Кокоша супа

Вече беше във въздуха. Разстоянието щеше да измине за близо десет часа, имаше интересна книга за четене, щеше да допише на лаптопа започнатата отпреди няколко дни кореспонденция с партньорите от Япония, да наблюдава хората наоколо и да мисли за предстоящата среща.Не беше си идвал от десет години. Всъщност откакто стана американски гражданин. Преди това си дойде веднъж, уж за петнайсет дни, но не издържа. На края на първата седмица сe извини и обяви, че се връща обратно. Майка му го погледна виновно, а баща му каза, ти какво, да не би да ти изглеждаме по-прости от американците?Истината беше, че се задушаваше. В селото, където родителите му се бяха върнали да живеят, всичко беше унило, изоставено и изтърбушено. Досущ като лицата на шепата възрастни хора, блуждаещи из градините пред порутените къщи. Гледаше ги и му ставаше тежко на душата, че от спретнатото селце не беше останало почти нищо.Ходеше напред-назад, надникваше в кръчмата, вътре дремеха призраци над водни чаши с мастика, поглеждаха го с избелени от алхохола очи, изломотваха нещо като "айд черпиш по ино" и му ставаше още по-криво.Прескочи до София да си нагледа апартамента. Все още не го продаваше, но не го даваше и под наем. Една позната, стара емигрантка, дала нейния на някаква, уж била банкерка, обаче онази го направила на кочина. "Каквато държавата, такива и банкерите" - беше го предупредила да не повтаря нейната грешка. Така че сега апартаментът стоеше празен, прашен и, невероятно, но все още неограбен.ide.li

Прочети цялата новина

Свързани новини: