Лечков, обичаме те!

Как да ти го кажа, Данчо, за да не го възприемеш като атака. Макар че ти ги разбираш тия неща и типично по спортсменски не би трябвало да ми се сърдиш.Ококорените очи на нашата слепота не ни позволяват да видим за какво всъщност става въпрос. Залитал си с колата. Или нещо такова. Теглил си една майна на полицаите, хвърлил си им личната карта и си ударил камшика на всички коне в осем цилиндровия мотор. Елате ме намерете, че имам работа.Да ти призная, Данчо, мислех по твой тертип да направя нещо подобно. Защото ти си моят лидер, герой. Та карах си аз колата и си мислех за теб, Данчо. Спират ме полицаи. Мислех да им тегля една тиха майна. Мислех да им хвърля по твой тертип документите, за да ми пратят по куриер акта. После да ги засипя с камъчетата, излизащи изпод гумите на колата ми. Но щяха да ме подгонят със сирена. Да ме заплашат с оръжие. Да ми извият ръцете. И да осъзная, че съм попаднал под ударите на закона. Защото, Данчо, аз не съм Лечков, аз съм един обикновен човек, който няма право да се подиграва със закона, защото той е създаден именно за такива като мен.Донякъде си прав, че си ни обиден. И да казваш, че през онова лято не са те посрещали толкова хора, колкото онзи ден пред полицията. България е малка държава. На всичкото отгоре населението й намалява. Преди век и половина Достоевски беше писал, че няма как в Русия да не се раждат гении и няма как руската душа да не е голяма, богата, заради вятъра и енергията, която се носи из тая необятна шир. Сега разбираш ли, защо ти, Стоичков, Боби и дори Кирячето бяхте изсмукали всичко от нашия душевен натуралитет, за да го превърнете в златни футболни умения. Ние ви подарихме всичко: надеждите си, мечтите си и дори живота си. Вие бяхте нашият керван, който да ни измъкне от блатото на блудкавите демократични процеси и спомена за умрелия комунизъм. Трябваше с вас да минем през пустинята на нищетата и да стигнем до оазиса на нашата най-голяма българска мечта – същата, която е носил под ризницата си хан Аспарух. Знаехме, че когато ви натоварваме с всички наши ценности се обричаме на сигурна смърт. И ако вие не бяхте направили геройства в Щатите, щяхме още век да си ближем празните утроби и да молим Господ да ни върне плодовитостта. Наистина, не се раждат всеки ден таланти в България. Не се учудвай, че след вашите геройства през легендарното американско лято, България започна да затъва. Криза при Виденов, трагедия, бедност. Нови политици и лъжци. Слаби надежди, тромави промени и днес, 2010 – нищо ново под слънцето. Скоро не се задава ново поколение герои. Но ние не съжаляваме. Българският народ избра именно футболистите, а не примерно поетите, да го представят пред цивилизацията. Просто така бяхме настроени. Лъжичка по лъжичка сме ви хранили това ваше поколение, докато накрая, с благословията на Господ, вие се появихте на бял свят. Кажи ми, как да не те обичаме?Но беше каквото беше, Данчо. Мисля си, обаче, че, когато Стоичков водеше България като треньор тук, всички вие трябваше да си вземете поука. Той се носеше като шеф на специални части със син буркан на колата. Хората го наплюха и той си тръгна обиден. Балъков е тук, но на него хубавото му е, че мълчи и от време на време проговаря в някоя реклама за немско кисело мляко. Боби Михайлов продължава и извън терена да не му вкарват дузпи и все е титуляр. Останалите от златното поколение работят над себе си и пият кафе. А ние останахме със спомените и от време на време проронваме по някоя сълза. Както казва Боби – спомените топлят. Колко телевизори целувахме тогава, колко дрехи накъсахме. Мен едва не ме вкараха в дисципа. Бях войник и не излязох на пост, защото ми беше кеф да гледам как извивате вратлетата на мексиканците. Старшината – и той до мен. Спипа ни майорът. Беше с оголени зъби и без предпазител на пистолета. Но в лявото му око личаха сълзите от радост. С дясното той ни намигна и всичко беше ок.www.varnautre.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: