализма и най-вече против самотата. Във Франция почти всеки втори жител е самотен - разведен или неженен (ерген). Колкото по-изолирани се чувстват хората, толкова по-голямо е желанието им за събиране на групи. Карнавалът е именно такова най-подходящо място за контакти. Той съживява празничния дух и настроение, потиснати от упадъка на религията, синдикализма или на политиканството. В същото време карнавалите са впечатляващо и незабравимо туристическо зрелище с интернационален характер. Те също са парад на символизма, на епохата и начина на живот. www.journey.bg