Бебето Ердоган и истинската същност на турския режим

На 5 юни тази година в южната част на ивицата Газа се роди дете, което получи от родителите си палестинци името Ердоган - фамилното име на турския премиер. Същия ден Гвардейците на революцията, въоръжените сили на иранския режим, направиха закъсняло, но ефектно съобщение: че са готови да ескортират “хуманитарни флотилии”, решени да пробият блокадата в Газа.

Какво е общото между двете събития? Те, разбира се, са свързани с трагичния абордаж от израелски командоси на турския кораб “Мави Мармара” пет дни по-рано. Първата новина - желаем дълъг живот на бебето Ердоган! - свидетелства за все по-яркия ореол на Турция и нейния премиер Реджеп Таийп Ердоган в арабската обществено мнение и в частност сред палестинците.

Втората вест - почти задължително реторично упражнение, е израз на закъсняла иранска солидарност с палестинците в Газа. Оттук възниква и въпросът: има ли съперничество между Анкара и Техеран за водачеството в Близкия изток? Дали отвъд поддържаните от двете страни отношения на добросъседство, на изключително добросъседство, Махмуд Ахмадинеджад и Реджеп Таийп Ердоган не са конкуренти в тази част на света?

Песимистите казват: отговорът няма никакво значение. Те смятат Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, за прикрита ислямистка формация. Според тях ПСР напразно бива определяна като “ислямско-консервативна”, тъй като произхожда от разцепването на Партията на благоденствието, която не криеше корените си: тази формация бе вдъхновена от идеологията на египетските “Мюсюлмански братя” - първоизточник на ислямизма в Близкия изток.

Песимистите ще кажат също, че нарасналото влияние на ПСР в последните десет години съответства на ускореното ислямизиране на Турция, накратко - на отстъпление от наследството на Кемал Ататюрк. Те констатират, че ПСР има контакти с палестинската групировка “Хамас”, изтъкват, че г-н Ердоган си служи с все по-войнствен речник: от една страна (израелските) палачи, от друга - (палестинските) мъченици. Анкара или Техеран - един и същи радикализъм, дали разликата е малка, наистина?

Изобщо не е сигурно. Истинската същност на режима на ПСР е много по-сложна. Именно този режим - а не наследниците на основана от Кемал Ататюрк в началото на 20-те години на миналия век светска Турция - постигна демократичен напредък в страната. От идването на Ердоган на власт през 2003 г., печатът и издателската дейност се ползват с повече свобода, в затворите и полицейските участъци бият по-малко, правосъдието е по-независимо, дълго време изтезаваните кюрди получиха глътка въздух, а изборните кампании са по-открити.

Правозащитниците казват, че много път още ще трябва да бъде изминат, но Турция на Ердоган е антипод на Иран на Ахмадинеджад. Едната страна напредва - може би прекалено бавно - към правова държава, което я приближава към Европейския съюз, а другата върви назад към национал-ислямистка военна диктатура след бунтовете през юни 2009 г. Ердоган като че ли е мюсюлманското съответствие на християндемократ в следвоенна Европа, нещо като анадолски Джулио Андреоти, а Ахмадинеджад напомня фашист от 30-те години на 20-ти век, краен националист, вдъхновен от тоталитарната идеология, персийски Мусолини, само че по-слаб.

Странната дипломация “Ердоган” е отражение на уникален държавен профил: мюсюлманска страна, здраво вкопчена в Запада, член на НАТО, който се бори с талибаните в Афганистан, кандидат за членство в ЕС, който не прекъсва отношенията си с Израел, амбициран да бъде доминираща сила в Близкия изток. Как може, ако сте държавен глава или премиер в ЕС, да не виждате стратегическия коз, който представлява този любопитен и внушителен съсед? А ако сте премиер на Израел, със сигурност си струва по-скоро Турция да е защитник на палестинската кауза, отколкото Иран.

Да идем по-нататък: това е и същата държава, която не подлежи на класиране, към която арабският свят изпитва растящо доверие, която разполага с повече възможности да осъществи посредничеството, от което се нуждае Израел в ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител