Скален храм на божество и 65 минерални извора на 7 км от ГКПП-Златоград

Скален храм на персийския бог Митра от 3-4-и в. и 65 минерални извора на 7 километра от ГКПП-Златоград скоро ще станат новата туристическа атракция, която български и гръцки археолози ще заложат в съвместен проект, предаде специалният пратеник на БГНЕС. Уникалното място е край пътя за малката гръцка община Термес, а днес за пръв път група български журналисти от Смолян и Кърджали стъпиха там. Светилището е единствено в целите Родопи, от него са оцелели релефно изображение на подвизите на божеството и аязмото с течащата минерална вода, която е с доказани лечебни свойства. Водачите на групата – археологът проф. Николай Овчаров и златоградският бизнесмен Александър Митушев, разкриха намерението си да работят по проект с гръцки учени. Той обаче ще обхване обследванията и на български обект – византийския и старобългарски манастир в землището на кърджалийското село Добромирци. “От някогашното светилище на бог Митра е останала една скала с барелеф, който очевидно е бил подложен на вандалски натиск за отделяне и изнасяне от иманяри, както и минерален извор с топла лечебна вода. Големият български археолог Богдан Филов заедно с колегата си от САЩ Уейт Емор преди 85 години се натъкнали на релефа по време на разузнавателните експедиции по новоприсъединените към България земи през Първата световна война”, разказа Овчаров. Той поясни, че това е храм на бога Митра, наричан от археолозите митреум, а в България досега са разкрити 6 такива паметници. Култът към божеството е бил разпространен у нас около Сердика, Пауталия и Филипопол. Светилището край Термес вероятно е четвъртият център, който включва Родопите, предположи Овчаров. Край Монтана, Плевен и Стара Загора също са проучени подобни скални светилища. Плевенското край село Крета е като копие на това до гръцкия град Термес, с размери 7:6 метра. Всички те са от 3-и - началото на 4-и век, а по-късно митраизмът се преплита с християнството, обясни археологът. Според него озадачаващ е и фактът, че Митра, богът от камък, бил роден в пещера, на 25 декември, като Исус Христос. “Заколването на бика е основният му подвиг, изсечен във фриза върху скалата край Термес. Впоследствие Митра побеждава слънцето, както и земните сили в образа на Земния бик. От кръвта на убитото животно произлизат растенията и всички живи същества, гласят легендите. Когато Митра се прицелил с копието си в скалата, оттам избликнал свещеният извор – аязмото с лековитата вода”, разказа Овчаров. Той допусна, че вероятно у нас обикновеният турист не е запознат с култа към това божество. “Митра е персийски бог с много стар произход, но преди Новата ера е бил второстепенен персонаж. След І в. обаче той става основно божество и след създаването на Римската империя навлиза с доста по-мощен устрем по тези земи, отколкото християнството. В 3-и в. всички легионери са били почитатели на бога Митра, а религията митраизъм е била особено демократична, като е допускала до себе си воините, робите и дори жените”, разкри още археологът. Култът към Митра е бил изповядван в подобни скални комплекси така, както и тракийската религия. Много вероятно е много по-късните митреуми да са правени на местата на стари тракийски светилища, но това все още е само хипотеза, уточни Овчаров. До дни се очаква среща на български и гръцки учени за обсъждане на съвместния проект, с който ще се кандидатства за финансиране по европейските програми. Според Овчаров и Митушев инициативата ще даде една изключителна перспектива за двете страни, защото от Термес до Златоград разстоянието е само 7 километра, а 40 са до Ксанти. www.vesti.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: